Нашите деца



Може да харесате още...

5 коментара

  1. Стефан Чурешки каза:

    Дядо ми казваше, че десет минути на улицата са по-влиятелни за младия човек отколкото години семейно възпитание. Същото важи и за посещенията на храма и суровия и циничен живот на вулгарното. Българите обичат децата си, но е много трудно да бъдеш дете според думите на Христос, затова целта на мъжкото начало, което е основа на философията на българската култура следва да се стреми да съхрани и запази детското в човешката душевност. Затова съществува и Църквата, която следва да пази и съхранява възрастните деца у нас, онези, за които чистота, простотата и искреността са императив на живота, следвайки стриктно Христос, апостолите и опита на християнството. С децата обаче се спекулира. Така например нужда от вяра имат възрастните, онези, които на които им са поставяни обективни пречки да повярват, а те са мнозинство в България. И да се внимава на кого даваме децата си – опитах се да предупредя един намаан богослов за опасностите, но той надменно ми заяви, че той е фактора на децата си

  2. Stamena каза:

    Уважаеми Лъчезар Величков, сякаш сте писал тази статия за мен. Миналата година, бидейки в родния си град Айтос, отидох до храма в неделната служба, за да може дъщеря ми , тогава на 3 години , да вземе причастие. Дори и на тази крехка възраст, тя стоя през цялото време на столчето, гледаше службата , беше и интересно. Когато да дойде време вече за причастие, тя започна да хленчи, сега си мисля , че е усещала негативната нагласа на отеца. Ако се беше разплакала по време на службата, аз щях да я изведа, да се успокои навън, но така нейният плач беше току перед причастие и рискувахме да го изпуснем. Вече плачейки силно, някак си го взехме причастието. След това останахме още 2-3 секунди , за да разгледам литературата там и тогава свещеника ни се развика, че майката трябвало да напусне и успокои детето.
    Оттогава детето ми не желае да влиза в църква, а за мен църквата е – майка, верно – но майка може би алкохоличка, която не може да се погрижи за децата си, а я има само на книга.

  3. о. Павел каза:

    Стамена,

    Вашето дете се е разплакало в църква поради някаква причина и Вие сте си въобразили, че това се дължи едва ли не на „отрицателните енергии“ на свещеника. Такива окултни енергии няма и не може да има. Той е прав, когато Ви е казал да излезете и да успокоите детето, а не да изнервяте всички останали. Вие разглеждате ситуацията само от лична, егоистична позиция и правите неправилни изводи, че цялата Църква за Вас е мащеха. Научете се на смирение и търсете първо грешката в себе си.

  4. презвитера Рангачева каза:

    Много добро писание, г-н Величков, с познание църковно, с ерудираност и истинска любов към децата.
    Децата са големи! 🙂
    Освен да ви пожелая все така да желаете да сте дете, и да продължавате да защитавате такива хубави каузи, които всички ние да разпространяваме! 🙂

  5. Родион каза:

    Прекрасна статия, поздравления.
    В прихода в който се черкувам (Антиохийска патриаршия) има извънредно много деца, православните сирийци и ливанци имат поне по 3… Та за най-мсалките има направена нещо като „детска площадка“ вътре в храма, вдясно от входа, постлана с килими и снабдена с разни играчки, където децата могат да се занимават. А от 4 годиники нагоре седат по класове, както са в училището при църквата, родители и учители стоят край тях и поддържат реда.
    Стамена, обяснимо е огорчението Ви като майка, но свещеникът е бил прав… Няма как да „изтървете причастието“, можело е с две думи да помолите свещеника да не потребява Св Тайни преди да причасти Вас и детето. Така можеше да го изведете и успокоите, и да се причастите след службата, в което няма нищо нередно. Някои родители правят редовно така – отрано предупреждават отеца, че има деца за причастие, да не потребява веднага. Бог да Ви помага да преодолеете горчивината и неприязънта към Църквата, извън нея нямаме спасение!