Нова година – ново начало!

И отново нашата планета започва вечния си маратон около Слънцето. И въпреки че от гледна точка на астрономията нищо особено не се случва – Земята само започва поредната си обиколка около главното Светило – за мнозина от нас това е многозначително събитие, та дори и голям празник: Новата година.

На какво ни учи, какво ни подсказва с това нашата планета? “Човекът е мяра на всички неща!”, казва днешният атеистичен хуманизъм. На това Земята би могла да отговори: “Погледнете как е устроена вселената! Животът на моите сестри – планетите, е съсредоточен около Слънцето. Животът ми минава във вечен бяг край Слънцето и зависи във всичко от него. Аз не съм самодостатъчна, както не сте самодостатъчни и вие, мои деца. Човекът не е самодостатъчно същество. И както моят живот зависи от Слънцето, така и животът на човека зависи от Слънцето – но от едно друго Слънце. Има едно духовно Слънце – Бог – в Което трябва да бъде съсредоточен вашият живот и от Което зависи животът на човека”.

Ето за какво, мисля аз, си струва да се замислим в началото на новия маратон на Земята около Слънцето. Движението на нашата планета е детерминирано от вечни закони и поради това тя няма да напусне никога орбитата си. А ако я напусне, ще загине веднага. При човека всичко е по-сложно. Оказва се, че човекът може да се върти около себе си, около своята собствена ос, без дори да се замисля за своето Слънце. И в това е голямата му трагедия и ужас. Докато в центъра на човешкия живот стои не Бог, а самият дребен човек с неговите страсти и похоти, той така и ще тъне в трагичната си заблуда.

Настъпването на новата година е чудесен повод да оценим отминалото и да се подготвим за бъдещето. Важно е да посрещнем не “поредната”, а именно една НОВА година. И по този начин още на старта ѝ да поемем курс към ОБНОВА. А обновата е необходима: тя е неразделна част от самия живот. Обновяват се всички живи същества, обновява се постоянно всеки жив организъм, в това число и човешкият. Постоянно обновление изисква и нашият духовен живот. Да оставим, доколкото можем, стария си Аз, стария вехт човек и вехтите му страсти, похот, жестокост и злоба в старата година; да им обърнем гръб. Да отърсим прахта им от краката си! Окачвайки календара на новата година върху стената на дома си, да огледаме мислено всички тези празни клетки върху него, тази празна поредица от месеци и дни, и да се замислим: с какво ще запълня аз тези дати? Дали със злодейства, коварства, хитрости, лъжи? Дали на 15 март аз ще измамя моя ближен, а на 30 юни ще му забия нож в гърба? Или, напротив – всички тези календарни дати ще бъдат запълнени от мен с милост и любов към близки и далечни хора, както килийките на медената пита са пълни с мед?

Какво друго ни казва нашата планета? “Вижте какво става по мен, деца! Дърветата по мен напъпват и цветята разцъфват в зависимост от моето движение около Слънцето. Всички живи същества черпят живот и енергия от Него. Поучете се от слънчогледа: той е толкова плодоносен, защото главата му е непрестанно обърната към великото Светило. Всичко, що цъфти и мирише, се събужда напролет, тоест по време на засилената слънчева активност. Същото е и в света на фауната: всички най-важни миграции на животни и птици са строго детерминирани от периодите на слънчева активност; в противен случай животът би бил невъзможен. Е, защо не си вземете тогава поука от растенията и зверовете, лишени от разум, но снабдени с безпогрешен инстинкт за самосъхранение? Защо, вместо да гледате мрачно и унило под краката си, както обикновено правите, не вдигнете глава към небето, този източник на всяка светлина и топлина? Аз гледам винаги към моя господар – Слънцето, а вие като разумни същества, надарени с дух и воля, трябва да гледате към разумното Слънце, към Слънцето на Правдата, от Което извира всеки живот”.

Така е, приятели. И докато ние сме потопени в нашите нищожни грижи и преходни дела, великите космически сили продължават своето служение, заповядано им от Създателя. И нашата планета Земя започва отново своя вечен маратон, показвайки ни пример за вярност и зовейки ни отново, както и всяка година, да изпълним и ние нашия дълг. Ще чуем ли този зов?

Честита нова година, приятели!  | pravoslavie.ru

Превод (със съкращения): Андрей Романов

Коментари

коментара

Близки теми: