Но знаех със сигурност, че обичам
Малко разбирам и малко знам за любовта. И на практика изобщо не знам как да говоря за Бога.
Но онзи ден, само с две небрежни думи, получих най-изчерпателното обяснение какво е „любов“. Освен това видях стопроцентово убедително доказателство, че Бог съществува.
Срещнах една моя стара позната, с която не сме се виждали от седемнайсет години. Тя имаше четири свободни часа до трансатлантическия си полет от Шереметиево, така че просто пътувахме из нощния град и си бъбрихме за живота – за работата, за децата, за дома, за общи познати. Какво ново има при нас и как се е случило, с какво се занимаваме сега и какви планове имаме – за всичко онова, което няма да прочетете във фейсбук.
Тактично я попитах за заминаването ѝ в чужбина и как живее там. А тя, внимателно подбирайки думите си, поиска да ѝ разкажа за моята вяра. Призна, че всички тези религиозни неща я плашат – в сектите загубила някои от приятелите и роднините си. През последните три години всяка моя публикация във фейсбук е за свещеници, църкви и разговори за Бога. „Изглежда сякаш съм си изгубил ума, нали?..“, попитах. Тя се усмихна и кимна в отговор.
Доколкото можех да намеря правилните думи, се опитах да ѝ разкажа за смисъла и значението на вярата, за венчанието; за кръщението на Христос в Йордания, за Бога, за Църквата. Нямах намерение да я убеждавам, а да ѝ говоря истината. Не стана както си го представях. Събеседницата ми мълчеше срещу мен и не бях сигурен дали в нейните очи все още не изглеждах побъркан фанатик на средна възраст, или бях успял да обясня нещо важно. Струва ми се, че не се получи.
Говорихме си и за децата, за съпрузите, за кучета ни. Моята позната с възторг описа ушите и опашката на нейното куче Добер, което ѝ подарили преди година.
– Разбираш ли, през целия си живот съм се ужасявала от кучета – каза тя, – направо ми спираше сърцето от страх. И един ден видях булдога на съседите, започнах да си играя с него, намерих начин да общуваме. Постепенно се влюбих в този лъскав нос и поисках да имам собствено куче. Мъжът ми беше против, разбира се – каза, че първо трябва да се преместим в голяма къща и след това да мислим за куче. Но аз не можех да мисля за нищо друго и всъщност това беше първият и последен път, когато не се подчиних на съпруга си. Спомням си, че лежах нощем в леглото, опитвах се да заспя и си представях как ще имам куче. В онзи момент не знаех каква порода ще бъде, нито името му – но знаех със сигурност, че вече(!) го обичам. Имах същото усещане единствено когато мечтаех за първото си дете, макар че тогава все още не бях бременна…
Бях поразен от думите ѝ. Как можеш „вече да обичаш“ някого, когото не си виждал, не си почувствал или прегърнал? Не познаваш миризмата му, гласа му, навиците и характера, не получаваш нищо от него – но вече много го обичаш! Откъде идва тази непонятна, но така отчетлива, светла и силна любов в нас, която ни прави щастливи, когато не можем да заспим? В този момент не можеш да твърдиш, че обичаш някого конкретно – там няма никой! А ти обичаш. Какво е това?
През онази нощ моята позната, без дори сама да разбере, буквално с две думи, ми разказа за Бога по начин, по който аз никога не бих успял. И ако ме питате – за мен това е и доказателството за Неговото съществуване.
Бог е любов. Любов, която е заложена в нашата природа, в душата и в сърцето ни – безплътна, необяснима, дълготърпелива, необятна. Тази любов – от хоризонт до хоризонт. Опитваме се да я обвържем с кучета, хора, понякога дори с вещи; опитваме се по земната ни мяра да я обосновем и обясним, да я регистрираме и да я удостоверим по някакъв начин. А тя просто съществува във всеки от нас – само трябва да я почувстваме. Поне веднъж.
И така, малко знам за любовта. И на практика изобщо не знам как да говоря за Бога.
Превод: Ралица Кръстева
Източник: foma.ru
