Посока към бъдещето или кога духовенството ни ще заговори на български?
През 1990 г., когато бариерите на атеизъм и предразсъдъци от близкото минало рухнаха, храмовете не само отвориха врати, но духовенството на Православната църква започна да призовава към богослужения. Тогава десетина отидохме в кварталната църква. Тук живееха и непокътнати спомени от детството ми, когато моята баба до 1960 г. на свет ден ме водеше в нашата „Света Троица" и ми говореше за Иисус Христос. Тогава бях около десетгодишна; разбирах думите на боголюбивата ми баба, но от думите на свещеника, облечен в необичайни дрехи, нищо не разбирах. Само усет за страхопочитание към него и задължително целуване на ръката му…
Любопитството на скритата тайна в олтара не ме остави две години, затова през 1992 г. кандидатствах в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охредски" – исках да разбера повече за думите, които не са ясни за обикновения вярващ в храма. И бях приета. И започнах да изучавам библейски еврейски, библейски гръцки, църковнославянски… Макар езикът на Българското православие да беше най-близък до родния ни български език, и след прилежното му изучаване имаше богослужебни фрази и песнопения, от които ние, студентите, нищичко не разбирахме. Тогава си зададохме въпроса:
Кому е необходим църковнославянският днес за всекидневна употреба, ако никой не го разбира? Заредиха се десетки примери към въпроса без отговор. В много храмове тайнство кръщение и венчание се извършваше на църковнославянски; в Рилския манастир и други свети обители монаси четяха молитви над миряни на същия език; в храма „Св. Александър Невски" свещенослужител четеше молитвата преди причастие пак на църковнославянски… Стана ясно, че за свещенослужителите този език е „по-лесен", тъй като преди години са го изучавали в семинарията и Духовната академия. Но ние, православните християни, които живеем в България, говорим български, изповядваме се на роден език, бе обяснимо да очакваме от свещениците молитва на български език. Кому е потребна една молитва – на духовенството? На Бог? Или на миряните, които очакват прошка за греховете си?
Тогава сред студенти и преподаватели започна полемика. Темата за въвеждането на говорим български език в църковното богослужение тихо, но все по-често се пренасяше в медиите и започна да се дискутира. Мотивите на епископата за запазване на църковнославянския език са няколко:
1. Че свещеникът трябва да разговаря с Бог на сакраментален език, различен от сквернословния, с който си служим в делника.
2. Че църковнославянският език е залог за най-чисто, неизменяемо православие.
3. Че богослужебният чин от книги е обемен и не може да се преведе в следващите няколко години.
4. Че църковнославянският език е мелодичен, поетичен, проникнат от църковна мистика и по никакъв начин не трябва да се заменя с говоримия български език.
Срещу тези съображения застава много по-голяма и основателна поредица аргументи. Преди дванадесет века братята Св. Св. Кирил и Методий оспорват с мъдрост, разум и воля схващането, че словото Божие може да се проповядва само на трите езика: латински, гръцки и еврейски. Тогава светителите се заемат да дадат писменост за славянските племена, които не знаели тези три езика, а имали потребност от словото Божие. Светите братя, които славим до днес, не само че създали такава писменост, но с равноапостолско усърдие се заели да я разпространяват. Библията била преведена и така още в първите години от въвеждането на християнството по нашите земи мощен дух на побратимяване въздигнал културата сред славяни и прабългари…
Във вековете след окончателното приключване на библейския сборник всички езици получили своето естествено развитие. В европейските страни библейският текст периодично се редактира на по-съвременен стил, без да се нарушава автентичния текст. Българският език също се развива и променя. Ако беше грях да разговаряме с Бог на роден език, то и Библията не би трябвало да се превежда на съвременни езици. А как ще я разбират хората?
След многовековни спорове на Втория ватикански събор (1960 г.) Католическата църква съзря необходимостта от това – словото Божие да се благовести във всяка страна на роден език, а не на латински, както беше до този момент. И това с цел – да могат всички хора да разбират най-лесно, безпрепятствено и бързо смисъла на посланието… Още при основаването на Българската православна църква (870 г.) духовенството у нас се бори за независимост. Един от основните мотиви за отделяне на гръцката схизма е, че гръцките владици говорят по време на богослужение на гръцки език и народът не разбира словото им…
Днес църковнославянският език поради своята сложна фонетика и граматика не може да подскаже на съвременния човек за какво става въпрос в текста на молитвата или култовото хваление, изпълнявано по време на служба. Неразбираем като смисъл, изповед, съдържание, той обезсилва възможността на словото да стигне до сърцата на хората в храма. Българската телевизия и Националното радио излъчват празничните служби най-често с тълкуване на символиката и езика. Преведена и на български език, издадена в самостоятелен текстов сборник е Светата литургия… Но досега не съм срещала в храма мирянин с книжка, която да му превежда текста на службата. На големите християнски празници в църкви и манастири хората отиват по народна традиция, палят свещ, оставят своя благодарствен принос пред олтара, но в повечето случаи не познават смисъла на вярата, която биха могли да получат от живо слово.
Сам Спасителят е казал на апостолите: „Идете, научете всички народи…" По какъв начин може да бъде разпространено благовестието на Царството Божие и подкрепата на Всемогъщия, ако го обявяваме на неразбираем език?
Българските деца днес не изучават църковнославянски в училище. Ето защо те най-често се отправят към други евангелски църкви, където Евангелието проповядва ясно, разбираемо. Колкото да не искаме да го признаем – така е. И едва ли трябва да обвиняваме малките боготърсачи. И едва ли трябва да се сърдим на силни евангелски проповедници извън православните храмове. Може би по-добре е да се поучим от тяхното умение да печелят души! Високата богословска наука, сложната догматичност и църковни канони не обслужват делничния живот на човека, който иска да оцелее физически и духовно. Да, в последните 16 години православните храмове из българските земи станаха повече, а старинните светини – по-благолепни. Но станаха ли повече християните? Родители и деца станаха ли по-нравствени и духовни?… Разбира се, че нашата Православна църква няма вина за общата деградация в духа и морала на новото време. Този процес е част от обща, световна политика, при която лукавият изкусител мами вселената… Но ако искаме да запазим националната си идентичност с голямото православно семейство, трябва да мислим с гордост не само за миналото, а да насочим погледа си със знак към бъдещето. Там би трябвало да чуваме в градските храмове съвременен, благозвучен български език. Който поиска да стане монах и да разговаря с Бог на църковнославянски, би могъл да прави това безпрепятствено и свободно. Но свещенослужителите в градските храмове би трябвало да са задължение да говорят български, като извършват тайнствата и четат молитви.
В тази връзка има значение как от тук насетне ще се издават православните молитвеници и требници. Защо те да не са написани само на български език, който да чете свещеникът? Защо и до днес децата в семинариите наизустяват молитви на църковнославянски, и само „Отче наш" знаят на български? Кого ще обслужват тези бъдещи църковни служители – празните храмове или нуждата от вяра на хората?
Изминаха 16 години от времето, когато българските храмове отново „се осветиха" с надежда за повече вяра, повече християнски ценности. Уви, това не се случи в живота на най-младото поколение, родено с времето на демокрацията. Дали въвеждането на вероучение в училищата би отменило агресията сред най-малките „християнчета"? Това може да се предполага. Тъй като днес „Възпитател номер две" след семейството е не църквата, а екранът на телевизора с неговата забранена цензура, обществото е принудено да бере горчивите плодове на зле разбрана демократичност…
Кой може да реши въпроса с църковнославянския език, с църковната дипломация, с отношението към другите неправославни християни, с етичните норми на съвременния живот и научната апологетика? Предполага се, че с тези глобални задачи биха могли да се заемат архиереите на Светия Синод на БПЦ.
Повечето от тях са в преклонна възраст и мислят, че трябва да минат поколения, за започне църковна реформа относно религиозната терминология, съвременния език и богослужебен ред… Но защо трябва да чакаме поколения, щом времето днес лети с нови измерения и повик за неотложни, спасителни истини?
През есента на 2003 г. бях принудена да гледам американски филм в присъствието на 22-ма ученици в автобуса по пътя от София към Метеора, Гърция. Филмът „за деца" беше подбран от шофьора. Екранът на видеото показваше 19-годишен „фен", който, застанал дрогиран на покрива на хотел, викаше: „Аз съм бог, друсам се и така се кефя…" – после скочи. Почувствах се длъжна след края на филма да съобщя по микрофона: „Не, мили български християнчета. Тази извратена истина не е бог, не е от Бога, не вярвайте в нея!"
Марияна, ще ти открехна една тайна: 95 % от свещениците, които четат молитвите на църковнославянски език също малко разбират от това, което четат. Защото едно е да четеш, съвсем друго е да разбираш. Аз мога да чета на испански, без да разбирам почти нищо от прочетеното. Църковнославянският се чете сравнително лесно. Но не е толкова лесен за разбиране, дори ако човек е сравнително подготвен. Когато чета или пея една стихира, интуитивно разбирам смисъла, защото всеки ден правя това и ухото ми е привикнало. Но когато седна да преведа същата стихира на съвременен български език (разбира се с помощта на речник), тази дейност ми отнема минимум 15 минути, а понякога и доста повече. Някои събратя предпочитат да служат на църковнославянски, защото това им помага да не мислят.
1)“..разбирах думите на боголюбивата ми баба,но от думите на свещеника .. нищо не разбирах..“
Била сте малка,за да разбирате,това,което за много възрастни е непонятно.От един извор не може да тече и сладка и горчива вода.Така не е уместно на един и същи език да се кълне(някои не дотам благочестиви баби) и да се проси Божията Благодат.
2)“Кому е необходим църковнославянският днес за всекидневна употреба, ако никой не го разбира?“
Кой привърженик на служението на църковнославянски е тръгнал да говори извън храма на черковно-славянски?!
3)“Сам Спасителят е казал на апостолите: „Идете, научете всички народи…“ По какъв начин може да бъде разпространено благовестието на Царството Божие и подкрепата на Всемогъщия, ако го обявяваме на неразбираем език?“
Проповедта на свещеника и четеното на Св.Евангелие винаги е на чист Български език!!
4)“Мотивите на епископата за запазване на църковнославянския език са няколко:..“
Вашите мотиви не са повече,нима се имате за по-мъдра от епископите?!
Из Ефес.4:11-13 „И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители,
за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово,
докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий..“
Из Кор.1;14:33-36 – „защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Тъй е по всички църкви между светиите.
Жените ви в църквите да мълчат: тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът.“
„..Макар езикът на Българското православие да беше най-близък до родния ни български език, и след прилежното му изучаване имаше богослужебни фрази и песнопения, от които ние, студентите, нищичко не разбирахме..“
Да бяхте повече се постарали в учението,защото и магаре да вържеш пред университета и то ще завърши.
Защо на езика „на който се кълне“ да е позволено да се чете Светото Евангелие, а да не е позволено да се служи Светата Литургия? Евангелието по-малко свято ли е?
не знам дали наистина синодът е заставал зад тези четири мотива, или еклисия интерпретира някакви чути „неофициални“ коментари, обаче ме стяга гърлото като прочета такива работи…
значи, за така наречената триезичната ерес, дали е чувал синодът и авторът на дълбокоумния коментар – о.и. (отец някой наверно); св. константин философ? какви са тия свещени езици… какво е това нещо?
що така бе хора? това ли е изворът на сладката и горчивата вода – езикът като система за общуване.. не е ли случайно „сърцето на човека“, не е ли случайно падналият ни ум… не е ли въпросът в това какво казваш, а не на какъв език… що за пълни глупости са това, не само за богослов, а просто за мислещ човек.
ми ние дето не знаем църковнославянски, о.и.в това число, откъде сме измислили да се молим на български?! що не кажат богословите официално, да не се излагаме…
и защо не минем на църковнославянски всички, та всички да говорим чист език и да не берем ядове с тези похоти на езика… да се реши този проблем един път завинаги.
жените да мълчат в църквата, та мъжете да приказват глупости? това ли е идеята
Сто процентово подкрепям авторката на статията, а също и презв. Стефан. В храма трябва да се служи на разбираем език. Аз служа на говорим български и виждав добрия резултат от това.Молитвите от богослужението са част от проповедта на пастиря.Когато се ръзбират, ти се съсредоточаваш и наистина се молиш. Дори руският светител Теофан Затворник, е изисквал от Св.Синод в Русия, в своеи време, не само превод на Библията на говорим руски, но и на богослужебните текстове.Всеки съзнателен духовник като Св.Кирил и Св.Методий, и учениците им е на ясно, че е крещяща нуждата от този превод на богослуж. текстове на говорим български.В това натоварено всекидневие, хората няма тепърва да учат църковнославянски, но за да останат в храма, нека им говорим на говорим български.Нека постичко и смислено като влязат в храма да се вслушат в молитвата и тя да им разкрие лесничко и простичко същноста на Христовото учение, чрез заложените в текста догматични истини на Христовата вяра.
Св.Синод трябва да отдели средства, да се заплати на професионалисти -слависти, които да извършат превод на цялата църк.-богослужебна литература.Специалисти има и вместо да се чудят какво да превеждат, нека ги насочим да извършат едно богоугодно дело-превод на църковните молитви.Някога покойния еп.Партений свърши доста работа в тази насока, но една птичка пролет не прави.
Да молим Бога, да узрее тази истина и в нашето съзнание , на всинца ни, по-скоро, защото времето не чака./свещ.Кирил тошев/
Здрасти :-). От един курс сме, така излиза.
Първо – живеем в България, не в църковнославяния, аз съм презвитер в Българската православна църква, не в църковнославянската. Второ – крайно време е да се познаем като българи, а не за славяни. Трето – св. братя Методий и Кирил са се трудили за превод на Словото Божие на РАЗБИРАЕМ за тогавашните хора език. Четвърто – сърби, румънци и други съседни нам народи отдавна служат изцяло на съвременните си езици. Пето – защо ние, българите, трябва да служим на Бога с език, който няма много общо с българския. Шесто, седмо и т.н. Осмо – преди години на ЦНС бе взето решение да се поощрява богослужението но български. Девето, аз взех предвид всичко това и служа на български изцяло, дори Литургията се пее на български от хора. Десето, най-важното, отзивите на енориашите са перфектно мерило – те ми казват, че българския е за предпочитане. Единадесето, най-маловажното, мога да чета и пея без проблем на църковно-славянски, като в приемлива степен и превеждам.
Много сполучлива картинка към статията. Така и ние четем нещо на непознат език, изпълваме се с въпросителни, и гледаме превод на български, ако сме щастливи да го имаме. Явно така и славим Бог и Му се молим: с много въпросителни, които ни дава анти-църковно-славянския.
неразбирам защитниците на църковнославянския и най-вече тяхната теория за „благочестивия“език,православни има не само в България,но и на всички континенти,та те какво като служат и се молят на Бога на своите си езици,съвремени де,/например на английски на който се пеяат и едни много „благоприлични“ рап песни,а също и много „свети“ метъл песни с които се кланят на един определен „ангел“ или пък да говорим за арабските християни,те славословят на същият език на който други се молят на алаха преди да ги гръмнат/ са по-малко благочестиви от нас такали.По-голяма фарисейщина от това не съм чувал,не казвали Св.Писание „и всички езици да хвалят Господа“,междувпрочем преди да се появи църковнославянският нашите деди са славели Бога на старобългарски,та по тази логика понеже на този език и са проклетисвали и са псували те са били много малко благочестиви такали илипък защо да не водим богуслуженито направо на библейски-еврейски а, та на него Авраам,Мойсей,Давид и много други направо са разговаряли с Бога,май че Господ беше казал на едно място за такива,че „прецеждат мухата а пропускат камилата“ и още,че“обикалят целия свят за да придобият някой,а после го спират пред вратата на Божието царство“ Извинявам се,ако съм хаплив,но просто такива доводи ме вбесяват,дано все повече свщеници започнат да служат на български и потози начин продължът делото на св.братя Кирил и Методий и на техните ученици и на св.старец Паисий защото България не е православна а езическа държава да си кажем истината
ако не ставаше дума за нещо твърде сериозно, от което т.нар. „Еклесия“ е разбрала твърде малко, въпреки 5-годишното си следване в Богословския факултет, както самата тя твърди.
Впрочем, аз също съм възпитаничка и на този факултет, но пътищата ни не са се пресичали поне там. Пресичали са се обаче в някои от всекидневниците, в които съм работила и във всекидневника, в който работя. В тях тя е опитвала да публикува. За качеството на предлаганите материали няма да се произнасям, но ще отбележа само, че след като гореупоменатата е завършила теология, би следвало и да е наясно по отоншение на богослужението на църковнославянски и на български.
Ако пък е православна християнска, черкуваща се, би й било ясно и това, че не само има издадени молитвеници изцяло на български, но и такива с паралелен текст – на църковнославянски и на български. Щеше да й е ясно и това, че в повечето софийски храмове повечето от молитвите се кават на български. Колкото до литургийният текст, ами…. да помисли моля, защо все още се служи на църковнославянски. Подсказвам, слогове, метрика, такива неща, клета „Еклесия“, това не е превод на кратък разговорник за куфарни търговци, а поетичен текст. Останалото си разяснете вие, ако не можете, то потърсете в библиотеката на завършения от вас Богословски факултет. Все ще се намери нещо подховящо и за вас, въпреки еклестичността на псевдонима ви.
С уважение към всички четящи това и лично извинение към тях, че се налага да изтърпят иронията ми. Но , братя и сестри, не е приятно да се четат маниерни критики, написани от любов към едничкото критикарство. Друг е въпросът, че Мария „Еклесия“ има и други „духовни“ интереси извън сферата на православното християнство.
На всички леки и спасителни пости.
Това, че не разбираме църковно-славянски е защото не учим в училище предтеца на българския език, както това се прави в много страни.Някога в България се е учил старобългарски. Ние , от някое си предишно поколение поне изучавахме руски- език от същата група. А сега ?
Да, добре преведена с умение и любов Света литургия ще я направи разбираема, но едва ли това е крайъгълния камък на нашето неверие и консуматорско отношение.Пред очите ми са хора, които до вчера са нехаели за душата си , а сега разучават Божествената литургия и участват в общото служение.
А да завършиш Богословие и да не вникнеш в красотата на църковно-славянския език! Това аз няма да го окачествявам. Да си прави извод този, който го е казал!
Тук изобщо не става въпрос коя е и каква е Марияна Еклесия. Абсолютно никакво значение няма в кои всекидневнци сте се срещали. Аргументите, изразени в постингите, са още по-силни от тези в основната статия. Слогове, метрика… ала, бала. Другите съвременни езици, на които се служи, да не би да си нямат метрика… Или там Светата Литургия се служи по разговорници за куфарни търговци?!
извинението ваше, госпожо, не променя лошия вкус от писанията горе (да не кажа отвратителен).
на път сте да докажете две неща, за съжаление:
– че жените не могат да спорят нормално аргументи;
-че в БФ се възпитават злобни и завистливи каки, които където се срещнат са готови да се хванат за косите… затова е такъв халът и на църквата – интриги и глупости, и всичко от този род. аз си задавам един философски въпрос: във факултета ли се възпитават тези достойни навици, или хора с такива навици избират да отидат във факултета… не вярвам да е второто, обаче. няма логика.
а тука има значение и трето нещо – че пък и двете с авторката сте журналистки… доколкото знам и там цари яка „колегиалност“…
лично мнение: ако искате постите да са спасителни и за вас, ограничете злобните нападки към „ближния“… ;-).
бтв, помага и в спора – аз сега например нямам желание да мисля върху вашето мнение, защото смятам, че е тенденциозно…
О. Стефан ме е изпреварил. Тъкмо щях да попитам, какви са слоговете, метриката и т.н.
А в Богословския кой е научил библейски евреиски, старогръцкия, или латинския? Преди изпитите, сам си превеждал сам доста неща, след две години всичко забравям.
Дайте да четем Евангелието според Матей на арамейски. Нищо, че бързо е било преведено на гръцки. А защо еврейте по времето на Птолемей ІІ са искали превод на говоримия за тях език?
Въобще – каква е връзката на църковнославянския с българския?
И моля, личните отношения на ЛС.
Браво!Дано те чуе някой!
Кое всъщност поражда противоречивите мнения?
В момента в някои храмове свещениците служат само на съвременен български и добре правят,щом така им е благословило или разрешило духовното началство в тяхната епархия.
Какво всъщност желаят последователите на гореспоменатите? Не става ли дума само за позволение да се служи и на съвременен български или поривът стига дотам – официално да се отмени,дори забрани служението на църковно-славянски?!Молитвените последования от утренята – Каноните от минея-за ВСЕКИ отделен светия има уникален Канон за възхвала и описание на подвизите и чудесата,които е вършил светията приживе,това огромно по обем съдържание , тези 12 минея, това е плод на духоносни мъже – достойни монаси, които боговдъновено, подвизвайки се подражавайки с живота си на тези , които са и възпявали, пишейки тези Канони в минеите, всичко това е станало във РАЗЦВЕТА на Св.Православие!!! Писаното в Минеите е следоватлно плод на Светия Дух! Кой е против? – дявола и подвластните му я!
Далеч преди да започне каквато и да е служба, всеки отец се подготвя в св. Олтар. Тази първоначална подготовка е съпроводена с молитви. По време на богослужение също много често в св. Олтар, без да се чува от миряните, всеки отец се моли, отправяйки различни прошения до Бога. В тази връзка никак не е зле, който както реши, разбира се, в св. Олтар да се служи, на църковнославянски език, а когато отецът излиза пред народа, да изговаря пред него молитвословията на български език. Между другото познавам един отец, който точно така прави.
Учудвам се защо слагате граница между църковнославянски и български език.Защо ги разделяте и противопоставяте.Та това е един и същ език.Тенденцията в езиците,като средство за комуникация е да се опростяват за по-голяма бързина в общуването и това се прави без мярка и поголвно.Грозно е.Може да стигнем и до нечленоразделни изразни средства.като мучене,подсвиркване.съскане и на който каквото му хрумне.Можем да си заменим и действията с едно единствено,например-шамар,за по- кратко и всеки да си го тълкува по своему.
неразбирам как един сериозен въпрос се изражда в лични и не лични нападки всеедно се намираш м/у махленски клюкарки а не м/у личности със сериозен интерсе по повдигнатия въпрос имам чувството че се намирам в един постоянен Биг Брадър не стига на улицата,на работа,по телевизията,в пресата,понякога в църквата ами и тук,където човек се надява на сериозно отношение,дори и да бърка,а не дамувадят кирливите ризи на показмисляси е силата на аргумента трябва да е по-важна от това кой го казва,нали никой не се е родил светец и налиспоред думите на Достоевски „християнинът се чувства виновен във вся и във всьо“/цитирам по памет/, защо тогава се получава така,че тези които трябва да се обичат „с дела и с истина“и да показват истинността на вярата си от дела се плюят помежду си като проститутки за място под фенера. Имам един въпрос,от доста време чета разни форуми и др.подобни и всеки път се стига до такива словеса,достойни само за Биг Брадър,имам приятели цигани и те говорят с естествено уважение дори и за тези които ги мразят,а тези които трябва да ни учат как да обичаме ближния като себе си,говорят като жълта преса помежду си,та на вапроса,винаги ли трябва да се стига до изваждане на кирливи риза за да запушим устата на инакомислещия. За пръв път си „отворих устата“за да кажа нещо по вапрос който ме вълнува и все едно се озовах в „Голямата уста“.Но да се върнем на въпроса:1 не вички живеят в София и 2 14гл.от 1 Кор.“ако тръбата издава неопределен звук,кой ще се готви за битка“
и не на последно място всепак става дума за спасението на душите на хората “ как ще каже на твоето благодарение „амин“ оня,който е от простолюдието“ не ставаме ли по този начин вместо учители,презрители на онези по-малките братя на нашият Господ.Ще спра до тук,зада не бъда много многословен.