Радвай се, благодатна!
Преди две хиляди години в едно малко селце край Галилейско море, в една опушена стаичка сред невъобразима бедност и мизерия се е решавала съдбата на вселената. Бог е пожелал да изпрати Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен (Йоан 3:16) – и е чакал отговор от едно бедно слабичко момиче, измъчено от нищета и тежък труд, от годеницата на един дърводелец.
Това е бил страховит час и ние потреперваме, когато си спомняме за него. Съдбата на вселената е висяла на косъм. Спасението на света е висяло на косъм. Всичко е зависело от едно човешко, едно женско ”да”. Бог уважава свободата на човека; Бог не тъпче човешката душа с ботуши. Човечеството в лицето на това бедно момиче е трябвало да се съгласи свободно с Божия план – или да го отхвърли завинаги.
И това ”да” е било произнесено! О, благословена, дивна Марийо! Най-чудно цвете на тази планета, най-скъпоценен плод на всички поколения! С твоите слабички ръце ти затръшна портите на ада и отвори пътя към изкуплението и спасението. С твоето кротко сърце ти осуети завинаги стратегията на космическото зло и даде победата на Създателя. Радвай се, благодатна!
Чуден е божественият промисъл. Бог поиска съдействие не от силните, богатите и могъщите. Той избра не императорските дворци, а мизерното жилище на дърводелец. И не кралица или милионерша, а една бедна, тиха и смирена девойка. Славата и величието на този свят бяха посрамени, а бедността и смирението – благословени. Кротката Мария роди Бога.
Благовещение е ден на кротките, празник на кротките. Не на на господарите на света; не на завоеватели, императори и пълководци; не на милионери и мултимилионери, президенти и генерали, шоумени и попзвезди. Не. Плачещите, измъчените и отрудените ще бъдат поканени в Царството Божие. Кротките и смирените по сърце – като Мария – ще го наследят.
Бог обича кротките. Ще загине този свят с неговата злоба, бяс, гордост и алчност, и ще останат кротките, начело с кротката Мария. И ще звучи вечно дивният поздрав, повтарян от небето и земята: Ave Maria, gratiae plena! Радвай се, благодатна!
Благовещение е празник на бедните. Мария е една от бедните и отритнатите на този свят. Тя не е и никога не е била ВИП; тя е майка на всички потиснати и сломени и техен вечен представител пред Престола в небесата. И днес, ако двамата с Йосиф дойдат отново на тази земя, никой лъскав хотел няма да отвори вратите си за тях, никой разкошен и шумен град няма да ги приеме. Както някога, когато за тях се е намерил само един обор, така и днес те ще се свират заедно с отхвърлените, емигрантите и бежанците в мизерни дупки и бараки, в оградени с бодлива тел лагери и коптори.
Благовещение е ден на най-голямата мистерия в човешката история – тайнството на Въплъщението. Въплътилият се Христос се качи на небето и издигна човешката природа на божествени висоти. И оттогава всеки човек е син Божи, дете Божие, и всяка майка е Богородица. И Богородица е майка на всеки човек. Всеки може да я нарича ”мамо”.
Радвайте се, мили християни, синове и дъщери Божи! Някои се хвалят с яхти, дворци, коли, банкови сметки и милиони… а ние се хвалим с нашите съкровища: нашия дивен Христос, нашата дивна Мария. Те са нашите богатства, нашите дворци, нашият разкош; с тях няма няма да се посрамим никога. Какво още да искаме? И най-малкият от нас е по-богат от цялото богатство на този свят и по-велик от цялото му величие. Те са нашето сладко съкровище, с тях сме приживе в Рая.
Радвайте се и веселете се! Ще загине този свят, ще загинат алчните, гордите и жестоките, и помен няма да остане от тях, а ние, кротките и невинни деца Божи, дечица Христови, ще наследим небесата и земята. И ще царуваме вечно под знамето на Христа, под знамето на Мария.
Води ни, Христе, Царю на кротките! Радвай се, дивна Марийо, светлина пътеводна, сияеща звезда в мрака на земния ни живот, знаме и упование на народите! Покривай ни винаги с твоя майчин покров! Моли се за нас винаги – и по време на смъртния ни час. Амин.
