Св. Аверкий, еп. Йераполски, чудотворец
Аверкий Марцел е епископ на Йераполис (дн. Мабуг) във Фригия, Мала Азия през втората половина на ІІ век. Според неговото житие той извършва изцеления и други чудеса в една предимно езическа среда, но посещава Рим и Сирия, като се бори особено срещу силно разпространения тогава гностически дуализъм на маркионитската секта.
От св. Аверкий е достигнал до нас много ценен лапидарен надпис, който неслучайно е наречен „царица на всички раннохристиянски надписи”. Датира се ок. 172 г. Надписът от 16 реда не е запазен в оригинал, а в препис, посветен на някой си Александър, син на Антоний, и е датиран от 216 г. Той е открит от археолога У. Рамзей от университета в Абърдийн, Шотландия, през 1882 г. През следващата година същият учен намира в зидарията на една турска баня два нови фрагмента от надписа. Тук 72-годишният св. Аверкий описва пътуванията си със символични изрази и термини, които са разбираеми за християните, но звучат странно за другите. Немските историци Г. Фикер и О. Хиршфелд твърдят, че Аверкий бил жрец на Кибела, а Дитерих го изкарва жрец на Атис. Тези мнения отдавна са опровергани. Според Дж. Лайтфут авторът на надписа не е св. Аверкий, а друг със същото име, споменат от Евсевий Кесарийски в неговата „Църковна история” (V, 16) като получател на антимонтанистки трактат. Това мнение на Лайтфут също не се възприема от науката. Името на св. Аверкий не се среща в Менология на блаж. Йероним (+420) и се появява в календарите чак през Х в.
По-долу цитираме в превод надписа на св. Аверкий според изданието на Snyder, N. F. “Ante Pacem”: Archaeological Evidence of Church Life before Constantine. Macon (GA), 1991, 138-140.
„Аз, гражданин на избрания град [рая], издигнах тази гробница приживе, за да имам именно в нея място за моето тяло. Името ми е Аверкий, ученик на чистия Пастир [Христос], Който пасе овчите стада по планини и равнини, Който има големи всевиждащи очи. Той ме научи… верните писания. В Рим Той ме изпрати да гледам величие и да видя Царица [Църквата] със златни одежди и златни обувки. Народ там видях, който имаше чудесен печат [миропомазанието], и видях сирийската равнина и всички градове, и Низибия, като преминах Ефрат, и навсякъде се срещнах със събратя. С Павел пред мен аз следвах и вярата навсякъде ме водеше, и ми поднасяше ястие навсякъде, Рибата [Христос] от извора – безкраен, чист, която чистата Дева [Мария] хвана и даде на своите приятели да ядат завинаги с хубаво вино, давайки потира с хляба. Това аз, Аверкий, наредих да бъде написано в мое присъствие. Вече съм на 72 години. Нека този, който разбира това и всеки, който е съгласен с него, да се помоли за Авиркий. Никой не трябва да полага някого другиго в моята гробница. В противен случай той ще трябва да плати на римската хазна 2000 жълтици и на моя прекрасен роден град Йераполис 1000 жълтици”.
Следвайте ни
