Защо се нуждаем от филми като „Светителят хирург“
Авторът на „Светителят хирург“ Ангел Бончев на премиерата на своя филм в Пловдив. Сн.: Пловдивска св. митрополия
Рано в съботната сутрин, още по тъмно, чакам на спирката на Орлов мост. След малко минава моят адаш Ангел Бончев и ме качва в посока Пловдив. Отиваме на премиерата на неговия документален филм „Светителят хирург“, който разказва за св. Лука Симферополски.
Докато пътуваме по магистралата, разбира се, си говорим.
Преди време Пловдивският митрополит Николай го кани на разговор. Дотогава Ангел вече е реализирал два документални проекта, свързани с православната вяра: за св. Нектарий Егински (късометражен) и “Светият град – Асеновград”, откъдето е родом.
“Дядо Николай ми сподели, че е крайно огорчен от състоянието на нашето здравеопазване, в което страдащият човек не получава адекватна грижа. Пациентът е клиент, някаква ходеща клинична пътека. Специално си беше направил труда да проучи състоянието на здравните заведения в цялата община. Колко и какви специалисти липсват в отделните направления. Данните, които събра, изобщо не бяха оптимистични. Каза ми, че е нужно да разкажем на обществеността за св. Лука, който е изумителен пример за медик, който оперира и лекува с християнска любов дори при най-екстремни и отчайващи обстоятелства”.
Ангел веднага се съгласява и заминава за Симферопол, където в дните около честването на светеца (11 юни по стар стил) снима активно, като сам държи камерата – нещо, което е характерно за начина му на работа – да обединява в едно сценарий, режисура, операторство и дори груб монтаж.
Пристигаме в Пловдив. Той бърза за проверка на техниката в Драматичния театър, а аз се качвам на близкото Сахат тепе с чаша кафе.
Събитието е всъщност цяла конференция, посветена на св. Лука Войно-Ясенецки. Акцентът наистина е филмовата прожекция, но от сцената доклади за светеца изнасят духовни и светски лица. Вечерта има празничен концерт, а на другата сутрин – архиерейска съборна света Литургия в митрополитския храм “Св. вмчца Марина”, където се пази и частица от мощите на св. Лука. Повод за това събитие е 10-годишнината от интронизацията на митрополит Николай. Очаквано, тъкмо той откри проявата, а след това Ловчанският митрополит Гавриил изнесе подробен доклад за живота на светеца.
Последва представянето на две книги, посветени на свети Лука, като за втората говори младият лицево-челюстен хирург доц. д-р Николай Янев. Той разказа за първата си задочна среща със св. Лука Симферополски в годините, когато е бил студент по медицина. Тогава се запознава със забележителния му труд „Oчерци по гнойна хирургия”, а когато обръща книгата, за да види снимката на автора, попада на изображение на духовник с архиерейски одежди и енголпие. Това беше началото на вдъхновения разказ на младия медик за неговия своеобразен покровител в хирургията и вярата.
Дойде време и за прожекцията. Филмът “Светителят хирург” е с продължителност 72 минути. Формата е класическа в документалистиката за исторически личности – глас зад кадър върху архивни видеа и снимки (включително на св. Лука Кримски). Стряскащи са уловените моменти на повсеместен погром на комунистическия режим върху християнски храмове в Съветския съюз – кръстове се свалят, икони се трупат и горят на купчини… Иначе авторът се е постарал да открие и запише в Симферопол хора близки и общували със светителя. Запомнящ се епизод е традиционното „освещаване на белите престилки” – мнозина от докторите в града очевидно са вярващи и следват не само Хипократовата, но преди всичко клетвата на св. Лука, за която също става дума в творбата.
Изобщо, подобни филми са нужни. Особено когато говорим за светци на 20 век – някак по-малко известни на църковната общност в България. Впрочем и късометражният разказ на Ангел Бончев за св. Нектарий Егински има същата функция (може да се гледа тук) Така, чрез изкуството започват живите молитви към Божии угодници, които до този момент не са присъствали осезаемо в умовете и сърцата на вярващите.
А какво по-хубаво от това да научим повече за св. Лука Симферополски, който обикнал страданието – чуждото в болниците и своето в затворите, гонен от атеистичната власт; талантлив художник, предпочел пред бляскавата академия и творческото обкръжение – медицинския институт и сетне болните по селата, на които да помага отдадено; съкрушен, че трябва да прави важни открития в хирургията, използвайки трупове; непоколебим в желанието си да отиде да лекува и на фронта на Руско-японската война; готов да използва в операциите поради оскъдица дори кухненски нож и човешки косми за зашиване на рани и прорези; и в края на живота си дори полусляп, с подагра и увити в бинтове крака, отслужващ всеки ден света Литургия, а следобед – преглеждащ безплатно пациентите…
И още, и още чудни подробности от живота му. Мисля за всичко това, докато се унасям в приятно тракащия влак обратно към София.
Ангел Бончев и Неговото Светейшество патриарх Неофит на премиерата на „Светителят хирург“ в София. Сн.: Петрина Василева
Премиерната прожекция на „Светителят хирург“ се състоя на 11 февруари в Пловдивския драматичен театър. Сн.: Пловдивска св. митрополия
