„Делата на любовта“ на Владета Йеротич – радостната скръб по пътя на преобразяването
„За всяка любов, също така и за Божията, са необходими двама. Това са Бог и човек.“
В навечерието на големия християнски празник Преображение Господне и на фона на поредните ужасяващи примери за човешки и обществени безпътици и страдания, отново си припомняме, че както в този, така и в другия свят „Остават само делата на любовта“.
Шестата книга на Владета Йеротич („Омофор“, 2017, превод: Татяна Филева, редактор: отец Стоян Бербатов) „Остават само делата на любовта“, събира тридесет статии, посветени на психологическите и религиозни проблеми на съвременния човек и техните решения като синергия между науката и религията.
Академик д-р Владета Йеротич – големият познавач и лечител на човешката душа е роден на днешната дата през 1924 година. Учен, психолог, богослов, психотерапевт, той е автор на множество книги, статии, студия. Посвещава целия си живот на най-съкровените душевни скърби и духовни търсения, за да изведе онези психологически истини, които отново ще съберат отдалечилия се човек с Бога, като най-прекият път към това, разбира се, е любовта.
„Ако човек само веднъж би могъл да види колко напразна е по-голямата част от неговия труд, когато не е воден от любовта, би бил много по-малко суетен и не така безплоден в нещата, които прави.“
Няма област от психологията и религията, няма човешки проблем или социално предизвикателство, няма болка и терзание, което Йеротич да пренебрегва в своите текстове. Нещо повече – те не са просто мъдри мисли на един ерудиран и душевно богат, вярващ човек, а са подплатени със задълбочени научни изследвания в множество научни полета и в контекста на православната вяра. В тях няма назидание и обвинения, няма диагнози и присъди. Те са човешки, топъл разговор, мъдър съвет и смирено, ненатрапчиво посочване на правилната посока.
Психотерапията, например, е неизменна в борбата с тежките депресивни състояния и изгубването на връзка със самите себе си, но в християнството не е възможно напредване без криза и без изпитания – изтъква авторът в своето убеждение, че науката и вярата се допълват в обясненията си за една и съща реалност. Преображението е най-трудното нещо, което християнството изисква от нас, и точно това го прави най-съвършената религия, казва писателят, защото процесът на промяна е процес, продължаващ през целия живот. Ако Иисус Христос ни показва чудото на Преображението, Владета Йеротич ни убеждава, че Божествената светлина и днес е достъпна за вярващите и те могат да преобразят душите и телата си чрез молитвата и любовта.
„…за тъгата не е необходимо нищо, тя може и да се притежава, за разлика от радостта, която трябва активно да придобием; радостен съм, а не мога да притежавам радостта. Затова и е тайнствено преобразяването на нашата тъга в радост, когато се молим в скришната си стая, когато се молим съборно в църквата по време на литургията…, когато сме се изповядали и причастили, но и когато сме извършили някакво добро дело без никакви помисли за награда…, или когато сме простили на някого от сърце обидата и сме я забравили…“
Колкото и усилия да полагаме за преобразяването си обаче е невъзможно да го постигнем без застъпничеството на Пресвета Богородица – най-тъжната Майка на света, убеден е Владета Йеротич, защото тя е всичко, от което човек се нуждае: Утешителка, Защитница, Скоропослушница, Пътеводителка, Молителка, Благотворителка, Умиление:
„Когато сме се наситили на всички „изми“, когато сме разбрали, че науката в никакъв случай не е есхатологично ориентирана, когато войните са ни станали толкова противни, защото са изпълнили сърцето ни с тъга и са ни направили дълбоко нещастни, а при това нито тази тъга, нито тази скръб предизвикват у нас – което е много важно – гняв или отмъщение, или отчаяние, или нихилизъм, ние се връщаме и обръщаме нашето тъжно лице към Богородица „Радост на всички скърбящи“. Оставяйки я да влее в нас божественото благоухание на серафимовата радост, която единствена може да ни преведе невредими през бездната на нищото, страха и тъгата. Радостта в Христос, която ни предава светата Майка, Богородица!“
„Остават само делата на любовта“ е рецептата за нашето преобразяване, настолен наръчник за пътуването ни към вярата през науката, отговор на най-съкровените ни страхове и страсти, чрез които да стигнем до онази рефлексия, при която добротата и любовта към ближния не търсят повод и отплата.
Сподобени от изключително проникновените психологични и религиозни анализи на Владета Йеротич, да имаме душеполезен и спасителен пост, не само защото постът е който носи голямо облекчение, мир и спокойствие на тялото и душата, но и за да „преоткрием себе си и да прекараме своя кораб между опасните подводни скали в едно по-спокойно течение на бъдещето”. И да бъдем двама в любовта.
За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991, Ивайло Недков.
За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие-книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>
