Издателство „Омофор“ ви очаква с нови заглавия и нови тиражи на Пролетния панаир на книгата 2023
На една ръка разстояние от лятото, за поредна година Пролетният панаир на книгата ще отвори широко врати. От 29 май до 4 юни най-популярното книжно събитие в София ще посрещне в градинката пред НДК ценителите на писаното слово.
За своите читатели издателство „Омофор“ отново е подготвило нови издания, както и нови тиражи на обичани заглавия.
В рамките на изложението посетителите ще могат да закупят с традиционното намаление най-новото заглавие от каталога на издателството: двуезичното издание „Седем кратки беседи за езика“ на Джонатан Дън. Това е неговата четвърта книга за езика. Преди нея той има публикувани The DNA of the English Language (2007), въведение към връзките между думите, The Life of a Translator (2013), поглед върху съвпаденията в превода и Stones Оf Ithaca (2019), проучване на взаимовръзката между езика и околната среда.
Джонатан Дън е завършил класическа филология в Оксфорд. Превел е повече от седемдесет книги от български, галисийски, испански и каталонски език за издателства като Пенгуин Рандъм Хаус, Ню Дайрекшънс и Шиърсмън Буукс. Живее със семейството си в София и служи като иподякон в Българската православна църква.
Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата по програма “Помощ за книгата” 2022.
Книгата съдържа убедителен аргумент, че хората не са автори (създатели), а преводачи (потребители и манипулатори) на това, което съществува в света. Тук ролята на преводача е донякъде магическа и се отдава почит към ролята и целта на човешките същества като даващи и получаващи смисъл, любов и доброта. Седем кратки беседи за езика е проницателна книга за езиковите изкуства с необичаен поглед към духовните основи на английския език.
Форуърд Клариън Ревюс
Дън пише със сърцето на поет и мистик. Репликите му са прости и елегантни, мисълта му – остра и проницателна. Всяка беседа се усеща като молитва и медитация – призоваване към по-висша сила, което подсказва, че авторът преживява света за първи път. Читателите от всички деноминации и системи от вярвания ще намерят много за размисъл тук и може да видят света малко по-различно, след като завършат последната страница.
Блуинк Ревю
Когато водим духовен живот, разбираме, че удоволствията в този свят имат край. Ако им се отдаваме без контрол, те водят до чувство на празнота, на неудовлетвореност. На практика водят доникъде, до спираловидното нанадолнище, гравитиращо около претенциите на егото. Само когато се обърнем навън и прегърнем ценността на другия, тогава нашият живот започва да се откъсва от земното. Съществуват три степени на духовно пътуване. Първата е придобиването на добродетели, които да заемат мястото на задоволяването на страстите. Втората е да започнем да виждаме Бога в света около нас. Третата е съзерцаването на Бога, степен, която се постига само от духовно напредналите.
Спомням си първия път, когато видях лице върху скала. Бях много впечатлен. Наблюдавал съм скалите дълги години, но никога не бях забелязвал нещо толкова необикновено. Светът съществуваше за мен в две измерения: той бе място, където можех да си почивам или от което можех да се ползвам, но със сигурност не такова, което има свое собствено битие извън мен. Можех да го наблюдавам като картина. Това е форма на духовна слепота. Когато се раждаме, сме физически слепи за дни или седмици. Веднъж получили зрение и започнали да различаваме света, си мислим, че това е всичко, че вече имаме очи и виждаме. Но не осъзнаваме, че има и друга слепота, духовна, която ни пречи да виждаме нуждите на другия, съществуването в света на други реалности, които отразяват присъствието и замисъла на Бога. Гърците наричат тези други реалности λόγοι – „логоси“ или зародиши на думи. Те са не Словото само по себе си, а онова, което го представлява, неговите фрагменти.
Когато за първи път видях лице върху скала, започнах да виждам тези „логоси“. Това съвпадна, както и трябваше, с моето въцърковяване, с воденето на духовен живот. Както Христос отваря очите на слепородения в Иоан 9, така го прави и за нас, когато вярваме в Него. Това не се случва внезапно, няма ярка светлина (обикновено), случва се постепенно, но очите ни започват да се отварят. Различаваме лица върху скалата, лица в цветята, лица във водата. Светът ни се открива такъв, какъвто е (а не като източник на удоволствие и печалба, както сме свикнали да гледаме на него в обществото).
И по същия начин, по който логосите съществуват в природата, те съществуват и в езика. Думите имат по-дълбоко значение, скрито от нас, докато не започнем да прилагаме балсама на тайнствата, да участваме в духовния живот, да вярваме в Бога. Веднъж сторили го, булото е премахнато от очите ни и започваме да различаваме това, което е било точно пред нас, но което не сме виждали.
Джонатан Дън
На щанда на „Омофор“ в шатра 27 ще ви очаква и второто издание на едно от най-търсените заглавия на издателството: „Свети Силуан Атонски“ на св. Софроний Атонски. Книгата е изключителна биография на духа, която защитава светоотеческото настояване, че за светостта „няма векове“. Тази книга учи всеки, който я вземе в ръка как да разпознае и разбере колко велик е този подвижник Господен и как той, спазвайки точно заповедите и умъртвен докрай в тоя живот, бе спечелил, по думите на Павел, Христос да живее в него (Гал. 2:20).
За мнозина тя самата е свитък, вдъхновен от Бога и изписан с перото на Божия Дух. Това потвърждават многото вярващи „от всеки народ под небето” (Деян. 2:5), дошли и досега чрез нея достигащи „до познанието на истината” (1 Тим. 2:4).
Този дивен подвижник бе „кротък и смирен по сърце” (Мат. 11:29), пламенен към Бога молитвеник за спасението на всички хора и несравним проповедник на любовта към враговете, от която за истинското идване на Божия Дух няма по-сигурен знак.
Свети Силуан, в света Семьон Иванович Антонов (1866 – 1938), е родом от Лебединска околия на Тамбовската губерния в Русия. През 1892 година, когато се сбъдва желанието му да отиде в манастир, Семьон идва на Света гора и става послушник в руския „Свети Пантелеймон”. При монашеското си пострижение в 1896 г. той приема името Силуан. Остава в избраната от него обител до края на дните си. След повече от 40 години подвижнически живот монах Силуан почива мирно в Господа на 11(24) септември 1938 г. Половин век по-късно е канонизиран. Въпреки това ясно църковно определение за светостта на стареца Силуан, мнозина от нашите съвременници, които търсят „своя лекар”, „своя свети Антоний”, продължават обезнадеждени и с болка да въздишат, че „такива светии вече няма”. Същата трудност са изпитвали и повечето съвременници на Христос, дори и Неговите апостоли, които не са разпознавали Неговата святост; единствен свети Петър е могъл да отговори: „Ти си Христос” (Марк 8:29). Но както тогава, така и днес, заслуша ли се в сърцето си, отчаяното съвремие може да чуе в него бащинския глас на Христос: „Ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Матей 28:20). Да се съмняваме в Христовото обещание ще е знак, че губим християнската си вяра и надежда. Затова и свети Симеон Нови Богослов, който в началото на ХІ век също е търсел свят човек за свой учител, е видял, че, за да върви към спасение, трябва решително да се бори срещу „новоеретическото” убеждение, че святост е имало само по времето на апостолите (Слово 29).
Човекът, „разпознал” светостта в иначе най-обикновения живот на светогорския монах Силуан и разкрил я пред света, е св. Софроний Атонски. С това той допринася и за причисляването на стареца към лика на светиите.
На вниманието на гостите на Пролетния панаир на книгата екипът на издателство „Омофор“ ще предложи още едно от творенията на обичания и почитан в целия православен свят старец – първия том от сборника „Духовни беседи“. Книгите на св. Софроний „Свети Силуан Атонски”, „Ще видим Бога както си е“, „Раждането на непоклатимото Царство“, „Подвигът на богопознанието“, „За молитвата” вече трайно са влезли в съкровищницата на православното предание. Сборникът предлага беседите на стареца Софроний пред братството и някои поклонници на манастира „Св. Йоан Кръстител” от 1989 до 1993 г. Те отразяват духовния опит, който е придобил за повече от половин век монашески подвиг и който се стреми да предаде на своите по-млади събратя монаси.
Словото на отец Софроний е проводник на благодатното състояние, в което самият той пребивава след дългогодишния си монашески подвиг: „Ние трябва да съсредоточим цялото си внимание само на това да не съгрешаване нито пред Бога, нито пред човека, нито спрямо нещата. И от този живот, прост, но съсредоточен върху тази заповед, се ражда състояние, при което човек вече битийно се съединява с Бога”. Трудно е да се намерят думи, за да се изрази това състояние, което надхвърля всичко земнородно. „Ние не можем да изразим това с думи, – казва той в една от беседите си, – ние трябва да „попаднем” в това състояние. А „попадаме” в това състояние, ако Сам Бог дойде и се всели в нас – Бог, Който е непостижимо велик и могъщ, и непостижимо смирен”.
Само на щанда на издателството ценителите на стойностната християнска литература ще намерят „Отвъд тези хоризонти“ – третата преведена на български език книга на отец Джон Брек, познат на читателите с изданията „Свещения дар на живота“ и „С нас е Бог. Въпроси на християнския живот и вяра“. Въпреки че е написана преди всичко за американския читател, въпросите, които са повдигнати в нея, са общовалидни и се задават от много християни, а и не само християни; от тези, които се опитват да съвместят разумните си търсения и изповядваната от тях вяра относно света, неговата поява и развитие. На основата на многогодишния си опит като свещеник и професор, Дж. Брек, под формата на новела, повежда увлекателен разговор с читателя, който има такива интереси. Чрез своя главен герой проф. Робърт Райнс, о. Джон разсъждава за възможността, която се предлага от достиженията на съвременната наука и в частност областта на квантовата физика, да се съчетаят, съвместят – доколкото е възможно за вярващото съзнание – духовното и интелектуалното съзерцание. Неговият извод е, че на много дълбоко, на дълбинно равнище се извършва преход от физика към метафизика, от емпиричната към трансцендентната реалност. Те имат обща основа, общ произход, и практикувани в Православната църква чрез нейните тайнства, водят до Бога.
През годините на съвместна работа със студенти и колеги по богословие често съм установявал с разочарование, че твърде малко от тях са били отворени спрямо постиженията на природните науки или са се вълнували от тях. Повечето показваха истинска антипатия към тази област на човешкото знание – а тя винаги ми е изглеждала от съществено значение, за да разберем за какво говорят Писанията. Техният възглед за Бога и за творението често се свеждаше до наивни представи и обяснения за най-великата от всички тайни – а именно как Бог се разкрива и как действа в космоса и в дълбините на човешкия живот и опит. Това ме препращаше към малката книга на Дж. Б. Филипс „Вашият Бог е твърде малък“ (Your God Is Too Small), написана преди доста години. Богословското виждане на мнозина наши студенти, както и на иначе блестящи колеги, всъщност често се оказваше твърде стеснено. То беше ограничено от невежество спрямо дълбоките проникновения относно природата на космоса и на човешкото съзнание, постигнати от съвременни учени, вярващи и атеисти (повечето от които всъщност са агностици: искрени и широкомислещи). Надявам се да предоставя на читателите важна информация в областите на квантовата физика и на православната християнска традиция, и нека подчертая отново, да покажа според възможностите си, че тези две неща се допълват взаимно при всяко търсене на истината и на реалността.
о. Джон Брек
Bussy-en-Othe (Бюси ан От), Франция, 2019 г.
В шатра 27 ще ви очаква и новият тираж на „Великият пост“ на протоиерей Александър Шмеман. Книгата е важно въведение в православното учение и практиката на поста. Богословски размисъл за духовните измерения на поста и значението на аскетичния подвиг за вътрешната промяна на личността в Църквата.
Християнската любов е „невъзможната възможност“ да съзрем Христа в другия човек, който и да е той; в човека, когото Бог според Своя вечен и таен промисъл е решил да въведе в моя живот макар и за няколко мига, и не просто като повод за „добро дело“ или филантропично упражнение, а като начало на вечното общуване със Самия Него. Всъщност тъкмо любовта е онази тайнствена сила, която през всичко външно и случайно в другия човек – външен вид, социално положение, етнически произход, интелектуални способности – достига душата – единствения личностен корен на човешкото същество, частицата от Бога в него. Бог обича всеки човек, защото Той Един познава безценното и абсолютно съкровище – душата, човешката личност, която Той е дарил на всеки човек. По такъв начин християнската любов става участие в божественото знание и дар на божествената любов. Любовта не може да бъде безлична, защото тъкмо тя е чудното откровение на личността в един човек – личностен и единствен посред общото и обикновеното.
Великият пост е ежегодно пътуване към изворите на православната вяра, където отново ни се разкрива как трябва да живее православният човек. През този единствен в годината период Църквата разкрива в образи, както и в самия ред на богослужебния живот, целия смисъл на поста. По тази причина краткото обяснение на поста тук е изградено ако не изцяло, то предимно на основата на великопостните служби. Надявам се читателят сам да почувства, че няма нищо по-прекрасно и по-дълбоко, нищо по-вдъхновяващо и по-вдъхновено от това, което Църквата като майка ни открива и щедро ни дарява, щом само встъпим в благословеното време на „четиридесетдневната пролет”.
Прот. Александър Шмеман
Издателство „Омофор“ ви очаква пред НДК, шатра 27, от 29 май до 4 юни, от 10 до 20 ч., в неделя: от 10 до 19 ч.
