Излезе от печат сборникът „Св. Йоан Кукузел – живот, творчество, епоха“
Излезе от печат новият сборник1 за видния средновековен музикант, преподобния св. Йоан Кукузел – композитор, певец, педагог и реформатор. През 1974 г. ЮНЕСКО предложи 1280 г. да се приеме за негова приблизителна рождена година. Проблематиката, свързана с този необикновен музикант, е много обширна и комплексна. Тя не засяга само областта на музиката, но и на литургиката, богословието, филологията, изобразителните изкуства, общата история, палеографията, изворознанието и археографията. Не засяга и само една народностна култура – дейността на св. Йоан Кукузел излиза извън тесните регионално-географски рамки и се вписва в голямото непреходно наследство, завещано ни от византийско-славянската цивилизация. Дейност, която е запазила стойността си до днес.
Според приетата рождена година на св. Йоан Кукузел през 2020 г. се навършиха 740 години от рождението му. Това стана и повод за оценка и преоценка на направеното по отношение на проблематиката, свързана с големия Майстор, а оттам и с областта на православната музика изобщо, както и за набелязване на онова, което би следвало да бъде направено занапред. По почин на Института за изследване на изкуствата при БАН, съвместно с Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Българската православна църква, и с одобрението на Негово Светейшество Неофит, митрополит Софийски и патриарх Български, се организира издаването на сборник с най-новите открития на изтъкнати медиевисти от България и от чужбина по отношение изследването на личността, творчеството и епохата на големия музикант. Значимостта на този музикант е видна от това, че името „Кукузел“ не се забравя през изминалите почти седем века и половина. Напротив, то става нарицателно и се превръща в символ на висок творчески професионализъм в областта на църковната музика на Източното православие. Това се доказва от изключителната му популярност: почти всеки нотиран ръкопис от началото на XIV до XIX в. включително съдържа негови творби.
Личността на св. Йоан Кукузел и досега остава забулена от легендарност и мистерии. Живял и творил във Византия, той пребивава във водещи духовни и културни центрове в империята, в които през XIV–XV в. се е осъществявало най-тясно сътрудничеството между книжовници от различни народности, като Великата църква „Св. София“ в Константинопол и Великата лавра „Св. Атанасий“ на Атон. Св. Йоан Кукузел се очертава като ключова фигура в развитието на балканската православна музика във време на динамични промени в социално-политическо и в богослужебно-духовно отношение, когато се утвърждава новата доктрина на исихазма и новата редакция на Йерусалимския (ново-Саваитския) устав.
Проучванията върху творчеството на големия музикант показват, че в него се реактуализират творби, изпълнявани в предходното време, които той преосмисля в нов музикален стил съобразно новия редактиран Устав. Майсторът има безспорен принос в извеждането на източноправославната музика до един от нейните върхове. Следи от неговата творческа дейност се откриват във всички певчески книги: в Аколутиите-антологии, в Стихирара и Ирмолога, в Калофонния стихирар и др.
Св. Йоан Кукузел живее на границата на две епохи. Гениалността му се проявява в „прочита“ на традицията в нейната дълбочина, богатство и многообразие, както и в това, че обобщава много от миналото ѝ, като я извежда на равнище, съответно на нуждите на времето, оказали се градивни за векове напред. Той я обогатява толкова изкусно в композиционно и семантично отношение, че става пример за подражание на редица поколения, за които най-точното ѝ съхранение остава заветна цел. Едновременно с утвърждаването на музикалния репертоар по новоредактирания устав, св. Йоан Кукузел активно участва и в утвърждаването на новата доктрина в духовния и в политическия живот – исихазма. Тази доктрина най-ярко се вижда в многобройните му териреми или „ангелските“ песни (още „песните без думи“), както и евентуалните му връзки му с водещи исихастки дейци, като Теолепт Филаделфийски, Ирина Агиопетритис/монахиня Евлогия, Григорий Палама и Филотей Кокинос.
В историята на българската музика св. Йоан Кукузел заема особено място. Българският му произход е коментиран неведнъж и от български, и от чужди автори. Една от връзките за неговия принос в българската православна музика, са песнопенията, означени като „български”. Голямата част от тях се появява в ръкописи още по времето на св. Йоан Кукузел – преди и около средата на ХІV в., между 1340 и 1360 г. Интересно е да се знае, че почти всички автори на „български“ песнопения, всеки един от тях особено авторитетен, са от обкръжението на Майстора: Йоан Гликис, негов предполагаем учител, Йоан Лампадарий Кладас и Николаос Кукумас – негови съратници, Димитри Докиан – негов предполагаем ученик. „Българските” песнопения, свързани с името на Кукузел, се откриват в ръкописи, произхождащи от различни места, писани по различно време и от различни книжовници. Тези песнопения могат да се разглеждат като една от областите, в които се контекстуализират връзките на св. Йоан Кукузел с България.
Новият сборник, посветен на св. Йоан Кукузел, представя както най-новите проучвания върху личността, творчеството и епохата му, така и преосмислянето на редица по-рано поставени важни проблеми, свързани с тези тематики. Въведени са многобройни неизвестни или малко известни извори, съдържащи произведения на св. Йоан Кукузел. Подробно са представени едни от знаковите му творби – калофонни произведения, музикалната теория по колелото му, „Голямото исо на пападическото пеене“, „Свише пророци“, неговата значимост и популярност приживе като творец и певец, мястото му сред неговите съвременници и последователи, изворите, запечатали смяната на стария с новия Устав с представяне и на важни старобългарски ръкописи, знанието ни за видния музикант и през Новото време, документирано в печатната продукция на XIX и ХХ в., в документацията на Българския музикален съюз и в осмислянето на образа му в новата българска художествена литература. Всички статии са резултат от задълбочена музикална, археографска, извороведска, палеографска и текстологическа работа. Поставените комплексни въпроси в тях се отнасят не само конкретно до проблематика, свързана със св. Йоан Кукузел, но и до развитието на балканската православна музика чак до наши дни.
В заключение може да се подчертае, че всяко поколение разчита миналите послания по свой начин и по свой начин открива и осмисля мъдростта, духовността и красотата на отминалите времена. По свой начин ги интерпретира. Така, както те са били интерпретирани векове наред от нашите предшественици. Интерпретациите се променят, но личностите и произведенията в ръкописите като факт остават. Остава и предизвикателството да ги осмисляме отново и отново в контекста на новите постижения и открития. И да се учим от тях.
Бележки:
1 Съст. С. Куюмджиева, И. Иванов, под ред. на С. Куюмджиева, И. Иванов, С. Хърков, Ю. Куюмджиев. София, 2020, 367 с. ISBN 978-954-07-5121-4.
