Мащабният труд „Сектознание“ на Александър Дворкин излезе на български език
За поръчка на книгата кликнете върху снимката
На книжния пазар вече е новата книга „Сектознание. Тоталитарните секти: опит за систематично изследване“ на руския професор Александър Дворкин.
Книгата на издателство „Омофор“ представлява впечатляващ с мащаба си труд, посветен на новите религиозни движения и методите за въздействие, с които си служат деструктивните култове. Тя претърпява няколко издания в Русия, а сега за първи път излиза на български език – с предговор от автора специално към българския читател. Преводът е на Андрей Романов, а редактор на книгата е доц. д-р Мариян Стоядинов.
Изданието съдържа критични анализи за десетки съвременни религиозни организации, сред които „Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни“ (мормони), “Свидетели на Йехова“, сциентолози, култовете на Шри Чинмой, Сай Баба и мн. др.
Проф. Дворкин е изследовател на съвременното сектантство, църковен историк-медиевист, православен богослов, обществен деятел и писател. Автор е на десет книги и стотици публикации, преведени на 15 езика. Някои изследователи свързват името му с утвърждаването и разпространението на определението „тоталитарна секта“. Александър Дворкин има докторска степен по история на Средните векове от Фордхемския университет в Ню Йорк, където е работил под ръководството на протопр. проф. Йоан Майендорф. Професор е в Православния Свято-Тихоновски университет. Понастоящем е преподавател в Мисионерския факултет, а също и професор по история на църквата и канонично право в Богословския факултет. Председател е на експертния съвет по религиозни проблеми към руското министерство на правосъдието.
Представяме ви два откъса от книгата…
Сектантският жаргон
За да разберете какво е тоталитарното сектантство, трябва непременно да прочетете книгата на Джордж
Проф. Александър Дворкин
Оруел „1984“. Този талантлив роман е написан в жанра на антиутопията. Оруел описва „идеална“ тоталитарна държава, безмилостно потискаща индивидуалността на своите граждани. В действителност описаната в книгата атмосфера е преди всичко атмосферата на вътрешносектантския живот. Формулираните от автора принципи на поробване и контрол над съзнанието и съответните механизми, описани в книгата, са тъкмо онези, които действат вътре в сектата.
Освен всичко друго, Оруел откри следния закон: онзи, който контролира езика на човека, контролира неговото съзнание. Та нали попадналата във всяка една секта жертва започва да говори нейния език. В нашия случай това може да бъде и руският език, но подложен на фина подмяна на понятията, когато ключовите думи придобиват друго значение и адептът неволно започва да мисли с категориите на сектата. Навярно онези от вас, които са общували с членове на една или друга секта, са обръщали внимание на една особеност, която може да се нарече „ефект на касетофона“: човекът изобщо не възприема онова, което му говорите, и само отделни ваши думи играят ролята на пръст, натискащ определен бутон. Човекът реагира на някаква отделна дума, бутонът се задейства и той избълва съответния текст. Това, което му говорите по-нататък, минава покрай неговото съзнание, макар да говорите с него на родния му език. Той вече не е способен да възприеме онова, което му казвате. Много секти изобретяват и сложен собствен език. Например сциентолозите трябва да назубрят многотомния речник на хъбардизмите (Л. Рон Хъбард е основателят на сциентологията) и да минат на този чудовищно неграмотен жаргон. Но дори в не толкова, тъй да се каже, „лингвистично“ насочени секти, каквато е например ЦХ („Църквата на Христос“), има определени термини от нашия език (те се наричат „натоварени термини“), които носят съвсем друга смислова или емоционална натовареност в сравнение с онази, която им е била присъща поначало. Тук, да речем, думата „традиционен“ е лоша, тя сякаш натиска определен бутон в съзнанието на сектанта, предизвиквайки верига от негативни асоциации. Умело манипулирайки с такива „натоварени термини“, сектантският лидер се домогва до пълна покорност и безпрекословно подчинение на своята жертва.
При мунистите най-малкото съмнение в правилността на думите или действията на лидера от всяко ниво незабавно се квалифицира като „синдром на Каин“ (един от най-често използваните мунистки „натоварени термини“) и по този начин съпротивата се задушава в зародиш: малцина биха искали да ги смятат за първоубиеца Каин.
Още по-зловещи са „натоварените термини“ в сектата „Небесни порти“. Например човешките тела поначало биват дехуманизирани, обозначавани с думи като „контейнер“ и „обвивка“. А изрази като „да напуснеш планетата“ или „да спасиш собствения си живот“ означават „да извършиш самоубийство“, и затова когато настъпва времето и Ейпълуайт обявява, че е време да се „захвърлят обвивките“ и да се „напусне планетата“, никой от неговите адепти вече не е възприемал зловещия смисъл на казаното и всички безропотно са го последвали.
И така, онзи, който контролира езика на човека, контролира и неговото съзнание. Така се е получило, че езикът, на който днес говори нашата страна, съвсем не е онзи език, на който говорим ние, членовете на Православната църква. В действителност сектантите са ни изпреварили – те говорят език, който е разбираем за мнозинството. Хората днес или не разбират такива прости думи като например покаяние, грях, ерес, отговорност, благодат, догма, святост, тайнство, молитва, спасение и т.н., или влагат в тях съвършено различен смисъл.
Затова пък ако пуснете телевизора, ще видите, че по един канал говорят за карма, по друг – за енергетика, по трети – за космическия разум, по четвърти – за отваряне на чакрите, по пети – за пробуждането на кундалини, по шести – за медитация. И когато идва поредният Шоко Асахара и казва, че ще ви отвори чакрите, ще събуди вашето кундалини и ще ви научи на най-ефективна техника на медитация, тези думи падат върху добре наторена почва. А виж, когато свещеникът казва, че трябва да се покаете, да насочите погледа си навътре в себе си, да се молите и да участвате в тайнствата – това е неразбираемо, това е много по-трудно и далеч не толкова „комфортно“. В най-добрия случай от съвременния човек можем да чуем, че той обича да посещава храмовете, защото там „енергетиката е добра“ и той, видите ли, може да се „зареди“ там. Но след това се оказва, че някой като Висарион предлага още по-добра и много по-действена енергетика – и нашият ценител на духовността тича с радост при сибирския „месия“.
Един грандиозен опит за подмяна на езика ни е известен – болшевиките по същество преораха и преработиха целия руски език. Маршак има едно стихотворение: любознателният пионер пита белокосия си дядо какво е това „стражар“, „цар“, „слуга“, „Бог“, и онзи отговаря, че да, имаше едни такива гадни думи, но сега вече ги няма, и колко щастлив си ти, внучето ми, че не си принуден да познаваш тези думи. Затова пък се появиха думи като „рабкрин“, „ВЦСПС“, „примкамера“, „жилплощ“, „каналармеец“. На този кошмарен жаргон говореше цялата страна, творяха поетите, създаваха своите романи писателите. Разбира се, болшевиките не успяха да унищожат докрай руския език и да изличат от него всички християнски думи и понятия. Но много неща им се удадоха. Днес съветският режим вече не съществува, но затова пък се „задейства нов процес“: единият жаргон успешно се замества с друг.
В края ще говорим за това какво обединява всички секти. Неоезическото окултно движение, наречено на английски „New Age“(„Ню Ейдж“, „Нова ера“), по един или друг начин обхваща всички съвременни тоталитарни секти. Има един определен нюейдж-речник, който се среща във всичките ни медии: „глобалното село“, „космическият кораб Земя“, „новото мислене“ (подробно за това съм писал в съответната глава на тази книга) – всичко това са нюейдж-термини; използвайки ги, хората започват да мислят със съответните категории. И тази глобална атака срещу християнството е много по-опасна, отколкото всички предишни.
* * *
Комерсиалните култове
Всяка от сектите, за които ще говорим, е определен вид синтез; те винаги (с редки изключения) имат достатъчно сложен, нееднозначен произход. Този еклектичен религиозен постмодернизъм е плод тъкмо на онзи лъжлив синтез, който започна в следвоенно време. Синтез изкуствен, никога несъществувал преди това и в края на краищата убиващ истинските религиозни чувства. Твърде сложен е въпросът: можем ли изобщо да наричаме тези секти „религия“? Думата „религия“ произлиза от латинския глагол religare, който означава „възстановявам връзка“, тоест връзката с Бога, но в сектите връзката винаги се установява с лидера, с главатаря на сектата, който фактически застава на мястото на Бога, а за своите последователи е собствено самият Бог. Понякога сектите говорят за това направо, понякога косвено – лидерът се обявява за „пратеник Божи“, „най-великия пророк“, „месия“ и т.н. в зависимост от контекста, в който съществува учението на сектата. Но почти винаги лидерът в очите на своите адепти фактически възприема божествени функции и става обект на божествена почит. А освен това трябва да имаме предвид и комерсиалната подплънка, която присъства практически във всяка тоталитарна секта.
Има обаче секти, в които няма собствено религиозно учение, учение за Бога. Дори ако употребяваме понятието „религия“ в най-широк смисъл, според новото определение, формулирано от дякон Андрей Кураев, който определи религията като опит за преодоляване на смъртта и установяване на връзка с духовния свят – дори в този смисъл редица секти не могат да се назоват „религия“. При тях има само култ към просперитета и богатството и гръмогласни, натрапчиви обещания за успеха, който ще ни донесе встъпването в дадена организация, компания, клуб. Тези секти биват наричани от религиоведите комерсиални (или индустриални) култове. Типични примери за подобни секти са „Хербалайф“, „Ам-уей“ („Am-way“), „Ипсум“ („Ipsum“) на Фабрис Керерве и други подобни организации, функциониращи на принципа на пирамидата, или както те сами предпочитат да се изразяват, „мрежовия маркетинг“.
Един от белезите на пирамидите е това, че на хората се обещава печалба не само (и не толкова) от търговията, колкото от нови хора в организацията. На всеки член се обещава процент от всички продажби, извършени от онези, които те ще доведат в организацията. Много характерно е, че едно от първите поръчения, които се дават на желаещите да встъпят в комерсиалния култ, е да изготвят списък (с адреси и телефони) на всички познати, които биха могли да се опитат да привлекат към „фирмата“.
И така, тези секти нямат религиозно учение като правило, но методите на тяхната дейност и контролът над съзнанието на членовете са напълно сектантски. За да не бъда голословен, ще разкажа за собствените си впечатления от посещението на събрание на „Хербалайф“ в наета от тях зала. Влизайки там, в началото чуваш оглушителна музика. Всички танцуват, подскачат в такт, заедно скандират. Психолозите отбелязват, че такава подготовка (загряване) прави човека много по-податлив на внушение.
В един момент музиката рязко спря, на сцената излезе човек и започна да говори. Той говореше с руски думи, но съвсем не по руски начин – с английски интонации и английски синтаксис. И всички хербалайфци, излизайки на сцената, говореха именно така, съвършено еднакво. При това, както се оказа, никой от тях не знаеше английски. Казваха горе-долу следното: „Здравейте, много се радваме да ви приветстваме тук. Колко добре е, че дойдохте, много се радваме, че сте тук днес. За пръв път в живота си направихте правилен избор! Поздравяваме ви, че го направихте, показахте мъдрост и дойдохте тук при нас. Това е прекрасно, това е потресаващо! Това е първата ви стъпка по пътя към успеха, здравето и процъфтяването. Още веднъж ви поздравяваме!“.
По-нататък започва преразказът на „Добрите новини“ или „Евангелието от Хербалайф“: за американеца Марк Хюз, чиято майка била холивудска актриса. Тя трябвало да отслабне с 20 килограма и успяла да ги свали, изиграла своята роля, получила „Оскар“, но след това умряла, защото диетата не била каквато трябва. И Марк Хюз, този благороден човек, се заклел, че ще намери средство, с което всички да могат да отслабнат, без да умрат. Той отишъл в Хималаите, общувал там с мъдреците и открил един нов продукт, който дава на човека сили, бодрост, здраве – всичко и веднага. Като се върнал у дома, той намерил там единствената си баба на смъртно легло: старицата едва можела да си отваря устата. Хюз ѝ сипал малко от своето средство в устата и на следващия ден бабата вече танцувала полка и търгувала с това средство из целия Лос Анджелис.
„И ето най-после аз се радвам, че вие вече се приобщихте към нашата избрана група, която носи на света това чудодейно средство. Нека да станат и да дойдат при мен онези, които могат да разкажат за станалите с тях чудесни, възхитителни, потресаващи промени.“ И тук на сцената започват един след друг да излизат хора. Това много прилича на начина, по който се изказват хората по време на сектантските харизматическо-евангелически събрания: „Аз бях толкова страшен грешник, но сега вече съм светец!“ Речите на хербалайфци бяха изградени приблизително тъй: „Бях болен от туберкулоза (или язва, или половината ми черен дроб бе отстранен), хроничен ринит, радикулит и инфаркт на миокарда, а сега започнах да приемам Продукта, приемам го три седмици – и вижте ме какъв съм! Аз съм вече абсолютно здрав! Освен това аз станах три пъти по-умен и по-енергичен отпреди! Най-после започнах абсолютно нов живот! И всичко това благодарение на Продукта!“ Човекът говори все по-високо, подскача, извършва танцови движения, а един от тях дори изкрещя, повдигайки ръце нагоре: „Благодаря ти, Продукте! Ти промени моя живот. Това е чудесно! Това е великолепно! Това е потресаващо!“
Всички признаци на сектата са налични тук: затвореният кръг, собственият език сектантският жаргон, откъсването от външния свят, черно-бялото възприемане на действителността, чувството за избраничество и елитизъм, усещането за някакво спасително знание, за мисия, която носят на света. Хербалайфци имат дори лозунг: „Our mission is nutrition!“ („Нашата мисия е храненето!“). За такива организации е характерна и промяната на ценностната система, като се признават само вътрешно груповите ценности.
Всички тези методи се обясняват много просто: „Хербалайф“ е комерсиална организация, изградена на принципа на пирамидата, в която забогатява само върхушката – твърде ограничен брой хора. Как да привличат и да държат останалите? Има някакъв препарат, с чиято помощ човек може да отслабне, а може и да не отслабне. Не знаем какво е съдържанието му. Можем да предположим, че в него, както и в много други подобни средства, се съдържат амфетамини, съвсем небезвредни субстанции, ускоряващи обмяната на веществата (към които се развива зависимост).
Човекът си е купил хербалайфските продукти, отслабнал е или обратното – не е отслабнал. А по-нататък какво? По-нататък той може би ще разбере, че продукт, оказващ най-малкото поне същия ефект, но произведен от лицензирана фирма, се продава в магазина и струва доста по-евтино от „Хербалайф“.
Но фирмата вече има готов отговор и предложение, освен отслабването и подобряването на здравето човек може да стане приказно богат, ако разпространява „Хербалайф“. Той ще печели пари, търгувайки сам с „Продукта“, но – най-важното – той ще получава процент от всяка продажба, извършена от вербуваните от него нови „дистрибутори“ (разпространители) на „Хербалайф“. Така потенциалните клиенти се ловят с пирамидална примамка. Човекът купува „Продукта“ и в началото го продава на всички свои роднини и познати (защото трябва първо да го купиш със свои пари и чак след това да го препродадеш); е, ами след това?
Целият апартамент е затрупан с „Хербалайф“ – къде да го денем? И тук се включва третият елемент: е добре, вие не отслабнахте и не забогатяхте, но затова пък сте член на чудесна организация на избраници, която носи на света просвещение и освобождение. Тоест вместо здраве и богатство ви се пробутва идеология. Нещо повече, уверяват ви, че можете да забогатеете само ако искрено вярвате в уникалността на фирмата и чудодейността на Продукта. Тогава вече всичко ще се получи. Ето, виждате ли колко прекрасно се получава при вашия колега? Ако засега не се получава при вас, то вие сам сте си виновен. Вложете повече вяра, повече пари, повече труд в разпространението на Продукта – и тогава вашите усилия ще бъдат възнаградени. Но трябва да вложите себе си изцяло и без остатък. Нали в началото ви се удаваше добре да разпространявате Продукта и да печелите пари? – Така беше, защото сте имали мотивация, а сега сте я загубили. Предлагаме ви да се запишете на курсове (семинари) за повишаване на мотивацията. Разбира се, за курсовете ще трябва да платите, но затова пък скоро ще започнете да печелите толкова много, че всичките ви разходи многократно ще се изплатят. Та нали вие сте вече толкова близо до щастието и процъфтяването… Нима когато вече практически държите птицата на щастието в ръцете си, ще я изпуснете?
Приблизително така учат „дистрибуторите“ на продуктите, разпространявани от комерсиалните култове. Посещението на курсове или семинари няколко пъти в седмицата е едно от необходимите условия за членство в сектата. С помощта на тези семинари комерсиалните култове успяват да контролират съзнанието на своите членове и излиза, че ако в началото човекът купува идеологически натоварен „продукт“, то в края на краищата той вече плаща пари за идеология в чист вид. В този смисъл най-нагледен пример за комерсиален култ е сциентологията – тя никога не е търгувала с нищо друго освен с чиста идеология.
И накрая трябва да имаме предвид, че съществува следното общочовешко качество: колкото повече материални средства, сили и здраве са вложили хората в нещо, толкова по-трудно им е да се откажат от него. Тъй беше например с „МММ“*, с Мавроди, който измами жестоко всички, а след това го избраха за народен представител. Човек трудно си признава, че е извършил глупост. Всичко, което е вложил в организацията, го задържа в нея.
Така е било например и когато основателят на адвентизма американецът Уилям Милър обявил, че през 1844 г. ще настъпи второто пришествие на Христос и краят на света, и много хора му повярвали. Те престанали да орат и да сеят, и в посочения ден се събрали, облечени в бяло, на планината в посоченото място. След една безсънна нощ всички видели, че пришествието на Христос не се е случило и краят на света не настъпил. Някой би си помислил: край, с адвентизма е свършено. Нищо подобно: няколко души отпаднали, а останалите започнали да измислят обяснения защо това толкова несъмнено и абсолютно вярно пророчество не се е сбъднало. Обяснение скоро било намерено (само желание да има), и вярата на последователите на Милър само се засилила.
И в този случай виждаме същия феномен: когато си вложил твърде много, трудно е да се откажеш. „Защото дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Мат. 6:21). В края на тази история си струва да добавим, че през 2000 г. ръководителят на многомилиардната империя „Хербалайф“ Марк Хюз внезапно почина на цветуща възраст – 44 години. Тялото му беше намерено в разкошната му калифорнийска вила. Аутопсията показа, че смъртта е настъпила вследствие на прекалено голяма доза приспивателни и алкохол, с който основателят на комерсиалния култ е злоупотребявал. Чудо-продуктът„Хербалайф“ не помогна на своя изобретател…
* Компанията „МММ” е най-голямата финансова пирамида в историята на Русия. Основател и ръководител – Сергей Мавроди. „МММ” е основана през 1989 г., започва да действа като пирамида през 1992 г., фалира през 1994 г. Броят на вложителите варира според различни оценки от 2 до 15 милиона. След фалита на компанията Мавроди беше избран за народен представител. – Бел. прев.
Книгата „Сектознание. Тоталитарните секти: опит за систематично изследване“ може да закупите с отстъпка тук
