Издателство „Омофор“ ви очаква с нови заглавия и празнични отстъпки на 49-ото издание на Софийския международен панаир на книгата
По традиция в навечерието на Рождество Христово, само след броени дни, най-голямото книжно събитие на столицата – Софийският международен панаир на книгата, отново ще отвори врати в НДК.
За всички, които вярват, че няма по-ценен подарък от стойностната книга, екипът на издателство „Омофор“ е подготвил празнични намаления и нови тиражи на любими заглавия като: „Основи на църковната живопис“ на Тодор Митрович, „Историческият път на Православието“ на прот. Александър Шмеман, „Утре е неделя“ на Галатия Григорияду-Сурели, сборника с християнски притчи и сказания „Просто вярвайте„, „Майка Гавриила. Аскетика на любовта“ на монахиня Гавриила, „Разговори за православната вяра“ на архим. Клеопа (Илие) и др.
Специално за книжното изложение на щанд А14 на полуетаж Изток в Националния дворец на културата ще ви очакват и най-новите издания от каталога на издателството.
„Омофор“ с радост ще предложи на читателите чудесното и безценно пособие за учители, плод на дългогодишните наблюдения, изследвания и усилия на преподавателката Илиана Димова. „Наръчник за адаптиране на библейски текстове за деца в предучилищна възраст“ е почерпано от опита доказателство, че библейският наратив, поставен в педагогически дискурс, може да бъде успешно приспособен за предучилищна възраст. Фокусът в книгата е насочен върху нравствените послания и върху функцията ѝ да подпомага на учителя във възпитателния процес.
В практическата страна на своето изследване авторката основно стъпва на педагогическата методология, но веднага след това – на библейската херменевтика и текстология. За това помага и много добрата ѝ богословска подготовка. За да обоснове правилността на своя анализ, тя използва педагогически експеримент в детска градина с група деца, навършили шестгодишна възраст, в продължение на една година. Резултатите, които се получават в края на експеримента, дават много добри, положителни резултати. Те са следствие от добрия избор, систематизация и приспособяване на библейските разкази до такова състояние, което дава възможност децата да разбират съдържанието им по възможно най-добрия начин.
Важно е да се отбележи, че хората, които биха имали полза от наръчника, не се ограничават само до учителите по религиозно възпитание в детската градина. Информацията в него би била полезна на всички, които имат желание да водят СИП или ЗИП Религия в училище, особено тези в начален етап на образованието. Такива са завършилите богословските факултети; педагозите, придобили ОКС „Магистър“ по Религиозно образование или СДК – „Учител по религия“; учителите в прицърковни училища и школи, както и на всички, които имат желание в своята възпитателна работа да използват Свещеното Писание като източник на истории с възпитателен характер, за да провеждат качествено ценностно образование в духа на българската християнска традиция и култура. Известен факт е, че Свещеното Писание векове наред е извор както на цялото богословие, така и на всяко знание за християнството. То е основа на нравствеността и опора на българската национална идентичност. Библията е боговдъхновен сборник с текстове, източник на историческа информация за времена, променили света и поставили началото на нова ера в развитието на човечеството.
В секуларизираното общество, в което живеем, се приема, че религиозните знания са твърде специфични, различни и неизползваеми извън църковната общност, затова е важно да се приведат и аргументи за това, че библейският текст е изцяло приложим като допълнително и допълващо съдържание в общия възпитателно-образователен процес в предучилищна възраст. В ситуациите по Български език и литература, останалите образователни направления и извънрежимните моменти, учителите често използват различни литературни произведения (приказки, разкази, стихотворения, басни, поговорки), с които имат желанието да възпитат определени ценности и да обогатят културата на децата. Изискванията за ценностно ориентирано образование предполагат прецизен избор и умело прилагане на формите и средствата в процеса на възпитание в предучилищна възраст. Този подбор и прилагане би бил още по-богат, ако учителят е запознат както с литературата за деца въобще, така и със същността, спецификата и значението на библейските текстове и нравствените послания в тях, които са неделима част от българската национална идентичност.
Илиана Димова
Само на щанда на издателството ценителите на стойностната християнска литература ще намерят първия том от сборника „Духовни беседи“ на един от най-известните и четени писатели-аскети от миналото столетие – св. Софроний Атонски. Неговите книги „Свети Силуан Атонски”, „Ще видим Бога както си е“, „Раждането на непоклатимото Царство“, „Подвигът на богопознанието“, „За молитвата” вече трайно са влезли в съкровищницата на православното предание. Това издание предлага беседите на стареца Софроний пред братството и някои поклонници на манастира „Св. Йоан Кръстител” от 1989 до 1993 г. Те отразяват духовния опит, който е придобил за повече от половин век монашески подвиг и който се стреми да предаде на своите по-млади събратя монаси.
Словото на отец Софроний е проводник на благодатното състояние, в което самият той пребивава след дългогодишния си монашески подвиг: „Ние трябва да съсредоточим цялото си внимание само на това да не съгрешаване нито пред Бога, нито пред човека, нито спрямо нещата. И от този живот, прост, но съсредоточен върху тази заповед, се ражда състояние, при което човек вече битийно се съединява с Бога”. Трудно е да се намерят думи, за да се изрази това състояние, което надхвърля всичко земнородно. „Ние не можем да изразим това с думи, – казва той в една от беседите си, – ние трябва да „попаднем” в това състояние. А „попадаме” в това състояние, ако Сам Бог дойде и се всели в нас – Бог, Който е непостижимо велик и могъщ, и непостижимо смирен”.
Словото на стареца има особен „вкус”. Както всяко духовно слово, родено в Бога, то има следното качество: човек интуитивно разпознава в него Истината. Духовното слово не може да се фалшифицира, подменяйки истината с външна ерудиция или с маската на благочестието. Човекът чува гласа на вечността в сърцето си не по пътя на логическите доказателства, а чрез вътрешно свидетелство, което не се поддава на никакъв анализ. Преминал през продължителен, болезнен и изключително труден подвиг на ума, старецът вече неотстъпно пребивава в Бога с мисълта си и безвидно съзерцава Неговото величие и мъдрост, вливайки се в потока на Неговата вечна воля. Помненето на Бога освещава всяко негово действие и дума, и за стареца вече е невъзможно да не „обича Бога с цялото си сърце, и с целия си ум, с цялата си душа, и с цялата си сила”.
Какво е състоянието на оня човешки дух, който живее целия Адам по естествен начин, чрез непрестанното призоваване на Името: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния”? – Такава лична молитва прелива в молитва с космическа сила, както виждаме например у преп. Серафим Саровски. Днес ние живеем в свят, несравнимо по-развит технически и по-образован, но дали тази форма на живот е по-висша? Ако направим сравнение, в крайна сметка ще трябва да признаем, че нашите древни отци са стояли по-високо от нас не само в областта на умната молитва, а и в цялостното състояние на духа. Чрез призоваването на Името Христово ние навлизаме в страдащия свят, и това е велико дело.
И така, помнете: ние трябва да построим спасението си в други условия. И, струва ми се, че ние тук го градим разумно, а не лекомислено.
Светът около нас е достигнал огромен прогрес в техническо отношение, но не и по отношение на културата на сърцето в християнски смисъл – на сърцето, отворено за страданията на цялото човечество във времето и в пространството.
Догматическите и теоретични формули, които използваме в беседите си, са ни необходими, за да осъзнаем духовния край на нашия подвиг. Някой, наистина мъдър човек, би могъл да ми каже: „Отче, Вие сте безумен! Да говорите на новопостъпили монаси за такива неща? Та това е Огънят, който Господ е донесъл от небесата, а когато е дошъл на земята, само Той е носел този Дух. Как можете да говорите на начинаещи монаси за това?!” Да, зная, че е малко безумно да говориш за тези състояния на начинаещите. Но в първите дни на християнството, когато думите на Христос все още са имали свежа сила, апостол Павел казва, че „Той, Христос, е влязъл зад завесата” на Осмия ден и там, където е Той, там трябва да бъде и нашият ум. Ето, виждате, че и апостол Павел прави същата „грешка” като мен: той говори на хора, начинаещи във вярата, наричайки „мляко” онова, което всъщност преживяваме като небесен огън.
Но, въпреки всичко нека да се молим за целия страдащ свят и да бъдем готови и ние самите да преживеем тези страдания. Молете се също и за мен… Мислете за това в какви духовни сфери трябва да се движи нашият ум.
Скъпи мои братя и сестри, следвайте непоколебимо тази линия в молитвата. Помнете винаги Христос, Който в Свое време е възхождал на Голгота сам, носейки в Себе Си цялата мъка на целия свят.
Св. Софроний Атонски
Още едно ново заглавие от каталога на „Омофор“ ще ви очаква на щанд А14 в НДК. „Отвъд тези хоризонти“ е третата преведена на български език книга на отец Джон Брек, познат на читателите с изданията „Свещения дар на живота“ и „С нас е Бог. Въпроси на християнския живот и вяра“. Въпреки че е написана преди всичко за американския читател, въпросите, които са повдигнати в нея, са общовалидни и се задават от много християни, а и не само християни; от тези, които се опитват да съвместят разумните си търсения и изповядваната от тях вяра относно света, неговата поява и развитие. На основата на многогодишния си опит като свещеник и професор, Дж. Брек, под формата на новела, повежда увлекателен разговор с читателя, който има такива интереси. Чрез своя главен герой проф. Робърт Райнс, о. Джон разсъждава за възможността, която се предлага от достиженията на съвременната наука и в частност областта на квантовата физика, да се съчетаят, съвместят – доколкото е възможно за вярващото съзнание – духовното и интелектуалното съзерцание. Неговият извод е, че на много дълбоко, на дълбинно равнище се извършва преход от физика към метафизика, от емпиричната към трансцендентната реалност. Те имат обща основа, общ произход, и практикувани в Православната църква чрез нейните тайнства, водят до Бога.
През последните десетилетия бяха написани огромно множество книги по темата за науката и религията. Към тях се прибавя и настоящата, по няколко причини. Изключителните научни открития от началото на XX век насетне разшириха до огромна степен и задълбочиха разбирането ни за природата и за функционирането на Вселената, както на микроскопично, така и на макроскопично ниво. Тези открития обаче подтикнаха някои християни, особено в САЩ, да се скрият зад архаични формулировки и неправилни схващания на техните традиционни вярвания. Достатъчно е само да си припомним съществуващото и днес напрежение между еволюционисти и креационисти в нашите училища или пък споровете в публичното пространство относно значението на ваксините и опасностите от тях. Една от главните причини да напиша тази книга е да покажа, че науката и религията – в частност, квантовата теория и християнството – могат, при правилно тълкуване и изразяване, да съществуват мирно и съвместно, като всъщност взаимно се подкрепят и хвърлят допълнителна светлина едно към друго.
Друга сродна причина да се захвана с този проект е да предложа на читателя-лаик известна основополагаща информация в областта на квантовата физика. Аз не съм учен и нямам завършено образование по физични науки. Образованието ми е по богословие, предимно в областта на новозаветните изследвания, и по биоетика (на практика по случайност, но това е друга история). Пенсионирах се през 2011 година след почти четиридесет години преподаване в различни православни богословски семинарии, което ми даде възможност да прочета доста за квантовата физика: тема, която ме е интересувала изключително още от последната ми гимназиална година.
През годините на съвместна работа със студенти и колеги по богословие често съм установявал с разочарование, че твърде малко от тях са били отворени спрямо постиженията на природните науки или са се вълнували от тях. Повечето показваха истинска антипатия към тази област на човешкото знание – а тя винаги ми е изглеждала от съществено значение, за да разберем за какво говорят Писанията. Техният възглед за Бога и за творението често се свеждаше до наивни представи и обяснения за най-великата от всички тайни – а именно как Бог се разкрива и как действа в космоса и в дълбините на човешкия живот и опит. Това ме препращаше към малката книга на Дж. Б. Филипс „Вашият Бог е твърде малък“ (Your God Is Too Small), написана преди доста години. Богословското виждане на мнозина наши студенти, както и на иначе блестящи колеги, всъщност често се оказваше твърде стеснено. То беше ограничено от невежество спрямо дълбоките проникновения относно природата на космоса и на човешкото съзнание, постигнати от съвременни учени, вярващи и атеисти (повечето от които всъщност са агностици: искрени и широкомислещи). Надявам се да предоставя на читателите важна информация в областите на квантовата физика и на православната християнска традиция, и нека подчертая отново, да покажа според възможностите си, че тези две неща се допълват взаимно при всяко търсене на истината и на реалността.
Дж. Б.
Bussy-en-Othe (Бюси ан От), Франция, 2019 г.
„Омофор” ви очаква на А14 (полуетаж Изток) в НДК, от 10 до 20 ч., между 6 и 11 декември 2022 г.
