Време за Емануил



БЛИЗКИ ТЕМИ:

17 коментара

  1. milka каза:

    Много красив Рождественски размисъл. Светло Рождество Христово!

  2. Дон Кихот каза:

    Че е красива медитацията, красива е. Но сравняването на живота със затвор не е християнска аналогия. Гностиците наричат света „затвор“, „гроб“, „окови“ и пр., което пряко противоречи на книгата Битие. Вселената и човекът като част от нея са висшето, най-красивото, най-съвършеното творение на Бога. Подобна клаустрофилия издава лични проблеми.

  3. izvor каза:

    „…колкото човек и да се напряга да превъзмогне трагедията на човешкия живот, той трябва да чувства и съзнава, че постоянно остава затворник в неотварящата се тъмница на смъртта, тъмница, която няма нито прозорци, нито врата. Раждайки се на този свят, човек от първия момент вече е осъден на смърт. Утробата, която ни ражда, не е друго, освен родна сестра на гроба. Излизайки от майчината утроба, човек вече стъпва на пътя, който води в гроба. По който и път да върви на този остров на смъртта, човек най-накрая трябва да добере до гроба…“ (Юстин Попович. Православието като философия на живота…)

    Хайде някой като Дон Кихот да ни развесели, щото и Мариян Стоядинов и Юстин Попович нещо…

  4. Дон Кихот каза:

    Православен гностик – това е вашият светец Юстин Попович от „небесната сръбска раса“.

  5. izvor каза:

    Ето сега вече стана весело 🙂 , за което благодарим. 🙂 merry xmas every1

  6. portos каза:

    Хубаво, наистина хубаво. И стилно. И стойностно.

  7. майя каза:

    Някои от коментарите май са писани по друг текст. В текстът, който аз прочетох става дума за това да избереш да живееш без Бог и по този начин животът ти да се превърне в доброволен затвор.
    Имах нужда да си припомня какво всъщност празнуваме. Мога само да кажа благодаря на Мариян Стоединов.
    Светли празници на всички!

  8. svetly каза:

    На „Дон Кихот“ май му липсват вятърните мелници…
    Но нека да не си разваляме вкуса от прочетеното, заради безвкусните коментари.
    Та нали и светител Теофан Затворник казва по повод Рождество Христово : „Кой от нас се радва така, както се радва затворникът, получил свобода след като дълго се е измъчвал в мрачна и душна тъмница? А така би трябвало да се радваме всички ние в Христа Иисуса, защото чрез Него получаваме свобода от непоносимия затвор на лъжата, греха и земните пристрастия.“
    Както винаги, написаното от Мариян е истинско, преживяно и затова вълнуващо!

  9. Дон Кихот каза:

    Священник Петр Андриевский 21.12.2007

    Таинство Евхаристии и фантазеры от богословия

    http://www.rusk.ru/st.php?idar=112323

  10. rafaila каза:

    Bez strah v lubovta bezgrani4na, vqrvam 4e samo tq moje da otklu4i vsi4ki vrati :-))))))

  11. john_doe каза:

    Г-н Дон Балон (любимото ми спортно списание) понеже показваш слабост към цитатите ето ти един специално за теб:
    Книга на Еклисиаста или Проповедника
    Глава 10:3 „По какъвто път и да ходи глупецът, у него винаги не достига смисъл, и всекиму той ще се изкаже, че е глупав.“

  12. john_doe каза:

    Книга на Иисуса, син Сирахов
    Глава 21:17 „Сърцето на глупав е като разбита съдина и не удържа в себе си никакво знание.
    18 Ако разумен чуе мъдра дума, похвалява я и я взима присърце. Чува я лекомислен, тя му се не понравя, и той я хвърля отзаде си.
    19 Речта на глупав е като товар на път, а в устата на разумен намират приятност.
    20 Речите на разумния ще ги търсят в събранието, и за думите му ще размислят в сърцата си.
    21 Каквото е разорен дом, такова е мъдростта за глупавия, и знанието на неразумния – безсмислени думи.
    22 Поуката е за безумни като окови на нозете и като вериги на дясна ръка.“

  13. izvor каза:

    „В художествената литература алегорията е широко използван творчески похват, който се основава на съпоставимостта между две прояви, едната от които с отвлечен идеен смисъл, а другата – конкретен. Въпреки, че е сходна с други реторични сравнения, алегорията бива по-трайна и обхватна от метафората, а също така разчита на въображението за разлика от аналогията, която се опира на логиката и разсъдливостта.
    Примери за кратки алегории с нравоучителен и възпитателен характер са баснята, притчата и параболата.“

  14. korki каза:

    Размислите и чувствата в статията са както актуални, така и споделени , за съжаление.

    Поздравления за празника с пожелание за благодатна година.

  15. stef каза:

    чаках с голямо нетърпение да прочета нещо от М.Стоядинов тук и най-после-ето, появи се.Изненада ме стила-кратък и ясен, не знам защо очаквах някакви локуми,може би защото си спомням гласа на атора още от „Ку-ку“-тих,спокоен,уравновесен и нежен.Макар да съм съгласна с Дон Кихот за личните проблеми-може би защото знам за голямата трагедия на автора от преди години,имаме общи познати, искам да Ви кажа, г-н Стоядинов,че Ви подкрепям и се моля за Вас-желая ви от сърце здраве и сбъднато чудо,защото го заслужавате.Искрено вярвам,че не съм единствена,която през всички години е вярвала на думите Ви и макар да нямах щастието да Ви бъда студентка,защото завърших по-рано, съм чувала добри отзиви от студентите Ви,което радваше душата ми.Така че- дерзайте и вярвайте,аз също вярвам-Бог върши чудеса!вижте зад ъгъла…

  16. haarez80 каза:

    здравейте и от мен…това е най-смисленото нещо което съм чела от много време насам…на коментарите на Дон Кихот дори няма да се спра…да им обърна внимание значи че съм се обидила..а обидата е от гордост…аз имах невероятното щастие да съм студентка на Мариян Стоядинов…ако трябва да съм съвсем точна заради неговите беседи в енорииският ни храм се записах да уча теология…той даде толкова прости и смислени отговори на всички бъпроси които се бонтуваха в мен незададени и дори неформулирани…за всичко това съм му безкрайно благодарна…и знам че Бог не го е водил до тук за да го изостави сега или в бъдеще…а за всички които биха искали да чуят и други негови беседи във аудио формат ги каня да посетят сайта на храм Свети Николай-г.Русе… това е адресът…надявам се да ви е интересно и полезно …светли празници на всички ви… http://www.svnikolay.diocese-ruse.org/index.html.htm

  17. gaitan vejdu каза:

    Не е празнично поднасяне; текстът си е превъзходен и рулира, цепейки мрака отвсякъде.

    Не, че казвам нещо ново, но не се стърпях просто. :-)))

Споделете в социалните мрежи