Време за Емануил



По това време на годината винаги имаме повод да чуем, че едно от имената на Христос е „Бог с нас“: „Сам Господ ще ви даде личба – казва пророкът – ето Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“ (Ис. 7:14). „Бог с нас“ е преводът на това име.

През 735 г. преди Рождество Христово Исаия изрича тези думи към Ахаз, иудейския цар, който упорства в отхвърлянето на Божиите повели и знамения. Пророческите думи говорят колкото на Ахаз, толкова и на нас, най-малкото защото са изречени в множествено число в един разговор между двама. Ахаз така или иначе не разбира думите. Той дори не слуша пророка. Но такава е съдбата на пророците. Значението на техните думи се открива десетилетия или столетия по-късно. Хилядолетия по-късно ние знаем думите му вече като сбъднато пророчество – защото Бог стана човек, роди се като Емануил, като „Бог с нас“.

Бог стана Емануил, т.е. Бог с нас – не само заради избраниците от избрания народ, нито само заради този народ, а за всички народи и за всички човеци – „о всех и за вся“. Избраният народ нямаше да е такъв, ако не бяха всички други народи, заради чието спасение да бъде „избран“. Затова въплътилото се Слово стана Емануил първом за иудеи, сетне и за елини, а благовестието за Него – „сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин“ (Рим. 1:16). Бог се роди като Емануил, влезе в нашата история като Бог с нас и оттогава историята е различна.

Когато казваме, че Бог е с нас, това означава, че Христос е винаги с нас като Църква, като нов Израил. За Избрания народ няма по-страшна присъда от думите: „ще ви разпилея между народите“ (Неем. 1:8, срв. Лев. 26:33), нито има по-голяма надежда от обещанието: „ще събера остатъка от Моето стадо из всички земи“ (Иер. 23:3-5). Винаги, когато призоваваме Св. Дух да слезе над нас и предложените дарове – над нас, за да ни претвори от хора с обща вяра в Църква, и над даровете, за да ги претвори от хляб и вино в Тяло и Кръв Христови – Бог е с нас; събира ни като свое стадо „из всички земи“. Когато слиза над нас и над Даровете, Той показва Своята вяра в нас, когато ние пристъпваме към Чашата, ние показваме своята вяра в Него.

Бог стана Емануил не само заради нас като цяло, но и заради всеки от нас в неговата уникалност и ценност за Него. За да оценим това – като събитие, което няма историческа давност – би трябвало да сме осъзнали какво сме без Бога. За да оценим нечие присъствие, трябва да познаваме вкуса на отсъствието. Не знам да има по-страшно наказание за лишените от свобода от това, да бъдат изолирани – не просто за часове, някак за да си починат от присъствието на другите, а за месеци и години, в които изолацията подлага на изпитание най-дълбинните устои на човечността. Отсъствието на другия, отсъствието на „някой с теб“ изправя човека лице в лице с въпроса за смисъла на собственото му съществуване и поради липсата на отговор за този смисъл – в „никой с теб“ го няма отговора – с все по-драматичната невъзможност за човешко самосъхранение.

Затворът е само алегория на нашия свят, на затворения кръг между раждането и умирането – пространството, в което човекът в своята самодостатъчност се скрива от Бога, избира не „Бог с мен/нас“, а „Аз/ние без Бога“. Затворът е само алегория на нашата днешна самозатворена самодостатъчност и особеното в нея е, че ключовете са от вътрешната страна на решетките. Това е избор и основа на всяка самота, на всяка липса, на всяка изолация, които в своя апогей завършват със саморазрушение и смърт.

Цялата човешка история е свидетелство за това и целият Стар Завет се осмисля от думите на Исаия към Ахаз, от потребността да имаме „Бог с нас“. Нещо повече – всеки от нас има нужда от Емануил, от благовестието за Него, което е „сила Божия за спасение на всеки вярващ“. Смисълът на това благовестие и на това име е, че никога вече няма да бъдем смъртно сами. След възкресението Си Христос влезе в къщата, където се бяха заключили апостолите „поради страх от иудеите“ (Иоан 20:19). Той влезе през заключените врати при хора, които се страхуваха от други хора; които бяха сами от страх. Колко много си приличаме с тях – самозаключили се „поради страх“, и колко много си приличаме с тях – защото при тях влезе Христос, като Емануил, като Бог с нас!

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

17 Отговори

  1. milka каза:

    Много красив Рождественски размисъл. Светло Рождество Христово!

  2. Дон Кихот каза:

    Че е красива медитацията, красива е. Но сравняването на живота със затвор не е християнска аналогия. Гностиците наричат света „затвор“, „гроб“, „окови“ и пр., което пряко противоречи на книгата Битие. Вселената и човекът като част от нея са висшето, най-красивото, най-съвършеното творение на Бога. Подобна клаустрофилия издава лични проблеми.

  3. izvor каза:

    „…колкото човек и да се напряга да превъзмогне трагедията на човешкия живот, той трябва да чувства и съзнава, че постоянно остава затворник в неотварящата се тъмница на смъртта, тъмница, която няма нито прозорци, нито врата. Раждайки се на този свят, човек от първия момент вече е осъден на смърт. Утробата, която ни ражда, не е друго, освен родна сестра на гроба. Излизайки от майчината утроба, човек вече стъпва на пътя, който води в гроба. По който и път да върви на този остров на смъртта, човек най-накрая трябва да добере до гроба…“ (Юстин Попович. Православието като философия на живота…)

    Хайде някой като Дон Кихот да ни развесели, щото и Мариян Стоядинов и Юстин Попович нещо…

  4. Дон Кихот каза:

    Православен гностик – това е вашият светец Юстин Попович от „небесната сръбска раса“.

  5. izvor каза:

    Ето сега вече стана весело 🙂 , за което благодарим. 🙂 merry xmas every1

  6. portos каза:

    Хубаво, наистина хубаво. И стилно. И стойностно.

  7. майя каза:

    Някои от коментарите май са писани по друг текст. В текстът, който аз прочетох става дума за това да избереш да живееш без Бог и по този начин животът ти да се превърне в доброволен затвор.
    Имах нужда да си припомня какво всъщност празнуваме. Мога само да кажа благодаря на Мариян Стоединов.
    Светли празници на всички!

  8. svetly каза:

    На „Дон Кихот“ май му липсват вятърните мелници…
    Но нека да не си разваляме вкуса от прочетеното, заради безвкусните коментари.
    Та нали и светител Теофан Затворник казва по повод Рождество Христово : „Кой от нас се радва така, както се радва затворникът, получил свобода след като дълго се е измъчвал в мрачна и душна тъмница? А така би трябвало да се радваме всички ние в Христа Иисуса, защото чрез Него получаваме свобода от непоносимия затвор на лъжата, греха и земните пристрастия.“
    Както винаги, написаното от Мариян е истинско, преживяно и затова вълнуващо!

  9. Дон Кихот каза:

    Священник Петр Андриевский 21.12.2007

    Таинство Евхаристии и фантазеры от богословия

    http://www.rusk.ru/st.php?idar=112323

  10. rafaila каза:

    Bez strah v lubovta bezgrani4na, vqrvam 4e samo tq moje da otklu4i vsi4ki vrati :-))))))

  11. john_doe каза:

    Г-н Дон Балон (любимото ми спортно списание) понеже показваш слабост към цитатите ето ти един специално за теб:
    Книга на Еклисиаста или Проповедника
    Глава 10:3 „По какъвто път и да ходи глупецът, у него винаги не достига смисъл, и всекиму той ще се изкаже, че е глупав.“

  12. john_doe каза:

    Книга на Иисуса, син Сирахов
    Глава 21:17 „Сърцето на глупав е като разбита съдина и не удържа в себе си никакво знание.
    18 Ако разумен чуе мъдра дума, похвалява я и я взима присърце. Чува я лекомислен, тя му се не понравя, и той я хвърля отзаде си.
    19 Речта на глупав е като товар на път, а в устата на разумен намират приятност.
    20 Речите на разумния ще ги търсят в събранието, и за думите му ще размислят в сърцата си.
    21 Каквото е разорен дом, такова е мъдростта за глупавия, и знанието на неразумния – безсмислени думи.
    22 Поуката е за безумни като окови на нозете и като вериги на дясна ръка.“

  13. izvor каза:

    „В художествената литература алегорията е широко използван творчески похват, който се основава на съпоставимостта между две прояви, едната от които с отвлечен идеен смисъл, а другата – конкретен. Въпреки, че е сходна с други реторични сравнения, алегорията бива по-трайна и обхватна от метафората, а също така разчита на въображението за разлика от аналогията, която се опира на логиката и разсъдливостта.
    Примери за кратки алегории с нравоучителен и възпитателен характер са баснята, притчата и параболата.“

  14. korki каза:

    Размислите и чувствата в статията са както актуални, така и споделени , за съжаление.

    Поздравления за празника с пожелание за благодатна година.

  15. stef каза:

    чаках с голямо нетърпение да прочета нещо от М.Стоядинов тук и най-после-ето, появи се.Изненада ме стила-кратък и ясен, не знам защо очаквах някакви локуми,може би защото си спомням гласа на атора още от „Ку-ку“-тих,спокоен,уравновесен и нежен.Макар да съм съгласна с Дон Кихот за личните проблеми-може би защото знам за голямата трагедия на автора от преди години,имаме общи познати, искам да Ви кажа, г-н Стоядинов,че Ви подкрепям и се моля за Вас-желая ви от сърце здраве и сбъднато чудо,защото го заслужавате.Искрено вярвам,че не съм единствена,която през всички години е вярвала на думите Ви и макар да нямах щастието да Ви бъда студентка,защото завърших по-рано, съм чувала добри отзиви от студентите Ви,което радваше душата ми.Така че- дерзайте и вярвайте,аз също вярвам-Бог върши чудеса!вижте зад ъгъла…

  16. haarez80 каза:

    здравейте и от мен…това е най-смисленото нещо което съм чела от много време насам…на коментарите на Дон Кихот дори няма да се спра…да им обърна внимание значи че съм се обидила..а обидата е от гордост…аз имах невероятното щастие да съм студентка на Мариян Стоядинов…ако трябва да съм съвсем точна заради неговите беседи в енорииският ни храм се записах да уча теология…той даде толкова прости и смислени отговори на всички бъпроси които се бонтуваха в мен незададени и дори неформулирани…за всичко това съм му безкрайно благодарна…и знам че Бог не го е водил до тук за да го изостави сега или в бъдеще…а за всички които биха искали да чуят и други негови беседи във аудио формат ги каня да посетят сайта на храм Свети Николай-г.Русе… това е адресът…надявам се да ви е интересно и полезно …светли празници на всички ви… http://www.svnikolay.diocese-ruse.org/index.html.htm

  17. gaitan vejdu каза:

    Не е празнично поднасяне; текстът си е превъзходен и рулира, цепейки мрака отвсякъде.

    Не, че казвам нещо ново, но не се стърпях просто. :-)))