Зад стените на манастира
Стените на манастира се оказаха твърде високи и непропускливи – никой никого не иска да чуе и знае. Шестият Църковно-народен събор няма да бъде запомнен като събитие с общочуваем характер. И това не е никаква новина – нито за медиите, нито за хората, които ги слушат, гледат и четат.
Също никаква новина не е това, че БПЦ настоява да бъде въведен предметът религия в българското училище, нито че е против съжителството без брак (то се подразбира от само себе си – който е нравствен и морален, не търпи безнравственост и неморалност). Нито е новина, че съвременната младеж става все по-безпътна и по-отчаяна.
Но защо така декларативно и мимоходом подхождат делегатите към тези неща. Сякаш като не стига време да се решат вътрешно-църковните проблеми, поне да решим някой друг нравствен или социален проблем на съвременното общество. Да – БПЦ отдавна трябваше да отговори на изискванията на своето съвремие. „В изпълнение повелите на неизменните църковни канони ние трябва внимателно да обсъдим изискванията на нашето съвремие за добро свидетелство пред света” – каквото бе и пожеланието в словото на Негово Светейшество патриарх Максим при откриването на събора.
Два-три параграфа обаче не стигат. Нужно е наистина повече внимание да се отдели на проблемите, които вълнуват съвременния българин. На хората отвъд стените на манастира не са им нужни словесни напъни, нито декларации. А прости думи и повече действителна грижа.
Иначе съборът ще си вземе важните за него решения. Но каквито и промени да настъпят в устава на БПЦ, каквато и „дейност” да бъде отчетена за изтеклия период, ще държат ли те реално сметка и ще могат ли да променят ситуацията отвъд стените на манастира – тази на безпътната, отчаяна младеж и на мъжете и жените, дето се събират да живеят без брак.
Можеше ли поне първоначално да отговори дългоочакваният събор на отдавна натрупалите се очаквания? Отговорът е простичък, но най-трудният: първото и неизменно условие е комуникативността.
Тя не се изчерпва с избора на говорител, нито с перфектно организирана пресконференция, нито ще се реши с един замах, когато някой ден Св. Синод на БПЦ си създаде истинска пресслужба и започне да си разпространява изявленията навреме и по официален път (а не под масата).
Комуникативността, която българинът има нужда да срещне от своята Църква, не се състои в позата, нито в лъскавия ПР или добре подготвените речи – такива бликат отвсякъде в медиите. Не. Всичко започва много преди това – много преди да светне копчето на камерата или да изщрака записващото устройство. Започва, когато човек наистина осъзнава, че думите са хвърлен камък, че тежат първо тук долу на земята, а делата наистина се гледат отгоре.
Вижте, г-жо, съжалявам, че ви цапам пространството по интелигентната статия, но неумението да се комуникира правилно и желанието да се постигне това е от много страни.
Смятам, че сте хванали много особен проблем – може би най-важния, но го разглеждате пристрастно и едностранчиво. Ще прощавате (ако искате, разбира се)
Изисквате, от името на българите, комуникативност от Църквата „им“. Но сигурна ли сте, че българите припознават Църквата като своя. А, че въобще ги интересува какво представлява Църквата всъщност, сигурна ли сте?… И така, диалогът тече двустранно, така че поне вие като православна пишеща, осъзнаваща проблема, би трябвало да го започнете от реалната позиция, в която стоим всички засега, а именно…
В ЛАЙНАТА
(Ще прощава, ваша хубост, отново за израза и пак, разбира се, ако иска)
Може би не смятате, че сме там, но вярвайте ми – до Своге чак се усеща полъха. Полъх не от Кремиковци, а от отчуждението, злобата, недоверието, горчилката,отстителността, жаждата за кръв и саморазправа.
Време е за… Енануил. Объркал съм се жестоко, че е време за убиване.
ти си един от примерите за неумението и нежеланието да се комуникира. пристрастна съм – да, защото това са моите впечатления и моите думи; щом идват от мене, значи коментарът ми е едностранчив също. не изисквам нищо, просто изразявам своята гледна точка, тя дори не е уникална и оригинална. едва ли съм единствената, която мисли така. ти си имал неведнъж поводи и възможности да се изказваш от висотата на пишешия православен. не смятам, че имам такива компетенции. надявам се моята хубост да не повлияе по-натам твоята безпристрастност и бъдещите ти коментари. смятам, че ако искаш да пишеш от твоята позиция, редакцията би уважила предложението ти, но не нареждай от чия позиция и кой ъгъл да пиша аз. поздрави, надежда
Добре, няма… Поздрави.
Надявам се, че си добре!
По текста на статията ти: това, което ти се струва, че е задължение на Църквата е точно толкова Нейно, колкото и твое задължение!
За вляза в твоята стилистика: една статия не стига, за да се отговори на големите очаквания, които имаме към тебе да се справиш с младежката безпътица, с проблемите на свободното съжителство и т.н., та чак и до корупцията!… До кога, о, Наде, ти не щеш да се справиш с тези проблеми, а ги прехвърляш на Църквата, която има задачата да богослужи, за да спаси всяка човешка душа поотделно, без да пречупва нейната свободна воля?
Кой те е заблудил, че Църквата ти е някаква социална придобивка и ти е длъжна за всичко посочено по-горе, включително да те осведомява за всяка стъпка от Своя Църковно-народен събор?
Ти нямаш право на това. Единственото, на което имаш право е да говориш за личния си живот, за своите грешки и прегрешения!
Моделът на мърдоковата таблоидна лъже-журналистика не е пример за следване! това не е журналистика, нито публицистика! това е нахално бъркане там, където на човек не му е работата!
Надявам се, че не съм те засегнал!
Твой познат и брат в Христа – Руси.
Тебе също те нямаше на събора, за разлика от „Светльо“, та това минало свършено време не е нищо друго освен клишето на нападащия този, който не ще му отвърне.
така не бива да се пише!
Трябва да уважаваш себе си и да не изпадаш дотам да се мъчиш да се класираш с нещо фамилиарно към неща, с които не се познавате добре.
като се опитваш да влезеш в стилистиката ми, не изопачавай думите ми 🙂 Църквата не е „Социално министерство“, както каза един от митрополитите, нито социална придобивка. а относно „правата“ – няма нужда да се държиш като началник-охрана и тука :-). напълно съзнавам недостойнствата на текста, а и на „позицията“ от която пиша, както спомена Светослав Ангелов горе. като делегат(и) и участници в събора, може да представите нещата, такива каквито са били, а не такива каквито изглеждат „отстрани“. с поздрав 🙂
– Какво четеш, Хамлете?
– Думи, Полоние, думи…
.
Надежда е права и текстът й е съвсем вежливо написан. Но дежурните изказващи се във форума реагират, както обикновено. Portos истерично се противопоставя на всеки намек за критика към владиците, защото те му дават хляб. Русев разглежда нещата пиетистки и гностически и не приема самата обществена функция на Църквата.
Първо: благодаря, че не се засягаш и приемаш репликата ми като коментар на написаното, а не лично!
Второ: отново връщаш нещата там,
се опитах да ги фокусирам: не е редно, щом като не си присъствала на събора, да даваш някакви преценки за работата му и то в минало свършено време, защото така манипулираш четящите да си помислят, че имаш непосредствени впечатления.
Нито аз, нито Светослав сме били „делегат(и) и участници в събора“. Бяхме присъствуващи. Той – като гост, мое смирение – като техническо лице.
Това, че нямаш представа какво всъщност се е случило на Църковно-народния събор е преодолимо – би могла да напишеш, че „на теб ти се струва“, че нещата са такива, каквито си ги изложила в статията. Това да заявиш мнение, там, където ще го прочетат, е голяма отговорност! Ти си съвсем млада и е добре да вземеш поука сега, когато просто си пишем във форума. Ако това увлечение се втвърди, след години името ти ще се свързва с несериозност, каквато е тенденцията при доцент-доктор-архимандрита Павел Стефанов (за форума – Дон Кихот).
Има много неща, които една такава статия може да свърши, без да е необходимо авторът да е проследил разискванията на събора…
Ако обвиненията ти към Надя, че няма представа „какво всъщност се е случило на Църковно-народния събор“, защото не е била там, са верни, това само ДОКАЗВА тезата на Надя, Руси, твое смирение. Учудвам се, че не го забелязваш. Проблемът на статията горе ти без да искаш си изразил още по-добре в своите коментари.
Тази самоизолираност и затвореност е проблем, защото Съборът на църквата трябва ако не да изрази, то поне да произведе действие върху цялата ни поместна църква. И в двата случая разбирането, че е правилно църковните хора да не знаят какво е станало на събора, е много меко казано парадоксално. Добре, че не е докрай така и че не изразяваш мнението на Синода, а просто едно неправилно частно мнение, като пишеш с такъв апломб на Надя: „Кой те е заблудил, че Църквата ти е някаква социална придобивка и ти е длъжна за всичко посочено по-горе, включително да те осведомява за всяка стъпка от Своя Църковно-народен събор? Ти нямаш право на това…“ Но то и така си е достатъчно смущаващо, ако ме пита някой.
Мисля, че нещата стоят съвсем по друг начин: не Църквата има задълженния да информира Надя какво прави, понеже видиш ли е социална организация , а Синодът има задължение да информира Църквата какво се е случило на Събора. В това число – да информира и Надя, защото тя е част от Църквата.
Поздрави
Това, че Надя не е била на събора, а придава репортажен дух на заглавна статия, не означава, че Църквата е самоизолирана и затворена! Това означава, че тя не си е направила труда да отиде там, или пък да се запознае с Изявлението, което се публикува, преди да пише каквото и да било.
След като Надя, както и ти, сте „част от Църквата“, то според написаното от теб е трябвало да информирате себе си какво се обсъжда. Просто да си направите малко труд.
Вашите усилия обаче са съсредоточени върху това непременно да се каже нещо негативно за събора.
Църквата е напълно открита – отворени са нейните храмове; целите на духовната и дейност са известни, богослужението се извършва открито и легално. Когато трябва да се решават организационни въпроси Тя свиква събор, на който присъстват делегати избирани по реда посочен в действащия Устав. Докато тече работата на събора Тя изисква организационна дисциплина, без която работата му няма да може да се проведе.
Да се каже, че по време на извършване на организационната си работа съборът е затворен е световна глупост! Как биха били действителни гласовете на делегатите, например, ако заедно с тях в залата влязат хора, които не са избрани по общия ред и вдигнат ръце по време на гласуването?
Всичко това обаче ти е много добре известно – когато вашата фондация обсъжда организационните си въпроси, тя нарича прозрачност това да публикува резултатите от работата на управителното си тяло, след като то си свърши работата. Не знам случай да сте допускали…
или разпределянето на средства по фондовете си.
Защо тогава не се ползвате от аналогията на вашата организационна дейност с тази на управителното тяло на Църквата?
Какво точно искате да наречете откритост или отвореност?
А по въпроса за присъствието на журналисти – то си беше регламентирано, а журналистите – акредитирани.
Има и нещо друго: когато в Църквата се отправят критики, Тя печели от това. Критиките обаче се отравят конкретно към този, за когото се отнасят – първо насаме, после пред няколко души ОТ ЦЪРКВАТА, а ако това на помогне – ПРЕД ЦЯЛАТА ЦЪРКВА! Това апостолско указание ти е известно.
Публикуването на (необосновани) критики в пространство, което не е Църквата, сиреч отправя се към всички членове на гражданското общество с всичките им вероизповедания, е в очевидно противоречие с реда в Църквата.
каква е целта му тогава? Дали е изправление?
Не е! Целта, както личи от всичко, е да се говори негативно за Църквата, но от това на нея, уверявам те, нищо няма да И стане, защото в Нея невидимо стои Бог.
Нека сега помислим: как тогава се нарича говоренето на негативни неистини за някого или за нещо, както това се случва и в този материал? Дефиницията, която ми идва наум е „хула“!
На тези, които изхранват семействата си с хула срещу Църквата Бог да е на помощ!
Да преговорим накратко, защото в многото говорене, освен че няма да избегнем греха, но и смисълът често се разпада.
1. Ти си този, който твърди че Надя не може да коментира решенията на Събора, понеже не ги знае. А не ги знае, понеже не е била там. От това някак произтича, че само човек, който е БИЛ на събора МОЖЕ да коментира неговата работа, понеже само такъв човек ЗНАЕ какво е станало там. Който не е бил, казваш ти – не знае. Така.
2. Аз казвам обратното – не е нормално църковните хора да не знаят, какво е станало на Събора. И казвам, че ако той е затворен така, че те да не могат да разберат и коментират, това е голям проблем. Твърде голям.
3. Надя пък, която именно се е информилрала какво е станало на Събора, без да е била, коментира това станало и смята че съборът е минал мимоходом покрай много сериозни теми и проблеми на църковната ситуация днес. Напълно нормален коментар, с който ти се заяждаш на основанието, че Надя не може да прави такива коментари, защото не знае какво е станало, защото не е била на Събора… С което се връщаме в т. 1.Кръгът се затваря.
Накрая ти ме питаш Надя защо не се е информирала. Абсурд.
Аз мисля , че е по добре да обсъждаш темата по същество, ако искаш. Така, в стремежа си да обидиш Надя както виждаш влизаш в противоречие сам със себе си, пък и не допринасяш за дебата по един много важен въпрос. Такива са фактите.
Поздрави
Горе чисто и просто пише:
„Стените на манастира се оказаха твърде високи и непропускливи – никой никого не иска да чуе и знае. Шестият Църковно-народен събор няма да бъде запомнен като събитие с общочуваем характер. И това не е никаква новина – нито за медиите, нито за хората, които ги слушат, гледат и четат.“
Всеки може да коментира работата на събора, но Надя не е всеки, нито пък вашият сайт случайно и се е изпречил на пътя. Той на всичко отгоре се и казва „Православие“!
Да оставим това, че много от написаното не е вярно, а на основата на неистини се прави категоричен извод: „На хората отвъд стените на манастира не са им нужни словесни напъни, нито декларации. А прости думи и повече действителна грижа“ – от който е неизбежно да си сглобим, че съборът се е ограничил със „словесни напъни“ и не проявява „действителна грижа“!
Глупости на търкалета!
Съборът проявява действителна грижа да не претупа проектоустава на веднъж и разработва всеки член изречение по изречение.
Впрочем – я се заровете в историята на Църквата и вижте по колко време са работили съборите и Вселенски и поместни и колко внимание са отделяли на едно словосъчетание! Понякога – години! И това са били хора изцяло живеещи в Църквата!
Много смислено и правилно и ПРАВЕДНО написан анализ.Така е,наистина.Тъжното е,че фиксираните проблеми надали ще се решат близките 20-30години,че и повече.Никой не иска да излезне от състоянието на „свещена крава“ и да почне да се държи човешки.
Правим с думите каквото си щем, а missi?
Църквата с нищо не ви е длъжна! Тя извършва БОГОСЛУЖЕНИЕ, не ЧОВЕКОСЛУЖЕНИЕ, и който решава да употреби волята си да участва в служението на Бога, той се е присъединил към Църквата Му.
Всичко друго е в света, а князът на тоя свят е враг на нашето спасение.
Първо да ви благодаря на всички. Не съм и мислила, че трябва да внасям жанрови уточнения, но очевидно много буквалистично някои хора са подходили. Текстът не е репортаж, нито дописка от събора. „Зад стените…“ е метафора на случващо се нещо, което не може да се види. Не съм била на събора и никъде не твърдя това. Информирала съм се за него от медиите. Точно защото така съм се информирала, такъв горчив вкус ми е останал. В изявлението в два-три параграфа са изказани становища (или мнение не знам как е правилно да се определи) по проблеми, които наистина може да се разгледат, обсъдят и да се разяснят (не е задължително на мене лично, а на хора, които се интересуват) повече. Църквата не е да дава, а да ни учи, не е ли така?! Естествено, че нищо не трябва да се претупва, но просто отстрани четено такова изявление, не остава друго впечателние, освен за „претупаност“ на някои теми (по тях може да е имало важни разисквания и да е отделено достатъчно време и внимание, но от изявлението не личи). Към тебе, Руси: не казвай, че хуля и че непременно съм искала да се изкажа негативно, защото е невярно! Не злоупотребявай с някои слабости на текста, за да си вадиш генерални изводи, че тука само се хули. Всичко добро и с поздрав към всички 🙂
1.Църквата са всички вярващи,а не архиерейският събор+ недействителнослужащите епископи.
2.Припомни си кога Христос е посред нас
3.Много ти куца еклизиологията.
Айде със здраве и не се пени толкоз:-))
но не е ли редно да се упомене, че вадиш заключенията си от медиите? Защо е важно ли? За да не подвежда читателя, както вече се писа. Защото четящата публика не се ограничава до членовете на Църквата (за което е добре да не забравяме никога, когато решим да пишем).
И защото няма как човек да не си дава сметка, че подвежда, когато пише – написаното е неизтриваемо свидетелство.
Благодаря ти за доблестта и ти пожелавам успех!
Missy, аз също твърдя, че Църквата са всички вярващи, а не архиерейският събор, но не разбирам какво означава „недействителнослужащите епископи“? Ти можеш ли да поемеш отговорността да посочиш кой епископ не участва в богослужение? И наясно ли си, че благодатта на епископа по ръкоположение е навсякъде с него?
Далеч съм от мисълта, че на епископите трябва да се спестяват прегрешенията, но, така както ми куца еклесиологията, се сещам, че това не се прави в общество на друговерци и иноверци, а един сайт в мрежата е достъпен за всеки. Така че, щем не щем, хулим, когато хвърляме обвинения и правим обобщения прехвърляйки немощите на този и онзи върху Църквата като цяло.
Мисля, че всички си даваме сметка, че суетата да сме медийни е голяма лукавост; възможността да се изравним по достойнство с тези, за които пишем фамилиарно е още по-голяма лукавост, която произхожда от най-големия грях – гордостта.
Не се пеня и пряко и преносно, (защото не бръсна, например).
„Благодаря ти за доблестта и ти пожелавам успех!“
Доблест? Извинявай, Руси, но наистина хората четат какво се пише тук, както си забелязал удачно по-горе. Надежда демонстрира в случая просто добро възпитание:-), защото текстът й е ок. Единственият установен от теб проблем остана това, че не е била на Събора. Но пак от теб се показа, че това не е никакъв проблем, защото на събора е имало акредитирани журналисти и Изявление, така че всичко е наред с обратната връзка.
Така че чудя се къде е твоята доблест да признаеш, че си непоследователен и преднамерено „критичен“, да не кажа нещо по-грубо, че не ми се слиза на това ниво. Цялата тая заядлива полемика е основана единствено на твоята преддстава, че никой, освен хората които се въртят като технически или научно-технически лица на Събора, няма право на мнение. Доста несериозно.
Прощавай, но това от твоя страна е манипулация.
Написал съм ясно и, според мен, ясно трябва да се разбира, не, че никой, който не е бил на събора няма право да пише за него, а че не е почтено да се предлагат субективни (и неверни) оценки като се оставя впечатлението, че те са почерпани от непосредствени впечатления!
А, че нейното е доблест – доблест е, защото очевидно е много трудно човек да признае, че греши, както ми се е случвало и на мен да признавам във форуми в този сайт. Та тъй като усещането ми е е познато, оценявам позицията и.
А, ти, да ти кажа приятелски, да не беше толкова амбициозна, цена нямаше да имаш!
Изненадвам се винаги,когато видя тези безкрайни спорове между хора(християни!!!),които си говорят на различни езици-сякаш любовта към ближния е отпаднала, а гордостта им така ги заслепява,че не спират да бълват и бълват думи- злобни и празни…
Надя,статията ти е отразява усещането на повечето хора след събитието и те поздравявам за стила и вярната преценка!
Мир вам!
ЦИТАТ:
„Portos истерично се противопоставя на всеки намек за критика към владиците, защото те му дават хляб.“
Не само хляба. И мешаната скара не е за подценяване, отче. И черното стипчиво вино.
Кои владици ми дават хляб и защо говорите наизуст? Не Ви разбирам, отче. Първо бях „наркоманче“, луд, а сега и „владишки храненик“. В профила ми пише къде и как работя. Моля да ми се извините.