За осквернените ни храмове
Вчера научихме от средствата за масова информация, че българин на Света Гора посегнал да открадне от даровете, оставени пред чудотворната икона на Света Богородица Портаитиса в манастира Ивирон. Случайно забелязан от един монах, той бил заловен и предаден на Светогорската полиция. На такива хора народът ни много точно е поставил диагнозата: “Няма ни страх от Бога, ни срам от хората!”
Това явление обаче не е изолирано. Кражбите и поругаването на Божиите храмове не познават нито граници, нито националност. Може би е случайно, но в деня, когато бе съобщено за безумната постъпка на българина, бяха оповестени още няколко подобни случки.
Един 34-годишен мъж бил заловен в момент, когато се опитвал да разбие за девети път пангара в храма “Св. Богородица Фанеромени” на о. Родос. Той се опитал да открадне 1000 евро. По същото време са били арестувани за иманярство трима мъже и една жена в Малакаса. У тях открили икони, монети и църковни книги от ХVІ век. Отново по същото време бе съобщено и за арестуването на един престъпник на 29 години, с влязла 25-годишна присъда за убийство, който в продължение на 8 години се е крил на Света Гора и след напускането на Атон бил арестуван на една магистрала. Само преди два месеца от един храм към Митрополията на Волос бе откраднат цял иконостас заедно с иконите. От престъпниците – ни вест, ни кост!
Толкова с конкретните факти. На всички ни е известно, че в България няма неокрадена църква. Но същото е положението и в Гърция. Може би и в Русия, ако съдим по огромния брой антикварни магазини из цяла Западна Европа, които са се специализирали в продажбата на руски икони. А и не само руски.
Проблемът с кражбите по храмовете е толкова сериозен, че вече много от тях просто са останали с по една – две икони. При обиколките ми из българските храмове през последните три години съм попадал на храмове, които – грубо казано – са ометени. Ни икони, ни утвар. Нищо. Само едни голи стени. Краде се като за последно – бързо, методично и хладнокръвно, без разбивания на врати и прозорци. В Търновско, например, почти няма неокрадена църква. Има храмове, в които на иконостасите вместо икони има завеси и хартиени репродукции.
Това състояние на нещата говори за огромната пропаст, която вече лежи между хората и Бога. Защото онзи, който поръчва да се краде, или краде от храма, той няма страх от Бога, няма страх и от хората и техните закони. Той е прекрачил границата между светлината и мрака и у него няма вече светлина. От тези хора трябва да се страхуваме най-много, защото те убиват духа и душата на българина и го лишават от молитвите на неговите прадеди, изплакани пред същите тези икони, които сега се трупат в сбирките на чужди и родни колекционери. Икони, които един ден, може би, нашите деца ще откупуват, ако въобще бъдат православни…
Да посегнеш и да откраднеш от Богородица, за да си напълниш алчните джобове, или да обереш храм, или да поръчаш да ти откраднат определени икони за колекцията, е равносилно на това, да си направиш харакири…
Ние ще преглътнем факта, че храмовете ни останаха без икони, мощи и църковна утвар. По-страшното е, че никой, никой не поръчва нови. Просто защото, храмовете останаха без хора…
