Личности

Отново сме в предизборно време. На фона на цялата човешка безизразност, с която сме свикнали или приели с омерзение в политиката, се заговори за кой ли път за личности. Личности със съвременен индивидуалистичен привкус. Хора, чийто лица ни посрещат от фасади, билборди и улични стълбове. Хора, желаещи поне четиригодишна своя „вечност”. В местното самоуправление, защото то е на дневен ред. И понеже само някое от тези лица ни е познато, предизборните клипове и плакати ни уверяват, че тези хора Са.

Така и би трябвало да бъде, но защо нещо толкова голямо и необхватно като личността е поставено в служба на всекидневната и втръснала ни идеология? – За какво ли питам? Християнската грамотност не е присъща на нашето общество в момента и едва ли ще заприсъства в бъдеще. Но ми прави впечатление християнската „памет” на душите, наблягането на основни понятия, което идва някак от само себе си, щом събитията и нашето участие в тях ни се сторят важни. Призвани сме да бъдем личности, в това политиците са прави.

Понятието „личност” дава характеристика и представя отделния човек пред другите хора. Личност все пак идва от „лице”. Лице като битие и ипостас на отделния човек – несравним, различен от другите, но като тях безсмъртен и призван към обожение.

Християнството е вярата, която утвърждава достойнството на човека и неговата личност. Останал е споменът за понятието „личност” – смътен като смътните ни представи за вяра и християнство в опустялото откъм духовни стремежи живеене.

В Свещеното Писание и в църковното предание често става дума за това, че Господ е дошъл на земята, за да възстанови човека такъв, какъвто той е бил преди своето грехопадение. Нашата отправна точка е тази: Бог стана човек, Целият Бог стана човек, за да изкупи човека, човешката личност и да ги направи Свои, добри и вечни. Оттук тръгват истинските пътища на личността. Личността започва от Христос и води при Него. Твърде високо, нали?!

Представете си сега, че от абсолютната висота на понятието личност (смея да твърдя, че това понятие е създадено и остойностено от християнството) слизаме стремглаво надолу при неговото уродливо подобие – съвременния български професионален политик, усвоен и изфабрикуван от икономическа групировка, човек под наем, така да се каже. Не казвам, че всичките ни политици са такива, но е трудно да отгатна кои не са. Сякаш самото управление е едно голямо недоразумение, изпълнена с низости „обетована” земя на политически химери.

Гледам толкова лица на кандидат-политици и се чудя: само байганьовското „опитване на баницата” ли е движеща сила за тези хора с лица, накачени по улици и кръстопътища?! Вярно е, че упражняването на властта е частна професия. На българина частните благини са му любими. И така политиката в малката ни държава се превръща в интересно съчетание на частен интерес с обществена визия. Въпреки витаещата погнуса към света на политиката, професията политик за България все още остава привлекателна и престижна. И понеже ни липсват истински личности и харизматични лидери, избуяват индивидуалистичните и егоцентрични стремежи на фигури, които вместо качества имат интереси. Или болезнено висока самооценка.

Ниската самооценка е проблем, с който се занимават психолозите. Такъв проблем е и прекалено високата самооценка, макар че с него никой не се занимава още.

Но този проблем е сериозен, защото стойностите и критериите ни са объркани и когато потърсят обществен израз, се превръщат в обществен проблем. Това се забелязва най-много в малките населени места, където всички се познават. Варваризацията на ценностите, преди всичко на християнските такива кара тези, които „имат” и се преценяват като „успели” да мислят, че това ги прави достойни личности, дава им право да „бъдат” в живота на другите хора. В родния политически модел такава връзка е едностранна – от избирател към политик. Обратната връзка почти никога не се случва, защото дори когато упражняват чисто обществени функции, политиците се изолират от обществото – това им гарантира лична безопасност.

Но ето, че в настоящето ни отново е настъпило време за развъждане на политици. Време за търсене на личности. И понеже задачата е много трудна се питам, ако с днешните политици съпоставим българските будители, чиито ден наближава, ако ние застанем до тях, ще се забелязваме ли?! Всичко наоколо е твърде преходно. Не заради прослоутия преход. И през ум не ни минава да мислим за непреходни стойности, за ценности, за вечност… Копаем в калта – все повече и още повече се мамим, че от лепкавата чернилка ще излезе нещо хубаво.

Истинската промяна е свързана със съзнанието за Божието назначение в отделния човешки живот и в живота на обществото. Истинските личности, които познаваме от историята са последвали Божията воляза себе си и другите и са носители на Божия Дух. Нашата божествена природа има нужда да насити глада си за истина и да продължи напред. Дори да нямаме , дори да не видим около себе си добрите земни водачи, все пак, нашият небесен Водач е Един и неизменен. Той не ни е предавал – можем отново и пак да изберем Него. Така е сигурно, че няма да останем излъгани.