Личности



Отново сме в предизборно време. На фона на цялата човешка безизразност, с която сме свикнали или приели с омерзение в политиката, се заговори за кой ли път за личности. Личности със съвременен индивидуалистичен привкус. Хора, чийто лица ни посрещат от фасади, билборди и улични стълбове. Хора, желаещи поне четиригодишна своя „вечност”. В местното самоуправление, защото то е на дневен ред. И понеже само някое от тези лица ни е познато, предизборните клипове и плакати ни уверяват, че тези хора Са.

Така и би трябвало да бъде, но защо нещо толкова голямо и необхватно като личността е поставено в служба на всекидневната и втръснала ни идеология? – За какво ли питам? Християнската грамотност не е присъща на нашето общество в момента и едва ли ще заприсъства в бъдеще. Но ми прави впечатление християнската „памет” на душите, наблягането на основни понятия, което идва някак от само себе си, щом събитията и нашето участие в тях ни се сторят важни. Призвани сме да бъдем личности, в това политиците са прави.

Понятието „личност” дава характеристика и представя отделния човек пред другите хора. Личност все пак идва от „лице”. Лице като битие и ипостас на отделния човек – несравним, различен от другите, но като тях безсмъртен и призван към обожение.

Християнството е вярата, която утвърждава достойнството на човека и неговата личност. Останал е споменът за понятието „личност” – смътен като смътните ни представи за вяра и християнство в опустялото откъм духовни стремежи живеене.

В Свещеното Писание и в църковното предание често става дума за това, че Господ е дошъл на земята, за да възстанови човека такъв, какъвто той е бил преди своето грехопадение. Нашата отправна точка е тази: Бог стана човек, Целият Бог стана човек, за да изкупи човека, човешката личност и да ги направи Свои, добри и вечни. Оттук тръгват истинските пътища на личността. Личността започва от Христос и води при Него. Твърде високо, нали?!

Представете си сега, че от абсолютната висота на понятието личност (смея да твърдя, че това понятие е създадено и остойностено от християнството) слизаме стремглаво надолу при неговото уродливо подобие – съвременния български професионален политик, усвоен и изфабрикуван от икономическа групировка, човек под наем, така да се каже. Не казвам, че всичките ни политици са такива, но е трудно да отгатна кои не са. Сякаш самото управление е едно голямо недоразумение, изпълнена с низости „обетована” земя на политически химери.

Гледам толкова лица на кандидат-политици и се чудя: само байганьовското „опитване на баницата” ли е движеща сила за тези хора с лица, накачени по улици и кръстопътища?! Вярно е, че упражняването на властта е частна професия. На българина частните благини са му любими. И така политиката в малката ни държава се превръща в интересно съчетание на частен интерес с обществена визия. Въпреки витаещата погнуса към света на политиката, професията политик за България все още остава привлекателна и престижна. И понеже ни липсват истински личности и харизматични лидери, избуяват индивидуалистичните и егоцентрични стремежи на фигури, които вместо качества имат интереси. Или болезнено висока самооценка.

Ниската самооценка е проблем, с който се занимават психолозите. Такъв проблем е и прекалено високата самооценка, макар че с него никой не се занимава още.

Но този проблем е сериозен, защото стойностите и критериите ни са объркани и когато потърсят обществен израз, се превръщат в обществен проблем. Това се забелязва най-много в малките населени места, където всички се познават. Варваризацията на ценностите, преди всичко на християнските такива кара тези, които „имат” и се преценяват като „успели” да мислят, че това ги прави достойни личности, дава им право да „бъдат” в живота на другите хора. В родния политически модел такава връзка е едностранна – от избирател към политик. Обратната връзка почти никога не се случва, защото дори когато упражняват чисто обществени функции, политиците се изолират от обществото – това им гарантира лична безопасност.

Но ето, че в настоящето ни отново е настъпило време за развъждане на политици. Време за търсене на личности. И понеже задачата е много трудна се питам, ако с днешните политици съпоставим българските будители, чиито ден наближава, ако ние застанем до тях, ще се забелязваме ли?! Всичко наоколо е твърде преходно. Не заради прослоутия преход. И през ум не ни минава да мислим за непреходни стойности, за ценности, за вечност… Копаем в калта – все повече и още повече се мамим, че от лепкавата чернилка ще излезе нещо хубаво.

Истинската промяна е свързана със съзнанието за Божието назначение в отделния човешки живот и в живота на обществото. Истинските личности, които познаваме от историята са последвали Божията воляза себе си и другите и са носители на Божия Дух. Нашата божествена природа има нужда да насити глада си за истина и да продължи напред. Дори да нямаме , дори да не видим около себе си добрите земни водачи, все пак, нашият небесен Водач е Един и неизменен. Той не ни е предавал – можем отново и пак да изберем Него. Така е сигурно, че няма да останем излъгани.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

2 Отговори

  1. asolubo каза:

    „Вярно е, че упражняването на властта е частна професия.“
    Дария ,нито упражнявянето на властта нито влизането във властта е частна професия./Виж „Анатомия на Властта“Дж.К.Гълбрайт!
    Права сте, че поредните местни избори са наистина време“за търсене на личности“ и факта,че Вие търсите дебат в един сегмент на общественото познание,макар и докосвайки се само до битовия му уровен ме прави оптимист!Огледайте се и сигурно ще откриете за себе си,че в натрупаната политическа“кал“и то в „малките населени места, където всички се познават“ има чисти,образовани и достойни млади хора,които трябва да се подкрепят „понеже задачата е много трудна“и“Въпреки витаещата погнуса към света на политиката“те ТРЯБВА ДА упражняват властта в интерес на ОБЩЕСТВОТО на хората,да копаят в калта!Те имат нужда от НАШАТА вяра и доверие и едва тогава бихме могли „да мислим за непреходни стойности“

  2. Дон Кихот каза:

    Ако сме дали нещо на света – това е българският модел.
    Той е – както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула – нашият принос в съкровищницата на човечеството.
    Казано сложно – това е състояние на духа. Определен начин на мислене.
    Тип душевност.
    Казано просто – обратното на всичко.
    Колумб тръгва за Индия и открива Америка.
    Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия.
    Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия.
    Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол.
    У нас се получи обратното – кралят е облечен, а народът е гол. И гладен.
    И безработен.
    Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора.
    У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев.
    Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето.
    У нас те са на ръководни места.
    Там, когато стреляш по някого, той умира.
    Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов.
    Там са велики народите.
    Тук – Народното събрание.
    Там от великото до смешното има само една крачка.
    Тук няма никаква разлика.
    При тях са свободни хората, а при нас – цените.
    Това е българският модел.
    Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник.
    В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват.
    И знаеш, че ги няма.
    При българския модел ги има, но не са те.
    И не знаеш какво е.