Размисли преди Великопостната война
Наближава началото на Великия пост. В подготвителните недели Църквата припомня притчи и послания, които да ни накарат да се замислим над поведението си към ближните, да се постараем да изправим отношенията си с тези, с които сме в конфликт или сме наранили; да изясним с околните премълчаното, от което може би тлее болка, негативизъм, отчуждение, вражда.
За голяма война бойците се готвят предварително и старателно, преминават курс на обучение, изпитват ги във фосмажорни ситуации, сближават се характери и съдби… Тръгваме към поста с мисълта, че това е война. Битка с пороците и лошите ни помисли. Тази, която е пред нас, ще трае почти месец и половина. Не знаем изненадите, които ни дебнат. Не знаем ще атакуваме ли, или ще се защитаваме, ще ни обкръжават ли бесовските пълчища, за да ни изпита Бог дали ще им се плашим, или ще Му се уповаваме, спомняйки си, че "до теб ще паднат хиляда и десет хиляди теб отдясно, но до тебе няма да се приближи" (Пс.90)? Не се знае на кого ще се наложи да помогнем и кой нам ще ни се притече на помощ. Чий кръст ще носим, с кого ще се простим, кого ще загубим. Войната за всеки от нас е изпитание, изкупление и изкачване по лествицата на св. Йоан. За който може, разбира се. Развиване на способности да побеждаваме греха, малодушието, страстите, подлостта. Изпитание може би дали можем да се жертваме за приятел, брат, любим, близък, колега. Изпитание дали можем да направим добро, ако ни го поискат и особено ако не ни го поискат.
Дали си спомняме в миговете на затишие в тази война, че имаме дълг към хора, подали ни ръка в труден момент, а не сме успели да им се отблагодарим? В тази война (като на война) често ще се наложи да вдигаме падналия, да се доказваме, че сме добрия самарянин. Може би понякога със скърцане на зъби и думите: "Пост е, не мога да откажа, макар че…"
Забравяме, че според един от Нютоновите закони всяко действие има своето противодействие – със същата сила и същата посока, само не знаем силата и скоростта – т.е. не знаем кога ще ни поиска Бог да отвърнем за стореното добро и кога ще трябва да размислим за стореното зло. "И тъй, грях ономува, който знае да прави добро, а не го прави" (Иак.4:17).
Знаем, че често силите ни не достигат,за да помогнем на ближния. Знаем, че поне можем да се молим за него, ако за друго сме слаби.
И сега – преди битката – за да си спестя поне част от изненадите в поредната война, и аз като всеки грешен човек ровя в паметта си за грехове. Неизповядани, неспомнени, потънали в забрава и покрити с бездушие; опростени може би от незнание или забравени в покайния час.
А молим ли се винаги за нашите изповедници, за тези, които с дадената им от Бога благодат ни утешават и ни карат да вървим напред? Нашите изповедници! Молим ли се винаги за тях? Защото, знаейки, че духовникът е само свидетел пред Бога, ние му изповядваме разкаянието си. Дух Свети е там, когато сме разпънали на кръст себе си, мъчейки се да се отърсим от страстите, от товара на греховете. Той – изповедникът, е и човек от плът и кръв. Той се бори за нас, напътства ни, утешава ни, помага ни често и в ежедневието като любящ баща. Колко пъти сме ги товарели излишно с проблеми, които сме могли и сами да решим? Но сме тичали при изповедниците да ни утешат отчески.
Олицетворявайки ги често с Ангел Божий, сме искали от тях невъзможното – да получим утешение и изцерение веднага, да стане чудо тутакси. Колко пъти сме плакали и сме били утешавани с много отеческа любов; колко пъти сме се срамували и сме били умити от срама с Неговата милост и прошка, която изповедникът ни е препредавал? А често и той има теготи, нужди и немощи, както с много искреност и затрогваща простота ни е описал св. апостол Павел. Честно казано, от 23-24 години, откакто съм свързана с църквата, почти не чух някой да се е оплакал от изповедника си. Не съм чула да възроптае, да се гневи. Всеки изказва само и само своята обич и признателност, с която изповедникът го е напътствал, ободрявал, спасявал. Колко ли пъти?
Преди началото на този пост ме връхлетя това омерзение към мен – че не съм се молила винаги и достатъчно и за изповедниците си. За тези, които са ми помагали в критична минута и са ме вдигали на крака. Където и да са сега в мобилния и глобален свят, сещам ли се винаги да им благодаря и моля Бог да ги подкрепя винаги и да укрепи десницата им, да им дарува здраве,дълголетие и спасение? На тях и семействата им? Не, не се сещам винаги. Връхлита ме и гузността, че не винаги се сещам да запаля свещица и да се помоля за починалите си изповедници, които бършеха сълзите ми и със силата на Божията благодат и милост ме назидаваха и мъмреха бащински за моето непокорство и слабост пред греха и които забравях да спомена в молитвите си… дори и на Задушница.
Не бива вече да го допускам. Иде Задушница… Нека си спомним и за починалите си изповедници и дадем имената им в църквата за упокой. Въпреки, че тя ги упоменава в молитвите си. Но да го сторим с виновността, с която сме заставали пред тях, когато са били между живите: "Отче,съгреших отново. Помилуй ме, защото те забравих – теб, който превързваше раните ми и плачеше с мен и от радост, когато побеждавах, и от скръб, когато губех. Сигурно моята молитва и тази свещица са излишни. Ти си може би някъде близо до Бога и мисията ти навярно пак е да се молиш за нас – грешното ти паство и да ни спасяваш с молитвите си. Просто свидетелствай пред Него, че тази свещичка и тази молитва са израз на почитта ми към теб, че не съм те забравила теб, всеотдайния. И дано някога пак те зърна за миг поне – с твоята блага и кротка усмивка. И с надеждата, че в деня на Страшния съд ти пак ще се застъпиш за мен!"
В атеистичното време, в което нашато поколение израсна, може би голяма част от нашите баби, дядовци и сродници са преживели горчилки, които сега ги поставят в числото на оправданите. Но които ни спомнят колко грехове лежат на съвестта ни, още неспомнени, неосъзнати. Те – закърмените в Православието и изповядвали го с достойнство и вяра в спасението си, трябваше на старини да преживеят униженията освен от чуждите и от властта, така и от своите си. От синове ,дъщери и внуци. Особено от внуците, които дори имаха пионерско поръчение да изкореняват религиозните заблуди на близките си. И аз може би съм го правела. Може би жестоко. Само фрагментарно си спомням, но ми е гузно и тягостно, много тягостно. Сега разбирам сълзите на баба и дядо, които кротко ми казваха: "Недей така, чедо! Бог всичко вижда и един ден ще въздаде за всичко и ние не ще можем да ти помогнем!" Сега едва съзнавам какво им е било, изпитвайки горчивината на онова: "И врагове на човека са неговите домашни" (Мат.10:36).
Сигурно много хора от моето поколение имат да изповядат и този грях, макар и не по тяхна вина и забулен в полузабрава. Баба, която поне до десетата ми годишнина героично се бореше да ни изповадват и причастяват, бе неука. Но всеотдайна и трудолюбива, богобоязлива и жертвоготовна като повечето баби от това време. Спомням си смътно, че много често я питах, възпитавана съвсем иначе, следното: "Но защо отвръщаш с добро на хора, които ти правят зло и се подиграват с теб? Защо правиш добро на случайни?" И само едно съм запомнила, защото беше твърде различно от това, което ни обкръжаваше: "Защото не знам какво ще пъкне през митарствата! Много ме е страх от митарствата. Човек винаги трябва да прави добро. То ще го защити при митарствата от злото, което е правил и което е в него до последно!"
Митарствата, значи. Смеех се аз тогава на всичко това като на бабини деветини. Нищо не можеше да ми обясни неуката ми, но добра баба. А и нямаше кой друг да ми обясни. Всъщност лъжа, може би. Защото не е представлявало интерес за мен, затова не потърсих никъде обяснение.
Сега е трудно да си представя дори, че го е имало знанието как да живеем, в какво да вярваме и в какво да се съмняваме. Но сме се разминали… Бог е любов и на този, който Го търсят дава шанс да осмисли миналото си. Да направи добро, много добро – заради пропуснатите възможности и заради злото, което е причинил волно или неволно. Знае ли човек, в края на краищата, какво ще пъкне при митарствата?
Забравяме, че според един от Нютоновите закони всяко действие има своето противодействие – със същата сила и същата посока, само не знаем силата и скоростта…“
Как със същата сила, пък не знаем силата?
Законът на Нютон гласи: „Всяко действие има еднакво по сила и обратно по посока противодействие“.
цитат: „В атеистичното време, в което нашето поколение израсна…“
Цялата образователна система докара нещата дотам, атеизмът да се мисли като войнстваща идеология, прокарвана от комунистите.
Първо, атеизмът няма доктрина, догмати, канони, политика, разписания, правилник, устав и т.н. и поради това той не се бори и никога не се е борил срещу религията във всичките й проявления. Съществуват ограничеия, които атеизмът иска да осъществи именно с цел да се ограничи от религиозните безсрамни попълзновения в частния живот на всички хора, които имат право да не искат да се ползват от убийствената любовна религиозна идеология. Борбата с атеистичния мироглед е измислена от религиозния фанатизъм, за целите и задачите да се бори организирано срещу него, и да има алиби за дейността си да „спасява“.
Второ, комунизмът (като завършена идеолгия) представлява несполучлива християнска издънка, без съмнение може да се твърди, че той е възможен само на православна почва; неговото възникване изразява закономерният процес на преход от своеобразната фалшива религиозна православна доктрина, нейният структурообразуващ елемент на мистификация към израждането й в политическа насока на обществен терор. Терорът на монашеско-„отвъдното“ православно мислене се пренася/превежда в политическо мислене и обществен терор. Комунизмът е извънбрачното дете на православието, което отмъщава на своя родител по един особено жесток начин.
Желая ви успех в борбата срещу измислените от самите вас врагове.
Ти или лъжеш като дърт циганин, или си невеж. Комунизмът беше есхатологично-атеистична пародия на християнството и затова се зароди в главата на един евреин като Маркс. Православието няма нищо общо с неговото възникване. То стана опитна лаборатория за него и даде над 100 милиона жертви през ХХ век.
.
Авторката, митарствата са мит (като комунизма). Изяснено е, че произхождат от древен Египет през гностицизма и павликянството: Стефанов, П. Митарствата – гностическо наследство в българския фолклор и култура. – Във: Фолклор, идентичност, съвременност. Ред. А. Накева. С., 2005, 530-541 (Проблеми на българския фолклор, 10); http://www.truden.com/modules.php?name=News&file=article&sid=220.
-нагледното им обичайно представяне е художествено драматизирана метофора на реален действителен екиввалент, част от процеса на умирането!
Я! какви думи от поп нарекъл се „Дон Кихот“. Маркс няма нищо общо с какъвто и да е комунизъм, той е един обикновен философ-икономист. В Германия, където е творил с приятеля си Енгелс, много бързо за го разбрали за какво се бори; проблемите възникват, когато тези идеи се оформят в „широките“ православни руски души, изобщо при досега на тези предимно икономически насочени постановки с православната „култура“. Целият комунистически (руски) рефлекс се опира на православната „отвъдност“, тя играе ролята на катализатор, самодържавието също. Неадекватната православна насоченост към действителността е отключващия фактор.
А на върховната глупост която сте написали – „есхатологично-атеистична“ – уважаеми г-н Поп изобщо не смятам да Ви отговарям.
Приканвам всички участници в дискусията да избягват грубостите; това със сигурност не е част от православния стил, а за атеистичния – не знам, нека г-н Николов да каже…
…
Г-н Николов, комунизмът в Китай, Куба, Виетнам, Северна Корея на православна почва ли се разви? Освен Маркс и Енгелс, какво общо с православието имат Мао Дзедун, Кастро, Хо Ши Мин? Очаквам да ни осветлите по този въпрос.
Очаквах тази реакция и въпросите относно другите комунистични режими (на неправославна почва). Аз не случайно написах „комунизмът (като ЗАВЪРШЕНА идеолгия)“ за да окажа къде точно е възникнал обусловен от конкретни политическо-религиозни обстоятелства. Като „сурогат“ и извънбрачно дете на православието, то сее отвратителните си постулати и върху други култури; не е пресилено да се каже, че чрез комунизма до известна степен се християнизира и Китай, Куба, Северна Корея; един вид това религиозно изчадие/паразит започва да живее собствен живот навсякъде където няма силна култура/аристокрация. Сама по себе си, както отбеляза и попа, тази еврейска идея не може да бъде спряна по никакъв начин, затова и нищо не и пречи да се разпространява в различни по своята същност култури. Но ЯДКАТА й е формулирана от „широката“ руска душа.
Маркс и Енгелс нямат нищо общо с православието, аз точно това съм и написал; не знам защо им се вменява вината на руските комунисти (православни) християни.
Мао Дзедун, Кастро, Хо Ши Мин също нямат нищо общо с православието, те са продукт на неговия „сурогат“. Не знам защо се търсят ПРЕКИ причинно следствени връзки; това със сигурност не е исторически подход. Разбира се не може да се прехвърли всичко на православието, но религиозното мислене е структурообразуващо звено на ниската култура, т.е. колкото е по-засилен „отвъдния“ елемент, толкова повече са възможни такива идеологически/политически извращения.
Г-н Николов, за съжаление след промените нивото на образованието у нас явно е спаднало ДРАСТИЧНО. Само това може да обясни вашите фантазии. Да сте чувал за „Комунистическия манифест“ на Маркс и Енгелс (1848 г), в който е формулирана тъкмо ядката на комунистическата идеология? (Не смея да ви питам дали сте го чел!) Ами за другите произведения на въпросните двама дълбоко православни автори – „Светото семейство“, „Немската идеология“, „Капиталът“, „Критика на Готската програма“? Някаква представа за тези неща? За Първия, Втория Интернационал? За Парижката комуна? Не смея да ви питам за утопистите, религиозния (протестантски) комунизъм на Мюнцер, за Бабьоф, Сен-Симон, Фурие, Оуен – все дълбоко православни явления, излезли от самото сърце на православието!
С една дума – не е зле да попрочете повече, преди да се изказвате за неща, които не знаете.
Всъщност Маркс не е откривател на комунизма като идеология. Той се опира на ранните социалисти, повечето от които бяха религиозни хора. От своя страна те превеждат на светски език чисто религиозните утопии на монаси и духовници като Кампанела, Бруно, Мор и пр. В този смисъл комунизмът произхожда от религията – но не източната (православието), а западната (римокатоличеството) с нейния вечен папоцезаризъм.
жалко Андрей, че въпреки всичките ви цитирани автори и произведения не можете да правите никакви критически анализи на историята, именно защото комунистическото-религиозно образование наблягаше на думите-понятия, а не на реалното съдържание зад тях, както и критическо-аналитичното мислене. „Комунистическия манифест“ на Маркс, няма НИЩО общо с реалния комунизъм – РУСКИ образец. 80% от произведенията на Маркс са теоритични разбработки на Фойербах с идеалистичен оттенък. Трябва да се доста заблуден и незапознат за да приравните произведенията на Маркс и Енгелс с войнстващия комунизам на правславните-братушки. Как властта в Германия се справя с Маркс и „социалистическите“ партии очаквам да ми кажете като знаете толкова..За Маркс проблемът за религията е преди всичко проблем на изменение на съзнанието, която постановка почива точно на Фойербах (който пък заклеймява всяка организирана борба против религията), за „братушката“ Ленин това не е така, за него трябва да се води революционна борба, със сила, където и когато потрябва; А за религиозния комунизъм на Мюнцер то се вижда най-добре, какво е оставил в историята, какво му е комунистическото и какво фанатично религиозното.
За френският социализъм пък изобщо не знам какво го намесвате; всичко това са процеси в съвсем различна обстановка, или за Вас няма значение, важни са думите-понятия и подкрепата за братушките…
Така че победителят е удържалият 100 годишна победа православно-комунистическо-селски модел.
Николов, с вас е трудно да се спори, защото вие превръщате всичко в някаква каша от думи, в който всеки въпрос се замъглява и се превръща в кълбо от емоции. Историята на марксизма и комунизма не ви е позната, а се опитвате да разсъждавате на тази тема и да правите големи изводи. Тезата, че „Комунистическият манифест“ няма нищо общо с комунизма, е ваш личен екзотичен принос в историческата наука. Очаквам да я докажете, по възможност с цитати от самия Маркс, а не с ваши мнения. Ако познавахте поне а-б от марксизма, щяхте да знаете, че според Маркс първично е битието (материалното), а не съзнанието, и той иска промяна именно в материалните отношения – собствеността и властта. (Именно революционна, насилствена промяна – тъкмо за това пише в „Комунистическия манифест“). Споменах ви за историята на социалистическото движение тъкмо за да направим исторически анализ на феномена, на корените му – това е научният подход, всичко друго са настроения и емоции. Маскирате невежеството си с високомерие и бомбастични изявления, поучавайки другите там, където вие самият трябва да се учите.
Откъде пък го взехте това – „80% от произведенията на Маркс са теоритични разбработки на Фойербах с идеалистичен оттенък“. (Между другото, теорЕтични се пише с Е, а не с И). Как пък ги измерихте тези проценти? Какво сте чел от Маркс или от Фойербах? Какъв е този „идеалистичен оттенък“ при абсолютния материалист Маркс?
Фойербах наистина повлиява до известна степен на Маркс, но творчеството на последния далеч не е само някаква разработка на тезите на Фойербах. Маркс се опира и върху Хегел, и върху Рикардо-Смит, и върху материалистите от ХVIII век, и най-вече върху социалистическата традиция. От множеството съчинения на Маркс и Енгелс само две са посветени на Фойербах – „Тезисите за Фойербах“ на Маркс (текст от 2-3 страници) и „Фойербах и краят на класическата немска философия“ на Енгелс. Всичко останало няма никаква връзка с Фойербах и е посветено на съвсем други теми.
така поставен въпроса – марксизъм-комунизъм засяга нещо съвсем различно от това , което аз съм написал за комунизма. Изглежда Вие искате да приравните развитието на марксизма на германска почва с комунистическият болшевизъм. Никъде не съм твърдял, че теоритичните постановки на Маркс не повлияват съществено на комунизма развит в православна страна. Отбелязах само, че всички тези манифести, декларации ит.н. се намират в коренно различна социална и РИЛИГИОЗНА атмосфера. Проследете целият марксизъм в Германия за да видите има ли такова нещо като „комунизъм“; не само че няма, но и твърдите марксисти Бебел и Либкнехт са принудени да се съобразят с Фердинанд Ласал, който е категоричен противник на революционната борба, пролетарската революция, диктатурата на пролетариата, обявява се за всеобщо, пряко избирателно право да отстрани класовите противоречия. Да не говорим, че дори в „Готската програма“ от 1875г. за обединение между „левите“ в Германия напълно се отхвърлят „интернационалните задължения на раб.класа“; най-последователните марксисти създават профсъюзи, и като край на всички тези марксистки, НЕ комунистически, усилия се създава социал-демократическата партия на Германия. Преходът към социализъм трябва да се осъществи с помощта на същестуващата държава и под демократичен контрол.
Всички усилия на Маркс и Енгелс да втвърдят „интернационалните“ насоки са напразни. Маркс „зад кулисите“ се опитва да влияе само теоритично.
Маркс изобщо не е материалист, постановките му за пролетариата си основават на идеалистически основи, много добре отбелязвате Хегел, съгласен съм и за Фойербах. Не въпроса кое е първично, а как се схваща това първично, а именно то се схваща идеалистически. Хегеловата диалектика е собено важна в това направление. Има разлика чежду социално-класова борба и революционна борба.
Социалистическото движение на запад по никакъв начин не можете да го приравните с превеждането на идеята в православна Русия.
Аз Ви обръщам внимание през цялото време на ЗАВЪРШВАНЕТО на идеята, която се осъщестява в православна Русия по схемата: Византия-Константинопол-„Третият Рим“-Иван Грозни-етатизъм-православие. В тази атмосфера се ражда комунизма – ИСТИНСКИЯТ, а не в някакви теоритични разработки на Маркс, нито в селското възстание на Мюнцер, още по-малко пък в Парижката комуна, в която никъде не се говори за национализация, просъществувала 72 дена.. Трябва да разграничавате производните на думата „комунизъм“ от обществения СТРОЙ комунизъм. последният е руска рожба на ортодоксия и държава и тяхната „симфония“. Самият католицизъм на запад не позволява да се развие комунизмът като строй, предимно заради социалната си насоченост, която УЖ го е измислила.
Че това е християно-юдейска идея – нямам никакви възражение, само че тя се отразява на изток и запад по различен начин и никакви научни западни обосновки не са виновни за конституирането му като болшевишки апарат за насилие и убийства.
всъщност няма никакво значение кой пръв от християнските разклонения е достигнал до идеята, а кой я е осъществил/радикализирал. В разгърнат вид религиозната комунистическо идея-обществен строй се осъществява от византийското християнство-православието. То, пак обелязвам, поради същността си на обществен фактор е катализирал, подпомогнал процеса в много насоки. Социалните брожения на запад не са израз на комунизма, цялостния тоталитарен мироглед на „широките“ руски души е изразител на тази хрстиянска идея – комунизма.
както искате си я пренаписвайте историята, това си е ваше право; ако не ми докажете, че на запад е съществувал комунизъм, то аз няма да продължавам с този спор, още повече нямам никакви такива намерения. Знайте си „фактите“ и се мислете за умен, не възразявам.
Уважаеми г-н Николов,
все пак бъдете малко по-конкретен.
Защото всичките ви приказки досега са толкова оообщи,че сужат само за прах в очите.
Какво в православната идеология(различно от идеологията на католицизма и протестантизма)катализира/радикализира добрия марксизъм-комунизъм в лошият болшевизъм?
Как се извършва този процес на катализация/радикализация?
Имайте предвид,че „отвъдното“ съществува във всяка форма на религия,така че позоваването Ви на православната“отвъдност“ не струва,освен ако покажете,с какво тя е по-различна от другите две и как това се е отразило на съответния процес?
Също така Вие пишете“То, пак обелязвам, поради същността си на обществен фактор е катализирал, подпомогнал процеса в много насоки.“Позволете ми да Ви напомня,че според тези Ви думи православието САМО Е ПОДПОМОГНАЛО процеса,следователно това нещо(лощият болшевизъм) се е съдържало в марксизма-комунизма.
Бихте ли били така добър да ми посочите,какво в католицизма и протестантизма е послужило за задържане,спиране и/или променяне на този процес и как е сработило то.
На запад може да не е съществувал комунизъм,но е съществувал фашизъм,национал социализъм,расова сегрегация,колониализъм и др.тем подобни.Дали те са били по-малко диви от болшевизма!?На каква обществена база се развиват те,на религиозна или атеистична!?
Аз не познавам,някой да е осъден,да си е загубил работата или нещо подобно затова,че е заявил,че е атеист,но познавам обратният случай.Е кой е по-войнстваш,атеизмът или религията!?
Г-н Николов,какъв е този аргумент: “широка“руска душа,/че и в кавички/,която многократно повтаряте.Ааа, сещам се вероятно поетичен.:-)
„Първо, атеизмът няма доктрина, догмати, канони, политика, разписания, правилник, устав и т.н. и поради това той не се бори и никога не се е борил срещу религията във всичките й проявления.“
„НЯМА БОГ“-не е ли доктрина,догмат,канон и т.н. на атеизма или може би аз нещо не разбирам от а-теизъм.
Втората подобна на нея е „ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО,ПОЗВОЛЕНО“според“широката“руска душа-Достоевски.
1. Г-н Николов, продължавате да пишете „теоритичен“, „рилигиозен“… Обърнете внимание на правописа.
2. Идеологията на комунизма се е формирала изцяло на Запад и е следствие на многовековното развитие на западния секуларизъм, атеизъм и социален утопизъм. В съвременния си вид комунистическата идеология е формулирана в трудовете на Маркс и Енгелс. Тя е внесена в Русия от Плеханов и Ленин, у нас – от Димитър Благоев. Вярно е, че на дело комунизмът беше осъществен в Русия, но като реализация на замисъла и идеите на Маркс. Вие живеете в дом, който може и да е бил построен с ръцете на неграмотни бачкатори или трудоваци, но архитектурният му план е дело на професионален архитект.
3. Маркс отхвърля Готската програма и се отнася отрицателно към Ласал. В европейския социализъм от края на XIX – началото на ХХ в. е имало умерено (т.нар. опортюнисти) и радикално течение, като последното отговаря на идеите на Маркс и дава началото на комунистическите партии през ХХ в.
4. Тезата ви, че комунизмът е възникнал от византийската симфония и руското православие, не е подкрепена с никакви факти и доказателства. Как така идеята за симфонията (съгласието) се е превърнала в идея за класова борба и гражданска война? Как така православната вяра се е превърнала в лют атеизъм? Това са пълни фантасмагории. Както ледът не може да се превърне в огън, така и православието не може да стане комунизъм или да породи комунизъм. Това са напълно противоположни феномени.
Да прехвърляме вината за комунизма върху Византия, историческа (царска) Русия, православието и т.н., означава да оневиняваме неговите създатели и поборници.
5. Маркс не е материалист? Хайде де! Дори само това ви издава, че не знаете НИЩО за Маркс. Маркс и Енгелс са строги и последователни материалисти. Във философски план те смятат, че в света не съществува нищо освен движеща се материя, а в социално-исторически – че всички обществени форми и прояви на човешкия дух са следствие от производителните сили и производствените отношения (т.нар. теория за базата и надстройката). Четете повече, човече.
6. Накрая мисля, че трябва да се извиним на авторката на чудесното есе по-горе за това, че напълно изместихме темата на обсъждането. Благодаря ви за прекрасния текст, г-жо Войкина.
Андрей направо не мога да повярвам, че се пишете философ. Дали ще положиш идеализацията в материята или в „духа“ няма никакво значение, това се двете страни на един и същ медал. Атеизмът не може да направи разграничение между физиологичната реакция и идеята, това става на езиково ниво, за целите на някаква конкретна полезност, цел. „В началото беше словото“ е концепция „за нещо в себе си“, безусловно, няма значение каво се определя с него – материя или душа. Ясно е, че няма нищо „безусловно“
При Маркс всичко е детерминирано от икономиката на буржоазното икиномическо общество. Революционната обстановка на пролетариата зависи от средата, която е капоталистическа.
Болшевизмът, който е продължение на православното самодържавие транспонира марксистиките идеи за своинужди като ги изопачава и пренебрегва конкретната икономическа среда. Павославното селячество не е пролетариат. Къде е руският капитализъм? Няма такъв. Индустриализацията според маркс се извършва от капитализма, а според Ленин от самия комунизъм, което си е извращение на първоначалният замисъл.
Според Маркс комунизмът се съобразява задължително при развитието си със средата, която израства: „..ние имаме работа тук не с такова общество, което се е розвило върху собствено основа, а напротив, с такова комунистическо общество, което възниква, което възниква от капиталистическото общество и значи във всяко едно отношение – в икономическо, нравствено и духовно – още носи върху себе си рождените белези на старото общество, от чиито недра произтича.“
В.И.Ленин: „От капитализма човек може да премине непосредствено само към социализма…нашата партия гледа по-далече: социализмът неизбежно трябва постепенно да прерасне в комунизъм на чието знаме е написано: всеки според способностите, всекиму според потребностите.
„Манифестът на комунистическата партия“ на Маркс съдържа основните части на марксизма: немска идеалистическа философия, английска политическа икономия и френски социализъм. С него се създава научният социализъм, а не комунизма, православно-руския.
никъде не съм писал за „добрият“ марксисъм-комунизъм, четете по-внимателно, Изявих позици, че теоритичните постановки на мърксизма избощо не са достатъчни за осъществения от болшевиките на православна почва комунизъм.
Катализацията се извършва от идеята да „Третият Рим“ на монаха Филотей; ако не си знаете собствената православна история, много зле. Освен това тук нямаме място да се разпрастираме върху целият период на самодържавието и ролята на православието в него. Както и на православният АСКЕТИЗЪМ-ДОГМАТИЗЪМ, който способства за развитието на тоталитарното мислене. Крепостнот право е друг фактор, дълбокото раделение между силна държава и православно селячество ит.н. ит.н.
На запад няма никакви идеи за силна централизирана държава месиански тип, има абсолютни монархии; затова и там християнствто в най-мракобедните си проявления се изживава бързо. Католицизмът и протестанството са в съвсем различно колтурно-икономическа среда и влияят по съвсем друг начин на обществото. Да не говорим за наследствто на Римската имерия и неговото право и чувство за собственост. Много ще задълбаем.
„няма бог“ не е догмат! това че вие разглеждате целият свят според религиозната си рефлексия на православен християнин и превръщате всяко мнение в „догмат“ си е ваш проблем. Атеистичното мислене не е политическа или религиозна платформа, това е „светоглед“, атеизъм не присъства като политическа конфигурация в никое общество.
Няма смисъл да спорим. Не виждам реални аргументи и стремеж към безпристрастен исторически анализ при Николов, само повтаряне на едни и същи неща, емоционално мотивирани и предубедени. Всеки си остава при своето мнение. Нека тези, които са следили спора, да отсъдят.
Понеже никъде не сте доказал не-битието на Бог, а по неясни за нас причини го твърдите безусловно, съвсем приемливо е да наричаме този ваш възглед „догмат“, или да смятаме, че не сте достатъчно убеден в собствените си възгледи.
От предишни ваши мнения се вижда именно това, че атеистичното мислене има политическа платформа, иначе не бихте се противопоставял на участието на Църквата в живота на обществото.
Комунизмът в Русия и комунистическият терор изобщо не се осъщесвяват от последователи на идеята за третия Рим, едва в безизходицата на втората световна война Сталин се обръща донякъде към патриотизма. Наричате самодържавието тоталитарно, но репресиите на руските царе към инакомислещите са минимални, Ленин и компанията му си ловят риба по време на заточенията им, после си пътуват из Европа. Не съм чувал аскетизмът да има програма за насилие върху обществото.
с цялото ми уважение, точно Вие изопачавате фактите, а за безпристрастен анализ и дума не може да става. Излесте със статия, че комунизмът е измислен на запад и да видим реакциите, хайте мен ме оставете на страна.
Силната бюрокрация в Русия нейното самодържавие, което е бащата на комунизма се пренася до известна степен от Византия с нейното централизирано управление и липса на поместна аристокрация както е на запад; в източната империя няма латифундии. Автокрацията, заедно с аскетичното православие произвеждат тоталитарното мислене. Комунизмът предствалява заместване на „цраска Русия“ и всичко, което представлява тя като строй с господството на селячеството, т.е. преобръщат се двете „класи“, по същество строят не се променя кой знае колко. Тук марксизмът е само оправдание, начален тласък, съдържанието е типично руско – самодържавие, деспотизъм и икономическа неграмотност.
Плеханов е просто теоритик и привърженик на западния модел на социално преустройство, на
„буржоазната“ революция, той не играе никаква роля при осъществяването на народническата революция, напротив, писал е за фундаменталните си различия с Ленин и неговата партокрация.
Относно православният елемент носен предимно от нихилизма. Начаев и неговата творба: „КАТЕХИЗИС на революционера“, типично революционно отхъврляне на „грешния“ свят, на всяка култура, на всичко „светско“.
Добролюбов и Чернишевски най-изявените нихилисти са синове на попове и дори учат в семинарията.
Ткачов „другарят“ по съдба на Ленин говори за „своеобразният“ път на Русия при осъществяването на революционната борба. Революция н авсяка цена, с всички средства; селячеството винаги е готово за революция, само трябва да му се подпали фитила.
Особено внимание трябва да се обърне на АСКЕТИЗМА; това е типично православно явление, на запад монашеството е различно. Светията-монах седи като буда извън обществото и дава „духовни“ съвети, той се „жертва“ за „грешниците“; дори и в общонст това явление има АНТИ-социален характер, на тази почва се развива нихилизмът, отричането на всичко, което може да послужи за създаването на висока култура. Сега високата култура е това да си монах и да се отделиш от обществото. Цялата комунистическа антирелигиозна реакция представлява обръщане на знака на този тип тоталитарно-догматично мислене.
Дори най-безпросветният пуританизъм е все пак социално явление, да не говорим за католицизма и неговата социална дейност, активното му присъствие в обществото, поставяне на конретни политико-икономически решения.
Класи в Русия няма, те се „създават“ с политически решения, а не са продукт на икономическата среда. Крепостното право въпреки всички опити да се премахне на практика, остава като действителен обществен фактор до самата революция.
мнението „няма бог“ не е догмат, а просто мнение, аз нито искам да доказвам, че бог не съществува, нито искам да доказвам, че той съществува. Отрицателно отношение към църквата аз нямам, напротив, в самото начало изразих пожеланията си за ползотворна борба с „тъмните“ сили, които са ви врагове. Имам против, налагането на кавато и да е вяра, не само правослвната, като ръководен фактор в обществото, защото това е нарушаване на моите и на тези, които не искат това права, не като атеисти, а като граждани; има съществена разлика. Аз не само не воювам срещу религията, но напротив, смятам ще тя играе важна „обезболяваща“ футкция за НЯКОИ хора, не за всички. Затова тя трябва да присъства в обществото за тези, които изразят категоричната си позиция, че се нуждаят от това „обезболяващо“, а не да се предпоставя някаква религиозна необходимост за ВСИЧКИ.
Николов, съвсем на балами искате да ни правите. В дореволюционна Русия нямало капитализъм, нямало класи… А бе вие съвсем на пустиня някаква я превърнахте, на Монголия. Повтаряте папагалски митовете, разпространявани от комунистите – но дори и те не твърдяха, че в Русия не е имало класи. (Това, заедно с атеистическите ви убеждения и вярата ви, че Маркс е създал „научен“ социализъм, показва, че и вие не сте много далеч от тях.)
Не съм апологет на до-болшевишка Русия, но знаете ли, например, че през 1913 г. Русия е била на пето място в света по промишлено производство? И най-голям износител на селскостопански продукти? Не го знаехте, нали? А не е зле да се заинтересувате, щом се опитвате да пишете по тези въпроси.
В началото на ХХ век в Русия е имало вече големи промишлени центрове – Москва и Петербург, университети с голяма традиция, безплатна медицина за бедните, солидно местно самоуправление – т.нар. земства. След 1905 г. Русия е конституционна монархия с парламент – Държавната дума. Вярно е, че в много отношения тя е била изостанала и че селячеството е било бедно и неграмотно, но и темповете на растеж са били впечатляващи.
„Приемствеността“ на стара Русия и болшевишка Русия може да се „илюстрира“ най-добре от факта, че преди болшевишкия преврат Русия е най-големият износител на зърнени храни в Европа, а след него някога цветущото й селско стопанство така запада, че е принудена да внася пшеница отвън, за да се изхрани!
Очевидно е, че аскетизмът би трябвало да влияе на обществения живот в Русия в продължение на векове, но тотолитарна тя става едва след комунистическия преврат, което показва, че изводите ви са неточни.
Селячеството изобщо не подкрепя болшевиките, както може да се очаква от вашето предположение.
Можете да разгледате впечатляващите цветни снимки от предкомунистическа Русия, от колекцията на библиотеката на конгреса на САЩ, за да видите, че Руската империя не е така деспотична и икономически изостанала, както смятате. Ето линк:
http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/p?pp/prok:@field(NUMBER+prok)
Разбира се, не бива да идеализираме самодържавието, понеже Православието не е „привързано“ към някакъв обществен строй, освен това не мисля, че Църквата трабва да е източник на политико-икономически решения, това е въпрос на държавната власт.
Казвате, че сте против налагането на Православната в частност вяра като ръководен фактор в обществото, обаче как така Православието може да бъде такъв фактор, след като беше анти-обществено?
Както при един друг разговор бях посочил, ако разгледате сайта на британските хуманисти, ще видите, как даже атеистите изграждат някакво подобие на религия. Така че предпоставянето на религиозна необходимост за всички идва от действителни наблюдения върху обществото.
http://retv.kaloyan.info/tag/profesorsko-kare/
никак не е чудно до къде може да стигне комунистическата пропаганда при защитата на някаква идея.
много зле Андрей, много зле…Натискът да се създава промишленост в Русия изобщо не отговаря на цялостната икономическа обстановка в страната, на нейната преимуществено аграрност. Класите не се създават предимно със селско-стопанска търговия, пък било и тя да е „най-голвата износителка“ в света. Вие изобщо не отчитате това, което има предвид Маркс като ниво: „икономическо, нравствено и духовно“ като фактор. Цялата наука, цялата интелигенция е по западен образец, образец, което изобщо не може да се впише в православната действителност, или ако може придобива тоталитарно руски характер. Всичките ви „доводи“ са от началото на 20 в.; период, в който западът говори на утвърден икономически език, а не започва да развива тепърва „индустрия“. Два „промишлени“ центрове – това за икономика ли го имате..да не говорим, че са създадени по политически начин.
селячеството по никакъв начин не може да се противопостави на болшевиките и защо ли….защото е тясно обвързано с акетично-нихилистичното отношение на света.
Русия е тоталитарна държава още дори по времето на „великото московско царство“, а аскетизмът влияе на цялостния светоглед, откакто е възприето православието. По своята същина Русия винаги е била тоталитарна, че тя иначе не може да си запази територията; по времето на комунизма просто православното селячество от всякакъв вид и „класа“ завзема властта и започва то да уравлява по стария образец. Точно защото православието не е „обвързано“ с никакъв „обществен“ строй, най-накрая семинаристът Сталин го „обвързва“ много добре. Изобщо този православен-АСКЕТИКО-НИХИЛИСТИЧНЕН-ДОГМАТИЗЪМ се разпознава много добре на всяка праволславна почва.. саво от него може да израстне всякъкв вид нетърпимости фонотизираност: на политическо, религиозно, социално, всякакво ниво; дори вие сега сте негови изразители.
Психологически сте на много ниско ниво при обяснението на историко-религиозни проблеми, точно защото разсъждавате само от „една камбанария“.
Провославието е анти-обществено според идеологията си, а не според ситуирането си като фактор!!!!!!
британските ХУМАНИСТИ изобщо не са истински атеисти.Те пак предпоставят „хуманизъм“.
НЕ ВСЯКО МНЕНИЕ Е РЕЛИГИЯ!!!!
„….глупаво би било да вярваме, че в едно общество, което е изградено върху безгланично потискане и затъпяване на работническите маси, е въможно да радпръснем религиозните предразсъдъци по често пропагандаторски начин. Буржуазна ограниченост би било да се забравя, че тежащото върху човечеството бреме на религията е само плод и отражение на икономическото потисничество сред обществото. Чрез никави брошури, чрез никава пропаганда не може да бъде просветен пролетариатът, ако той не бъде просветен чраз неговата собствена борба против ТЪМНИТЕ СИЛИ на капитализм. Единствено на тая действително революционна борба на потиснатат класа за създаване на РАЙ НА ЗЕМЯТА е за нас много по-важно, отколкото идинността в мненията на пролетариата за рая на небето.“
Освен демонстрираната половинчатост в опита да формулира елементарни тези, г-н Николов се опитва да „аргументира“ имплицитно (тъй като при него всъщност всичко е имплицитно) и една имплицитно-експлицитна, за самия него теза, а именно, че и най-големите и искринни не-руски комунисти всъщност ама изобщо не са никакви комунисти, а също така, че руснаците, ама по никакъв начин не могат да не бъдат комунисти, т.е. дори и като комунисти не-руснаците не са комунисти, а дори и като не-комунисти руснаците са чисти комунисти…
„селячеството по никакъв начин не може да се противопостави на болшевиките“… Противопоставяло се е, господине, противопоставяло се е, само че вие не знаете това. По време на изборите за учредително събрание през 1918 г (комунистите са вече на власт), селяните не гласуват за тях, а против тях. Изглежда, че не сте чувал нищо и за големите селски възстания, например Тамбовското възстание от 1920 г., когато всички комунисти са избивани от селяните. Прояви на стихийна селска съпротива има чак до времето на колективизацията, и са удушени едва с големия глад, организиран от Сталин в началото на 30-те години.
Щом болшевизмът е проява на „православно-тоталитарното“ селячество, то защо тогава терорът и на Троцки, и на Сталин е насочен именно срещу него? Къде е тук логиката?
Николов, проблемът при вас е, че мислите емоционално и идеологизирано. Работите не с факти, а с предпоставености и предубеждения. Фактите, които не влизат във вашата концепция, се стараете да отречете или да омаловажите. ЩОМ дореволюционна Русия се е загнездила в съзнанието ви като чисто аграрна страна без класи, ЗНАЧИ всичко друго в нея, което не се побира в тази схема, е „изкуствено“ и „чуждо“. Ето схемата на вашето мислене – схемата на всеки догматик. Оказва се, че е имало все пак промишлен подем в Русия? ЗНАЧИ той „не отговаря на цялостната икономическа обстановка в страната, на нейната преимуществено аграрност“! Кристална логика, господине, поздравявам ви! И щом е тъй, значи промишлеността била създадена под „политически натиск“! Добре де, не знаете ли, че политическият натиск за създаване на промишленост – това е методът на комунистите, а не на царска Русия, пък била тя чисто аграрна или капиталистическа? Ах, забравих: при вас няма разлика между царисти и комунисти, аристократи и пролетарии, монаси и хора, които идват да ги разстрелват и т.н. – всичко се слива в една каша, всичко се омесва в един кюп…
никога не съм си представял, че православните християни са толкова невежи, това не е обида, това е факт на непознаване на историята. мисля, че четящите този „спор“ професионални историци много се забавляват. тези неща се учат дори в гимназията, а тук имаме висшисти.
1. От царска Русия не се взима индустриализирането, взима се тоталитарното мислене и „мисианизма“ в идеологията.
2. Ленин: „да разгледаме бунтовете от 1905/1906 г. По своето социално произхождение тия борци на нашата революция представляват междинна част между селячеството и пролетариата. Последният е в малцинство.“
3. Селячеството се противопоставя не на СИСТЕМАТА на терор, политическата такава, а на това да ги оставят на мира да си гледат земята. Това са коренно различни неща. Те никъде не се обяват, дори и като въоръжен отпор, на властта.
3. Принципът на „равенство“ в икономически разнородната територия на РСФСР е неравномерен и болшевиките с политически мерки, планова икономика, се опитват да ги съживят. Това всеки, който знае а-б на икономиката знае, че няма как да стане. В резултат се получават години на „растеж“, и след това ГЛАД и мизерия. 3 милона умрели от глад само в Украйна.
4. Насилствените мерки по отношение на различните културни различия в икономически план са отрицателни. Към тях се прилага политика на покровителство от властта към безимотните, за сметка на едрите и дребни собственици.
5. Цялата „индустриализация“ и промяната на обществото се осъществява „ОТГОРЕ“, няма ги „недрата“ на Маркс.
Като цяло се получава конфликт между две култури. Революционно-православната власт със своята утопия и обществато разделено на много културни признаци.
6. Сталин започва след 1929 г. повсеместна колективизация и индустриализация на всяка цена, с терор. В икономическата индустриализация на извън европейската периферия се развиват само шест града, в които с изключение на Баку (нефтодобив), промишлеността е слабо развита.
7. В резултат на ПОЛИТИЧЕСКИ провежданата икономическа политика и несъобразяването с конкретните заврени икономически отношения селското население напуска обработваемата земя, отива в градовете, където пък има висока безработица и това води до колабс на „индустриализацията“.
8. Терорът на Сталин към православието е насичен именно към изостаналана религиозна психологиа на православните маси, които той много добре познава и върху, която почва не може да гради индустрия с пързи темпове, „петилетката за четири години“.
9. Селските възтания са такъв „фактор“ против комунистите, че още повече заздравяват властта им. Вече написах, че това са предимно „развалнували4 се селяни, които искат да ги оставят на мира; тъй като са анти-социално индоктринирани те не се борят за власт, под каквата и да е форма. Те са си разбунтували се овце и нищо повече.
ето ви го „промишленият подем“, Сталин: „Ние се движим с пълна пара по пътя на индустриализацията и на социализма, оставяйки зад нас стара Русия и нейната вековна изостаналост“ – 1929г. по това време селското население е 120 милиона, а гражданите 26 милиона. „грандиозна“ икономика и „растеж“.
толкова сте зле, че трябва да намалите пиенето…сериозно. В Русия комунистите по православен образец създадоха икономико-социално ИЗЧАДИЕ, на запад този модел не е бил изграждан, а е могло да се изгради. И Ленин е чакал да „възстане“ Германия, само че в Германия православие няма за да катализира процеса. На запад може да се получи друго изчадие въз основа на марксизма, но не и като руският комунизъм. До сега нямаме исторически факти за развитие на западен тип комунизъм.
На мен, уважаеми Улрих не са ми по вкуса никакви марксисти-комунисти и ако не сте могъл да го схванете в процеса на четенето куца ви „имплицитно-експлицитна“ настройка.
…….I’m you!!!!! SAD BUT TRUE!!!!…..
двоен финал!!!!!!!!
Трябва да се отдели време и на православната идеология и продуктите й.
Цялата православна идеология (най-висш израз аскета-монах-светия) има за цел да създаде, и го създава определен вид човек кръстоска между овца и тигър. Така, когато трябва да се отстояват фундаментални социални политики, да се решават конкретни битови проблеми, да се осъществи на практика ефекивното прилагане на „светското“ законодателство, когато трябва да се намеси човек активно в обществената сфера, да се окултури човек, да си разшири хоризонта, да бъде инициативен в стопонска насока, то напреден план изкача ОВЦАТА-аскет, която не е от този свят, тя само МИМОХОДОМ се сблъсква с тези неща, главното е небето, „горният ейрусалим“.
Когато обаче трябва да се отстояват безброй идиотщини, които нямат нищо общо с „живият живот“, т.е. да се подкрепя „светото православие“ по всякакъв начин: богословски тъпанарщини-пост, изповед, причастие, календар; исихастки измишльотини, поклонения от всякакъв вид, пропаганда на единствено истинната „живата вода“-вяра, митрополитски назначение и изобщо всякакви византийско-руски правсолавно-църковни неразбории, то сибирският тигър изкача кръвожадно да защити „светата Рус“-„бащицата“ на българският народ.
Не случайно само в православни страни, мажете да чуете от православни християни да се вайкат, че държавата е слаба, обаче тя трябва да бъде изначално, от само себе си силна; така е според „кесаревото царство“- аскетично световъзприятие.
Провсловният християнин инстинктивно търси тоталитарен тип държава. „Държавите на Духа“ са комунистически държави. На последният не му е изобщо ясно как трябва да влезе пълноценно в това „кесарево изчадие“ държавата. Затова той се държи настрани, аскетично подхожда с „чистата“ си вяра на своите деди. Затава за него е по-важно да защитава „онвъдната идеология“, да се мисли за мъченик и свръхдуховен, обаче по никакъв начин да не се оскверни с „тъмните сили на капитализма“.
Уважаеми г-н Николов,
не мога да Ви разбера!Вие твърдите,че атеизма е всичко друго,но не и войнстващ,а през цялото време се държите толкова войнствено,че…нямам думи.Твърдите,че атеизма не е политическа и религиозна платформа и т.н. и в същото време през цялото време обвинявате православието в антисоциалност и същевременно в тоталитарност.Не разбирам,как свързвате двете в едно,като все пак тоталитаризмът също е обществен(социален)строй.
Да си поговорим за антисоциалността на православието.Да сте чували за така наречените“Василиади“,на всеки непредубеден историк му е ясно,че именно социалните институции в обществото са дело на християнството и по специално на източно-православното,именно на изток възникват тези институции,забележете много от тях са създадени именно от аскети.
Другото Ви теза,че православието било антикултурно е направо смешна.Погледнете културата на Византия само,това че не я познавате не Ви дава основание да казвате,че не съществува,дори съвремената медиавистика отхвърля наложеното от „невойнстващите“ атеисти понятие „тъмни векове“,тези векове дори се оказаха много „светли“ по отношение на културата и науката.Културата и науката в Русия били внесени-сигурно са внесени и Пушкин,Лермонтов,Гогол,Достоевски и мн.др.,също така са внесени и проф.Павлов и Ломоносов,опа той май получил в аскетично-догматично-тоталитарно-антисоциално-православно съновидение тая проклета таблица.
Православието било виновно за комунизма-да то е виновно и за глобалното затопляне.
Попитах Ви и за останалите „-изми“ и за тях ли е виновно православието и дали те са били по-малко тоталитарни жестоки и варварски отколкото комунизма и на каква почва се развиват те,никакъв отговор.
Единствено само сипете обвинения,като си првите словесно-терминологични еквалибристики.
Ей, много отвисоко гледате на хората, г-н Николов! А вие сте свръхчовекът, така ли?
От моя страна не виждам смисъл да продължавам този спор, така че слагам тук точка.
Николов, не сте си дал дори труд да прочетете какво съм написал. Знам много добре, на какво се дължи индустриализацията при Сталин. Аз ви писах за промишления ръст в до-болшевишка Русия – феномен, който е коренно различен, защото протича в естествена пазарна среда – „аграрна“ или „капиталистическа“, както искате я наречете.
Като цяло се въртите в кръг от едни и същи аргументи, повтаряте едни и същи неща. Разбрахме, че православието е виновно за всичко лошо в света. Хората отдавна са го казали: „На крива ракета космосът й пречи“.
ПОКЛОН!!! пред милионите физически-икономически жертви на комунизма но това не отменя вината на православието, напротив засилва я.
Много добре разбрах какво имате предвид за икономиката на „до болшевишка Русия“ и то изобщо няма никакво отношение към цялостната болшевишка насока. Естествената „аграрна“ среда, не е нормална икономическа среда на западна Европа.
Аз обаче искам да продължа психологическият портрет на православието, което е съзадедено от „недрата“ на Византия за да обслужва нейните държавни нужди. След приемането на „чистата вяра“ възникват доста проблеми на ниво съзнание на „плебса“. Как да се накара православното население-есеите да бъде покорно и дане се меси в държавните работи на силно централизираната държава? На детето му трябва силна залъгалка и веднага на помощ идва египетско монашеското антисоциално изобретение – монашеството! Така децата се поддържат в изправно „духовно състояние“, светията се покланя на кесаря, миряните също и всички са като „една сговорна дружина“. Непрекъснато се изтъква „чистотата на вярата“, водят се христологични спорове за да се поддържа самочувствието на плебса пред останалите, а и за да се затвърди подчиненото положение към държавата. Колкото повече се засива чистотата на вярата, толкова повече се отделяме от държавата – това е ръководният и единстван принцип, върху него се развиве и цялата „култура“. Социалният елемент е ограничен до минимум, пък и той не може да влияе върху управлението.
измислят се безброй суеверия за да се окрепва съзнанието на единствено истинската вяра, за да се „одухотворява“ населинето и да не мисли много много за царството на кесаря, да се съсредоточи към небето. В така създалата се разграничена „симфонична“ връзка начело на държавата застават хора, които гледат само и единствино да окрепват бюрократичната си структура на затъпяване…..
за да стигнем до клоаката, до образуването на още по-долният пласт от православието, раждането на социално угнетеният, необразован и хронично тъп селянин – българският комунист. Тази жалка пасмина на базгранична простотия може да се пръкне само на православна почва. По погледа на този хронично необразован примат може да се отгатне, че не е наследник на древен Рим и изобщо не е чувал за ватиканската библиотека. От тези низини на държавно управляваната правослвна традиция се е подхранило това недоразумение.
Това държавно православно устройство е много удобно и за развитието на просташки национализъм и всякакви утопични идеологии за ролята на държавата.
По отношение на това, че съм бил войнстващ атеист. Атеизмът е ATTITUDE, а не доктрина, не конкретно разписано евангелие. Върху атеистична основа всеки може да си „надгражда“, „ценностна програма“. Човекът не е изначално нито „добър“, нито „зъл“; той става такъв след религиозно-идеологическа промивка; откъдето и да се тръгне по този модел само до милиони жертви ще се стигне.
На запад се гаврят с „материята“, на изток се гаврят с „духа“, и в крайна сметка „природата“ се противопоставя по жесток начин.
Вече написах, който се нуждае от православието като „живот в духа“ аз съм последният човек, който ще се противопостави, НО обществено-психологичско разращаване на човека не мога да търпя. Ако трябва да се пише подробно за християнската система за гавра, то британската енциклопедия ще ви се стори притурка към неделен вестник. Това е най-финният психологически апарат за „душевно“ убийство на човек.
Социалните помощи в една държава са най-малката част от социалната роля на човека в обществото. Провославието не способства за ситуирането на човек пълноценен социален гражданин.
Аз съм за особен вид технокрация (научен аристократизъм в най-широк смисъл), това трябва да бъде „ръководният елит“, а не каквато и да е „вяра“ или „държава“. Като отчитам обаче нивото на родната нАука и културните традиции, това е почти неосъществимо.
По отношение на религията споделям буроазното мнение: това е личен въпрос до момента в който не се съобразява с достиженията на науката в най-широк цивилизационен смисъл. Рестрикциите на „религиозните плодове“ обаче са изключително сложна материя.
„Обществото на поетите и художествената самодейност-“ в началото беше словото“ е необходимо – спор НЯМА!
вашият „научен светоглед“ също е личен въпрос, до момента, в който не се съобразява с достиженията на вярата в най-широк цивилизационен смисъл.
А точно във Византия няма национализъм, и винаги е имало разграничение между тиранията и царстването.
„И тъй, управлявай поданиците си, като се уповаваш не на тиранство, а на тяхната благосклонност. Защото благосклонността е по-здрава и по-добра основа на властта, отколкото страхът, а тя се добива с добродетели, с трудове и грижи за поданиците.“
„Като оградиш така себе си с приятелство, бъди неумолим към ония, които пакостят на другите и на общото, а състрадателен към тия, които прегрешават към тебе. С първото ще има законност в държавата, и ще бъде явно усърдието и грижата ти за управляваните от тебе, а с второто ще се проявява човеколюбивото ти разположение и действително царственото ти държание. Защото тираните за неправдите към общото и към другите често нехаят, а сторените им лично неприятности строго наказват. Ала свойствено е на цар и на власт, която почита законите, грешките против себе си да търпят човеколюбиво, а ония против общото или против другите да изравняват и управляват справедливо.“ – Св. патриарх Фотий до св. княз Борис, http://www.pravoslavie.bg/content/view/7801/58/ .
А може ли да изясните влиянието на православието върху Сталин, който е бил семинарист? Интересно наистина каква роля имат православните идеи и наблюдението му върху православните християни на бъдещия му начин на управление?
Материалната реализация на идеите на Маркс и Енгелс не са извършвани от роботи и по план. Тираните, имащи власт, със сигурност са могли да се вдъхновяват от идеологията на Маркс. Но от вдъхновение до точно изпълнение по архитектурен план има разлика. Как семинарията и православието са повлияли на Сталин наистина?
To strike an attitude ,г-н Николов, в крайна сметка,както казвате глупостта няма граници.И обича да позира и съответно си подбира и реквизита.Е не всички са глупаци,ама почти.:-)
благодаря Ви,че описахте началото на религиозният комунизъм, не знаех че започва от Византия и от Фотий. Вярата – православната Ви такава – няма никави цивилизационни достижение, дори не си знаете историята, обаче пропагандирате „уверено“. Вярата Ви по отношение на цивилизацията е: ПЕТА ГЛУХА – ШЕСТИ КОЛОВОЗ!!!!! Така че не си измисляйте несъществуващи достижения – няма такива.
Национализмът се ражда на православна почва в Русия от славянофилството, което се противопоставя на Петър велики за това, че нарушава естественият ход на руското развитие и се опитва да налага на Русия чужди институции и норми по западен образец. Славянофилите мечтаели за старото руско общество, в което естествените връзки между господари и народ щели да дадат „обилни“ плодове под благотворното покровителство на православната църква.
Единственият ШАНС, който е бил пропуснат в България е този на СТАМБОЛОВ, само че, горкият човек не е си е имал представа каква изостаналост в мисленето, научните достижения, изкуството и индустралиазацията трябва да преодолява. Тези неща не могат да се навакват дори и за 100 год.
православното затъпяване е повсеместно – това не е обида – просто констатация. Те горките няма как да знаят какво е това нещо СЪСЛОВИЕ.
На запад съществуват такива автономни съсловия базирани на ПРОИЗХОД, ПРИВИЛЕГИИ, ПРАВНИ ТРАДИЦИИ, които защитават своите политически права. Църквата отделно е играла активна социално-просветителска дейност, извън разбира се мракобесието.
В Русия обаче самодържавието изгражда „служебни класи“, които сама създава.
Единственото истинско съсловие е духовенството, интелектуално затъпяло и изостанало от католическата църква, с подчинена на самодържеца роля.
нАучните хора са един тънък слой, който е отделен от селяческите маси и е ориентирано към запада. така или иначе не играе никаква роля в обществото, което си остава лоялно на православната нозадничава традиция. Славянофилската православна народностна настройка е убедена в правъзходството на руските институции и православието.
Защо ли ми е познато от някъде…..??????
аз не съм ви автомат за даване на правилни отговори; първо прочетете малко история – НЕ САМО православна и след това сами си задавайте въпроси.
за глупостта на глори: култура, изкуство, наука, индустриална революция, липса на буржоазия, която е в основата й, всичко това е на почти нулево нево православните страни в сравнение със Запада – действително глори, глупостта Ви няма граници.
завършвам с думите на Пьотър Чаадаев за Русия, с които се солидаризирам напълно:
„Ние принадлежи към тези нации…., които съществуват само за да научат света на някакъв сериозен и страшен урок.“
благодарим ви за урока, стига толкова, научихме го!!!
Здравейте, аз мисля че много хубаво да се молиме за нашите благодели. Но много по длъжни сме да се помолим за тези ,които сме обидили. Св. Серафим Вирицки казва: ния сме длъжни поне веднъж в живота си да запалим свещ за тези които сме обидили.
Ако колко повече трябва да се помолим за тези които не само сме обидили но и убили. Колко от нас не са правили аборт и колко от нас се молят за тези убити деца – от нас. Господ да ни е на помощ. Братя и сестри нека да са молиме за убитите деца от нас които са умряли без тайнство кръщение , и имат нужда от нашата молитва и от самите нас . както и ния от тях.
Абсурдно е да твърдите, че съществува каквато и да е държава без съсловия. Честно казано, не разбирам също, защо толкова много говорите за Русия. На мен също не ми допада превръщането на Православието в някаква идеология на държавното насилие, просто в едно нормално общество е съвсем естествено вярата да е публична, което никак не я налага на околните.
В поучението на св.Фотий няма нищо комунистическо, както ви се вижда.
Да твърдите, че само буржуазията ражда култура, изкуство и наука, е очевидно също абсурдно.
Както и да е, харесва ми вашия плам, в него има много вяра, от която всички ние можем да се поучим.
„Русия няма история. Само едно средновековие се сменя с друго“ (Николай Бердяев).
……………………………………………………………………………………
Майкъл Джексън – la commedia e finita. – http://archiman.livejournal.com/
Чудя се, защо сте му отделили толкова време и внимание на Ф.Николов?! Чудя се и на себе си, защо изгубих толкова време да изчета всичко до край?! Още в началото, някъде след 3-я – 4-я му коментар сава ясно, че той спори заради самия спор, както се казва за спорт, не обръща внимание на аргументите, държи се арогантно, пише неграмотно, повтаря едно и също, смуче „аргументи“ от пръстите си… Самият факт, че от цялото есе, напълно извън идеята и темата му е извадил изречението „В атеистичното време, в което нашето поколение израсна…“ и с предпоставени съчинени тези оспорва този неоспорим факт, оказва, че отваря дискусия с цел да се заяжда и гаври. Имам един добър приятел атеист, по скоро агностик, с когото често дискутираме в продължение на часове, но той участва в дискусията лоялно, държи се почтено и използва само стойностни аргументи от много широк спектър. Затова разговорите ни са интересни и полезни. А този повтаря все едно и също, при това невярно! С какво умиление и нежност пише Войкина за неуката си баба, а според Ф.Николов излиза, че тя, макар и да не го съзнава, е виновна поне за половината беди на човечеството, за комунистическите зверства и непременно трябва да е рускиня! Впрочем, усещате ли как Ф.Николов оправдава заглавието на есето?!