Свети Георги и грешниците
Сираци ли сме в този мъртъв свят? За разлика от държавата, която се държи с нас като грозна мащеха с доведени деца, Църквата е утешителка и майка. Богородичната душа на Църквата, майчиният й нрав: това усеща сърцето ни, то ни тегли към нея. И помен от това не намираме във фирмата и партията, армията и родината.
Светците не са свръхестествени същества. Те са хора. Част от тях са все още сред нас на земята. Бог не ни ги е разкрил. Може би вашият съсед е светец. Може би човекът, който мие стълбището във вашия дом, е Божи угодник. Никой не знае това. Земните ни очи не виждат ореолите над главите им. А младежите по улиците? Техни връстници, на вид не по-различни от тях, са дали вече живота си заради православната вяра – в Чечения, Босна, Косово, Беслан. Те са Христови мъченици.
Светците, които са на небето, са водачи на християните. Свети Петър пази за тях отключен Рая. Божият воин архангел Михаил ги води в земното им странстване както верният пълководец води армията си. Свети Николай е бърз помощник за всички страдащи и онеправдани. Светите братя Кирил и Методий са служители на Словото, Божии пратеници при славяните.
Свети Георги води християнската войска. Случвало се е да го видят по време на битки – засвидетелствано е от очевидци и летописци. Например в Испания – по времето на освободителната война на християните срещу исляма. Да, Господ е кротък и дълготърпелив, но славата, която е дал на светия конник, е знак, че Той не е против въоръжения християнски народ. Че християнският войник умира не като куче на бойното поле, а като свидетел Христов и защитник на вярата. Че духът му ще полети като орел и ще отиде в Рая.
Вярно! Но всичко това е валидно само за Божиите приятели.
Ни зрънце от съкровищата на Божията благост и водачество няма да отиде при грешниците, при Божиите врагове. Също и покровът на светиите няма да се простре над тях.
Не може един езически народ да мисли, че светците ще го съпровождат навсякъде – дори в блатото, на бунището или на гробището. Дори ако те са една кръв с него. И напразно ще ги зове и ще се кичи с тях.
Богородица не е майка на разпуснати и опустошени хора, отдали се без остатък на грозните си страсти. Тя е Дева и обича кротките и целомъдрените.
С нищо няма да помогне света София на един град, изпъстрен със сексбарове и порнография. Дори ако той носи нейното име. И дивните й дъщери ще отвърнат лицата си от хората, водени не от вяра, надежда и любов, а от безбожие, измама и злоба.
Свети Георги не е защитник на армия, която не служи на православната кауза. Той няма да я води в битките. Тя може да го призовава и да ръси знамената си със светена вода, но ако ще воюва за златото на Уолстрийт и петролните интереси на Америка, тогава не свети Георги, а някой юдейски равин или масонски герой трябва да е нейният покровител. Бог и свети Георги няма да благословят нейното оръжие: от другия лагер следва да си потърси тя закрила.
Светците не могат да легнат като капак над езическата мерзост и да се носят като украшения от една езическа държава. Мислим ли, че като тръбим имената им и се кичим с християнските празници, Бог ще се примири с нас? "Кога дохождате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчете дворите Ми? Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие – и празнуване! Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося. И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни" (Ис. 1:12-15).
Да, нашите предци са носели свети Георги на знамената си и са побеждавали в много войни. Но те са имали страх Божи. Христос е бил в сърцата им. Затова държавата ни е оцеляла през толкова изпитания. Божият покров е бил над нея. Но днес не можем да се правим, че сме като дедите си, ако нямаме духа им в своите гърди. Само плътската приемственост не е достатъчна.
За щастие разривът с Бога не е никога окончателен в този век, на тази земя. Особено за народ с християнски корени. Да се върнем към духа на нашите предци, за да добием отново щастие и простота, сърдечност и мир. И да си върнем Божията милост. И да възбуждаме у нашите врагове страх, а не смях. И чужденците да ни уважават, а не да ни тъпчат и презират. Все още имаме този шанс.
"Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло; търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица. Тогава дойдете – и ще отсъдим, казва Господ" (Ис. 1:17-18). Той, който може "да избели греховете ни като сняг", е единственият ни защитник на земята. За да не бъдем като сираци в един мъртъв свят, като среднощни сенки под гробна луна.
Авторът е против нашата армия да защитава „златото на Уолстрийт и петролните интереси на Америка“. Интересно е, че той не споменава дали би бил съгласен тя да воюва за „златото на Червения площад и петролните интереси на Русия“.
Поздравявам Ви.Статията е актуална,навременна и ще зарадва мнозина,но сигурно ще е глас в пустиня.Въпреки това е за предпочитане пред мъчанието.
Ами в Испания мюсолманите са толерирали християните и са допринесли много за медицината и математиката. Там нетолератност са проявили именно християните като са ги изгонили на сила. Даже мюсолманите са били спрели да помюсолманчват на сила. Просто факт. Иначе статията много ми хареса.
Браво, Андрей!
Силни и на място казани думи! Вярно е и съм съгласен с теб. но все таки има едно тайно възражсане и ние сме част от него и дано Христос Господ ни даде своята милост да вървим по пътя Му!
Христос воскресе!
Не американците,а ЗАРАЗАТА от комунистическото мислене и манталитет ни пречи да видим истината,светлината и свободата в Христа,че да не ни се смеят,тъпчат и презират. Що се отнася до Църквата,БПЦ в момента е майка за едни и МАЩЕХА за други,и съвсем не е утешителка. ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ !
Христос Воскресе. До Дон Кихот. Ние сме по-възрастни и помним, че радиацията от Съветския съюз дошла при нас преди 25 години не беше вредна, а напротив полезна, защото от братския Съветски съюз може да идват само полезни и според горното писание спасителни неща. Така че, златото на Кремъл и нефтът от там са врати за рая. Интересно, колко по-различно е да чуеш плача на нещастните родители в Чечня и Босна, които скърбят за погиналите си деца убити от светите православни войни, и плача на иракските и афганистански родители плачещи за децата си убити от варварския американски войник. Сигурно в Афганистан преди 30 години, когато православните войни убиваха децата им, са пеели благодарствени псалми. Доне, от това православие, освин една казарма, друго нищо не може да стане. В момента Православието е една идеология, и няма нищо общо със живота – жившя живот. Христос Воскресе Доне. Не бива да им ….
Христос Возкресе! Не съм съглесен с обичания от мен Андрей, че Държавата е мащеха, а Църквата -майка. Напротив, точно обратното е […]. Съглесен съм с Дон Кихот, че златото на Русия и нефта й са същите като златото и нефта на Уолстрийт. Нашата войска обаче извън съветския период винаги е била християнска, но добрите балкански православни – сърби, гърци и румънци ни удариха в гърба през Междусъюзническата война през 1913г. – интересно дали ги е водил св.Георги?
В предишния ми коментар беше изтрит от модераторите един важен пасаж. Църквата майка ли е – семейства, приятели, държавно образование, частни фирми, фондации, европейска помощ за България – къде е тук Църквата? Чуждоезиково обучение, висока квалификация на познанието, пътувания и международни контакти – къде е тук Църквата? За да има бъдеще в България БПЦ следва да се докаже като българска и да покаже своята ункалност, която в европейската култура се изразява в прекрасни слова и благочестиви дела. Словата и делата обаче се вършат от светски лица, от чужденци и от международното православно братство. Българският културен архив е много богат и той знае много за религиите и за религиозните дейци. БПЦ понастоящем се крепи на разработката на свято общонародно дело, романтизма на българската културология, непреодоляния въпреки трусовете световно известен български наивитет, настояването за исторически заслуги на Църквата, мъченичеството от комунизма и международна подкрепа А персоналията?
[…]. Искам да повдигна един съществен въпрос – до каква степен църковниците ни и богословите ни са изкушени от властта и парите, защото от 20 годишния ми опит с религиите в България съм забелязал, че някои църковници и богослови използват светите понятия и идеали на българското общество, както и нещастията и объркаността на хората за да натрупат власт и пари, особено бившите фашисти и неофашисти в православието. Ако БПЦ и богословите искат власт и пари чрез вярата, то да се явят на избори като регистират клерикална партия, а не да крънкат пари от Държавата и частни лица и да действат конспиративно с лични връзки, тайни срещи, задкулисни разговори и устни договорки с властимеющите у нас. Нека се изтъпанат пред хората, да изложат своя управленска програма и да влезнат в устата на медиите, пък тогава да ги видим що за управленци ще бъдат. Не на мистичната конспирация!
“Свети Георги не е защитник на (((армия, която не служи на православната кауза))). Той няма да я води в битките.”
„Свети Георги води християнската войска. Случвало се е да го видят по време на битки – засвидетелствано е от очевидци и летописци. Например в Испания – по времето на освободителната война на християните (((!католици!))) срещу исляма.”
Oтносно сравнението от началото на текста: струва ми се , че езичниците са роби, а атеистите – сираци… Не се заяждам :)))
Стефан Чурешки е покойник, Господ да го прости. Нека не тревожим духа му със стари постинги, може би си е променил мнението…
Иначе, статията явно е препечатана от миналата година, но пак е актуална.