Дарът на Възнесението

„За вас е по-добре Аз да си замина“

Животът на всеки човек е ограничен между две събития – раждането и смъртта. Единствено животът на Иисус Христос не е ограничен между тези две събития. Неговият живот продължава след Възкресението Му и Той напуска земята четиридесет дни по-късно, когато се възнася на небето. Той казва, че за нас е по-добре да си замине (виж Йоан. 16:7). Учениците Му са учудени от тези думи и не ги разбират – как така да е по-добре да ги напусне, защо да са по-добре? Думите Му наистина са учудващи, затова за нас е интересно да ги разгадаем. Разгадаването им не изисква някакъв особен шифър, каквито са популярни в небесно-конспиративни теории. За разгадаването им просто трябва да намалим темпото от Allegro на Adagio, когато прелистваме страниците на Евангелието. Другото условие е в съзнанието ни да не е просмукан вирусът на тези подмолни теории, които в последно време се радват на особена популярност, да не търсим сензацията, а истината, и също така да знаем, че не може да съществуват две или повече истини така, както един пъзел не може да бъде подреден по два или повече различни начина. С други думи – не всичко е относително, има и константи.

За да разберем Възнесението на Иисус, трябва да започнем от Неговото Рождество. При земното Си раждане Синът Божи става Син Човешки, Бог става човек, Иисус приема човешко естество, облича Божествената природа в човешка плът, съчетава нетленното с тленното, за да направи тленното нетленно, или както св. Атанасий Александрийски е формулирал своята главна сотириологична теза – „Бог стана Човек, за да може човекът да стане бог“ [1]. Или, ако направим връзката между Рождеството и Възнесението на Иисус – Бог слезе на земята, за да въздигне човека на небето. Защото грехът е свалил човека от небето на земята.

В църковнославянските богослужебни текстове се използва една изразителна дума – одебелѣние, одебелѣти, одебелѣвàю, което има значение на „огрубявам“, „оплътнявам се“, „ставам плътен“, „овеществявам се“. Много образна дума – дава почти визуална представа какво се случва при грехопадението, каква е последицата от него. Това е трансформацията, която се е случила с човека след като грехът влиза в него. Не само човешката плът е станала „плътна“. Човекът е сътворен като „жива душа“ (Бит. 2:7), това одебелѣние се случва с цялата му природа и човекът се закотвя за земята и физически, и духовно. Става все повече земен и все по-малко небесен. Образно казано, новосътвореният човек е можел да лети като птица, но при грехопадението си е счупил крилата. Христос идва именно за да поправи, да излекува нашите счупени крила, за да можем отново да полетим към небето. Ние копнеем да полетим, да се издигнем нагоре, „защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим“ (Евр. 13:14). Копнеем да се издигнем в небесните простори, но одебелената плът ни тегли надолу и не ни дава възможност да се откъснем от земното.

Христос слезе на земята именно затова – да ни освободи от тежестта, от бремето на греха и да ни отвори път към небесата. Така, както се изобразява сюжетът на иконата на Възкресението – Слизане в ада: Христос извежда от ада старозаветните праведници, старозаветните християни, като един по един им подава ръка и ги изтегля от ада към рая, по същия начин Христос ни извежда към рая чрез Своето Възнесение. Той възнесе нашата плът с ясно определена от Него цел – „отивам да ви приготвя място“ (Йоан. 14:1) в жилищата на Бога Отца.

След Възкресението и излизането от ада, плътта на Самия Христос беше изменена. За това свидетелстват срещите Му с Неговите ученици след Възкресението. При всички случаи те не Го познават от първия момент, разпознават Го едва когато очите им се отворят (виж Лука 24:31). Това е и целта на Неговите многобройни явявания пред учениците Му след Възкресението – да ги научи да Го разпознават, да им покаже, че не е дух, за какъвто те Го мислят в уплахата си, а Той ги приканва: „Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам“ (Лука 24:39). След като им показал ръцете и нозете Си, те, вече не от уплаха, а от радост, още не можели да повярват. Тогава Той им поискал да му дадат да яде пред тях и те му дали риба и мед. „Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията“ (Лука 24:45). Така в течение на четиридесет дни Христос постепенно отваря ума на Своите ученици, за да Го разпознават в преобразеното след Възкресението тяло. Така, както още докато проповядвал на земята извел трима от учениците си на висока планина и се преобразил пред тях (виж Мат. 17:2, Марк. 9:2, Лука 9:29) със същата цел – да им покаже сиянието на плътта, която ще се преобрази по същия начин след Възкресението. И след като многократно се явява пред учениците Си, на четиридесетия ден ги извел на югоизточния склон на Елеонския хълм, на западния бряг на река Йордан, до Витания, града, в който два месеца по-рано бил възкресил четиридневния мъртвец Лазар, издигнал се от земята и се възнесъл пред тях. Докато се възнасял от земята, благославял Своите ученици. Това е последното, което е оставил на земята – Своето благословение, което не престава.

По време на кръстоносните походи селището, където станало Възнесението, все още носело името Витания. Днес арабското име на града е Ал-Азария, което означава Лазарово място. Сега през града минава стената, която разделя палестинската територия в Израел.

Съществуват различни версии за значението на името Витания. Първоначално са го превеждали като Дом на фурмите – плодовете на финиковата палма. Но други твърдят, че там климатът е непригоден за палми, затова го превеждат като Дом на бедните, Дом на страдащите или Дом на скръбта. Ние винаги търсим връзка между събитията и названията, но тя не винаги е пряка. Преди Разпятието на Иисус между Него и учениците му се провел странен диалог, който намира обяснение със случилото се впоследствие. Иисус казал: „Още малко, и няма да Ме виждате, и пак след малко, и ще Ме видите, защото отивам при Отца. Тогава някои от учениците Му си рекоха един другиму: що е това, дето ни казва: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите, и че Аз отивам при Отца? И си думаха: що е това, дето казва: още малко? Не знаем, какво говори. Разбра, прочее, Иисус, че искат да Го питат, и рече им: за това ли се питате един други, дето казах: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите? Истина, истина ви казвам, че вие ще се разплачете и разридаете, а светът ще се възрадва; вие ще бъдете наскърбени, но скръбта ви ще се обърне на радост“ (Йоан. 16:16-20). Евангелските писатели свидетелстват, че учениците „се върнаха в Йерусалим с голяма радост“ (Лука 24:52). Причината за тази радост е, че като възнесе човешката плът при Отца, Христос отвори и за нас път към небесата. „Днес тайната на човека се намира в глъбините, в недрата на Божията тайна“[2]. Днес ние възпяваме нашия Спасител: „Ти, неописуемий Христе, Който всичко изпълваш, си бил в гроба с плътта Си, в ада с душата Си, като Бог, в рая с разбойника и на престола с Отца и Духа“ [3] и имаме надежда, че така, както е слязъл в ада за нас, така също ще ни въздигне на небето.

*  *  *

През последните дни с трепет следяхме съдбата на изчезналия в Хималаите алпинист Боян Петров, който остана на своя връх. Истински се възхищаваме на подвига му да поеме това тежко изкачване с тежък диабет, със счупен крак и при екстремни условия. Човешкият стремеж нагоре, към изкачване на върхове, към достигане на небето е по-силен от всички трудности и препятствия. Всеки човек се стреми да изкачи някакъв връх според силите си. Когато изкачваш висок и труден връх, ти самият се превръщаш във връх. Изкачването винаги е трудно, но стремежът към изкачване никога не престава. Изкачването на земни върхове е една ярка метафора на човешкия стремеж към възнасяне на небето. Нашият Водач към небето е Христос, Който „се възнесе на небесата и седи отдясно на Отца“ [4].

 

Бележки

1.Γέγονε ἄνθρωπος, ἵν᾿ἡμᾶς ἐν ἑαυτῷ θεοποιήσῃ (Ad Adelphium, 4 – PG, 26, 1077A; срв. Oratio de incarnatione Verbi, 54 – PG, 25, 192B).
2. Митрополит Антоний Сурожский. Вознесение Господне, http://www.mitras.ru/archive/070512.htm.
3. Молитва на проскомидията.
4. Символ на вярата, VІ член.

 

 

Коментари

коментара

Близки теми: