Двигател с вътрешно горене

……….. бичува и….. на разпятие……… войниците……. облякоха Му багреница….. венец от тръни ………………….. присмиваха Му се………. заплюха………… мястото, наричано Голгота…………. оцет……. хвърлиха жребие……… надпис, който показваше вината Му………….. двама разбойници………….. отдясно….. отляво………. минувачите Го хулеха…

Многоточията са бръмченето, което дочуваме в храма и което смущава богослужението на Разпети Петък. Почна рязко и всички обичайни заподозрени, които бяхме дошли на тази служба, се стреснахме. Градчето ни е съвсем малко и все по-малко става и в петък сутрин сме десетина души на това тихо място. Почти винаги е тихо. Но на този тъжен ден вместо да остане така и да притихне още повече, шумът ни взриви. Думите на отец Иван достигат до нас накъсани от това бръмчене – рррррррррррррррр. Спогледахме се. Не може да продължи така, как ще продължи така, искаме да чуем Словото, искаме да присъстваме, да сме съсредоточени. А машината, която заработи някъде наблизо, накъса мира ни, наряза на ситно вниманието ни. Да внимаваме! Така каза отец Иван преди малко – но как да внимаваме?

Реших да действам. Излизам от църквата и гледам двама работници. Единият стои и гледа, другият държи моторна косачка на рамо и коси тревата в църковния двор.

– Какви сте вие?!
– От БеКаСето сме.
– Какво БеКаСе? Точно днес ли намериха да ви пратят?
– Бате, ние тука работим. Преди празника да е окосено.
– Добре, ама вътре свещеникът служи. Неговата работа сега е по-важна от вашата. Досега не можахте ли да окосите!
– Сега са ни пратили, сега косим.
– На Разпети петък?

Тия се дивят, не знаят какво им казвам.

– Ами добре, спираме. Като кажеш, спираме и си тръгваме.
– Не може ли да дойдете след 10?
– Аа, ние сме до 10.
– Чакайте да попитам.

Влизам в църквата и предавам информацията нататък. Отец Иван реши все пак да не ги гоним. Нека косят. И бръмченето продължи. И изведнъж, както го дочувахме, спряхме да го дочуваме. Престана да бръмчи от раз, не като изключване на косачката, а като внезапно оглушаване. И продължи да звучи единствено богослужението. Чудно нещо са звуците и шумовете. Хем ги има, хем ги няма. Има ултразвуци и инфразвуци, които не достигат до слуховите ни рецептори, извън диапазона на нашата чуваемост са, кучетата и делфините дочуват някои от тях. Извън диапазона на нашата човешкост е и Бог. И ние само понякога успяваме да Го чуем. Когато настроим правилно сензорите си.

Навън момчетата продължиха да режат тревата, от моторната косачка се носеше дим, но не се дочуваше звук. Изрязаната трева полягаше и в смъртта си ухаеше. Вътре отец Иван продължи да прекадява, да чете и да изрича молитви, от които страстите ни биваха покосени, падаха подрязани и освобождаваха място за по-чисти и нови мисли и усещания. Плевелите, както и страстите, нямат изкореняване. Но поне да са подрязани преди Празника. Полянките ни е хубаво да са винаги поддържани.

 

 

Коментари

коментара

Близки теми: