За Десислава Панайотова и хелзинкските свободи

Ще бъда честен. Не харесвам д-р Десислава Панайотова. Не харесвам нейния начин на медийно представяне. Не харесвам подхода в дейността ѝ. Не харесвам някои нейни богословски разбирания, нито начина, по който ги представя и защитава. Да, откровен съм. Не я познавам лично и моето впечатление е свързано с нейни изказвания, действия и представени концепции. Всеки има право на свое мнение, отношение, аргументация, и аз изразявам моето лично и неподправено отношение. Не я харесвам.

Преди няколко дни, скролвайки във фейсбук, видях съобщението на Българския хелзинкски комитет, че юристи на въпросната организация са били адвокати на представители на “Шри Чинмой Център“ в дело срещу д-р Панайотова и нещо повече – по това дело тя е била осъдена, защото е осуетила организиране на групови мероприятия на въпросния „Шри Чинмой Център“ – сдружение, популяризиращо йога, медитация и живот според философията на Шри Чинмой – американски духовен лидер. С това са нарушени свободите на споменатата организация да осъществява прозелитични и пропагандни дейности в определени помещения, за които е заплатила наем.

(Пишейки тези редове, няма да скрия, че подбирам много внимателно думите си, за да не бъда и аз подсъдим за свободното си изразяване на мисли и позиция в електронна медия и социално пространство. Дори ме е страх, че това в скоби ще се възприеме за внушение, а няма да бъде разбрано като реално емоционално чувство, което изпитвам в този момент.)

Със своите действия д-р Панайотова е дискриминирала определени лица по верови принцип и по този начин е нарушила закона. Законите са, за да се спазват, не да се нарушават. Четейки обаче прессъобщението на БХК, не мога да подмина стилистиката и изказа в него. Явно когато аргументите свършат, е важно да се вкара и малко художествена патетика, за да се засили внушението.

Употребата тук на женсколични именни форми за определени професии и звания показва или тотална неграмотност, или вложена ироничност. „Софийският районен съд осъди православна богословка, шефка на прицърковна организация…“ Странно е, че в текста никъде не присъстват други форми, отнасящи се до други лица от женски пол – адвокатка, членка и т. н. Но богословка и шефка са натрапчиво поставени в заглавието на текста.

Но да минем по същество. В текста с курсив се посочва: „Това е първият случай, в който съдът установява подбуждане към дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация не чрез обща враждебна реч срещу малцинства, а чрез инструкции към конкретни лица да извършат конкретни дискриминационни актове спрямо конкретни други лица. За първи път се осъжда лице да преустанови такова поведение и да се въздържа в бъдеще от него. За първи път е осъден функционер на Българската православна църква за дискриминация поради пропагандата на църковни активисти срещу нехристиянски организации.“

Защо е важно многократно да се посочи, че нещо се случва за първи път. Защото за БХК е велик успех в правния мир да съществува решение с подобен текст, което да се цитира при всяко следващо съдопроизводство срещу член на църквата (да не използвам секуларната риторика “функционер”), защитаващ православието и православните християни от нехристиянска (иноверска) или инославна (най-често протестантска) прозелитична пропаганда. Да, велик успех за всички онези задгранични религиозни и парарелигиозни „църковни“ и бизнес организации, които набират членове и донори, плащащи десятъци, завещаващи цялото си имущество на новите религиозни култове и кукловодите им.

Велик успех! Браво, БХК!

Прессъобщението завършва отново с болдиран текст – цитат на адв. Маргарита Илиева: “Решението е първа стъпка в посока поставяне на функционерите на православната църква на тяхното място в едно демократично общество – те дължат да спазват законите като всички граждани и организации. Дължат уважение към правата на другите и не са в положение да си позволяват незаконно поведение, защото било в израз на религията им. Те нямат власт в обществото. Властта се намира в публичните институции, които са светски. Съдът с това решение ясно показва, че безпардонната линия, поддържана от подобни субекти – че техните думи и действия не са подвластни на закона – е недопустима…“

И отново всичко е правилно и заслужаващо похвала. БПЦ трябва да си знае мястото. А нейните „функционери“ (защо ли тук не е „функционерКи“) най-добре да си затварят устата. Разбира се, така е! Съгласен съм! Но как да повярвам на искреността на адв. Илиева и на БХК, които ни убеждават в светския характер на институциите (безспорно, не го отричам) и в същото време чужди религиозни култове набират последователи не в религиозни храмове, регистрирани по съответния законов ред, а в помещения на институции, в салони и наемни зали?! Да, законът и лобизмът в него го позволяват, но нима всяка богата чуждестранна религиозна организация може да има правото свободно да „купува“ последователи в скъпоплатени частни салони? Нима България е разграден двор на духовното търгашество, където всеки смахнат гуру или алчен сектант може да си предлага духовната продукция?…

Ако БХК и неговите адвокати не проявяваха целенасочено и тенденциозно отношение към БПЦ и нейните членове, и бяха искрени в дейността си, то безспорно щяха да обиколят и протестантските деноминации или иноверни религиозни общности, регистриращи се по Закона за вероизповеданията буквално като частни фирми на отделни пастори и гурута, и трупащи по този начин солиден финансов капитал, и щяха да обърнат внимание на антиправославната риторика, която ежедневно се сипе, на манипулациите, че православните се покланят на идоли, че правят жертвоприношения на животни, курбани, че плащат индулгенции, купуват свещи за греховете си… Защо от БХК не оценяват подобаващо целия този пропаганден език на омразата, манипулацията, лъжата? Защо вместо да защитават крайни иноверски сектанти, не вземат отношение срещу целенасоченото антиправославно говорене, граничещо с крайни манипулации и абсолютно противоречащо на така защитавания от тях плурализъм?

Защо е проблем, когато православни християни защитават от пропагандните действия на чуждестранни богато финансирани религиозни лидери кръстените, тоест онези, които са избрали да бъдат православни християни, но не са се задълбочили в опознаването на своята вяра?… Защо тяхната защита е проблем, а не е проблем целият антицърковен пропаганден арсенал на безбройните нетрадиционни, но солидно материално обезпечени религиозни и парарелигиозни организации, идващи от Запада, от Америка? Защо нито една институция, включително и БХК, не задава въпроса защо йога ни се предлага от САЩ, а не от Изток, където са нейните корени?

И да, д-р Панайотова е виновна според сега действащото законодателство, обслужващо водещите до погибел крайнолиберални принципи на свободата и равноправието. Но нека си поговорим за свободата и равноправието. Кое наричаме днес свобода? Да се задължат 50 000 зрелостници да четат и анализират текст, популяризиращ йогата? В училища и детски градини неконтролируемо да навлизат окултни учения? Протестантски пастори да организират прожекции на филми и вечери с подаръци, на които да канят учители, лекари служители в държавна администрация, представители на властта, т.е. хора с широко социално и организационно влияние от най-високо до най-ниско ниво? И всичко това – богато напудрено и подплатено. Искате безплатни уроци по английски – елате в нашата „църква“. Искате съвети как да живеете 5 години повече – елате при нашия гуру. Искате здраве и хармония – качете се на Рила и дишайте.

Това ли е свободното, плуралистичното пространство, където всеки може да избере нещо, без чужда намеса? Тук ли може някой да се самоидентифицира и определи, без чуждо влияние, пропаганден апарат, открит прозелитизъм, влияние и формиране на зависимост? Аз тук виждам скъпо платен маркетинг, примамливи и манипулативни внушения. Но когато в тази „свобода“ споменем за часове по религия в училище (опазил ни Бог да кажем християнство или православие), да се изнесе беседа от свещеник, да се покани монахиня за разговор, да се спомене за религиозен празник, традиция или обичай, да се разгледа житие на светец, тогава има вой до небето. Тогава всякакви членове на правозащитни комитети, юридически сдружения, неправителствени организации излизат с декларации срещу православието, което не си знае мястото. Започват дела, процеси, установяване на фактически състояния, нападат се „функционери“, които не знаят да си мълчат.

И пак ще го кажа. Не харесвам подходите на д-р Панайотова, но осъдителното дело срещу нея е поредното доказателство, че срещу православието и срещу църквата в България се води активна кампания от различни антицърковни организации. Осъдителното дело срещу нея показва недвусмислено, че в България има хора, които с цената на лични щети и публично омаскаряване са готови да защитят онези, които са неукрепнали във вярата и лесно се поддават на чужди и външни влияния.

Да, тя е виновна по временните и преходни закони и разпоредби на тази или онази власт, на този объркан в своята безкрайна либералност строй, но тя е НЕВИНОВНА по онези закони, които са непреходни, които са ни завещани за спасение, които не признават тази или онази власт, този или онзи светски ред, а целят онова, което единствено е полезно, което е спасително. Тя е невиновна, защото е предпазила от гибелно сектантско влияние непознати хора и това го е направила с вяра, убеденост и себеотдаване, без да се замисля за последиците и вредите, които ще настъпят за нея.

Осъдителното дело срещу д-р Десислава Панайотова е изобличение срещу всички нас, които смело коментираме в социалните мрежи или в приятелски разговори, кършим пръсти, даваме акъли, възмущаваме се, анализираме чужди действия, но когато някой ни попита „А ти какво направи?“ – мълчим, траем си, крием се, оправдаваме се. Колкото и да не съм съгласен с някои от възгледите на д-р Панайотова, тя днес заслужава моето и не само моето, но и на много други хора уважение и признание, защото е защитила Истината.

Коментари

коментара

Близки теми: