Рождеството на Милосърдния
.jpg)
„…покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.“ (Яков 2:18)
Празникът на Христовото Рождество е чудо, надежда, неизразима радост. За да е всичко това обаче, Рождество най-вече е акт на милосърдието. Защото Бог стана Човек от милосърдие към човеците.
За това свидетелства и една история от Преданието за свети Йоан, патриарх на Александрия, живял през 7 век. Когато бил само на 15 години, той сънувал странен сън. Явило му се обляно в светлина момиче, което му казало: „Аз съм най-голямата дъщеря на великия Цар. Ако ми служиш, ще изпрося от Него голяма благодат за тебе, понеже няма по-силна от мене. Самия Бог аз свалих от небето и Го облякох в човешка плът.“ Вътрешният глас на момчето му подсказал, че тази красива девойка била образът на милосърдието. Този сън и това прозрение белязали живота му така, че в историята на християнството той бил запомнен с прозвището Милостиви.
Малко след като станал патриарх на Александрия, свети Йоан Милостиви повикал църковните служители и поискал от тях да обиколят целия град и да преброят и запишат поименно всички бедни хора в града. Били преброени 7 хиляди бедни, които от този ден получавали от патриарха ежедневно прехрана. Имало и практично настроени люде, които критикували патриарха за неговата щедрост, опасявали се, че така църковните пари ще свършат много бързо. Но ето как той отговарял на своите критици: „Ако вие мислите, че имуществото няма да стигне за толкова милостиня, то аз не искам да бъда участник във вашето маловерие, защото съм уверен, че ако бедните от цял свят дойдеха при нас в Александрия за помощ, то Бог и тогава няма да допусне да се свърши църковното имане“. Патриархът, освен че сам се отказвал от полагащите му се материални блага, успявал да убеждава и другите да бъдат щедри…
Днес, повече от хилядолетие след времето на свети Йоан Милостиви, календарът около Коледа изобилства от благотворителни инициативи, от каузи, призоваващи нашето състрадание. Някои критикуват този излив на благотворителност за Рождество, подчертавайки кампанийния му характер и значителната доза суета. Но може би цялата тази благотворителна еуфоричност е израз на някаква стаена гузност, повсеместен опит за изкупление на целогодишната ни апатия. Проява на отчаяно желание поне на празника на Милосърдието да бъдеш милосърден. Като последен шанс, който получаваш за годината, шанс в последния час преди „часът да удари“… Да направиш нещо за някого, който ти е далечен, анонимен; с когото пътищата ви може би никога няма да се пресекат; чието страдание никога не си изпитал на гърба си…
Нима и в образа на Дядо Коледа, който тихомълком се промъква в домовете и носи радост, без да търси отплата, го няма отпечатъка на духа на милосърдието?! Та той е добрият старец, леко прегърбен от тежестта на големия чувал с подаръци, но винаги усмихнат! От кого получава подарък самият той? От никого. Най-много някое хлапе да му остави до коледната елха чаша топло мляко и вода за елените му, за да имат сили за среднощните си обиколки на планетата. Неслучайно за предобраз на добрия старец се смята свети Николай Чудотворец и една конкретна история от живота му за това как помогнал на едно семейство, изпаднало в сериозна нужда. За да не гладуват, трите дъщери били на крачка пред това да продават тялото си, това всъщност бил замисълът на разорения им баща. Вместо да съди и да го увещава с мъдрости, свети Николай пристъпил към действие, за да спаси момичетата от тази грозна участ. Той се промъквал нощем до къщата им и скрито подхвърлял през прозореца кесии със злато. Тайно, в тъмницата, внимавайки никой да не чуе стъпките и да не зърне лицето на своя благодетел…
Има скептици, които правят внимателна дисекция на мотивите, с които се благотворителства, особено на мотивите на християните. Християнинът, казват те, пристъпва към делата на милосърдието, очаквайки отплата, надявайки се на място в Божието царство, а невярващият човек дава и помага заради самия човек. Нали такава отплата е обещана на вярващите и в самото Писание. „Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото благодеяние“ (Притч.19:17), се казва там. И вярващият, и невярващият човек обаче добре знаят, че обикновено актът на милосърдие е спонтанен, неподлежащ на рационални размишления. Единствената разлика между невярващия и вярващия благодетел е, че вторият знае истината, че гласът на милосърдието в сърцето му е именно гласът на Бога.
Действително (и повечето от нас го знаем от собствен опит) пристъпването към делата на милосърдието всеки път е и потенциално изпитание – да вземеш да си повярваш, че можеш сам да се спасиш, без Божията благодат. Бог обаче вижда кога „милосърдието“ ражда гордост, пък и светиите често са разобличавали користта в благодеянието. Отново една история от живота на свети Йоан Милостиви го доказва. Имало период, когато градът се пренаселил и в Александрия настъпил период на тежък глад. Свети Йоан събирал средства от богатите хора, за да изхрани бедните. Веднъж един мъж, който имал втори брак и поради това не можел да бъде удостоен със свещен сан, писал до патриарха следното: „Имам много пшеница, която чрез твоите ръце искам да дам на Христа, а освен това обещавам сто и петдесет литри злато, но само ме направи дякон.“ Светецът призовал заможния мъж да се разкае за греха си и го уверил, че с Божията помощ и без неговата пшеница народът ще бъде нахранен и ще оцелее. Защо ли тази история ни връща към дискусиите от изминаващата година около „почетната титла“, която получиха някои бизнесмени от висши български клирици?!… Но това е друга тема…
Едно е сигурно обаче – че личности като свети Йоан Милостиви и много други светии на Христовата църква са знаели, че помощта за онези, които са в нужда, е естествена част от живота на Църквата. Част, която разкрива живата вяра в действие. Ако е имало време в християнската история, когато иконите са били Евангелието на неграмотните, то днес т.нар. дякония, социалната дейност на Църквата пък е най-достъпното богословие за скептиците, за онези, които търсят да видят първо плодовете на вярата и едва тогава да се обърнат към Писанието й. Както и за изпадналите в нужда, за което напомня свети апостол Яков: „Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна, а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, – каква полза?…“ (Яков 2:15-16).
Днес знаем за отделни свещеници и монаси, и техните социални каузи. Виждали сме как успяват да увличат и други след себе си, сред тях и много млади хора. В смирението си тези духовници не искат да се говори за делата им, не искат да се афишира направеното от тях. Но нека ние говорим. За да знае обществото, че отец Иван от Нови Хан не е единствен. За щастие, има и други като него в Църквата. А може би така каузите на отделни личности ще станат каузи на цялата Църква. Пример за това можем да открием в други православни църкви. Около месец след интронизирането на патриарх Даниел за предстоятел на румънската Църква, в едно интервю неговият дългогодишен викарий архимандрит Варлаам Мертикариу каза по повод избора: „През последните години патриарх Даниел работеше особено усилено за развитие на социалната дейност на Църквата: той е инициатор на идеята почти във всеки град в Молдова да има кухня за социално слабите, за бедните многодетни семейства, и я осъществява на практика. Тези дейности го направиха най-познатият и популярен духовник сред румънските вярващи. Всъщност именно затова той беше избран…“
Рождество е време за благодарствена молитва за Неговото милосърдие, което стои в недрата на Въплъщението (Лука 1:78-79). Защото знаем, че Сърцето Му бие за нас, окаяните, пребиваващите преди часа на Рождеството „в тъмнина и сянка смъртна“; бие с всеки наш дъх, във всяка наша секунда живот…
