Православно просветителско общество “ЛЪЧ” ви кани на своите кинопрожекции в сградата на Руския културно-информационен център (ул. “Шипка”, 34): „ВАЛААМ – СТЪПАЛО КЪМ НЕБЕСАТА”, документален филм, заснет от монасите на Валаамския манастир през 2009 година.
16 април (петък), от 18-30 в Голямата зала (на 1 етаж). Филмът е на руски език.
Вход свободен. Заповядайте!
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Коментари
коментара
В отношението си към врята българите прояввяват голямо неразумие, родено от неверното и слабото им знание за миналото и от една мистичина метафизика, съпроводена с епически ирационализъм, насочвани през модерността към война за етнотериториално обединение и към построяването на светлото бъдеще на комунизма, а днес към построяване на западна демокрация с англосаконски акцент на общокултурната интерпретационна мрежа на явленията от битието. Руснаците не можаха да спрат комунизма и следователно руското богословие и религиозна философия не е адекватна на посткомунистически явления и процеси в обществото, поради което руската религиозна пропаганда отрича културата, отрича философията, отрича модерността и се стреми към наслагване на топосите за святая Рус и изобщо понятието за святост у хората да бъде насочено към православието, чиито свети отци обаче не знаят нищо за Революцията и атеизма и така не са запознати с някои изменения и явления в свода на човешката религиозност изобщо.
Заниманието с религия у нас изисква една много сериозна и трезва оценка на ситуацията, в която се намира светът и в частност българския народ, ако мислим народа за някаква ценност, в името на която могат д абъдат извършвани значими дела. В Библията пише, че знанието е власт. Следователно властта на Църквата ако е законна и автентична би трябвало да идва от степента на знание на нейните представители и особено на висшето духовенство и монашеското съсловие. Това значи сериозен познавателен свод от достоверно знание и надежден критериален апарат и способност за оценка и разпознаване на явленията от битието в неговата интегралност на свещени текстове и устно предание и разпознаваеми явления от новите времена. Монасите у нас обаче гледат градинки и животни, не събират сериозна информация, не са минали курсове по обработка и анализиране на тази информация, не проявяват дарби на прозрение и проницателност и не си сътрудничат със светски специалисти, които имат добро отношение към вярата.
В едни мой коментар известният на всички Дон Кихот ме упрекна за справедливата ми оценка, че значителна част от духовенството у нас си живее живота без да работи за вярата. Добре, какво прави духовника? Преподвател ли е във висши светски училища, както е била практиката на Църквата през Възраждането? Финансира ли духовенството сериозни научни проекти, с оглед повишеното ниво на грамотност и познания сред българите? Разяснява ли моменти от историята и настоящето на хората с оглед популярните политически и икономически щампи на мисленето, дошли в обществото от влиянието на западното образование и култура? Има ли принос към израстването на специалистите, които правят всякакви дарения и помощи за Църквата? От една страна духовенството, което за мен не може да докаже актуалната си връзка с Бога казва, че има семейство и че живее пазарна икономика, а от друга страна ползва дарения!?
http://www.bg-history.info/5088/Za-niakoi-ot-znacheniiata-na-istoricheskoto-poznanie-v-Bulgariia-.html