Православни кинопрожекции в РКИЦ



Може да харесате още...

3 Отговори

  1. В отношението си към врята българите прояввяват голямо неразумие, родено от неверното и слабото им знание за миналото и от една мистичина метафизика, съпроводена с епически ирационализъм, насочвани през модерността към война за етнотериториално обединение и към построяването на светлото бъдеще на комунизма, а днес към построяване на западна демокрация с англосаконски акцент на общокултурната интерпретационна мрежа на явленията от битието. Руснаците не можаха да спрат комунизма и следователно руското богословие и религиозна философия не е адекватна на посткомунистически явления и процеси в обществото, поради което руската религиозна пропаганда отрича културата, отрича философията, отрича модерността и се стреми към наслагване на топосите за святая Рус и изобщо понятието за святост у хората да бъде насочено към православието, чиито свети отци обаче не знаят нищо за Революцията и атеизма и така не са запознати с някои изменения и явления в свода на човешката религиозност изобщо.

  2. Заниманието с религия у нас изисква една много сериозна и трезва оценка на ситуацията, в която се намира светът и в частност българския народ, ако мислим народа за някаква ценност, в името на която могат д абъдат извършвани значими дела. В Библията пише, че знанието е власт. Следователно властта на Църквата ако е законна и автентична би трябвало да идва от степента на знание на нейните представители и особено на висшето духовенство и монашеското съсловие. Това значи сериозен познавателен свод от достоверно знание и надежден критериален апарат и способност за оценка и разпознаване на явленията от битието в неговата интегралност на свещени текстове и устно предание и разпознаваеми явления от новите времена. Монасите у нас обаче гледат градинки и животни, не събират сериозна информация, не са минали курсове по обработка и анализиране на тази информация, не проявяват дарби на прозрение и проницателност и не си сътрудничат със светски специалисти, които имат добро отношение към вярата.

  3. В едни мой коментар известният на всички Дон Кихот ме упрекна за справедливата ми оценка, че значителна част от духовенството у нас си живее живота без да работи за вярата. Добре, какво прави духовника? Преподвател ли е във висши светски училища, както е била практиката на Църквата през Възраждането? Финансира ли духовенството сериозни научни проекти, с оглед повишеното ниво на грамотност и познания сред българите? Разяснява ли моменти от историята и настоящето на хората с оглед популярните политически и икономически щампи на мисленето, дошли в обществото от влиянието на западното образование и култура? Има ли принос към израстването на специалистите, които правят всякакви дарения и помощи за Църквата? От една страна духовенството, което за мен не може да докаже актуалната си връзка с Бога казва, че има семейство и че живее пазарна икономика, а от друга страна ползва дарения!?
    http://www.bg-history.info/5088/Za-niakoi-ot-znacheniiata-na-istoricheskoto-poznanie-v-Bulgariia-.html