Апел: помогнете за купуването на сграда за православен храм в Монреал



В навечерието на Рождество Христово българската общност в Монреал стартира кампания за набиране на средства за закупуването на сграда за Българска православна църква, единствена в този град.

Молим ви да подкрепите тази благородна кауза с каквото можете да си позволите. Можете да направите своето дарение он-лайн, като посетите църковния сайт www.stivanrilsky.org или на адрес: St Ivan Rilsky church 1195, Sauvé Est, Montréal, Qc. H2C 1Z8, Canada.

Българската църква "Св. Иван Рилски" издава документ за данъчни облекчения за всички дарения над 20 CAD. За повече информация: 001-514-802-7055 – отец Димитър Шумов.

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

5 Отговори

  1. Категорично възразявам срещу набирането на средства от бедстващия български народ за издигане на сгради и материални постройки. Божията слава – това е човекът с неговите дарби и таланти. Ако сме християни ще наливаме средства в подготовката, способностите и развитието на човешките дарби, които Бог е дарил на хората и така ще въздаваме слава на Създателя. Иначе ставаме исторически материалисти, които се прекланят пред култа към материята и следователно стават идолопоклонници. А за българите в чужбина си има държавна агенция, която се издържа от нашите данъци и би следвало тя да мисли за българските емигранти, които са много богати, нямат никакъв ангажимент към съдбата на совите сънародници в България и могат самички да се оправят. Който иска да служи на Бога и на България да дойде в Отечеството и да живее с 300 лева заплата за Божия слава и като знак за подчинение на наредбите на Църквата, а не да благоденства в странство и да иска от нямащия патриот в Родината.

  2. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Ще дойде ли папата?

    http://www.focus-news.net/?id=n1317404

  3. Lucy Musi Busi каза:

    Споделям горното мнение, че не е редно болен здрав да носи и сит гладен да храни. Едва ли в Монреал всички са богати ама щом не се връщат значи там са по-добре. Освен това там има и други православни храмове да задоволяват духовните нужди на християните. И не на последно място распространена е практиката местните църкви – протестантска или католическа да предоставят храмове на имигрантските църковни общности. Какъв е тогава проблема? Ходила сам и ходя в такива храмове предоставени на сърби или руснаци и обикновено хората там по Коледа и Великден събират дарения за манастири и сиропиталища в Сърбия или Русия. А нашенци в Канада не се посвениха да просят пари от бедна и обрулена България.

  4. Искам само да обърна внимание на възмутените от апела, че около 20% от посетителите на портала Православие.БГ са от чужбина, така че обвиненията в хранене на сити от гладни не са състоятелни. Едва ли авторите на апела очакват бедни български пенсионери да се юрнат да даряват своите левчета през PayPal и да изпразнят кредитните си карти, дето ги нямат.

  5. Стефания каза:

    И кой е казал, че църкви се строят само от богатите?! Значи „бедните“ имат единственото задължение да се оплакват и да чакат на тях да им се даде? Ами вдовицата от евангелието, която пусна последните си пари? Всички други народи в чужбина живеят толкова задружно, с такава връзка с родината си, всички събират средства за издръжка на енориите си, за строеж на нови храмове, не се делят на бедни и богати, а само българите само чакаме да ни се даде повод, да почнем да викаме, че ние на никой никому не дължим, никакви пари за нищо няма да даваме, а обратно, ние сме жертви и на нас трябва да се дава.