Александър Невски в мъгла
на куполите златото помръква,
а най-подир и на самата църква
потъва бавно каменния кораб.
Угасват стъпките и гласовете,
със багрите – и линията трезва,
и на мъглата във небитието
несетно всичко видимо изчезва.
В това безмълвно корабокрушение
напразно бий голямата камбана:
дохождат звуците й приглушени
като от дъното на океана.
Затуй и после в висината синя
лъщят на Невски куполите мокри
и виждаш по зеления му покрив
да съхне сякаш още пласт от тиня.
1972 г.
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
