Адамов комплекс и Евин синдром

Инфериорен мъж и жена, недоволна от този мъж – такъв е основният белег на времето, в което живеем. Лозунгът за половото равенство се е превърнал в подходящ параван за онези мъже, не достигнали мъжка зрялост или изпитващи страх да изпълняват мъжката си роля в живота.

Днес съществуват все повече брачни двойки, при които мъжът е този, който бута количката с бебето или го носи в „кенгуру” на гърдите си, докато жената наблюдава всичко това безучастно, с цигара в ръка. Постигането на това равенство на половете обуславя екзистенциалния срив на мъжа като авторитет, докато жената, в опита си да завземе мъжката му роля, губи и последните атрибути на женствеността си.

Причината за това безредие би следвало да се потърси в нещо, което условно може да се нарече Адамов комплекс и Евин синдром.

Докато живял в рая, Адам не изпълнил мъжката си роля, защото не основал с Ева семейство, въпреки че Бог точно това заповядал веднага след създаването на човека (Бит. 1:28; 2:24). Покрай инфериорния Адам и Ева не успяла да се осъществи като негова жена, а още по-малко като майка. Адам просто не се показал като добър мъж.

Като последица, Ева тръгнала да се лута из рая самотна, без да знае какво да прави със себе си. Адам не знаел къде е жена му и не го било грижа за нея. Точно тогава Ева срещнала змията, която лесно успяла да привлече вниманието й и да я убеди да откъсне плода от дървото за познаване добро и зло. Като приема изкушението на змията, Ева изневерява на Адам. Нейната невярност не е толкова последица от несъвършенството на женската й природа, както векове наред се е възприемало, колкото от недостига на Адамовия авторитет. В лицето на змията Ева открила духовното ръководство, което Адам не й предложил.

Бог е отредил мъжът да бъде авторитет за жената. И когато мъжът не е достатъчно зрял за тази роля, жената търси авторитет у някой друг.

Адам бил длъжен да бъде до жена си и по всяко време да знае какво става с нея. Ако е бил с Ева в мига, в който се е появила змията, той би могъл с лекота да стъпче главата й и така да унищожи подстрекателя към грях. След това, ако Ева вече е била откъснала и опитала плода, Адам е можел да й повлияе да го остави там, където го е намерила и да изплюе залъка от устата си.

Вместо всичко това, слабоватият и несигурен Адам сам взел плода в ръцете си, за да пробва вкуса му. От този миг вкусът на греха ще мъчи човешкия род чак до края на света и вековете.

Въпреки, че линията на греха минава от змията през Ева към Адам, като пръв и най-отговорен за греха Бог призовал именно него (Бит. 3:9). Никакво оправдаване и прехвърляне на вината върху жената не му помогнало. Адам е този, който е отговорен за греха, защото като мъж е бил отговорен за действията и поведението на жена си.

Мъжът е този, който прави жената жена. Въпреки, че се създава впечатлението, че жената е в подчинено положение спрямо мъжа, все пак е факт, че в по-голямата част на своя идентитет жената се осланя на мъжа.

Отношението между мъжа и жената е нещо много повече от отношението между половете. То отразява отношението на Бога към света. Това има предвид и св. ап. Павел, когато говори за брака като за велика тайна на отношението между Христа и Църквата (Еф. 5:32). Съединяването на мъжа и жената в светата Тайна на брака представлява великата Тайна на съединяването на Бога и света. Бог се съединява със сътворения свят в личността на човека. У съвременния човек обаче липсва съзнанието за възвишената му мисия в света. Затова и за него бракът е все по-малко света Тайна и все повече административна формалност.

Равноправието между мъжа и жената не съществува само по себе си, нито е плод на човешките усилия, а произхожда от факта, че Бог е създал света равноправен на Себе си. Но въпреки, че са равноправни, мъжът и жената не са еднакви, защото и Бог и света не са еднакви.

Светът е придобил своето съществуване от Бога и продължава да съществува благодарение на Бога. Както светът е зависим от Бога, така и жената, като икона на този свят, зависи от мъжа.

Мъжът трябва да бъде глава и авторитет за жената, тъкмо защото целият създаден свят трябва да се покорява на Божията воля. Затова и св. апостол Павел сравнява мъжа с Господа (Еф. 5:22).

Всичко това не е нито фаворизиране на мъжа, нито дискриминация на жената, а по-скоро нужда всеки от тях да умножава своите различни, но еднакво ценни дарове.

Във времето, в което живеем доминира култът към жената във всички области: политиката, науката, спорта, изкуството, Църквата… Дори и такива типично мъжки занимания като войната и свещеническата служба не са пощадени от това неочаквано присъствие на жената.

Това, което се случва, е всеобща феминизация на човечеството, която изтласква мъжете на втори или на трети план. Някои тълкуват това явление като борба на жените за човешки права. Това е обикновен фарс, защото по този начин жените придобиват само нови задължения – освен грижите за семейството, от тях сега се очаква и да печелят пари, и да градят кариера рамо до рамо с мъжете.

Присъствието на жената като авторитет във всички сектори на обществото показва нещо съвсем различно.

В духовен план, съвременният човек е отхвърлил Бога като авторитет и вместо на Бога се кланя и служи на света.

Като симптом на тази обща секуларизация на обществото се явява култът към жената и служенето на жената. Когато в западната християнска традиция акцентът се премества от Божия авторитет и духовния живот към стремежа за ефикасно служене на света, тогава се появява и култът към Богородица, символизиращ грижата за света. Секуларизацията най-напред е изопачила култа към Богородица в култ към средновековната мадона, който през ХХ век прераства в култ към съвременната работеща и еманципирана жена. В мига, в който мястото, принадлежащо Богу е заето от света – творението Божие, симптоматично и жената заема мястото, което принадлежи на мъжа. Всичко, което се случва в невидимия, духовен план винаги ще се отразява и в отношението между Бога и света.

Затова, нарушеното отношение между половете не може да бъде решено по оста мъж – жена. Никаква борба за едни или други човешки права няма да доведе до истинско решение. Само ако човек се отвърне от служенето на света към служенето Богу, може да се очаква здраво и пълноценно взаимоотношение с противоположния пол.

Всеки мъж е наследник на Адамовата природа, и то именно с цел да се развива и преобразява в Новия Адам – Христа, в духовно силен и зрял мъж. С такъв мъж и всяка жена ще може да възрастне в Нова Ева – Богородица, в послушна и вярна жена, и добра майка.

За това, че днес повечето жени не проявяват послушание към мъжете си, недоволстват и им възразяват, са виновни самите мъже, които не са достатъчно зрели да бъдат авторитет за жената. Жените и не трябва да слушат такива мъже.

Възвишеността на мъжката и женската природа е показана най-добре на главните икони в църквата, на олтарните икони от лявата и дясната страна на царските двери. Христос държи в ръката Си Евангелието, Той е духовният Авторитет. Мъжът може да извърви пътя на съзряването само ако развие духовния си живот. На другата икона пресвета Богородица държи в ръцете си Дете. Способността на жената да ражда е неизречим дар, даден от Бога на човека, защото и най-великото дело на човешкия ум или човешката ръка не може да се сравнява с едно дете, родено от жена. Затова жената проявява духовната си зрялост в пълнота едва тогава, когато стане майка¹.

Ако олтарните икони отразяваха днешната действителност, щяхме да имаме един феминизиран мъж, държащ в ръце или на кенгуру дете, и една жена – кариеристка, която вместо дете държи книга или, защо не – компютър.

Добре е и достойно за похвала, когато мъжът помага на жената за децата, а жената се реализира в областите, за които има дарование и показва интерес. Но ако това е само подмяна на богодадените мъжка или женска природи, то нито мъжът, нито жената ще бъдат доволни от себе си.

Адамовият комплекс на духовно незрелия и несигурен мъж по необходимост е предизвикал Евиния синдром на неосъществената и незадоволена жена.Неприемането на Божия авторитет от страна на човека и обръщането гръб на Бога е довело до неприемането на мъжа като авторитет от страна на жената. Единственото решение, за да дойде всичко отново на мястото си, е покаянието – обръщането на човека към Бога.

Бележки
¹ Коренът на думата „жена” е gen – „раждам”; жена = тази, която ражда.