Духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита
Бил си Павлов събеседник, апостоле; с него си ни възвестил словото на Божествената благодат, вечнопаметни тайносказателю Тите; затова ти зовем: не преставай да се молиш за всички нас.
Кондак, глас 2
Свети апостол Тит бил родом от остров Крит. Родителите му, макар и благородни по произход – те водели потеклото си от критския цар Мирой, – не били правоверни, а се придържали към идолопоклонството. Отначало Тит също служел на това нечестие и в младите си години с голяма ревност овладявал елинските науки, като изучавал усърдно съчиненията на Омир и други древни философи и поети. Въпреки това той водел незлобив и целомъдрен живот. Въпреки че не познавал истинския Бог, пазел в непорочност девствената чистота на тялото си, както впоследствие свидетелства свети Игнатий Богоносец (1) в посланието си към филаделфийците, наричайки Тит девственик. Бога, Когото не познавал с вярата си, той почитал с добрите си дела и бил угоден на Господа.
Когато навършил двадесет години, Тит чул глас от небето, който му казал:
– Тите! Трябва да напуснеш това място и да спасиш душата си, защото елинското учение не води към спасение.
Като чул този глас, Тит пожелал да го чуе още веднъж, понеже знаел, че понякога има гласове и внушения от идолите. Той вече не искал да вярва в тях, защото започнал да опознава бесовското прелъстяване, на което се поддават всички, които им се покланят. А в родината си останал да живее още една година.
Той получил насън повеление от Бога да прочете еврейските книги и след това видение започнал да ги търси. Когато намерил книгата на свети пророк Исаия (2), Тит я разтворил и попаднал на четиридесет и първа глава, която започва така: “Млъкнете пред Мене, острови” (Ис. 41:1). Докато четял, му се сторило, че Сам Бог изрича тези думи към неговото сърце: “ти си Мой раб, Аз те избрах и не ще те отхвърля, не бой се, защото Аз съм с тебе, не се смущавай (от езическото многобожие), защото Аз съм Бог твой” (Ис. 41:9-10). И още: “Аз съм Господ, Бог твой; държа те за твоята дясна ръка” (Ис. 41:13). В края на главата прочел и за идолското прелъстяване: “И тъй, Аз гледах, и нямаше никого, и между тях не се намери съветник, за да мога да ги попитам, и те да отговорят. Ето, те всички са нищо, нищожни са и делата им: вятър и празнота са техните истукани” (Ис. 41:28-19).
Тези и други слова на пророческата книга като ключ отворили ума му към познанието на Единия истински Бог и наред с това към разбирането на идолската прелест и езическото заблуждение. Оттогава сърцето на Тит пламнало за Бога, Когото почитали евреите.
По това време на остров Крит се заговорило за Христа Бога, Който се явил в плът, живеел сред хората на Иерусалим и извършвал дивни и неописуеми чудеса, защото славата Му стигнала всички краища на земята. Антипатът (т.е. управителят, бел.ред.) на Крит, който се падал вуйчо на Тит, се посъветвал с именити мъже и пратил в Иерусалим своя благоразумен и любознателен племенник, за да послуша и разбере онова, което казвали Христовите уста, и да побеседва с Него. Така той щял най-подробно да извести съотечествениците си за всичко, което сам научи за Христа.
Тит отишъл в Иерусалим. Като видял Владиката Христа, той Му се поклонил и тръгнал след Него и учениците Му, смесил се с народа, който следвал Господа. Тит станал очевидец на много от чудесата, извършени от Христа, видял спасителното страдание на Господа и се уверил във възкресението Му. А след Господнето възнесение, когато Светият Духът слязъл върху апостолите във вид на огнени езици, тъй че те започнали да говорят езиците на различни народи, Тит ги чул да говорят и на критски и много се чудел. В книгата “Деяния на светите апостоли” е описано, че критяни (сред тях бил и Тит) и араби се чудели и говорели помежду си: “как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела” (Деян. 2:10-11)? По-късно Тит разказал за всичко това в отечеството си.
Блаженият Тит взел участие и в апостолското служение. Когато вратата на вярата била отворена и за езичниците (Деян. 14:27) и били кръстени стотникът Корнилий, а после и други елини, тогава и Тит, който по произход бил езичник и необрязан, приел кръщение от свети апостол Павел. Макар че той повярвал в Христа, апостолите не го приемали в първенствуващата църква, преди да се кръсти, понеже не приемали необрязани. А Тит не искал да изпълни старозаветния обред на обрезанието. Повярвалите в Христа иудеи първоначално изисквали това от всички езичници, като казвали, че без обрезание никой не може да получи спасение, както се повествува и в книгата “Деяния на светите апостоли”: “А някои, слезли от Иудея, учеха братята: ако се не обрежете по обреда Моисеев, не можете се спаси” (Деян. 15:1). Те роптаели и против светия първовърховен апостол Петър заради кръщението на стотника Корнилий и започнали да спорят с него, като го укорявали, задето ходил при необрязани човеци и ял с тях. Когато светите апостоли разгледали на събора този въпрос, те постановили езичниците да не бъдат принуждавани да се обрязват. Тогава и блаженият Тит приел кръщението, понеже никой не го принуждавал към обрезание, за което споменава и апостол Павел в посланието до Галатяни: “Но и Тит, който беше с мене, макар и елин, не биде принуден да се обреже” (Гал. 2:3).
След кръщението Тит бил упълномощен от другите върховни апостоли да поеме апостолско служение и бил причислен към другите седемдесет апостоли. Заедно с Павел той бил пратен да проповядва словото Божие при езичниците и постоянно го следвал не само като ученик учителя, но и като син – своя възлюбен баща; и Павел го нарича свой син, както може да се види от посланието му: “до Тита – казва свети Павел – истинско по общата вяра чедо” (Тит. 1:4). Тит пътешествал понякога заедно с апостол Павел, а понякога бил пращан от него да проповядва самостоятелно. Така например той бил пратен в Далмация, за което апостолът споменава в посланието си до Тимотей: “Тит (отиде) в Далмация” (2Тим. 4:10), тоест бил пратен от него да проповядва Евангелието в далматинските градове. Понякога апостол Павел пращал по него своите апостолски послания, например до Коринтяните, на които пише: “Аз помолих Тита и пратих с него едного от братята” (2 Кор. 12:18). Той казва още: “затова помолихме Тита, както бе наченал по-рано, тъй и да завърши у вас и това добро дело” (2 Кор. 8:6). И още: “Да благодарим Богу, Който вложи в сърцето на Тита същото усърдие за вас” (2 Кор. 8:16). Несъмнено Павел изпитвал към Тит голяма духовна обич в Христа, тъй като го нарича ту чедо, ту свой брат, а когато Тит се забавил по пътя, Павел много скърбял за него: “Когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото евангелие, и врата ми бяха отворени в име Господне, духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита” (2 Кор. 2:12-13). И както великият апостол скърбял без Тит, така и се утешавал с негово присъствие, защото казва: “Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита” (2 Кор. 7:6), и: “още повече се зарадвахме с радостта на Тита” (2 Кор. 7:13).
Преминавайки през много страни с благовестието на Христовото име, светите апостоли стигнали в родината на Тит. По това време антипат на Крит бил Рустил, мъжът на Титовата сестра. Той чул апостолската проповед за Христа Бога и отначало се отнесъл с насмешка към нея. Но когато апостол Павел възкресил умрелия му син, Рустил повярвал в Христа и приел светото кръщение с целия си дом, а заедно с тях и много други неверни, жители на този остров. А свети Павел поставил блажения Тит за епископ на остров Крит и другите съседни острови и като му поверил новопросветените християни, се отправил в други страни, за да проповядва Христовото име на езичниците. Когато дошъл в Никопол, свети Павел написал послание до Тит, в което го поучавал в благото управление на паството: “Затова те оставих в Крит, за да довършиш несвършеното и да поставиш по всички градове презвитери, както бях ти поръчал” (Тит. 1:5). Обяснявайки тези апостолски слова, свети Иоан Златоуст пише: “Тит бил най-изкусният сред всички около Павел, защото, ако не беше изкусен, Павел не би му поверил целия остров, не би му наредил да довърши несвършеното, не би подчинил на неговия съд епископите, ако не се надяваше на този мъж.”
Когато Павел се задържал в Никопол, отново повикал при себе си Тит, както казва в посланието си към него: “Кога изпратя при тебе Артема или Тихика, побързай да дойдеш при мене в Никопол, защото реших там да презимувам” (Тит. 3:12). Тит отишъл при него в Никопол, а не след дълго Павел отново го пратил в Крит. След това свети Павел бил хванат в Иерусалим, окован и пратен в Рим. Щом научил за това, Тит се отправил в Рим, за да види страдалческия подвиг на своя учител. Той останал в града до кончината на свети апостол Павел. След като по заповед на Нерон (царувал от 54 до 68 г., бел.ред.) била отсечена честната глава на апостола, Тит погребал тялото му и отново се завърнал при паството си в Крит. Неговият епископски престол се намирал в един от най-хубавите критски градове, наречен Гортина. Там той непрестанно се трудел, обръщайки елините от тяхното заблуждение към Христа, непрестанно ги поучавал и утвърждавал вярата им с чудеса.
Трябва да кажем, че на острова имало идол на почитаната от езичниците богиня Диана (3), на който се покланяли и принасяли жертви много елини. Веднъж свети Тит отишъл на мястото, където се събирали нечестивите, и започнал да им проповядва Божието слово, увещавайки ги да се обърнат към истинския Бог. Но понеже хората не го слушали, той се помолил на Бога и идолът паднал и се разсипал в прах. Тогава всички присъстващи се ужасили и петстотин души в този ден повярвали в Христа. А когато по заповед на римския император на остров Крит се строял голям идолски храм в чест на мерзкия бог Зевс (4) и постройката била почти готова, минавайки оттам, Христовият апостол Тит се помолил на истинския Бог и храмът внезапно се сринал до основи. Като видели това чудо, много елини се обърнали към Христа и построили прекрасна църква в името на Господа Иисуса, истинския Бог.
Просвещавайки остров Крит и съседните страни със светлината на светата вяра, апостол Тит достигнал дълбоки старини. Той се преставил в Господа на деветдесет и четири години. При кончината му ангели слезли от небето, за да вземат душата му, и лицето му просияло като слънце. Защото нашият Господ Иисус Христос почел със сиянието на светлината смъртта на този, чийто живот бил светлина за света (5).
Бележки
(1) Паметта на свети Игнатий Богоносец се почита от светата Църква на 29 януари и 20 декември.
(2) Исаия – един от най-великите старозаветни пророци. Той бил от царски род, живял и пророкувал в Иерусалим, във времената на иудейските царе Охозия, Иоатам, Ахаз и Езекия. Пророчествата на Исаия, които се отнасят към Иисус Христос, са толкова ясни и определени, че го наричат “старозаветен евангелист”. Паметта му се чества от светата Църква на 9 май (на тази дата е и неговото житие).
(3) Древните гърци почитали Диана като богиня на лова и изобщо покровителка на природата.
(4) Зевс бил върховното древногръцко божество – родоначалник на всички богове и хора.
(5) Честните мощи на свети апостол Тит почивали в съборната църква в Гортина. След опустошаването на острова от сарацините през 823 г. от мощите останала само главата, която била пренесена във Венеция, в храма на свети Марко. Но според други данни главата на апостола се пази на остров Крит в храма, носещ неговото име.
Източник: „Жития на светиите“, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.
