Писанието е точно, затова нищо не поправяй
Радвай се, благодатна Богородице Дево,
защото от тебе изгря Слънцето на правдата –
Христос, нашият Бог,
Който просвещава стоящите в мрак;
радвай се и ти, праведни старче,
защото си приел в обятията си
Освободителя на нашите души,
Който ни дарява и възкресението.
Тропар, гл. 1
Христе Боже, Който с раждането Си освети девическата утроба и, както подобаваше, благослови ръцете на Симеон, Ти побърза и сега и ни спаси; но дай мир на населението от войните и утвърди царете, които си възлюбил, единствени Човеколюбче!
Кондак, гл. 1
Според еврейския обичай, установен в старозаветния закон, младенецът Иисус на 40-ия ден е заведен в Йерусалимския храм. По това време в града живее благочестивият старец Симеон, който съгласно преданието е един от 70-те преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки език. Докато превежда книгата на св. пророк Исая, той иска да поправи текста, където се казва, че Девицата ще зачене. Тогава му се явява Ангел Господен и му казва: „Писанието е точно, затова нищо не поправяй. Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тези думи“. От този момент той с вяра очаквал идването на Месията. По внушение на Св. Дух, в деня, когато Синът Божи е въведен в Господния храм, старецът се озовава също там. Тогава взел Младенеца, с пророческо вдъхновение Симеон изрича: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си смиром; защото очите ми видяха Твоето Спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“ (Лук. 29-32). След това праведникът се обръща към Св. Богородица с думите, потвърдили се с живота на Спасителя и историята на основаната от Него Църква: „Ето Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия – и на самата тебе меч ще прониже душата, – за да се открият мислите на много сърца“ (Лук. 34-35).
На 2 февруари от древност се празнува това знаменателно събитие и празникът се нарича „Сретение“, т.е. среща, защото праведният Симеон посреща Богомладенеца в храма и по Божие вдъхновение изрича споменатите пророчески думи. Традицията новороденото да посети храма Господен на 40-ич ден се спазва и до днес. Това е денят, в който се четат очистителни молитви на майката.
„Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото“, да просвети със светлината на Своето Божествено учение душите и пътя на всички, подирили помощта Му. Не е слабост да се върнеш назад, разбирайки, че пътят, по който вървиш, е грешен. Слабост е да продължиш по този път.
Откъс от книгата „От Рождество до Възкресение“ на Ана-Мария Кръстева, Омофор, 2010.
