Слово за св. Климент Охридски

Сего ради божественную твою паметь, Клименте, славим.

Из тропара на светителя

Митрополит на САЩ, Канада и Австралия Йосиф

Колко хубаво и колко приятно е отново да сме в благодатния дом на Духовната академия „Св. Климент Охридски”! На 25 ноември 1969 г., като студент богослов, бях проповедник на всенощното бдение в академическия параклис тук. През декември 1980 г., по случай 1140 години от рождението на св. Климент (840–916), бях ръкоположен за епископ с неговата титла „Велички”. Днес, с благословението на Светейшия ни патриарх и по решение на Светия Синод, имам високата чест, като гост от далечната Българска източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия, да отслужа света Литургия и да се потопя в благодатната среда на св. Климент, като напомня за чудния му живот и дела.

Споделям с вас това, защото, наравно със св. Богородица и св. Йосиф Благообразни, св. Климент е родният светец, у когото намирам всичко за себе си и към когото отправям ежедневно молитви пред иконата му на домашния ми иконостас.

Пък и заслужава си да търсиш прозрение в Божията воля дори в собствения си живот, да се радваш в момент като тоя сега с радостта на светата родна Православна църква, на своите наставници по вяра, професори по образование и съработници по наука, ведно с всички вас – почитателите на нашата Алма Матер, да дадеш оправдание в старателно подражаване на Първия епископ на българския език, „предал на българите всичко, което се отнася до Църквата, с което се прославя паметта на Бога и на светиите и чрез което се трогват душите” (Милев, Ал. Жития на Кли-мент Охридски. София, 1961).

Да, всички вие много знаете за св. Климент. Известно е впрочем, че всичко, което той е предал на български език, се пази от трудолюбиви хора. Дълбоко и много мъдро е обаче с „ясни слова” пак и пак да възхвалим „новия Павел за новите коринтяни – българите”, за когото изпитваме гордост, като четем, че преписи от негови творби се намират от Северния ледовит океан до Света гора Атон и от Синайския полуостров и Уралските планини до Адриатическо море, а сега, чрез нашите задгранични епархии, и в Западна Европа, в САЩ, Канада и Австралия.

Определено може да се каже, че мъдрият Климент стои на първо място по популярност и разпространеност в реда на южнославянските книжовници. Много често негови творби се приписват на св. Йоан Златоуст. „Златниот Климент” – така го знаят нашите братя и сестри сънародници в Охрида преславен и в македоно-българските църковни общини в далечната ни епархия.

Защо? На какво, мислите, се дължи всичко това? На усилния му труд и на укрепяващата го Божествена благодат. Житиеписецът му отбелязва: „Ние никога не го видяхме той да бездейства (…). Понякога в едно и също време вършеше две работи”. „Той съставил прости и ясни слова за всички празници, които са понятни дори за най-простия българин.” Чрез тях съборил „стената на незнанието” и облагородил човешките души. И още: „Не бил той празнодумец, ни празноделец, а ратник бил на дейната и жива любов, която дава, а не взема” (Ст. Станчев). Милващата Божия благодат пък още приживе го направила Чудотворец.

Връщал се веднъж той от Главеница в Охрид. Срещнали го двама разслабени и един слепец. Изпълнен със състрадание, св. Климент вдигнал очи към небето, допрял се до нещастните и парализираните скочили като елени, а за слепеца бляснала светлина. В какво ли не може да бъде пример за всички нас св. Климент? Та той е толкова изряден по живот и дела, че да се чудиш, да се чудиш и маеш в какво да го следваш! С една дума – светец!

Чуйте сега една много интересна бележка в едно от неговите жития: „Той (Златният св. Климент) си поставил за образец на своя живот великия Методий и се грижел и молел да не се измами, когато му подражава. И поставяйки за основа на собственото си поведение неговия живот и дела като някаква картина от опитен в изкуството живописец, той усърдно се стараел да нарисува себе си според него. Защото, както никой друг, той знаел живота му, тъй като от младежки и юношески години го придружавал и видял с очите си всичките дела на своя учител” (Ал. Милев). А ние, които с години гледаме свети-Климентовия образ и учим за неговия живот и дела, стараем ли се да нарисуваме себе си според него, като му подражаваме? „Съдете с праведен съд” (Йоан 7:24).

Или ще каже някой: „Ама сега е много трудно време, дядо Владика! Има много пречки. След 45 години на индиферентност, отрицание и отхвърляне на по-активна църковна дейност, на официално призната вече погрешна дългогодишна злоупотреба с душата, земята, въздуха и водата на България, как да подражаваме на св. Климента, как да излезем от трудността и да спасим Родината си от всякаква беда?”

Моля, моля! На св. Климента да не му е било леко при наличието на толкова пречки: византийското духовенство явно се отнасяло отрицателно към него; княз Владимир е бил против християнството и славянската писменост; народът ни е бил груб и неук. И въпреки това за по-малко от 45 години той развил изумителна дейност: разпространил християнството, изградил Българската църква, ръкоположил родно духовенство, обучил 3 500 ученици, създал по-съвършена азбука, оставил ни писмени съвети за какво ли не. А бил човек като нас с вас, в плът, но трудолюбив, прозорлив, безстрашен и със силна вяра в Бога.

В неговите трудове намираме отговора дори на проблема на нашите бежанци днес по света, сполучливо интерпретиран от президента Джон Кенеди като въпрос към американеца: „Питай не какво твоята страна може да направи за тебе, а отговори ти какво можеш да направиш за твоята страна?” Св. Климент първом от себе си дал на България, за да му бъде тя благодарна вовеки. И на въпроса, как да излезем от нашата национална беда, отговор можем да получим пак в неговото житие: като довършим недовършеното от нашите предци, като засилим Божествената проповед, като утвърдим непоколебимо светото Православие, като построим навсякъде черкви и дадем широк и открит път на Божия закон.

Доскоро викахме: чрез култура към прогрес! Св. Климент днес ни учи: чрез просвета към култура. Перспективите, които начертава, и енергията, с която действа, показват, че той е имал съзнанието не само на силно вярващ човек, но и на искрен патриот. Чрез него ние познахме Бога, всички чрез Евангелието ни роди, Църквата ни сдоби с песенни творби, за Майката Божия състави чудни разкази и Кръстителя Господен не остави непохвален, житията на светиите ни дари, монасите ни напъти към подвижничество, свещениците ни приучи как да живеят по църковния канон, народа ни очисти чрез словото, „що ни е проповядвал” (Йоан 15:32).

Въобще на всички полезни начинания през Първото ни царство архиерейски благословии е дал! И ако имаме „Златен век” в нашата история, то е защото „Златният Климент” е живял тогаз! Той е най-първият, най-изтъкнатият, най-заслужилият измежду всички потрудили се още от времето на св. Борис и Симеон; нему висока оценка дава не само родната ни Църква, но дори и ония от университета, които не зачетоха в него апологета, отделиха му факултета и му принизиха авторитета, срамувайки се да го назоват „СВЕТИ”!

За наша обща българска утеха обаче, в центъра на столичния ни град Духовната ни академия без „страх пред смъртта през цял живот” (Евр. 2:15) не престана да се назовава с неговото свято име. И с едно сърце, и с една уста в петъчните акатистни служби повтаря тържествено завършека на всеки икос: „Радвай се, светителю, отче наш Клименте, Охридски чудотворче, равноапостолни просветителю на българския народ!” Св. Климент – радост и живот, стълб и крепило, съдба и бъдеще на Българската църква и нейния народ! Четиринадесетвековна е вече България! Повече от 1100 години от тях принадлежат на Българското православие.

Българщина и Православие – през всичката ни история те са неразделни. Разлъчиш ли едното, унищожаваш и другото. Кой ли не се е вглеждал в нас? Кой ли не е пожелавал земята на България? Кой ли не е мечтал да притежава пъпа на Балканите? Никой народ по света не е бил толкова много унищожаван, асимилиран, ислямизиран, потурчван, погърчван, посръбчван, порумънчван и помакедончван, както българският. Византия искаше дори да ни погълне, но Византия я вече няма, а България съществува. И това ще бъде съдба на всеки, който се опита да ни унищожи, защото над нас грее звездата на възхода на Климента свети. Чрез неговия дух неразделният ни роден край през цели векове мечтай простор и висоти (Ст. Чилингиров). Нещо повече: „Заедно с писаните пергаменти св. Климент ни е завещал и нещо друго, което никой не може да изгори. Това е живото ни българско слово!” (Д. Сяров).

Точно това живо слово ни уверява, че от България св. Климент е излязъл, за България е мислел, към България се е запътил, България му е дала успокоение, на България той посветил целия си живот и светост, България ще бъде под неговия покров, во веки веков! Затова не само св. цар Борис Покръстител, но и ние благодарим на Бога днес, че ни е изпратил такъв служител като благодетел на България и ни е подарил за учител и устроител на вярата не случайно лице, а изповедник и мъченик.

Такова е и упованието ни днес: по молитвите на св. Климента, Всевишният Бог и занапред да ни милва да даваме по нещо на света, а Светият Дух да се всели в гръдта ни, та да запазим хубавата ни българска вяра, род, име и език, и България, ведно със старославната ни Патриаршия, да пребъде вовеки на света! Повторете и вие, приятели на Христа: „Да пребъде!”

Това особено трябва да знаят нашите студенти, към които се обръщам с предизвикателен глас сега: Виждате, възлюбени, днес тук е целият ни Свети Синод със Светейшия патриарх Максим. Светият Синод иждивява не малко от своите средства за материалното съществуване на Духовната академия. И ние – тук в Родината и „в разсеянии суших” – очакваме да може това наше висше духовно учебно заведение да се развива правилно и да постига своите цели.

Вие, студентите, сте нашето бъдеще. Св. Климент ви призовава тъй да използвате времето си в неговата Академия, че още от утре да сте готови да разкривате истините на правата ни вяра, да проповядвате Христа, да се грижите за спасението на човешката душа, да изграждате и оформяте новия век, който вече без предупреждение ни завладя.

Как ще сторите всичко това? Как ще богословствате? По примера на св. Климента. Не чрез теоретично-философски, диалектическо-материалистически, икуменическо-марксически и догматични трудове, а чрез запознаване с делото на библейски лица и християнски светци, чрез тълкуване на съдържанието и смисъла на християнските празници. Това е новата патристика, която, както каза на това място тук през 1969 г. Вселенският патриарх Атинагор, вие трябва да създавате, като имате предвид съвременния човек, който е и човек на бъдещето, за когото Христос умря и заради когото съществува светата Църква и богословието, а не чистата наука и теория.

Вие трябва да излезете оттук силни, смели, борбени, отличници, с благочестив професионален дух, готови да служите само на светата Църква и нейния народ до кръв. Време е вече да се излезе изпод стъкления похлупак на самодоволството. Да не изоставяме православния българин и вярващата българка да се губят в хаоса на доскорошната идейна вавилония. Божието домостроителство изисква това. „Недейте се чуди на това” (Йоан 5:28), защото зад всяко преобразувание в света стои план на Божия промисъл. Такъв план има и за богословието и вие сте длъжни да го проумеете. И богословстването ви да бъде не в академичен, а в светиклиментовски дух; не слово за Бога, а Божие слово, обединяващо българския народ, произтичащо от личната ви вяра, духовна подготовка, литургични изживявания и вътрешен религиозен опит.

Наша грижа, като върховна управа на БПЦ, пък е: смело, сръчно и без бавеж да направим всичко, което зависи от нас, за да поправим грешките на миналото, да се освободим от робството на „възможния благоразумен компромис” и да подготвим вашия път, за да можете да проповядвате със сила при свобода и истина разпнатия и възкръснал Христос и да доведете докрай единството в Христа на целокупния ни български народ, та още по-явно да се свети Божието име, да дойде Неговото царство, да бъде Неговата воля, по земята ни отново да изобилства всякаква храна, да престане бягството от свидния ни роден край и всички, които сме в диаспора, да се прибираме с радост у дома.

От Бога ни е даден св. Климент – това трябва всички да разберем. Той е българското чудо, в него е ключът на църковно-народния ни растеж. За пример той трябва да ни бъде във вяра, в надежда, в любов, в родолюбие, в човеколюбие, в плодовете на Светия Дух. Дълг ни е да го знаем, да го тачим, да го търсим, да го величаем, да му подражаваме в учение, живот и дела. Той е нашата гордост и благословение, той е и нашият помощник в беда.

И колко хубаво е, че сме в такова множество сега! В съвместна молитва днес се помолихме и получихме неговата благодатна сила, ето, аз я чувствам вече в мен; сила, която повече от всякога ни е необходима; сила, която да зачева и ражда при духовна съсредоточеност; сила, която да може да се посее и покълне по утъпканите и омърсени, осквернените и окървавени поприща на живота на земята (Патриарх Кирил), на която и ние с вас изживяваме своя дял. Прочее, да речем всички в един глас: „КЛИМЕНТЕ, СВЕТИТЕЛЮ, МОЛИ СЕ ЗА НАС, КОИТО ЧЕСТВАМЕ БОЖЕСТВЕНАТА ТИ ПАМЕТ!” Амин.

„Църковен вестник”, бр. 44/1990 г.

Из Да пазим Божия закон от на САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф, Омофор, 2009