Св. Атанасий Александрийски: Няма по-голямо благо от това – “братя да живеят наедно”
Стълб си бил на Православието, като си утвърдил Църквата на Божествените догмати, свещеноначалниче Атанасие,
защото, като си проповядвал, проповядвайки Сина Единосъщен на Отца, си посрамил Ария.
Отче преподобни, Христа Бога моли да дарува нам велика милост.
Тропар, глас трети
Св. Атанасий е роден в Александрия между 293 и 298 г. (според някои автори в 293 г., а според други в 295 г.) от родители християни – гърци, макар и по-късно, като Александрийски архиепископ, да е произнасял някои от проповедите си и да е писал на коптски език. Като дете той е преживял жестокото гонение на християните при император Диоклециан в 303 г.
Записаното от Руфин Аквилейски предание, че св. Атанасий като дете, в играта със своите връстници-езичници ги кръщавал, подражавайки на епископа, не се потвърждава от други древни свидетелства. Във всеки случай още от ранна детска възраст той се отличавал с дълбоката си вяра, с която бил закърмен в семейната среда.
Тази му вяра по-късно била засилена и укрепена и от образованието, което той получил. Александрия по това време била един от културните центрове и се славела със своето бележито катехизическо училище. Тук св. Атанасий е имал възможност да получи солидно за онова време образование и много добра подготовка за бъдещата си архипастирска дейност. В своето похвално слово за него св. Григорий Богослов наистина отбелязва, че той “употребил малко време за изучаване на светските науки”. Но оттук не следва, че той не е бил запознат и с тия науки. Това говори несъмнено за големите дарования и способности на младия Атанасий. Защото още от първите му съчинения (”Слово против езичниците” и “Слово за въплъщението на Логоса”) се вижда, че той е бил добре запознат с философията на Платон, стоиците, епикурейците и неаполитанците. Познавал е много добре и съчиненията и учението на предишните църковни отци и писатели – апостолските мъже, апологетите, св. Ириней Лионски, Климент Александрийски и Ориген. Според свидетелствата на църковния историк Сократ и Сулпиций Север той изучавал и право. Но от всичко най-добре изучил Свещ. Писание – вероятно най-напред в Александрийското катехизическо училище под съществуващите тогава тълкувания на библейския текст. Според свидетелството на св. Григорий Богослов той така “изучил всички книги на Стария и Новия Завет, както друг не е изучил и една”. Връзките му с египетските монаси-отшелници, особено с преп. Антоний Велики, засилили у него стремежа към аскетически живот и укрепили безграничната му преданост към истините на вярата и смелата им защита през целия му живот.
Дълбоката вяра, големите дарования, подготовката и благочестието на младия Атaнасий, както и чистотата на живота и предаността му към Църквата, привлекли вниманието на Александрийския архиепископ Александър и той го взел при себе си, като го назначил за свой секретар. Под грижите и ръководството на просветения архипастир Атанасий още повече задълбочил и усъвършенствал своите богословски познания. В 319 г. архиепископ Александър го ръкоположил за дякон. За отношенията между архипастира и младия дякон св. Кирил Александрийски свидетелства, че “макар Атанасий да не заемал никакъв епископски престол и да бил само един от клириците, по остротата на ума си, по неговата кротост и извънредно тънкото и безпримерното му благоразумие, бил приет от блаженопаметния епископ Александър като негов близък човек, двамата живеели като баща и син”. Св. Атанасий станал най-близкият помощник и съветник на архиепископ Александър, особено в борбата му против арианството.
Като дякон на архиепископ Александър св. Атанасий присъствал и взел дейно участие в заседанията на Първия вселенски събор в Никея (325 г.). Макар и още млад дякон, по думите на св. Григорий Богослов, той “бил удостоен с първенство между събралите се” епископи. Изявил се на събора като смел и твърд защитник на православието, “най-силен борец против арианите”, “бил предмет на удивление на светия и велик Никейски събор”. Оттогава цялата негова по-нататъшна дейност е свързана с борбата против арианството. Това му навлякло непримиримата омраза на арианската партия начело с епископ Евсевий Никомидийски.
Наскоро след събора архиепископ Александър починал. За негов заместник на 8 юни 328 г. (според някои автори – 326 г.) единодушно бил избран от клира и народа св. Атанасий и ръкоположен от множество египетски епископи. Положението на Александрийската църква по това време не било спокойно. Осъденият на Александрийския събор още през времето на св. Петър Александрийски Ликополски епископ Мелитий за нарушение на църковните канони продължавал да извършва ръкоположения. Първият вселенски събор сложил край на това разделение в Египетската църква. Но по-късно ръкоположеният от Мелитий Иоан Аркаф възобновил мелетианския разкол, като се отделил от законния си архиепископ – Александрийския. А и арианите ръкоположили след смъртта на архиепископ Александър свой привърженик за александрийски епископ. И едните, и другите – мелетиани и ариани – насочили своите стрели срещу смелия и неустрашим защитник на Никейската вероизповед.
Затова св. Атанасий, заел достойно престола на св. евангелист Марко, трябвало да употреби всички сили и средства за запазване чистотата на вярата и мира, единомислието и единството в Църквата. От това време започнали за него непрекъснати тревоги, беди и страдания. Не един път той бил изправян пред смъртна опасност. Пет пъти той бил отстраняван от Александрийската архиепископска катедра и прекарал повече от 17 години в изгнание.
Осъденият на Първия вселенски събор на заточение еретик Арий, по настояването и застъпничеството на неговите привърженици пред император Константин, бил освободен. Арианската партия, начело с епископ Евсевий Никодимийски, настоятелно искала от св. Атанасий да приеме Арий в църковно общение в Александрия. Св. Атанасий решително отказал. Приближените до императора ариани успели да го убедят той да се застъпи пред св. Атанасий за приемането на Арий в църковно общение. На писмото на императора св. Атанасий отговорил отрицателно, като между другото написал: “Ереста, която въстава против Иисуса Христа, не може да бъде приета в общение с Православната църква… Ония, които са създали ерес, които явно се противят на истината и са осъдени на вселенски събор, не могат да бъдат приети в общение….”. Императорът остъпил. Арианите обаче не се примирили. Те се опитали с клевети и дръзки обвинения да злепоставят св. Атанасий. Обвинили го, че по негова заповед бил убит мелетианския епископ Арсений и била отрязана едната му ръка, за да върши с нея св. Атанасий магии, че пак по негова заповед презвитер Макарий нападнал самозванеца “презвитер” Исхир, когато извършвал богослужение, и станал причина да се разбие свещената чаша. Обвинили го още в жестокост към клира, в политическа неблагонадежност и др. На събора в Тир в 335 г. св. Атанасий опровергал всички обвинения. Невинността му и висотата на нравствения му живот били засвидетелствани от всички египетски епископи. Те представили на събора епископ Арсений жив и здрав – с непокътнати ръце. Въпреки това арианите и мелетианите склонили императора на своя страна, като отправили срещу св. Атанасий ново страшно обвинение, че той пречи на ежегодното изпращане на зърнени храни от Александрия в Константинопол. По нареждане на императора св. Атанасий бил отстранен от архиепископската катедра и изпратен на заточение в Трир – Галия (първо изгнание, 335-337 г.). Тук св. Атанасий бил приет с голяма любов. Арианите обаче не успели да убедят императора да бъде избран заместник на св. Атанасий. След смъртта на император Константин, по застъпничеството на западния император Константин ІІ, добре разположен към св. Атанасий, източният император Констанций разрешил св. Атанасий да се завърне в Александрия, където бил посрещнат с радост от клира и народа на 23 ноември 337 г.
Веднага след завръщането на св. Атанасий в Александрия арианите и мелетианите подновили своите клевети против него. Обвинили го, че незаконно заел катедрата си, без да е отменено съборното решение на Тирския събор за отстраняването му. Спечелили на своя страна император Констанций. По предложение на Евсевий Никомидийски на мястото на св. Атанасий бил назначен отлъчения на Първия вселенски събор ариански презвитер Пист, ръкоположен за епископ от арианина Секунд Птолемандски. На събора на египетските епископи св. Атанасий разобличил Пист, като припомнил миналия му живот. Всички епископи го предали на анатема. Съборът решително опровергал обвиненията срещу св. Атанасий. Отправено било послание от името на събора до всички църкви, в което убедително се доказва невинността на светителя. Въпреки това на събора на арианските епископи в Антиохия в 338 или 339 г. – св. Атанасий отново бил обявен за свален от архиепископската катедра по силата на решението на Тирския събор от 335 г. Египетският префект Филагрий, поддръжник на арианите, с въоръжена сила и кръвопролития въвел в Александрия назначения от Антиохийския събор за Александрийски епископ свой съотечественик Григорий Кападокиец. Св. Атанасий трябвало отново да напусне престолния си град. Отправил се за Рим, където бил приет сърдечно от папа Юлий І (второ изгнание, 339-346 г.). Пребиваването на св. Атанасий на Запад имало благотворни последици за Западната църква. Той запознал западните християни с необикновения живот на египетските монаси-отшелници и с това допринесъл твърде много за разпространението и процъфтяването на монашеството на Запад. На съборите в Рим (340 г.) и Сердика (343 г.), където присъствал св. Атанасий, той бил напълно оправдан, а арианите разобличени. Папа Юлий І отправил послание до евсевианите, в което между другото написал: “Арианите, които враждуват не само против човеците, но и против Самия Иисус Христос, на Никейския събор са отлъчени от Църквата, в нищо обаче не могат да бъдат упрекнати Атанасий и Маркел: следователно, не Атанасий, Маркел или някой друг от гонените от вас, е постъпил против съборните определения, но вие първи сте въстанали против великия Никейски събор, като сте приели в общение ония, които той е подхвърлил на справедливо проклятие”. След смъртта на Григорий (345 г.) император Констанций отправил покана до св. Атанасий, убеден в неговата невинност, да се завърне в Александрия. На 21 ноември 346 г. св. Атанасий заел отново архиепископската си катедра.
След смъртта на император Констанс (350 г.) император Констанций отново застанал открито и решително на страната на арианите. Под негово влияние на съборите в Арелат (Арлес, 353 г.) и Медиолан (Милано, 355 г.) св. Атанасий бил обявен за свален от катедрата. Смелите му немногобройни защитници, между които епископ Осий Кордовски и папа Либерий, били изпратени на заточение. В началото на 356 г. военачалникът Сириан бил изпратен в Александрия от императора, за да задържи св. Атанасий. По време на вечерното богослужение той влязъл с придружаващите го войници в храма “Св. мъченик Теона”, но св. Атанасий успял незабелязано да се укрие между певците и да напусне храма. Отдалечил се в пустинята при монасите-отшелници (трето изгнание, 356-362 г.). И оттук той не преставал да проявява бащински грижи за своето паство. Освен съчиненията, които писал през това време, той непрестанно изпращал писма в Александрия и другите египетски църкви, като утешавал верните чеда на Църквата и им внушавал да пазят чистотата на вярата. Александрийската архиепископска катедра била заета от арианския епископ Георги Кападокиец. След неговото пристигане в Александрия православните били подложени на жестоки преследвания. На православните епископи било предложено със заплаха от арианите да подпишат арианската вероизповед. Като научил това св. Атанасий написал послание до своите събратя епископи в Египет и Либия, в което ги увещавал да запазят Никейската вяра. Незаконният Александрийски епископ Георги Кападокиец се задържал в Александрия само няколко месеца. Когато след тригодишното отсъствие се завърнал отново в Александрия, той станал жертва на предизвикания от самия него бунт сред народа.
Св. Атанасий могъл да се завърне в Александрия едва на 21 февруари 362 г., когато новият император Юлиян Отстъпник разрешил на всички епископи-изгнаници да се завърнат и да заемат епископските си катедри.
След завръщането си в Александрия св. Атанасий проявил всестранни грижи за омиротворяване на Църквата. Свикал голям епископски събор, който определил условията за приемането на арианите в Църквата и установил мерки за прекратяването на мелетианския разкол. На събора св. Атанасий проявил голяма загриженост за възстановяване на мира в Църквата, рядка търпимост, благоразумна умереност и бащинска любов. Взетите на събора решения допринесли за помиряването на никейците с полуарианите. Тази помирителна и умиротворителна дейност на св. Атанасий не се понравила на император Юлиян. С разрешаването на заточените епископи да се завърнат на катедрите си той целял да раздуха още повече враждата и борбата между православните и арианите, и с това да постави пред още по-големи изпитания Църквата. По негова заповед, още същата година (24 октомври 362 г.) св. Атанасий бил отстранен от архиепископската катедра. Отдалечил се в Тиваида – Горен Египет (четвърто изгнание, 362-364 г.). При раздялата си с насъбралото се множество вярващи св. Атанасий ги утешил със следните забележителни думи: “Не се заблуждавайте, братя, това е само едно малко облаче, което бързо ще изчезне”. При паството си св. Атанасий се завърнал отново на 20 февруари 364 г. след смъртта на император Юлиан (26 юни, 363 г.) и след като предварително се срещнал в Антиохия с новия император Йовиан, който бил добре разположен към Църквата и към самия него.
Приемникът на Йовиан – император Валент, фанатичен привърженик и поддръжник на арианството, подновил преследването на св. Атанасий, като издал указ за отстраняването на всички епископи, които били изпратени в изгнание при император Констанций и освободени при император Юлиан. На 5 октомври 365 г. св. Атнасий напуснал тайно Александрия и се уединил в околностите ѝ (пето изгнание, 365-366 г.). Отстраняването на св. Атанасий от Александрия предизвикало сред православното население голямо вълнение, което застрашавало да се превърне в открит бунт. Това принудило император Валент с указ от 1 февруари 366 г. да разреши на св. Атанасий да се завърне в Александрия. С това се прекратили бедствията и страданията на великия светител, който до края на живота си (2 май 373 г.), макар крайно изнурен и в преклонна възраст, непрестанно се грижел за повереното му паство и за умиротворяването на Църквата.
Целият живот и архипастирската дейност на св. Атанасий са жертвен подвиг в защита на вярата и за запазване на мира в Църквата. Като архипастир той се отличавал със силна и непоколебима вяра, която възпламенявала и укрепвала вярата на заобикалящите го и изобщо на верните чеда на Църквата. Да бъдеш на страната на св. Атанасий за тогавашните християни означавало да бъдеш истински член на Църквата Христова. “Твоето усърдие към Атанасий – писал св. Василий Велики на епископ Ефрем – е най-очевидното доказателство за твоето православие”. Великият Александрийски архипастир и бележит защитник на православието, както свидетелства св. Василий Велики в едно от писмата си до него, проявявал бащински грижи не само за поверената му църква, но за всички църкви, поради което не пропускал нито един случай да беседва, да дава съвети, да пише писма и послания, да изпраща всеки път съветници там, където е имало нужда от такива. В друго свое писмо св. Василий моли св. Атанасий да напише до Кесарийската църква послание, в което да даде нужните съвети как трябва да се постъпи във връзка с появилите се там разномислия. Не по-малка била и саможертвената архипастирска любов на св. Атанасий не само към повереното му паство, но дори и към отявлените му врагове – ариани и мелетиани, към които той проявявал бащинска примирителност и любов, и благоразумна снизходителност и кротост. След събора в Александрия в 362 г. св. Атанасий писал на антиохийските християни: “Тъй като мнозина от тия, които бяха по-рано наши врагове, желаят мир, и мнозина от бившите последователи на Арий дирят нашето общение, и понеже няма по-голямо благо от това – “братя да живеят наедно” (Пс. 132:1), моля ви, приемете всички, които напускат арианската ерес, както бащи приемат децата си, и се отнасяйте към тях като учители и покровители. Увещавайте всички, които се обръщат към Църквата, и сами се старайте да не спорите само за едни думи… Нищо повече не изисквайте от тях, освен това – да се отрекат от арианската ерес и да приемат изповеданието на вярата, изложено от отците в Никея… Който иска повече от това, което е казано в Никейския символ, той погубва своя ближен (Авак. 2:15), ненавижда мира и желае разделение”. Това отношение на светителя към отпадналите от Църквата дало добри резултати, като водело към омиротворяване.
Източник: храм „Св. Атанасий“, Варна
