За кого бие камбаната

На 21 февруари 2008 година в Белград се случи небивало събитие. След едностранно провъзгласяване на "независимостта" на Косово, сръбският народ се събра на своя всенароден събор, който се състоя на улиците и площадите на югославянската столица. Това бе истински израз на народната воля, това бе единен порив на целия народ.

Народът решително каза "НЕ" на лъжата и лицемерието, на съвременните политически търговци, "НЕ" на насилието и терора, "НЕ" на лукавството, "НЕ" на подлото озъбване на бащата на лъжата, "НЕ" на антихриста. Тъй като по същината на изкуствено създадения проблем, който бе изработван повече от петдесет години, съвсем не става дума за икономика и политика, или за пари. Съвсем не! Яростното инфернално дихание на дявола става все по-яростно и по-тежко, и ние, православните народи, все по-силно усещаме върху себе си неговото смрадливо зловоние. Все по-трудно е да се противостои на тази изгаряща човека отровна жар. Но – претърпелият докрай ще се спаси. Това съзнание през вековете укрепваше нашите народи: и руси, и сърби, и българи.

Затихна Врачар…

Милиони сърби по време на молебена на 21 февруари пред храма "Свети Сава" се вслушваха в тихата молитва, възнасяща пламъка си в нощното небе на Белград, и тази молитва разкъсваше тъмнината, и душите говореха в един порив: "Господи, помилуй, спаси народа ни, не позволявай да се извърши беззаконие", и изглеждаше, че това беше дихание и на миналото, и на настоящето, и на бъдещето. Преданието казва, че турците са откраднали мощите на свети Сава Сръбски и са ги изгорили тук, на Врачарския хълм, и са ги разпръснали по света. Това е станало на 27 април 1594 година. Но духът на светеца се разпрострял върху всички сръбски земи на Балканите от Бяла Крайна в днешна Словения до манастира Савина в Черна гора…

Днес сръбският народ е разчленен, над него се извършва чудовищен геноцид, и това е продължение на целенасочената политика, започнала още от 1941 година. И ето върхът на трагедията – Косово, светата сръбска земя, пропита с кръвта на нашите братя, съхраняваща народната същност. Това е истинска игра с огъня от страна на днешните земни владетели, на слугите на Сатаната. Не разбират ли, че Божието търпение не е безкрайно? Или се стремят все по-настойчиво да потопят човечеството в мрак и хаос?

Затихна Врачар…

Затихна Сърбия. Като че ли предчувства, че е настъпил часът да държи отговор пред Всевишния, пред своите светци и светини, пред милионите си предци, дали живота си за честния кръст и златната свобода. Хората като че ли бяха обхванати от висотата на Светисавовия дух, от духа на горещата молитва към Господ, и като че ли самият велик светител – сръбският архиепископ Сава възкръсна в този час на 21 февруари 2008 година след Рождество Христово, и невидимо сам твореше молитва и вдъхновяваше думите на сръбските архиереи, и сгряваше опечалените души.

Затихна Врачар…

Кто че ли от небето слезе сянката на свети великомъченик цар Лазар в същия ден на коленичилото стадо Христово, като че ли удари часът за нова косовска битка.

Затихна Врачар…

Затихна православното сърце. Затихна руското сърце. Господи, спаси и сохрани люди Твоя, не позволявай да се извърши беззаконие.

Колко пъти в историята синовете на лъжата са изпитвали славянина? Колко са го изтезавали?! Колко са се стремили да го поробят, да го обезчестят и да ни унижават?

"Но нима сме наистина роби ние, славяните? – питаше още в зората на 20-ти век св. Николай Сръбски. – Нима с такава широка душа можеш да бъдеш роб? Нима с идеала всечовешки и с апостолско вдъхновение може човек да бъде роб? (…) Не, господа. Ние не сме роби. Ние, които досега с плътта си сме пребивавали в робство, ние сме тези, чиято душа сега не се намира в робство. Роби са тези, които служат със своята жажда да властват над своите братя. Роби са тези, които са избрали някакъв езически идеал за своите цели, за своето благополучие. Роби са тези, които своята свобода не могат да отделят от своя меч. Роби са тези, които пораждат и търсят кървава разправа над другите народи. Те са роби по изконната терминология на робството и свободата, те са верни слуги на отживели амбиции, на презрени идеали, отживели представи за историята и обскурантисткия силов морал.

Но въпреки това ние не ги презираме, но ги съжаляваме. За всички наши мъчители ние само скърбим, тъй като знаем, че триумфът на мъчителите е само временно, призрачно тържество. Те ни хвърлиха ръкавицата, и ние я вдигнахме. Те предизвикаха нашето въстание, те ни подтикнаха към него. А ние утре, когато ще се извърши поврат в историята, повече от всичко бихме искали да им хвърлим маслинената клонка и да им предложим всеобщо братство – всеобщо братство и добра воля. Да, всеобщо братство и добра воля!" (1)

Днес отново над света е надвиснала опасността от война, хаос, размирици и смъртоубийство… Господи, не позволявай да се извърши беззаконие!

Помнете, помнете изпълнените с дълбок смисъл думи на великия английски поет Джон Дон: "Няма човек, подобен на остров, затворен в себе си, всеки човек е частица от материка, частица от цялото… смъртта на всеки човек ме изтощава, тъй като аз принадлежа към човечеството, и затова никога не питай, за кого бият камбаните – те бият за теб". Колко близка и понятна ни е тази мисъл, проста и мъдра. Славянските народи, чийто мироглед се базира върху святата идея за жертвеност и любов, са спасявали неведнъж Европа от гибел, заставайки като жива стена на нейните граници. Но като че ли не чува тя, като че ли е забравила и сега като че ли не разбира – за кого бият камбаните…

Затихна Врачар… И след Косовския молебен милиони сърби чуваха словото на Черногорския владика Амфилохий. Изглеждаше, като че ли някаква тишина обгърна Сърбия, и само твърдите и точни думи на пастира я пронизваха.

Господи, не позволявай да се извърши беззаконие!

Н.В. Масленникова

 

Проповед
на Черногорско-Приморския Митрополит Амфилохий по време на молебена за спасениe на сръбския народ и неговите светини в Косово и Метохия пред храма „Свети Сава” на Врачарския хълм в Белград на 21 февруари 2008 г.

Всечестен християнски народе,
скъпи братя и сестри!

Сега ние стоим пред нашата светиня, пред лицето на Живия Бог и пред лицето на Неговата Истина. Ние стоим тук и пред ликовете на нашите свети предци, пред лика на Косовския великомъченик княз Лазар, великомъченика Стефан Дечански. Стоим тук в съдбоносния час на нашата история, призвани да свидетелствуваме пред Бога и пред хората, и пред всички народи на земята, отново да кажем и потвърдим кои сме ние и какво представляваме. Ние отново осъзнаваме, че всички сърби са косовци, че нашата люлка, люлката на нашия народ, мястото на нашето раждане е Косово и Метохия. Свидетелствуваме, че на Косовското поле ние се вписахме сред зрелите исторически народи и благодарение на Косово вложихме себе си във фундамента на онази благородна Европа и на целия честен Божи свят и неговите народи.

Когато говоря за това пред лицето на Живия Бог, пред лика на свети Сава, нашия духовен отец, в когото нашата душа се е срещнала с Христос и се е утвърдила в него като вечна Божествена Истина, това означава, че за нас Косово и Метохия не са само землеописание на някакво пространство, но – топонимия, изпълнена с жизнен смисъл, насочващ нашето предназначение. Бъди и сега свидетел, Христе Божи наш, великомъчениче косовски Лазарю и свети Саво: за нищо на света не смеем да се отречем от Печката Патриаршия (2) и мощите на светите сръбски архиепископи, които са свещена собствност и наследство на нашия народ и неговото битие. Ние не можем да се отречем като народ, който има своето място под слънцето, дадено му от Бога, от светата рака с мощите на светия крал и великомъченик Стефан Дечански (3).

Да бъде и сега и во веки веков свидетелство за нас светата глава на княз Лазар (4), че е твърда нашата вяра пред Бога и пред хората.

Сега майката на Юговичите (5) е майка на всеки от нас. А сестра на всички ни е знаменитата Косовска девойка (6).

Не смей, сине мой, да лъжесвидетелствуваш, даже ако става въпрос за твоя брат. Не смейте, сегашни властители на света, да лъжесвидетелствувате, когато става въпрос за вашите дела, но отговаряйте според Правдата на истинския Бог. И сега юнакът Обилич (7) пита всеки от нас: кой е верен подвижник, а кой е предател? Ето пред нас е и вождът Караджордже (8) и неговият потомък Александър Караджорджевич (9), те свидетелствуват, че човекът и народът са нищо без свобода и собствено достойнство. Вслушваме се ние и в Косовския завет, който ни изпраща от Ловчен косовският обетник Негош (10). Косово – това е Страшният съд. И днес в Косово се съдят и сърби, и албанци, и американци, и англичани, и французи, които днес се отричат от своя Виктор Юго, Франше д`Еспре (11), от своя Дьо Гол.

В тези минути, в присъствието на такива свидетели, ние сме длъжни да обединим сърцата си с волята на народа, за да можем с единна уста и единно сърце да кажем на целия свят – и не само сега, но и утре, и вдруги ден, и докато сме живи, и докато бъде жив поне един потомък на сръбския народ – да кажем: Косово – това е зеницата на нашето око, Косово – е сърцевината на нашето сърце, Косово – е нашият свят град Иерусалим, и ние не можем да се отречем от него, както не можем да се отречем от своята душа и от съдбата си нито в земния си живот, нито в Божествената вечност.

Ние сме длъжни да съхраним, братя и сестри, печата на сърбите в Косово и Метохия, място страшно, където сме се родили като народ, като Божий народ. И затова ние носим косовският завет на предците в себе си като предание, разбиране, че народът губи само онова, от което се отрича. Именно затова ние сме народ исторически. Сърбите са немногобройни и не могат да влияят върху важните събития в съвременния свят, но нима заради това трябва да се откажем от това, че сме велик народ по своя характер и по своето историческо звание и призвание?! Косово не може да бъде забравена дума за нас, нито за когото и да било в света.

Днес, тези които искат да ни зачеркнат от историята, да ни изтрият от лицето на земята, отнемайки Косово, ни казват, че Косово е уникален случай. Точно така! Косово е единствен случай, съдбата на Косово е необичайна, но също така е невероятно и това, което сега правят с него, което искат да направят в зората на 21-ви век силните на деня. Всичко, което се опитват да направят днес с Косово, всичко това може да стане само по време на окупация, по време на тирания и насилие. Как да се обясни, че в зрелия период на човешката история, когато съществува ООН, Съветът за сигурност, който има свои правомощия, когато работят международното право и конвенциите, говорещи за правата на човека… как да се обясни, че всичко това, че тези права и тази правда, имат сила във всяка точка на земното кълбо, за всеки народ, за всяка държава, но само не в Косово и Метохия?! Да, Косово е уникално! И там се извършва съд, там се издава присъда на всички държави на нашата епоха.

Днес, братя и сестри, едностранните и със сила наложени решения са признак за морална мекушавост и немощ, но не и на силата, която е знак за доверие, като краен способ за разрешаване на човешките спорове и конфликти, но не на вярата в Бога и Божиията и човешка правда, върху която се държи светът. Знае за всичко това и Америка, и Европа, но не знаят техните властелини. Ние принадлежим към тази Европа от самото начало на изграждането на своето самосъзнание, на своята историческа зрялост и се стремим към единство с нейните народи, достойно и равноправно. Но ако цената, която изисква Европейският съюз, означава отричане от себе си, от своята историческа памет, отричане от косовския Завет, който по своята природа е Нов Завет, затвърден не с мастило, но с кръвта на нашия народ, това означава отричане от собственото достойнство и заедно с това от международния ред, върху който се крепи светът, възкресен след трагедията на Втората световна война, то ние, като народ, не признаваме такава цена. И никога не сме я признавали! И преди цар Лазар, и след него до 1941 година. И до ден днешен ние не сме съгласни с такова изнудване. Не сме съгласни с призива да потъпчем всичко – не, не своето достойнство, но своята истина, която пазят държавите и градовете, да потъпчем достойнството на всички държави и народите на света. Това ние не можем да си позволим. И днес ние сме се събрали тук по тази свята причина, за да защитим честта и благообразието, свободата, себе си и достойнството не само нашето, но и достойнството на унизената Европа! Никога Европа не е била по-унизена, отколкото сега. Никога Съединените американски щати не са били по-унизени, отколкото сега, когато са смачкали сами себе си с нечувана лъжа и такова насилие над честния народ и неговото достойнство.

Стоейки пред Бога, пред Светинята, да изпъчим гърди и да си спомним онова, което беше казано през 1941-ва година и приготвено като косовско предначертание: ”Ако ни е съдено да живеем, то ще живеем свободно. Ако ни е съдено да умрем, то ще умрем за свободата”. И не само за своята и на нашето Косово и Метохия, но за свободата на всеки честен човек и всеки честен народ на земята.

Да възвърне Господ разума на силните, които днес със своите решения позорят своите народи, потъпквайки правдата и честността. А нам, дай Боже вярност към святия косовски Завет, към нашето човешко и национално достойнство, вярност към светите мощи на Печките архиепископи, на светия крал Стефан Дечански и на светия косовски великомъченик Лазар. По техните молитви, Господи, укрепи нашия народ в истина и доброта, и просвети всички хора, и всички народи, и те да живеят според правдата в мир и в Божия милост.

Аз бих искал още да помоля, ние да се разотидем така, както и се събрахме около тази светиня в Божия мир. Мирно да се разотидем. Аз бих помолил всички, които днес дойдоха тук, в нашата столица, да покажат, че ние сме народ, изпълнен с достойнство, че ние сме народ, който не руши, не разорява, но е строил с векове и днес съзидава и своята душа, и своето достойнство, и своето бъдеще. И така, в мир Божий, с молитва към Бога, да сътвори Той това, което ние, хората, не можем, да сътвори с нас и сред нас и със земните народи. И да свидетествуваме още един път, че ние сме потомци на косовския великомъченик Лазар, и на всички онези, които са жертвали живота си за своя ближен и за Отечеството. Да ви благослови Бог и да ви надари с всички небесни и земни блага.

АМИН. Подай, Господи!

Трябва да отбележим, че на Всесръбския събор в Белград се събраха не само повече от половината жители на столицата, но и пристигнаха и стотици хиляди сърби от всички сръбски земи на Балканите, за да изразят свободно своята воля. Да чуе Бог. Не дай, Боже, да се извърши беззаконието.

1 Велимирович Николай, Събрани съчинения в 13 тома. Химелстир, 1983 – 1986, т.3, с.44-45.

2 По време на сръбския цар Душан (1331-1335) през 1346 г. бил свикан събор, на който присъствали българският патриарх, гръцки митрополити и други църковни лица, и бил избран първият сръбски патриарх св. Йоаникий (+1349, паметта му се празнува на 3 септември). За резиденция на патриаршията бил избран манастирът свв. Апостоли на края на гр. Печ (на Косово поле), затова и патриаршията получила название Печка.

3 Св. крал Стефан (1274/76-1336) като благодарност към Господа за изцеление от слепотата си построил Дечанския храм (манастир Дечани в Косово), едно от най-красивите творения на средновековната сръбска архитектура и един от знаменитите паметници на сръбското благочестие.

4 „Войската на Лазар се сражава, защитавайки Християнството, защитавайки Отечеството, защитавайки Балканите. Войската на Мурат се биеше за диктат на исляма, за диктат на владичество, за диктат на робство и безсловесност. Може ли да възникне съмнение, че целта в борбата и смисълът на страданията са били по-справедливи? Как в този случай Лазар е могъл да бъде победен? Не, той не е бил победен. Неговата (отсечена) окървавена глава се търкаля по Косово, написала смъртната присъда на лъжепобедителите. Наистина никога смъртта не оправдава своето съществуване в такава степен и не изразява толкова красота и благородство в себе си, отколкото в този миг, когато приема в своите обятия човека като жертва за нещо по-голямо от неговия незабележим живот. Смъртта тогава губи своето острие, разкъсва своята тъмна завеса и застава в редицата на живота. И това е докосването до главния нерв на християнската религия” (Николай Велимирович, еп. Събрани съчинения в 13 т.Химелстир,1983-1986. Кн.9. с. 351-352).

5 Легендарна героиня от косовския епос, която загубила в битката с турците (1389) деветте си сина и мъжа си и умряла от мъка.

6 Героиня на едноименна песен от косовския цикъл, която лекувала раните на юнаците. Символ на доброта и милосърдие.

7 Джордже Петрович (1768 – 1817), Карагеорги – сръбски народен герой, водач на Първото сръбско въстание (1804-1813), положил началото на националното възраждане и освобождение от турско робство. Основател на династията на Караджорджевичите. В Белград на Врачарския хълм пред храма на св. Сава през 1979 г. е поставен паметник на Карагеорги (скулптор Сретен Стоянович).

8 Александър Караджорджевич – син на крал Петър ІІ Караджорджевич, понастоящем живее в Белград, взе участие в манифестацията и молебена на 21 февруари 2008 г.

9 Петър ІІ Петрович Негош (1813-1851) – най-големият сръбски поет; княз и митрополит на Черна гора. Погребан на планината Ловчен в Черна гора.

10 Франше д`Еспре (1856-1942) – френски маршал, командващ френските войски през 1918 г. на Солунския фронт, където в състава на неговата армия е имало 5 сръбски дивизии. Популярна историческа личност при сърбите.

Превод и коментари: Наталия Лакичевич