Охридски пролог – 18 декември

Свети мъченик Севастиян и дружина

Този славен Христов мъченик се родил в Италия и бил възпитан в град Милано. От младини се отдал на военна служба и като обучен, отгледан и смел, се харесал на цар Диоклециян, който го поставил за началник на дворцовата гвардия.

Той тайно изповядвал християнската вяра и се молил на живия Бог. Като честен, правдив и милостив мъж, Севастиян бил обичан от своите войници. В случаите, когато можел, спасявал християните от мъчения и смърт, а където било невъзможно, ги укрепвал в смелостта да умрат, не отстъпвайки от Христос, живия Бог.

Така Севастиян утвърдил и окуражил за мъченичество двама братя, Марк и Маркелин, които били в тъмница, заради Христос и вече били на косъм да се отрекат (от Него – бел. ред.), и да се поклонят на идолите. Лицето на Севастиян се просветлило, докато им говорел да не се боят от смъртта за Христос и всички видели лицето му светло, като лице на Божий ангел.

Севастиян потвърдил думите си с чудеса. Изцерил от немота Зоя, жената на стражаря Никострат, която била няма шест години и привел към кръщение и нея, и целия Никостратов дом. Изцерил и двамата болни синове на военачалника Клавдий и привел към кръщение него и дома му. Изцерил от единадесетгодишна подагра и слабост в краката Транквилиян, бащата на Марк и Маркелин, и го привел към кръщение, заедно с целия му дом. От същата болест изцерил и римския епарх Хроматий и го привел към кръщение – него и сина му Тивуртий.

Първа от всички пострадала света Зоя, която била хваната на гроба на апостол Петър в молитва към Бога. Хвърлили я в река Тибър след мъчение.

След това хванали Тивуртий. Съдията сложил пред него жар и му казал да избере живот или смърт, тоест или да хвърли тамян и да покади на идолите, или сам да застане бос върху жарта. Свети Тивуртий се прекръстил и застанал бос върху жарта като останал невредим. Бил посечен с меч.

Никострат бил убит с тояга. Транквилиян – потопен във вода. Марк и Маркелин били измъчвани и прободени с копия.

Накрая пред цар Диоклециян бил изведен Севастиян. Царят го порицал за предателство, но той казал: “Аз винаги се моля на моя Христос за твоето здраве и за мир в Римското царство.”

Царят заповядал гол да го обстрелват със стрели. Войниците стреляли по него, докато тялото му не се покрило със стрели, така че и не се виждало от стрелите. Всички помислили, че е мъртъв, а той се явил жив и напълно здрав. Тогава езичниците го убили с тояги.

Като пострадал славно за Христос, своя Господ, той се преселил в Небесното царство през 287 година, по времето на цар Диоклециян и Гай, епископ Римски.


Свети Флор, епископ Амински

Живял по времето на цар Юстин II и Маврикий (565-602 г.). Бил от аристокрацията. Заради спасението на душата си зарязал врявата и суетата на света и се оттеглил в манастир на подвиг. След това той бил избран за епископ на град Аминс в областта Кападокия. Угодил на Бога и като подвижник, и като йерарх; преселил се мирно в Царството Божие.

Свети Модест, патриарх Йерусалимски

Той бил само на пет месеца, когато умрели родителите му. По Божий Промисъл обаче бил възпитан в християнски дух.

Когато пораснал, бил продаден като роб на един езичник в Египет. Той обаче успял да обърне господаря си в Христовата вяра. Господарят му подарил свободата.

Свети Модест се оттеглил на Синайската планина, където се подвизавал до петдесет и деветата си година. Тогава бил избран за патриарх Йерусалимски. Като истински пастир пасъл Христовото стадо и се упокоил мирно през 633 година в деветдесет и седмата година от живота си.

Покрит със стрели е свети Севастиян, 

облечено е тялото му във вретище от стрели,
с нищо непокътната е душата му под стрелите, 

към небесата в молитва сърцето му е възнесено.
Севястиян търпеше мъки за Христос.

Какво са силните царства,
какво са множеството богатства
пред този дял, пред този блясък — 

под стрелите да бъдеш заради Живия Бог? 

Това и желаеше дивният Севастиян: 

за разпнатия Спасител сам да бъде разпнат, 

с кръвта и мъките си истината да потвърди, 

за вярата да свидетелства пред земя и небе. 

Всевидецът Господ, Който всички неща вижда,
всички капки кръв му измери,
изброи
 и във вечното царство му даде награда, 

обсипа го с блага без мяра, без брой. 

Мъчениче славни, който за Христос пострада

и в страданието си Църквата уголеми,
помоли се на Бога за земната църква, 

да става все по-красива, да става все по-голяма.

Разсъждение

В този живот човекът е изправен пред избор: или земното царство, или Небесното царство. Бог не упражнява никакъв натиск върху този избор; всеки решава свободно.

Когато Марк и Маркелин били осъдени на смърт, съдията езичник им дал един месец за размишление – да се отрекат от Христос и Неговото царство, или да бъдат екзекутирани.

В тъмницата дошли роднините им и свети Севастиян; те с един съвет, а той – с друг. Роднините плачели и молели братята да направят така, както иска съдията, и да пощадят младостта си. Разплаканият баща им показвал бялата си коса и болестта си. Майката ги заклинала с храната от гърдите си, с която ги изхранила; децата им плачели около тях. Всички те всъщност им предлагали да се отрекат от Небесното царство заради земното. Свети Севастиян пък ги съветвал обратно на това, като казвал: “О, смели Христови воини, нима заради ласкателството на роднините си искате да загубите вечния венец?! …Нима заради женски сълзи искате да хвърлите победното знаме?!… Този живот е временен и толкова непостоянен и лъжовен, че не може да опази и своите любители. Колко струва този живот, макар някой да поживее и сто години? Като дойде последният ден, не изглеждат ли всички отминали години и всички земни наслади, като че никога не ги е имало? Наистина, неразумно е да се боиш да изгубиш този живот, който преминава скоро, когато можеш да получиш онзи, вечния, в който насладата, богатствата и веселбата започват, за да не свършат никога и остават безкрайни във вечните векове. Спомнете си за думите на Господ: “И врагове на човека са неговите домашни” (Мат. 10, 36). Не са Ви приятели тези, които Ви отделят от Бога.”

С тези и много други думи надделял (в доводите – бел. ред.) свети Севастиян. Светите мъченици обикнали повече Небесното царство, отколкото земното и с радост отишли на смърт за Христос.

Съзерцание

Да съзерцавам целомъдрието на Йосиф (Бит. 39), и по-точно:

1. Как похотливата Потифарова жена скланяше Йосиф към грях;
2. Как Йосиф ѝ отказа поради страх Божий и почит към господаря си;
3. Как жената го хвана за дрехата, но той остави дрехата и избяга гол със светата си душа.

Беседа
За Рут
Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог; …само една смърт ще ме раздели от тебе (Рут. 1, 16—17).

Тези думи са прекрасни, когато син ги каже на баща си, дъщеря на майка си и жена на мъжа си. Те обаче са три пъти по-прекрасни, когато снаха ги каже на свекърва си. А тези думи каза блажената Рут на Ноемин, нейната нажалена свекърва.

При смъртта на двамата си сина в земята Моавска, където живееха като пришълци, старата майка Ноемин реши да се върне във Витлеем, в своята земя и там да остави костите си. Благородна в болката си, тя съветваше младите си снахи да останат в земята си и да се омъжат повторно. Орфа остана там, а Рут каза: “Едната смърт ще ме раздели от тебе”.

Ето прекрасен пример как свекървата може нежно да обича снахите си и от друга страна как снахата може да бъде с цялото си сърце отдадена на свекърва си. Във Витлеем обаче трябваше някой да храни тези две души. Кой ги нахрани? Бог и работливите ръце на Рут.

“Да отидем в полето да събираме класове” – каза снахата на свекървата. “Отиди, дъще” – отговори Ноемин. В чужда нива, сред чужди жътвари да трябва да обираш класове – това не е само труд, но и срам. Но Рут прие върху себе си и труда, и срама от любов към старата си свекърва. Всевиждащият Бог видя тези две сладки души и се зарадва. Зарадва се техният Създател и ги награди и прослави, както само Той знае да награждава и прославя онези, които се боят от Него.

Бог нареди чрез Своя промисъл Рут да излезе на нивата на богатия Вооз да събира класове. Вооз видя Рут и я изпроси от Ноемин. От този брак се роди Овид, бащата на Йесей и дядо на цар Давид. Това означава, че Рут се принизи до просеща, а Бог я направи родоначалница на велик цар, от когото произлязоха много царе, и накрая и Самият Цар на царете – нашият Господ Иисус Христос.

О, всевиждащ Господи, Господи благи, колко Си прекрасен в промишлението Си за праведните и милостивите. Управлявай ни и се смили над нас. На Тебе слава и хвала во веки. Амин.

Превод: Никита Янчовски, Веска Илиева