Великото сваляне на маските

О. Лорънс Фарли

Всеки, когото срещнете или някога сте срещали, носи маска. Вие също. И не, не говоря за пандемията. Още когато бях дете, ни учеха, че някои неща са приемливи, а други определено не са. Например, когато се сблъскваме с вбесяващи хора или със ситуации, в които желанията ни са осуетени, сарказмът е приемлив. Тръшването на пода, размахването на ръце и крака, и крещенето не са неприемливи. Отне ни известно време да го научим, но в крайна сметка всички проумяхме това разграничение и сега, когато се сблъскваме с вбесяващи хора или разочароващи ситуации, ние избираме сарказма, а не истерията. Съзнателно решаваме да не се предадем на вътрешното си дете и да тупнем с писъци на пода. Макар че (нека бъдем честни), често искаме.

Тоест научихме се да носим маска. От външната страна на маската сме възрастни, хора, които понякога могат да бъдат саркастични, но въпреки това са дълготърпеливи пред разочарованията. Зад маската, някъде безопасно дълбоко в себе си, ние все още сме на две години и искаме да се строполим яростно на пода, когато сме провокирани. Много емоции сме се научили да държим зад маската, освен чувствата на ярост, похот, презрение, омраза, нахалство и множество други страсти, които биха ни причинили безкрайно унижение, ако някой узнае за тях. Животът ни е белязан от хиляди ежедневни, дребни лицемерия, които оставят отпечатък в скритите ни души, но малко хора знаят за тях. Може би светците, достигнали до безстрастност, нямат подобна драматична разлика между своя вътрешен човек и външното си поведение, но повечето хора, които четат този текст, страдат от раздвоението на духовната си личност и го крият зад маска.

Именно това прави Страшния съд толкова страшен. Въпросът не е само в това, че едни ги очаква Геена и адският огън, а други ще пристъпят в Царството Божие. Това, от което дори спасените трябва да се страхуват, е фактът, че на този ден пълната светлина на Истината ще залее света и ще помете всички сенки, в които сме живели. Тогава ще дойде време да махнем маските си, да открием как наистина звучат гласовете ни, как действително изглеждат постъпките ни и какви хора сме били всъщност. Както учи Господнята притча за овцете и козите в Евангелие от Матея (вж. Мат. 25:31-46), ще има изненади за почти всички.

Когато дойде денят на Страшния съд и настъпи времето за великото сваляне на маските, ще е твърде късно да пренапишем миналото си и да опитаме да представим лицето зад маската в по-благоприятна светлина. Животът няма бутон за превъртане назад и стореното е сторено. Ако сме живели живот на безгрижен хедонизъм и сме прекарали времето си в бягство от Бога, търсейки чувствени удоволствия, тогава ще е късно да направим каквото и да било, за да го поправим. Ще бъдем като Исав, който, след като продаде първородството си за една гозба, „не можа да измени решението на баща си, ако и да бе го молил за това със сълзи“ (Евр.12:17). Сега, днес е моментът да започнем да поправяме лицето си, така че когато маската най-накрая падне, това да ни причини по-малко скръб.

Но как да поправим лицето си? Чрез ежедневна проверка на съвестта и честно изповядване пред Бога. Преди да се препънем в леглото вечер, трябва да спрем за малко, да си припомним деня, да отбележим това, които сме направили добре и това, в което сме се провалили. Докато изповядваме грешките си, ние ще възпитаме в себе си навик на вътрешна бдителност и умение да обръщаме внимание на малките обрати, които помрачават душите ни. Това ще ни помогне, когато на следващия ден опитаме да се справим по-добре.

Животът знае как да ни устреми безгрижно напред със скорост до точка на пречупване, и да ни направи така заети със „следващото вълнуващо нещо“, че да не ни остане миг дори да погледнем назад, към изминалия ден. Толкова бързаме през живота, че нямаме време да помиришем не само розите – не намираме време да помиришем и себе си. Трябва да спрем и да помиришем, да се разгледаме внимателно и да бъдем честни.

Разбира се, зрението ни е несъвършено и ще пропуснем много неща. Но и ще забележим много, и ще имаме шанс да намерим изцеление и да създадем, макар и крехка, вътрешна красота зад маската.

Никой от нас не знае кога ще дойде Страшният съд или кога смъртта ще ни отнеме възможността да се покаем и да се променим.

Няма смисъл да чакаме. Сега е времето за покаяние. Нека хвърлим маската за малко и разгледаме лицето си сега, тази вечер.

Отец Лорънс служи в православната църква „Свети Герман“ в Лангли, щата Вашингтон.  Автор е на поредицата „Православна Библия“ и редица други публикации.

Превод: Ралица Кръстева

Източник: ancientfaith.com