Как правилно да организираме помен за починалите



Специалното, трепетното или просто внимателното отношение на живите към паметта на мъртвите е нещо, което, разбира се, обединява както вярващи, така и невярващи, както въцърковени, така и тези, които вече са забравили ходят на църква. Ето защо без преувеличение можем да кажем, че понятието „помен“  е познато на всички.

Всеки обаче влага свой собствен смисъл в него и докато за едни хора да направят помен за починалия означава преди всичко да се помолят за него, други смятат, че поменът е подходящ повод „да пийнат и да си поговорят”. Не би било проблем, ако всеки можеше да направи помен на починалия близък, както сметне за добре, без да се съобразява с другите хора. Но ние живеем в общество, имаме роднини, близки, приятели и познати, които естествено се различават един от друг. Ето защо често дискусията по темата как да организираме помен няма как да бъде избегната. И така, как да организираме помен?
Самата дума „помен” не означава нищо друго, освен възпоменание. В буквален превод „помен” означава да си спомниш за някого. Но тъй като си спомняме за наши близки хора, на пръв поглед понятието „помнене” тук не е съвсем подходящо. Всеки добре знае, че спомените са различни. Някои са светли и непринудени, други изплуват от дълбините на паметта спонтанно и неочаквано, трети са изключително неясни – помним основното, но ни убягват подробностите. А има и спомени, които трудно могат да се нарекат спомени. Те не изникват в паметта ни от време на време, а сякаш живеят в нас. Изглежда, че невинаги си спомняме в пълнота конкретната ситуация, но никога не я забравяме. Спомените за любими, близки хора, които са прекрачили прага на вечността, принадлежат към този вид спомени. Ако ги помним винаги, то в този смисъл споменът наистина е вечен. И така, какво трябва да помним в този случай? Винаги си спомняме за даден човек, не забравяме за него. Как да си спомним за някого, когото никога не забравяме?
Наистина е невъзможно да помним даден човек постоянно и едновременно с това периодично да се сещаме за него. Следователно въпросното помнене е необичайно, то е молитвено помнене. Поддържайки паметта за даден човек, ние си спомняме за него от време на време в молитвите си.
По този начин молитвата за човека е същността на помена за починалия. Помен за починалия означава да се молим за него. Да си спомняме за него в лична молитва, да извършваме панихида или да възнасяме името му в обществена молитва на богослужение. Това обаче не е краят на помена. В допълнение към молитвата в памет на починалия може да се даде милостиня и по този начин може в молитвата за починал близък човек да се включат и непознати хора. Макар че, разбира се, само по себе си даването на милостиня е нещо значимо и полезно.
Традиционните в нашата (руската – бел. прев.) култура възпоменателни трапези са норма за провеждане на помена от гледна точка на Църквата. Естествено, те трябва да стават при редица условия, като например задължителна молитва в началото и в края на трапезата, прилично поведение на присъстващите и евентуален отказ от алкохол на масата.
По правило вярващите хора, организиращи помен, спазват всички споменати норми, без никакво отклонение от тях. Но, както вече споменахме, вярващите не живеят сами, освен това на един вярващ се падат десетки невярващи. Тяхното неверие, разбира се, е различно. Някои са просто безразлични, други не мислят по въпросите на вярата, трети съчувстват от разстояние, а четвърти принципно не приемат вярата. Те реагират по различен начин на Църквата и на вярата, но по въпроса за организирането на помена за починали са забележително единодушни. Защо да се молим? Не е ли достатъчно да се молим за починалия само в църквата? Какъв помен е това без алкохол? Трапезата трябва да е богата и разнообразна, иначе какво ще кажат хората?
Ако хората организират помен с подобна нагласа, не можем да очакваме нищо смислено да се случи. Такива хора идват на накрая на помена, а ако решат да дойдат навреме, говорят, прозяват се, гледат часовника и толкова много се разсейват, че по-добре да бяха дошли на края. Естествено, освен на панихидата, никой не почита паметта на починалия с молитви в храма, а още по-малко вкъщи. Няма какво да кажем и за милостинята, основното внимание е насочено към трапезата, когато има време за всичко: за сълзи и спомени, за тостове и възлияния, за анекдоти и остроумия. Ако домакините прекалят с алкохола, може да се стигне и до предложения опечалените да пият за здравето на починалия и дори да пеят песни на заупокойната трапеза.

Какво трябва да направи вярващият в такава ситуация?

Първото нещо, което трябва да направи, е да разбере доколко роднините, приятелите и познатите на починалия са готови да го чуят. Ако не са готови за това, най-правилното, което той трябва да направи, е да се ограничи до участие в заупокойната служба, да дадеколкото се може повече милостиня и да не забрави да се моли за починалия в домашните си молитви. Ако невярващите роднини не са в настроение за спорове и конфликти, то никой няма да попречи на вярващия да се държи скромно по време на трапезата, да не изрича неуместни шеги и да не злоупотребява с алкохола.
А ако починалият е роднина или близък приятел на вярващия, или ако организацията на помена пада на плещите на вярващия, не е грях напълно да се пренебрегне всичко от рода на „какво ще кажат хората” и мълчаливо да се организира поменът както трябва. Роднините на починалия затова са роднини, за да дойдат на помена, независимо от продължителността на молитвата или от разнообразието на трапезата. И нечий отказ също не е трагедия. В края на краищата, от човек, който стои на панахидата като истукан и мисли само как да се напие на трапезата, няма никаква молитвена полза. По-добре изобщо да не идва на помена. Разбира се, възможно е да се намерят и хора, които ще дойдат на помена, а после ще ви одумват и ще злословят срещу вас. Такива като тях просто не знаят как да постъпят по друг начин – можете да излезете от кожата си, да се постараете да им угодите, и накрая да се натъкнете на същото одумване и злословие. Трябва ли да се съобразяваме с тях?

Превод: Виталий Чеботар
Източник: pravlife.org

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...