Неделя на самарянката

Христос воскресе!

От деня на светлото Христово Възкресение светата Църква в течение на три седмици не може да се откъсне от събитията, свързани с Възкресението на Господа Иисуса Христа.

Първата седмица преминава в ликуващ възторг за самото Възкресение; втората – във възпоменание за това как повярвал свети апостол Тома; третата – как на Спасителя послужили праведните Йосиф и Никодим и как дошли на Гроба на Възкръсналия Христос жените мироносици и първи видели ангела, а след това и Самия възкръснал Господ.

Празникът Пасха продължава и по-нататък, но в следващите седмици в църковните служби наред с прославата на Христовото Възкресение, се припомнят и други събития, случили се преди разпятието и Възкресението Христово. Това са чудесата с изцелението на разслабения и слепородения и, както в днешния неделен ден, обръщането на самарянката към вярата в Господа Иисуса като Спасител.

Каква е връзката между Христовото Възкресение и тези събития?

И във Възкресението, и в описаните събития действа Божията сила. Между тях съществува и друга, особена връзка. Нека да я разгледаме по-отблизо.

Възкресението Христово ние често наричаме Пасха. А какво означава думата „пасха”? Тя означава „преход”. Христос възкръсна и ни преведе от смъртта към живота и от земята към небето. Така се пее в първия ирмос на Пасхалния канон: „… от смерти бо к жизни и от земли к небеси Христос Бог нас преведе…”

Пасха означава преход в много смисли: от смърт към живот, от гибел към спасение, а също така в земен смисъл – от болест към здраве. Последното е видно от примерите с разслабения и слепородения. Тридесет и осем години лежи един човек и не може да стане, но чрез думите на Христос става и ходи, и носи тежест (Йоан 5:1-15). През целия си живот, още от раждането друг човек не вижда, но се покланя на Иисус Христос като на Син Божи (Йоан 9:1-38).

Да се спрем на примера със самарянката. Преходът от по-лошото към по-доброто се извършва с нея няколко пъти. Ето физическия преход: тя идва за вода от града, излиза от него и идва при кладенеца. Това е свято място. Тук се намира древен кладенец; когато се случват евангелските събития, той вече e на около 2000 години. Изкопава го внукът на Авраам, Яков, за своя син Йосиф (Йоан 4:5-6). Самарянката ходи до този кладенец вероятно всеки ден. Такава разходка за вода откъсва човека от житейската суета, от всекидневните дела и предразполага към приемането на Божията мъдрост. И веднъж, когато самарянката среща при кладенеца нашия Господ Иисус Христос, се осъществява нейното духовно възраждане, извършва се великият преход от духовния мрак към светлината на вярата.

Христос й казва: „… да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива” (Йоан 4:10) – и след това: „… който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен” (Йоан 4:14).

Самарянката получава живата Христова вода: тя започва да вярва в Господа Иисуса Христа като Спасител. Поради Христовите думи тя самата става източник на жива вода, защото проповядва Господа на своите съграждани, те идват при Христос и придобиват вяра в Него (Йоан 4:29-30; 39-42).

Вътре в този главен преход в живота на самарянката можем да забележим още два по-малки прехода. Това е нравствената промяна, очистването на личния живот. Когато самарянката помолва Христос: „… господине, дай ми тая (тоест живата) вода”, Спасителят й отговаря: „… иди повикай мъжа си и дойди тука”, а самарянката възразява: „… нямам мъж”. Както става видно по-нататък, самарянката хитрува. Тя иска да скрие от Спасителя недостатъците на своя личен живот. Христос, вместо да я упрекне, с изкуството на велик Педагог и Лекар я хвали, като казва: „… добре каза, че мъж нямаш, защото петима мъже си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза”. И тогава жената, разбирайки, че нейният живот е открит пред Господа, се съгласява с Него и казва: „… господине, виждам, че Ти си пророк” (Йоан 4:15-19).

Не бива да се съмняваме: съгласието с Господа очиства, променя душата. Произнасяйки думи на съгласие, самарянката става друг човек. В нея се пробужда духовен интерес. В неговата поява се заключава и още един преход от по-лошото към по-доброто. В резултат на това самарянката веднага задава на Господа важен религиозен въпрос, който вероятно занимава не само нея, но и нейните земляци. Казвайки: „… господине, виждам, че Ти си пророк”, – тя продължава: „Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме” (Йоан 4:19-20).

Спасителят Христос разяснява на самарянката, че на Бога можем да се покланяме навсякъде, и в същото време нарича Бога Отец. Той казва: „Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина” (Йоан 4:23-24)

В тези думи на Спасителя можем да видим също и иносказателно указание за тайната на Пресветата Троица. Да се покланяме на Отца, тоест на първото Лице на Света Троица; в Дух, тоест на третото Лице на Света Троица; и в Истина, тоест на второто Лице на Света Троица. Нека си спомним, че за Самия Себе Си Христос казва: „Аз съм Истината” (Йоан 14:6).

И така, поклонението на Отца в Дух и Истина – означава да влезем в общение със Светата Троица. Какво щастие е по този начин да се покланяме на Бога!

Множество спасителни преходи от по-лошо към по-добро преживява самарянката: пешеходен преход, когато тя тръгва от дома си към кладенеца; преход от упрек към молба Христос да й даде живата вода; преход от суеверието – че на Бога можем да се покланяме само на определена планина – към истинната вяра в Небесния Отец, на Когото е необходимо да се покланяме в Дух и Истина; преход от непросветено състояние към вяра в Христос като Спасител.

Ето защо, припомняното днес събитие – беседата със самарянката, се явява възпоменание, уместно в пасхалното време, когато празнуваме прехода от смърт към живот, от земята към небето, и честваме Възкресението Христово, на което въздаваме слава! Амин. | www.pravoslavie.ru

Превод: Радостина Ангелова