Отец Александър Шмеман: Църквата даде на света истината и радостта от Царството Божие

Не е възможно да отговорим на проблемите на света, ако се предадем и се преструваме, че не съществуват.

Можем да отговорим на проблемите на света, само ако опитаме да ги разберем от различна перспектива и работим за промяна. От нас се иска да се върнем към онзи извор на енергия, в най-дълбокия смисъл на думата, който Църквата владееше, когато покоряваше света. Това, което Църквата даде на света, не беше просто съвкупност от идеи, приложими към всяка човешка нужда. Църквата даде на света преди всичко истината, правдата, радостта от Божието царство.

Радостта от Царството Божие… Винаги ме е притеснявало, че в многотомните поредици догматично богословие, които сме наследили, се обяснява и се обсъжда почти всеки термин, с изключение на една дума, която се откроява и в началото и в края на християнското евангелие.

„Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци“ (Лука 2:10) – така с ангелските думи започва Евангелието.

„И те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост“ (Лука 24:52) – така Евангелието завършва.

Всъщност няма богословско определение за радост. Защото не можем да определим онова чувство на радост, което никой не може да ни отнеме – в този момент всички определения мълчат. И все пак, само ако това преживяване на радостта от Царството Божие в цялата му пълнота отново бъде поставено в центъра на богословието, ще стане възможно богословието да се занимае още веднъж със сътворението в истинските му космически измерения, с историческата реалност на борбата между Царството на Бога и царството на княза на този свят, и накрая с изкуплението – като изобилие, победа и присъствие на Бога, който върши всичко у всички.

Не е необходимо повече литургично благочестие. Напротив, един от най-големите врагове на Литургията е литургичното благочестие. Литургията не трябва да се разглежда като естетическо преживяване или терапевтично упражнение. Нейната уникална функция е да ни разкрие Царството Божие. Това е, което ние честваме.

Възпоменаването, тази Анамнеза на Царството Божие, е източникът на всичко останало в Църквата. Именно това това е, което богословието се стреми да даде на света. И то стига дори до „постхристиянския“ свят като дар за изцеление, изкупление и радост.

Откъс от лекцията на отец Александър Шмеман „Литургия и есхатология“, изнесена в Оксфорд на 25 май 1982 г.

Източник: orthodoxtimes.com