Охридски пролог – 15 януари

Преподобен Павел Тивейски

Роден от богати родители в Долна Тиваида (Тива) в Египет по времето на цар Деций.

Заедно със сестра си наследил целия имот на родителите си. Но зет му, идолопоклонник, пожелал да присвои и дяла на Павел. Той се заканил, че ще предаде Павел като християнин на съд, ако не му отстъпи своя дял от имота. От една страна тази беда, а от друга – геройските примери на саможертва на християнските мъченици, които видял с очите си, подтикнали Павел да предаде своя дял от имота на сестра си, а сам той като бедняк се оттеглил в пустинята. Там се подвизавал до смъртта си.

За духовната висота, до която достигнал този монах-пустинник, свидетелства не някой друг, а самият свети Антоний Велики, който веднъж посетил Павел и видял как му служат зверовете и небесните птици.

Свети Антоний казал на своите монаси, след като се завърнал от това посещение: “Тежко ми, дечица, на мен грешния лъже-монах, който съм монах само на име! Видях Илия, видях Йоан в пустинята и наистина видях Павел – в рая”.

Свети Павел живял сто и тринадесет години и мирно се упокоил в Господа през 342 година.

Преподобен Йоан Колибар

Роден в Цариград във времето на цар Лъв I, единствено дете на богати и знатни родители.

Заради любов към духовния живот, младият Йоан тайно избягал с един монах в манастир в Мала Азия. Там прекарал шест години в огромно въздържание, молитва и послушание към игумена.

След това му налетял дяволът с изкушението, че трябва да остави манастира и да се върне при родителите си, за да живее като дворянин. Той наистина се завърнал в дома на родителите си, облечен като просяк; видял родителите си, но не пожелал да им се разкрие като собствения им син, а се настанил като просяк в двора им, живеейки, така да се каже, от трохите, които слугите му подхвърляли и търпейки присмеха на всички.

Три години живял така, молейки се на Бог да спаси душите на майка му и на баща му. Като се разболял и усетил, че смъртта му приближава, той се разкрил на родителите си. Те го познали по едно скъпоценно евангелие, което му подарили в детството и което той пазел при себе си като единствен свой имот.

И така този младеж, въпреки че бил много богат, спасил душата си, спасил душите и на родителите си, победил дявола и се упокоил в Господа около 450 година.

Преподобен Гавриил Лесновски

Славянин и другар на светите Прохор Пшински и Йоан Рилски. Подвизавал се през Х век до Кратово, в Лесновската гора, където построил храм “Свети Архангел Михаил”. Чудотворец по време на живота и след смъртта си.

Сегашният прекрасен храм на това място е построен от воеводата на цар Душан, Йоан Оливер.

Свети Гавриил се упокоил в Господа към края на Х век.

Свети мъченик Пансофий

Син на александрийския проконсул Нил. Напуснал честта и богатството на света и се замонашил още като млад. Подвизавал се строго и въздигал духа си към небесния свят двадесет и седем години.

Във времето на Деций бил докаран на съд. Заради името Христово бил бит с камшик, докато в големи мъки не предал на Бога своя дух.

Йоан беше момче младо,
момче младо и богато,
но нищо не го изкуси —
нито младост, нито злато.
Баща му беше велможа царски,
а майка му – фина дама,
но и двамата той остави
заради любовта към Сина Божий.
Христос му беше богатството,
цялото богатство, цялата красота;
и обикна Христос Бог
повече от самия си живот.
И вместо родителите му
сега да са в ада,
ето, техният син чрез нищетата
и самия себе си, и тях спаси.
И до ден днешен много хора
дето богатството ги души
Йоан може да засрами
и да спаси грешните им души.

Разсъждение

Никога недей да си помисляш, че Бог не те чува, когато Му се молиш. Той чува мислите ни, както ние чуваме гласовете и думите си един към друг. А ако не прави веднага по молитвата ти, това е или защото Му се молиш недостойно, или защото искаш за себе си нещо, което ще бъде пагубно за теб, или пък защото Той според мъдростта и домостроителството Си отлага изпълнението на твоята молба за по-удобен момент.

Отец Йоан Кронщадски пише: “Както ние чрез електрическия телеграф бързо общуваме с хората, които са далече (това е писано в края на XIX и началото на XX век – бел. ред.), така чрез живата вяра, като чрез някакъв телеграф бързо общуваме с Бог, ангелите и светителите. Пусни по телеграфа на вярата твоята молба към Бог или към светителите и веднага ще получиш отговор“. Пак на друго място пише: “Бог и създадените духове, душите на умрелите и на живите – това са мисловни същества, а мисълта е бърза и по някакъв начин присъстваща навсякъде. Помисли си от цялото сърце за тях, и те ще присъстват – Бог винаги и по необходимост (в смисъл, че е Вездесъщ – бел. ред.), а другите – по дара и властта Божия.

Съзерцание

Да съзерцавам чистотата на Господ Иисус и по-точно:

– Чистотата на Неговия ум,
– Чистотата на Неговото сърце,
– Чистотата на Неговата воля,
– Чистотата на Неговия език,
– Чистотата на погледа Му и на всички Негови чувства.

Беседа
За победоносната вяра

И тази е победата, която победи света – нашата вяра (1 Йоан. 5:4).

Господ Христос победи света – това е, братя, и наша победа!

Апостолите победиха света и това е наша победа. Светителите, девствениците и мъчениците победиха света – и това е наша победа. Няма нищо по-силно на този свят, братя, от християнската вяра.

Мечовете, които са секли тази вяра, са затъпяли и са се счупили, а вярата е останала; царете, които са се борили против тази вяра, са се удушили под анатемата на престъпленията; царствата, които са воювали против тази вяра, са разорени; градовете, които са отхвърляли тази вяра, лежат разрушени в развалините си; еретиците, които са разваляли тази вяра, са пропаднали и с душата, и с тялото си като под анатема са си отишли от тоя свят, а тази вяра е останала.

Когато светът Ви нападне, братя, с прелестите си – прелестта на външната красота, прелестта на богатството, прелестта на сладостта, прелестта на временната слава – с какво ще му се противопоставим и с какво ще го победим, ако не с вярата? Наистина с нищо, освен с тази вяра непобедима, в която има нещо по-добро от всичките богатства на този свят.

Когато всички прелести на този свят покажат лицето си; когато красотата се превърне в грозота, здравето в болест, богатството в беда, славата в безчестие, властта в унижение, и целият разцъфнал телесен живот в гадост и смрад – с какво ще прекосим този ад, този гнилеж, тази гадост и смрад, и ще се запазим от отчаяние, ако не с тази вяра?! Наистина с нищо, освен с тази непобедима вяра, която ни учи на трайни и непроменливи ценности в Христовото Царство.

Когато смъртта покаже разрушителната си сила над нашите съседи, над роднините и приятелите ни, над делата на ръцете ни, и когато обърне към нас непреодолимите си зъби – с какво ще победим страха от смъртта, и с какво ще отключим вратата на живота, по-силен от смъртта, ако не с тази вяра? Наистина с нищо, освен с тази непобедима вяра, която познава възкресение и живот без смърт.

О, Господи Иисусе, победителю на света, помогни и на нас да победим света чрез вярата в Тебе. На Тебе слава и хвала во веки. Амин.

Превод: Никита Янчовски, Веска Илиева