Христовият Кръст и нашите кръстове

“…който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.”(Марк 8:34)

Честваме, братя, празника на животворящия Кръст, който нашата Църква възхвалява със следните думи:,, На Твоя Кръст се покланяме, Христе, И Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим“.

Братя, в Евангелието Господ казва: да вземе кръста си и Ме последва този, който иска. Казано е „който иска”.  Тоест Христос не насилва никого, не го хваща за ушите, за да го вкара в кошарата като добитък, а остава свобода на човека сам да избира.

Ти си свободен да вярваш или не. Нека обаче знаем, че не Христос има нужда от нас; в небесата неизброимо множество ангели Го възхваляват и славят ден и нощ. Но от момента, в който кажеш, че вярваш, ако искаш да си последователен в тази вяра, трябва да изпълниш три неща.

Първо, трябва да „се откажеш от себе си”, което означава да преодолееш егото си, да осъзнаеш, че грехът е твоят най-голям враг и да го отхвърлиш. Второто нещо, което трябва да направиш, е да издигнеш кръста, но твоя кръст. И трето – да тръгнеш по стъпките, по следите на Христос. И днес Христос ни призовава да вземем и да понесем своя кръст. Така, както Той е поел на раменете си Своя кръст, така и ние, християните – малки и големи, мъже и жени, трябва да издигнем нашия кръст.

Какво означава на практика на понесеш кръста си? Кръстът не е лек живот, комфорт или финансово благополучие. Кръстът означава полагане на усилие, значи труд и пот. Бъдете убедени обаче, че това усилие стои в дъното на всяко добро дело. Който върви по този път, той е част от Кръста. От мига на раждането си, докато склопи очи и поставят кръст на гроба му, християнинът носи кръста си. И жалко за него, ако никога не издигне и не понесе своя кръст. Ще ви дам няколко примера за подобни кръстове.

Преди всичко кръстът е работа, която трябва да положи всеки човек. Това е Божия заповед и дълг. Погледнете например орача. Става в ранно утро, отива на нивата, оре, копае, сее, плеви, напоява земята, но не само с вода, а и с потта, а често пъти и с кръвта си… И овчарят носи кръста си като тича по пасищата след добитъка си. Своя кръст носи и работникът, който всеки ден се катери по скелето или диша вредни изпарения във фабриката… Учителят също носи кръста си като често търпи капризите на разглезени деца. А лекарят носи кръста си, защото негов дълг е при нужда да се отзове за помощ по всяко време. Кръстът на медицинската сестра е да стои и през нощта до леглото на болния. Кръстът на свещеника, най-вече на днешния, е да устои смирено и с търпение, когато го подиграват или ругаят дори и малки деца. Всеки честен човек има своя си кръст.

Нашият кръст са нашите съзнателни усилия. Но кръст е и болестта. Да бъдеш прикован на легло не за час или два, а за месец, за година или две, за 20, 30 или 40 години! Който може да изтърпи да боледува без да хули Бога, а да го слави, той смело издига кръста си и ще бъде възнаграден. Искате ли и други примери за кръстове? Кръст е и бракът. Жената с лош или груб мъж до себе си, или мъжът с капризна или ревнива жена, която го следи всеки миг, за да бъде спокойна, също носят кръста си.

Семейството също е кръст: Баща, който от ранна утрин работи неуморно, за да изкара хляба на семейството; майка, която бди до леглото на болното си дете, която полага денонощни грижи за всяко едно от децата си. Те също носят своя кръст.

Вдовството е друг вид кръст. Онзи ден получих едно писмо от Германия и се разплаках. Една жена описваше мъката си: „Бях 22-годишна с две деца, когато мъжът ми почина. Бяхме много бедни. Не можех сама да живея на село и заминах за Германия, където около 30 години работих в няколко фабрики. Слава на Бога, че ми помагаше и изучих децата си; сега са прекрасни млади учени и почитат Бога”. Тази жена е останала вярна на своя мъж, не се е омъжила повторно за разлика от други, които веднага се омъжват отново. В продължение на 30 години е носила кръста си. Такива жени са благословени.

Христовите думи „да вземем кръста си“ обаче не се отнасят само за тези кръстове, за които говорихме дотук. Става въпрос за нещо много по-дълбоко. Кръстът означава битка, борба, която трябва да водим със самите себе си; кръстът означава да се борим със собствените си страсти, с лошотията и греховете си… Грехът, (независимо дали е славолюбие, сребролюбие или лакомия, похотливост или прелюбодеяние, завист или злоба, или каквато и да била друга слабост), е звяр, който заплашва да ни разкъса отвътре; звяр от ада, който иска да ни повали.

А това означава, че имаме нужда да издигнем своя кръст. Да се прекръстиш или да се разпнеш означава да удариш корена на страстите, на недостатъците си, да убиеш греха в себе си. И както разпнатият не може да краде или да върши зло, защото ръцете му са приковани, така и този, който убива страстите си, става неспособен да върши грях.

Това, братя, са кръстовете, които всички трябва да издигнем. Благословен е всеки, който изпълни този свой свят дълг. Всеки, който следва нашия Господ Иисус Христос.

В едно село имало един човек, който страдал много, но му липсвало търпение. Той роптаел, като казвал: „Защо, Боже, дойдоха тези изпитания върху ми? Защо нещастието ми е толкова голямо? Тежък кръст си поставил на раменете ми, несправедлив си …“. Една нощ сънувал, че го взема ангел и го отвежда на едно широко поле, осеяно с кръстове вместо с житни класове; кръстове с различни форми и големини, малки и големи; дървени, мраморни и железни кръстове, много леки и много тежки. Тогава ангелът му казал:

– Избери си сам един от тези кръстове.

Човекът, след като огледал всички кръстове, избрал един малък и много лек кръст.

– Ето този кръст искам – казал той.

– Това всъщност е твоят кръст, който си носил до момента; това е най-малкият възможен кръст – отвърнал ангелът.

Има малки, но тежки кръстове, които са носили светиите и отците на Църквата… А нашият кръст е много малък, лек като перце или слама в сравнение с Кръста, носен от Христос.

Затова да не роптаем и да не хулим. Други страдат много повече от нас.

Да се молим на Господа да ни даде сили да изпълним казаното от Него: “…който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.”(Марк 8:34). I www.impantokratoros.gr

Беседата на покойния Флорински митрополит Августин (1907-2010) e изнесена през 1977 г.

Беседата се публикува със съкращения.

Превод от румънски: Сандра Керелезова