На опашката за чудотворните икони

Часът е четири и половина следобед. Стотици хора чакат пред храма да видят трите чудотворни икони. Цари неестествено спокойствие и ред. Средно на всеки двайсет минути чакащите пристъпват с по няколко крачки напред. И отново се умълчават.

На опашката можеш да чуеш толкова лични и съкровени неща от непознати, каквито в друг случай едва ли е възможно. След по-малко от половин час чакане баба Милка от София споделя, че и миналата година е видяла иконите, но чакала цял ден – от сутринта до вечерта. После обаче излетяла като птичка от храма, с леко сърце и душа. Тя изпитва истинска радост и въпреки че е прехвърлила 70-те, не се оплаква от болежки.

Баба Милка казва, че всякакви хора идват да видят иконите, но без бизнесмените, защото те си имат всичко. На три или четири пъти ми заръчва: “Ще седиш, ще седиш, няма да се отказваш. Щом веднъж си дошла, не трябва да те отказват нито работа, нито задължения.”

Някои по-нетърпеливи обаче си тръгват. Други предвидливо са си взели вода или нещо за похапване в часовете на бавно приближаване към иконите. Най-тежко е за децата, които не намират кой знае колко начини за игра покрай огражденията. Няколко цветарки предлагат най-вече червени и кремави рози. Други продават гевреци, има и църковен вестник. Въртят се просяци. Продават се и разноцветни кърпички – всеки, който желае, може да ги допре до чудотворните икони в храма и по този начин да ги зареди и освети с Божията енергия.

Времето напредва, минава се още час. Двама младежи поизнервено обсъждат дали ще могат да видят иконите до един час, защото имат резервация за пицария и може да закъснеят. Момче отстъпва реда си на по-възрастна дама, защото няма за къде толкова да бърза. Три момичета на около петнайсет години след час и половина чакане намират все още поводи за смях. Цели семейства са се наредили на опашката и търпеливо пристъпват напред.

Баба Милка с лъчезарна усмивка казва, че чудеса стават постоянно, стига да вярваш. Дали е станало чудото, за което се е молила миналата година? “Още не е, казва тя. Но ще стане със сигурност, трябва само да има надежда.”

Минаваме около 20-30 души през малък импровизиран вход, охраната затваря вратата след моята групичка и вътре мигом всички се разпръскват. Специално оградена пътечка вътре в храма, обещава още часове чакане. Пътят към иконите наистина е дълъг, а търпението и смирението са основните мерни единици тук.

След около час и половина чакане вътре, и трите икони са на половин метър. Баба Милка се усмихва в своето вълнение. И тя вижда чудотворните икони, целува ги и после отстъпва място на следващите хора. Помощници в храма възпитано ни подканват да не се застояваме много, защото още стотици християни чакат. Една от бабите е завързала във вързопче лекарствата си и леко ги допира до всяка икона, явно с надеждата силата на лекарствата да се увеличи и тя да оздравее час по-скоро.

Надежда има…

Трите икони:

Света Богородица Бачковска е най-голямата светиня на Бачковския манастир. Преданието я отрежда като творба на свети апостол и евангелист Лука. От цялата икона само ликовете на света Богородица и Младенеца излъчват топлина – всичко останало от нея е обковано в две ризници – златна и сребърна. От началото на XIV век е в Бачковския манастир: според едно предание тя е подарена от грузинците Игнатий и Атанасий, а според други е “прелетяла” от грузински манастир и е “кацнала” в местността “Клувията” – тогава пламнал неземен огън, който превърнал нощта в ден. Така иконата известила пристигането си. Тя била поставена на иконостаса, но на сутринта отново е била намерена в местността “Клувията”, откъдето бликнал извор с лековита вода. Богородица се явила на един от монасите и заръчала да я поставят вдясно при входа на храма, за да може да вижда кой с какво сърце влиза в Божието пространство. Така и било сторено.

За иконата Света Богородица Осеновица при Рилския манастир пише йеромонах Неофит Рилски, който заявява, че това е “най-важната старина”, а “от кого е дадена, тя сама си знае”. В центъра са Младенеца и Божията Майка, а около нея в специални вдлъбнатини са разположени частици от мощите на 32-ма светии, чиито имена са изписани върху метални пластини. В горната й част има надпис – “Одигитрия”, което в превод означава Пътеводителка. Произходът на тази икона е неизвестен и съществуват много поверия за нейната поява. През XIX век чудотворната икона е пропътувала хиляди километри из цялата страна, за да спаси и предпази от епидемии десетки селища в България.

Иконата Света Богородица Троеручица Троянска има светогорски произход.

Йеромонах от Света гора на път за Влашко минал през Троян. Той носел със себе си чудотворна икона, дар за своите близки. Той навестил благочестив отшелник в планината и когато решил да си тръгне, конят му се препънал. В това духовникът видял Божи знак и отложил пътуването си. След време отново потеглил на път, но конят му отново паднал на същото място. Тогава разбрал, че иконата не иска да напусне тази обител, затова я оставил на отшелника в Троянската планина, където след години бил построен и Троянският манастир. Всеки, който се молил от душа и сърце пред иконата, бил възнаграден с изцелението, което жадувал.

О, Пресвета Майко Божия, дарувай утеха на страдащите от различни недъзи на плътта и душата, дай им да познаят силата на покаянието и Божията благодат, за да се върне мирът в сърцата им! – част от молитва към Света Богородица. | e-vestnik.bg