Златни кръстове показват в Бояна

Над сто уникални църковни реликви от сребро и злато ще могат да видят посетителите на музея в Бояна. Те са от периода ХVI-ХVIII век и са принадлежали на различни манастири от днешна Република Македония, която в онези времена е част от българската етническа територия. Сребърни обкови на иконите "Богородица Умиление" и "Свети Йоан Кръстител" от манастира "Косница" край Сяр с размери 1,5 м на 1 м, висока един метър сребърна кандилница ламбада, престолни и литийни кръстове с фина резба от злато и сребро, сребърен реликвариум, с който монасите са обикаляли да дават причастие и същевременно да събират помощи за манастирите си, са само малка част от изложените уникати. А дарохранителницата от манастира "Свети Наум" край Охрид, на която са изобразени Свети седмочисленици, може да прави чест на всеки световен музей и патриаршеска катедрала. Според проф. Божидар Димитров, директор на НИМ, подобна колекция няма в нито една балканска страна.

Особено интересни са рипидите със серафимите, които се носят след иконите и кръстовете на литийните шествия. Те водят своя произход от византийския дворцов церемониал. Техни предходници са императорските ветрила, които в църквата се превръщат в символ на небесните сили.

Според проф. Теофана Матакиева, научен ръководител на експозицията, повечето от тези шедьоври на църковната утвар са изработени в най-добрите тогавашни ателиета на Балканите, най-вече в Солун. Всички следват строго византийските канони. Някои обаче носят стила на готическите традиции на т.нар. итало-критска школа в църковното изкуство, която е междинна между традициите на Западната и Източната църква. Посветихме изложбата на св. св. Кирил и Методий, защото те са съпокровители на Европа и символи на духовното единство на континента. И също така символично решихме да я закрием на 1 ноември, когато е Денят на народните будители. Защото солунските братя са първите в тяхната редица, твърди проф. Матакиева.

Публикавано във в. Стандарт, бр. 4713, 21 февруари 2006