Банкя отпразнува своя патронен празник

Празникът на град Банкя – денят на светите мъченици Кирик и Юлита бе ознаменуван вчера с тържествена архиерейска Света Литургия в едноименния храм. Произнасяйки проповед за смисъла на думата "мъченик" негово Преосвещенство Знеполският епископ Иоан разказа за живота на Христовите мъченици – св. Кирик и майка му Юлита.

В съслужението с владиката участваха архимандрит Григорий – протосингел на Софийската света митрополия, свещенници начело с ставрофорен свещеноиконом о. Милко и председателя на църковното настоятелство о. Василий. След светата богослужба, Негово Преосвещенство благослови и освети празничния традиционен курбан по случай празника на града.

Храмът в Банкя не без основание се счита за пример на подражание и за поддържане на светиня. С Божия помощ, църковното свещеноначалие на църквата ведно с отзивчиви дарители благоустроиха храма през последните години. Последната придобивка е пътека за инвалиди, по която енорияши с инвалидни колички и техните близки могат по-лесно да се придвижат до храма.

***

Житие на св. мъченици Кирик и Юлита

Св. Юлита произлизала от рода на предишните римски царе. Овдовяла на млади години, като имала само един тригодишен син Кирик. Тя живеела в гр. Икония (област Ликаония) и цяла била предадена на Христовата вяра. Своя син тя кръстила веднага след рождението му, а като станал на три години, започнала да го учи на вра и молитва.

Когато при Диоклетиан настанало гонение и в Ликаонската област, Юлита взела тригодишния си син и с двете си верни слугини избягала в Селевкия. Когато започнали и тук да преследват християните, тя отишла в Килийския град Тарс. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена със сина си на съд. Управителят я попитал за нейното име, род и отечество. Тя се нарекла само християнка. Управителят тогава й отнел сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и искало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, но Кирик с висок глас извикал: "Аз съм християнин, пусни ме при мама!" И взел с ръчичките си да драска управителя, като отвръщал лице от него.

Озлобеният управител го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и невинна душа. Виждайки как Кирик пострадал преди нея, св. Юлита се изпълнила с радост и поблагодарила на Бога, загдето нейният син се удостоил с мъченически венец. След много мъки и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 година.

Телата на пострадалите за Христа майка и дете били хвърлени без погребение, за да бъдат изядени от зверове. Но две слугини нощно време ги взели и погребали. Едната от тях доживяла възцаряването на Константин Велики. Тя показала на вярващите мястото, където били погребани мъчениците и разказала за тяхното мъченичество. Мощите на светците били намерени нетленни. И до днес те са чудотворни. Част от тия мощи се намира в Охрид, в църквата "Св. Богородица".

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Снимки: Владислав Александров