На крепостта Трапезица бе разкрита средновековна архиерейска резиденция

Завърши цялостното разкриване на голямата архиерейска резиденция от 40-те години на XIII век в югоизточната част на крепостта Трапезица във Велико Търново. Това съобщи археологът доц. Мирко Робов.

Сред многобройните находки са дебелостенни разлати съдове и над 150 монети от времето на царете Иван Александър и Иван Шишман.

„Резиденцията е развита планово около един от най-представителните храмове в средновековната крепост-църква №4. Самата църква е кръстокуполна с притвор и внушителни размери. Комплексът е установен през предходния сезон, а при последните разкопки бе напълно разкрит и изяснен. Крилата са две, като в северното е трапезарията, а вероятно над нея и жилището на обитателя на комплекса“, сподели доц. Робов.

По думите на археолога западното крило е с по-различна функция. Във верижното подреждане на градежите в него е установена четвъртита постройка, а три други са организирани с открита фасада към двора. Вторият етаж е носен от колонада върху общ стилобатен зид. Подовете са покрити с квадратни тухли, подредени по осите на помещението. С тухлена настилка е настлана и трапезарията с голямо отоплително съоръжение в средата. Дворното пространство от север и запад на църква №4 е било покрито с каменни плочи. През настоящия сезон археолозите са установили открити галерии към църквата от юг и от запад.

Доц. Мирко Робов

„Правоъгълните тухли от настилката са подредени върху хоросанова основа зигзагообразно. При южната галерия бе установен вход през пешеходна пътека върху изсечената скала, който отвежда към южния вход на църквата. Комплексът е построен непосредствено до големия светски ансамбъл при църква №3 през 40-години на XIII век. Това е видно и от двете открити монети в хоросановите фуги в църква №4, попаднали в там вероятно при нейното изграждане. Монети от това време са намерени под плочниковата настилка северно от църквата. Комплексът е просъществувал до края на XIV век. Мястото е частично обитавано с други функции за кратко време в началото на XV век“, казва още доц. Робов.

Сред многобройните находки правят впечатление дебелостенни разлати съдове-плата, в които е поднасяна храната. В предходни сезони бе открита уникална находка – костен завършек на архиерейски жезъл. Сред последните артефакти има острие от харпун за риболов на едри екземпляри. Според изследователя има находки, които сочат, че в менюто на обитателите на комплекса е имало див шаран, като екземплярите са били над 3 кг. При разкопките са открити и над 150 монети, предимно сребърни, от времето на цар Иван Александър и цар Иван Шишман.

„Комплексът може да бъде предоставен за цялостно проектиране и консервация и да бъде включен в посетителски маршрут. Ще бъде и важно допълнение към историческия пейзаж, тъй като е видим от града и от крепостта Царевец, която е най-посещаваният археологически обект в България“, добави доц. Мирко Робов. 

Източник: в-к „Труд“