Отец Никанор излезе с открито писмо по казуса с монаха Филарет

В редакцията на Православие.БГ получихме писмо от йеромонах Никанор, игумен на Църногорския манастир, във връзка с някои коментари в публичното пространство по повод репортажа на „Господари на ефира“ за монах Филарет. Публикуваме пълния текст на писмото:

„Уважаема редакция,

От духовници научихме, че в предаването на Нова телевизия „Здравей, България“ на 7 февруари 2017 г.  свещеникът от Сливенска епархия Силвестър Янакиев казва по повод на станалия печално известен монах Филарет „беше се заврял в Гигинския манастир“.

Тъй като темата, макар и крайно неприятна, не е маловажна, като игумен на манастира се чувствам длъжен да дам публични пояснения.

Действително, през летните месеци на 2015 г. монах Филарет беше приютен в нашия манастир по ходатайството на уважаван йеромонах, служещ в Русенска епархия. Това стана официално, с писмо от тогавашния игумен до Софийската митрополия, в което деликатно от наша страна беше поет ангажимент отец Филарет да бъде държан изкъсо и напътстван по правия път на покаянието. По време на престоя му в манастира той не е извършвал никакви действия, които биха могли да доведат до опозоряване на обителта или на монашеския чин. Това е неоспорим факт. С други думи, поехме грижа за човека и докато беше при нас, той не е правил бели.

Съвсем точно отец Силвестър посочва, че Филарет беше принуден да напусне манастира след като се разбра, че и тук ще го търсят за саморазправа. Не че ние в Перник не знаем как да посрещаме неканени гости, но в този момент течеше ремонт на поликлиниката и се оказа, че няма да има къде да ги настаним…

Причината за сегашния резил на българското монашество е колкото греховното падение на монах Филарет, толкова и безотговорните действия на такива като свещеник Янакиев

Какво означават думите „изгонихме го оттам“? След като го изгонихте отнякъде си, този човек спря ли да бъде монах? Другарчето му Кирил спря ли да бъде йеромонах и брат на един от ставропигиалните манастири? Това ли е църковният подход към такъв вид проблеми?

В Църквата има канони, приет е и Устав на БПЦ. И само на основата на правилата, които са записани там, правилно и окончателно могат да бъдат решавани казуси като този, за който говорим. Решавани – казвам – а не замитани под килима! Или поемаш грижа за душата на човека и ако той иска, се лекува духовно, или по каноничен път го санкционираш, сваляш му монашеските одежди и клирическия сан, ако има такъв, и тогава да върви където иска и да прави каквото му е на сърце – но Българската православна църква би останала с ненакърнена репутация, както и самото монашество.

С отказ да се поеме отговорност и да се изпълняват обязаностите на духовното надзорничество, както и с лежерното отношение към различни православно-талибанстващи, оставени да вилнеят както им скимне, можем да имаме един-единствен резултат – този, който ни показаха „Господарите на ефира“.“