Отцепниците на Инокентий взимат имоти за €672 млн.

Алтивният синод на Инокентий може да стане най-богатият в страната до два месеца, стана ясно вчера. Това ще зависи от решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, което се очаква да бъде обявено през септември. То е по заведени две жалби – от алтернативния синод и от миряни, които в средата на миналата година бяха обединени в едно дело, и е срещу България заради извеждането на духовници и вярващи от храмове, манастири и имоти с полиция на 21 юли 2004 г.

Ако евромагистратите се произнесат в полза на жалбоподателите, синодът на Инокентий, епархиите и енориите под негова юрисдикция ще станат най-богатото вероизповедание в страната, което ще владее 672 млн. евро в земи и сграден фонд градска собственост, от които ще печели милиони годишно чрез отдаването им под наем, изчислиха икономисти от алтернативния синод.

Тази собственост ще бъде отнета от сегашния й владелец синодът на патриарх Максим, подопечните му епархии и енории.

Сумата от 672 млн. евро всъщност е данъчна оценка, подадена от жалбоподателите в Страсбург, припомниха синодални финансисти. Според тях обаче тя е силно занижена и не отговаря на реалните пазарни стойности на собствеността, което пък означава, че хората на Инокентий на практика ще получат владения на стойност над 1 млрд. евро.

През юли 2007 г. съдът в Страсбург изпрати и на двата синода обявление за междинно решение, в което бяха фиксирани възможности са решаване на спора и сроковете, в които той може да бъде изгладен. Съдът предложи на двете страни да се помирят, като разписа срок за това до септември миналата година. Тази възможност беше пропусната безвъзвратно.

Хората на Инокентий обаче предлагат алтернативен, а не императивен вариант, за да не бъде ощетена българската държава.

План “А”, както се шегуват в попските среди, включва връщане на имотите и плащане на заплати, социални и здравни осигуровки на около 400 души – митрополити, архимандрити, епископи, свещеници и служители, ангажирани в структурите на Инокентиевото крило в църквата. Предоставените средства трябва да покрият времето от извеждането им от владенията на 21 юли 2004 г. до момента на окончателното решение на съда в Страсбург. Мотивът на ищеца е, че през това време хората не са получавали заплати, като същевременно не са им прекъсвани трудовите договори, но не са им внасяни и осигуровки съвсем не по вина на работодателя, какъвто се явява синодът на Инокентий и съответните му структури по места, поради невъзможност да изпълняват задълженията си към своите служители.

Отделно от това обаче група миряни напира да съди държавата ни и заради факта, че й е попречено да избира своя религиозен лидер, каквато свобода е гарантирана както в българската конституция, така и Хартата за правата на човека и редица други евродокументи.

План “Б” изключва всякакъв компромис. В случай че не се стигне до помирение и имотите не бъдат върнати, българската държава следва да изплати на синод №2 данъчната им оценка от 672 млн. евро, а после да брои и дължимото по исковете на жалбоподателите заради невъзможността им да задоволяват религиозните си нужди при духовен водач по свой избор.

До 21 юли 2004 г., когато епископите, свещениците и миряните на Инокентий бяха изведени от владенията, притежаваната от тях собственост се изразяваше в 284 храма, манастири и параклиси в цялата страна, както и земите, помощните стопанства, постройките и цеховете към тях, банкови сметки и движими имущество като икони и църковна утвар. Част от имуществото премина към алтернативния синод на покойния дядо Пимен, онаследен впоследствие от Инокентий още след завладяването на Синодалната палата от Христофор Събев на 17 март 1992 г. В рамките само на няколко месеца свещеници, игумени на манастири и владици идваха на крака при Христофор Събев и се присъединяваха заедно с енориите си, манастирските земи и епархийско движимо и недвижимо имущество към алтернативния синод, оглавяван тогава от Неврокопския митрополит Пимен, сетне провъзгласен и за патриарх. Част от имотите, преминали във владение на дядо Максим след 21 юли 2004 г., сред които храмове и административни сгради, бяха построени от алтернативния синод на дарена земя и със спонсорски средства. Те и до момента са с неуредено статукво за собственост. В някои от тях, като например в храма „Св. Наум” в столичния кв. „Дружба 1” бяха въдворени свещеници от синода на дядо Максим, но нотариалният акт не е на името на нито едно поделение на БПЦ, тъй като черквата е вдигната на общинска земя със средства на спомоществователи. Подобна е ситуацията и с други владения, част от които са дори собственост на частни лица, фирми и фондации. Затова и амбицията на Инокентий да спечели непременно делото в Страсбург е твърде голяма.

“Новопостроените храмове в страната са около 60. След 2004 г. са завършени около 17 черкви, които се водят на името на неправителствени организации и сдружения, вдигнати все с дарения на вярващи, съобщи за “Монитор” Христо Латинов – някогашен ръководител на отдел “Манастирски и земеделски стопанства” при Софийската митрополия, оглавявана от дядо Максим, а от 1997 г. шеф на отдел “Имоти” на синода на патриарх Пимен (сега оглавяван от Инокентий) и епархийски прокурор. В продължение на четири години Латинов е бил и директор на синодалния производствен комплекс в Илиянци, известен повече като свещоливницата. По думите му дори в момента в Родопите синодът на Инокентий строи манастир с дарения на семейство, което изрично иска обителта да бъде към алтернативния синод.

Смяна на съдии бави решението на казуса

Смяната на евромагистрати е причина за проточването на делото “Инокентий срещу българската държава”. Забавеното решение е заради смяната на съдията Снежана Ботушарова със Славка Калайджиева в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, довериха от Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.

Засега единственото сигурно, според междинното решение от август 2007 г., е, че съдът им признава правото да заведат жалба срещу българската държава за регистрирането им вероизповедание като Свети синод на Българската православна църква, оглавявано от Софийски митрополит Инокентий.

Практически това означава, че евромагистратите ги припознават като легитимно вероизповедание и по-точно като едно от крилата на БПЦ, коментираха още от дирекцията. Това междинно решение е на базата на оспорването от патриарх Максим алтернативният синод да се назовава с името Свети синод на Българската православна църква.

Без решение за помирение

Светият синод не е вземал решение да се среща с хората на Инокентий и да прави помирителна комисия с тях, коментира за "Монитор" неговият говорител Русенският митрополит Неофит. При нас не е пристигнало решение от Страсбург. Миналата година имаше писмо за евентуални разговори и помирение, но то не беше задължително решение, а само предложение. Въобще не сме се занимавали с него, подчерта митрополитът.

По думите му в Синодалната палата не се предвиждат никакви срещи и занапред с отцепниците.

Ако се наложи, държавата ще плаща, каза още говорителят Неофит. Какво общо има тук данъкоплатецът, това са държавни пари от бюджета. Така отговори той на въпрос на "Монитор" редно ли е българският данъкоплатец да плати близо 1 млрд. евро за неуредици в БПЦ, която, както и всяко друго вероизповедание е отделена от държавата.