Руски кинематографисти снимат филм за св. Йоан Златоуст

Руски кинематографисти снимат филм за св. Йоан Златоуст, 1600-години от деня на кончината на когото бе отбелязана този месец в целия свят. Снимките на документалната лента ще бъдат правени през октомври на територията на съвременна Турция, където е бил епископ Йоан Златоуст, а също в Абхазия, където е починал в заточение.

Режисьор на филма е Виктор Шкурко, получил много награди на фестивалите на православни филми. Предвижда се снимачната група да работи и в Турция.

Йоан Златоуст е една от най-значителните личности в историята на Православната църква, един от тримата "светители" – "вселенски учители", наравно с Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов.

Забележителен проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. От западните църковни писатели с него може да се сравни само блаж. Августин.

Най-известна е "Св. Божествена Литургия на св. Иоан Златоуст", която се извършва през цялата година, освен в дните, през които е предвидено да се извършва св. Василиева и св. Преждеосвещена литургия.

Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 г. Чества се на 13 ноември, на 27 януари – Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст и на 30 януари – Деня на св. Три Светители (заедно със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов).

Роден е в Антиохия Сирийска в гръко-сирийско елитно семейство. Баща му Секунд бил военачалник, а майката му Антуса изповядвала християнската вяра. Йоан учи при софиста Ливаний и философа Андрагафий в родния си град, а по-късно в Атина красноречие и философия. Покръстен е в 369 г. и става аскет.

През 381 г. е в сан дякон, в 386 г. в сан презвитер. Оттогава славата му расте и е наречен "Златоуст" заради неговото красноречие. През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за архиепископ на Константинопол. Неговата смела и безпристрастна проповед му спечелва приживе много врагове – както сред управляващата аристокрация, така и някои църковни кръгове.

На Халкедонския събор в 403 г., свикан от неговия враг, александрийския патриарх Теофил, е лишен от сан, но паството му го връща на патриаршеския престол. Като патриарх на Константинопол, три пъти е бил изпращан на заточение поради намесата на светската власт в делата на църквата.

До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и преследване, но не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност. Императрицата Евдоксия го заточава на Кавказ, в арменския г. Кукуз, след това (406 г.) в далекия Питиунт (дн. Пицунда) на кавказкия бряг на Черно море.

Почива в заточение на 14 септември 407 г. в г. Комана по време на св. Литургия, след причастие със Св. Тайни. Литературното наследство на Й. Златоуст – трактати, писма (около 240) и проповеди – е колосално. Съхранили са се повече от 1900 ръкописи с негови съчинения.

Те се компилират и цитират от негово време до сега от огромен брой по-късни автори. Преведен е на почти всички езици. Най-пълното издание на съчиненията му излиза от печат в Париж през 1718 – 1738 г. в 13 тома.