Българската държава обжалва решението на съда в Страсбург

Министерството на правосъдието съобщава, че българското правителство отправи своята молба пред Голямата камара на Съда по правата на човека в Страсбург по делото „Свети Синод на Българската православна църква (митрополит Инокентий) и др. срещу България” в установените срокове в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

ОСНОВНИ АКЦЕНТИ В АРГУМЕНТАЦИЯТА НА МОЛБАТА ЗА ОТНАСЯНЕ НА ДЕЛОТО ПРЕД ГОЛЯМАТА КАМАРА НА ЕСПЧ

1. Правителството на Република България отправи молба делото да бъде отнесено към Голяма камара на ЕСПЧ тъй като постановеното решение в частта, в която е констатирано нарушение на чл. 9 засяга съществени въпроси по тълкуването и прилагането на Конвенцията, както и съществен проблем от общ характер, поради което са налице предпоставките на член 43 точка 2 от Европейска конвенция по правата на човека (ЕКПЧ).

Обжалваното решение се отклонява от практиката на Съда и същевременно не се основава на фактите по казуса.

2. Становището на Правителството е, че решението засяга следните съществени въпроси по тълкуването и прилагането на Конвенцията:

– възможността за оценка от страна на Съда съобразно с критериите на Конвенцията на факти и действия на държавата, състояли се преди влизането в сила на ЕКПЧ за Република България на 7 май 1992 г.;
– относимите към казуса документи, на които Съдът се позовава при обосноваване на своето решение, в частност Устава на БПЦ;
ролята на каноническото право и зачитането му от страна на държавата при прилагане на чл. 9;
– задълженията на държавата с оглед принципа на ненамеса в живота на религиозните общности;
– обхвата на преценка на Съда относно действията на държавата;
прилагането на принципите на правната сигурност, както и на правомощието за опазване на правния и обществен мир;
използването на различни критерии по отношение на държавите „в преход”.

3. Решението на Съда създава обществено безпокойство в рамките на държавата и българското общество,  така и в целия Православен свят, което се основава на засегнатите въпроси от сериозна обществена значимост, отнасящи се до каноните на православието. Решението на ЕСПЧ засяга най-съществения проблем от общ характер за всички вероизповедания и църкви, за тяхното съществуване на основата на единно устройство и управление, основано на каноните.

4. В молбата Българското правителство поддържа изразената вече позиция, че не е имало нарушение от страна на държавата на правата на жалбоподателите по чл. 9, тълкуван самостоятелно и във връзка с чл. 11.

Преценката на Съда относно наличието на нарушение от страна на българската държава на чл. 9 от ЕКПЧ  се основава на изцяло погрешна презумпция, че действията на държавата са били предприети в условията на съществуващо разделение в БПЦ.

Съдът прави опит чрез своето тълкуване да се регулират наново отношения в Република България, изградени на основата на исторически традиции, каноническо право и канонически континюитет, засягащи уредбата на БПЦ.

Изцяло се игнорират решенията на Светия Разширен Надюрисдикционен Всеправославен събор от 1998г., който вземайки единодушно горните решения приема, че се премахва “по какъвто и да било начин създаденият през 1992 г. разкол.

БПЦ е една и няма и не може да има алтернативни органи на ръководство. Неправомерните действия на жалбоподателите имат сериозни юридически и практически последици и са целели непосредствено отстраняването на законното ръководство на православната. Неправомерни действия не могат да бъдат основание за пораждане на права, защитени от Конвенцията, тъй като противоречат на основен правен принцип – никой не може да черпи права от противоправното си поведение – принцип, познат още от римското право, и който включва в себе си и принципа “nemo dat quod non habet”.

5. В противоречието с принципите на  чл. 9 на Конвенцията и на установената съдебна практика и с прилагането на принципите на правната сигурност, както и на правомощието за опазване на правния и обществен мир, решението на Съда същевременно блокира всяка възможност на държавата да извършва каквито и да било действия за защита на религиозните права на гражданите на основание на националното си законодателство – Закона за вероизповеданията от 2002г и чрез действия на нейните органи – в случая на Прокуратурата и МВР.

В конкретния казус държавата не е извършила правонарушение, т.е. тя е приела ex lege за законен представител орган на БПЦ, който е формиран по каноните на православието и с действията си е защитила легитимни интереси.

Действията на държавата са били пропорционални на преследваната законосъобразна цел и причините, на които са се позовавали националните власти са релевантни и достатъчни – правната сигурност и опазване на правния и обществен мир.

Правната система на всяка държава трябва да създава еднакви условия за гражданите за упражняване на религиозните им права и в същото време трябва да създава условия за спазване на всички останали закони. В тази връзка държавните органи, действали през 2004г., са имали законово основание при реална необходимост да упражнят правомощията си при наличие на конкретно искане – в случая, на БПЦ, за опазване на дадена собственост от лица, които самата църква счита за непринадлежащи към нея. Правителството подчертава, че прокуратурата, съгласно чл. 127 от Конституцията на Република България е оторизирана да следи за спазване на законите в страната. Прокуратурата следи за тяхното точно прилагане и спазване на законите от всички граждани. Прокуратурата е била длъжна, след като е била надлежно сезирана с тъжба  от Светия синод на БПЦ, подписана от Патриарх Максим (приложена) да предприеме нужните действия за проверка за закононарушение и неговото преустановяване.

6. В нарушение на правилата на Съда са оценени събития, настъпили преди влизане в сила на Конвенцията за РБългария, което води до неточни политически оценки и до недопустима политизация на самото решение. Съдът игнорира и принципа на състезателност в съдопроизводството. ЕСПЧ не коментира дали „организацията-жалбоподател” съответства на каноническото право или на действащото законодателство, а презюмира нейната легитимност като по този начин се намесва недопустимо във вътрешната уредба на обществените отношения, свързани с БПЦ на конституционно и законово равнище.

7. Допускането и прилагането на дискриминационен подход за оценка от страна на Съда и противоречието с установената (well established) вече негова практика по сходни дела, поставя сериозни въпроси относно принципа на прилагане на еднакви стандарти спрямо религиозните общности на държавите-членки на Съвета на Европа и би създало условия за сериозен и недопустим конфликт при тълкуване и прилагане на разпоредбите на Конвенцията. В аргументацията  на молбата са използвани и цитирани вече постановени решения на Съда по съотносими казуси. | www.justice.government.bg