Становище за Отвореното писмо на Светия Синод

По повод отвореното писмо на Светия Синод на БПЦ до Съвета за електронни медии и Управителния съвет на Българската национална телевизия, авторът и водещият на предаването "Вяра и общество" по БНТ разпространи следното становище:

***

Не приемам нито едно от отправените обвинения в т.нар. „открито писмо” на Светия Синод на БПЦ. Недоумявам как архиереи, които са призвани да отстояват Истината – и то Христовата Истина, могат да съставят толкова манипулативен текст.  Смятам, че всеки, който иска безпристрастно да установи доколко имат основание синодалните упреци, може да го стори, като види броя на „Вяра и общество” от 16.06.2012 г. И все пак, за да се аргументирам, ще посоча следните фрапантни несъответствия.

1. В писмото се твърди, че в предаването са отправени „груби и едностранчиви коментари по повод на тема, която в момента е в процес на обсъждане от Светия Синод”. Надявам, се че в това твърдение не прозира желание на върховното ръководство на БПЦ да дирижира свободата на словото и менторски да налага кои теми може да бъдат обсъждани и кои не – нали в крайна сметка наш журналистически дълг е да поставяме на дебат теми и проблеми, които се случват, а не просто да регистрираме фактите, когато всичко приключи?! Тонът на предаването не може да бъде определен като „едностранчив”, тъй като в него като събеседници участваха трима души – известният интелектуалец и богослов д-р Николай Михайлов, както и „очевидците” на въздигането на първия архонт на Пловдивския митрополит – Катрин Сариева (историк) и Ивайло Дернев (гл. редактор на електронен вестник). От понеделник (11 юни), когато стана известна архонтската церемония в Пловдив, аз и двамата редактори направихме всичко възможно в този брой на предаването да участва лично Пловдивският митрополит Николай – но той нито веднъж не отговори на многобройните ни позвънявания.  От четвъртък (14 юни), когато се разбра, че Светият Синод поема курс към легализиране на архонтството, усилията ни се насочиха към това да поканим и други членове на върховното църковно ръководство. Но отново без резултат. Неясно защо и главният секретар на Светия Синод епископ Наум, който е подписал „откритото” писмо и който много често е бил официален посредник при поканите ни към митрополитите,  също не отговаряше на нашите позвънявания. Това беше причината още в началото на предаването, когато анонсирах темата, да заявя, че сред гостите липсва представител на Светия Синод поради невъзможност на екипа да покани такъв. Това, апропо, е обичайна практика на синодалните архиереи, когато иде реч да коментират  неудобни за тях теми!!! Тъкмо защото „Вяра и общество” винаги е уважавала различното мнение, екипът ни се е стремил в дискусиите да участват хора с различни гледни точки. Но когато някой не желае да обясни, да изясни или да защити своята позиция – трябва ли да се откажем от дебатирането на тема, която засяга паството на най-голямото изповедание у нас?!  Напълно съм съгласен с твърдението на синодалните архиереи, че „Църквата има полза от широк обществен дебат по въросите на вярата”. Но в крайна сметка той трудно би бил осъществим без участието на висшия клир – т.е. на тях самите.  

2. В „откритото” писмо няколко пъти се лансира идеята, че екранът на БНТ не бива да се използва, за да се внушават неприязън и нетолерантност. В края на дискусията по темата аз наистина си позволих да призова зрителите да протестират срещу готвеното от Светия Синод  легализиране на архонтите, което е грубо погазване на църковните канони. Но изрично посочих, че този протест може да стане единствено по мирен път – с мнения в интернет или с писма до Светия Синод. По този начин съм изразил своята позиция на гражданин и член на Българската православна църква – и то не само по кръщелно свидетелство. При това позиция, изказана с болка за сегашното състояние на БПЦ. В този смисъл бяха и позициите на участниците в предаването, изказани преди моя финален анонс – като например д-р Николай Михайлов, който каза, че „легализирането на архонтите е златен път за отстъпление от вярата на мнозинството колебаещи се българи” и призова всички ние „да се освестим, за да спасим Църквата и себе си”. Затова и не приемам,  че съм нарушил погрешно цитираните в „отвореното” писмо членове и алинеи от Закона за радио и телевизия, чрез които синодалните архиереи ми вменяват „подбуждане към ненавист възоснова на… религиозен… признак” (чл.10 т. 6). С призива си за протест към Светия Синод аз не съм подбудил зрителите към ненавист по отношение на православието или християнството, което никога досега в моята 20-годишна журналистическа практика не съм дръзвал дори да си помисля, че мога да сторя. Все пак ще напомня на Светия Синод, че той може и да представлява върховното ръководство на Българската православна църква, но далеч не може да има претенцията, че олицетворява Православието изобщо или че изразява настроенията на всички православни българи. Така, както призивът за протест срещу едно правителство не означава неприязън към цялата нация или обществото.  И означава ли, че когато дебатираме нарушенията на представители на една институция или проблеми, свързани с нея, ние проявяваме неприязън към тази институция?!

3. От 2007 г., когато Старозагорският митрополит въздигна за архонт г-н Слави Бинев, предаването „Вяра и общество” постоянно поставя на дискусия темата за архонтството в БПЦ, което, апропо, самото синодално ръководство отрече с решение №3 от 24.01.2007 г., в което се казва: „В Българската православна църква не съществува званието „архонт”, то не може да се дава от нейно име и не се признава за българско църковно отличие”. Това решение беше в сила до неочакваното му отменяне на 14.06.2012 г. Дискусиите във „Вяра и общество” винаги са били в контекста на това вече отменено решение, търсейки най-общо отговор на въпроса: „Защо, след като Светият Синод е отрекъл архонтството, отделни митрополити продължават да въздигат архонти?” В крайна сметка и Старозагорският митрополит Галактион, и Пловдивският митрополит Николай извършиха т.нар архонтисвания в нарушение на това синодално решение, което бе отменено постфактум. Излиза, че във „Вяра и общество” не е трябвало да дискутираме тези своеволия на двамата владици, а е трябвало да адмирираме перманентното нарушаване на решението на върховното ръководство на БПЦ! Недоумявам как Светият Синод може да ме упреква, че по въпроса за „архонтите” аз съм налагал своето лично мнение в предаването, при положение че всички дискусии по темата са се основавали на приетото от него решение?!