Политици

“И каквито власти има, те са от Бога наредени” (1 Рим.13:1).

Всички вярващи хора мечтаят да имат вярващи управници. Достолепният отец Боян Саръев преди месеци заяви в интервю пред в-к "Атака", че "само вярващи политици могат да спасят България".

Откакто се е утвърдило християнството като официална религия (395 г.), е имало вярващи владетели, политици и хора във властта. Голяма част от тях обаче са останали в историята като инициатори на жестокости, несправедливости, варварства, войни и завоевания, белязани с кръв, жестокост и садизъм, за които са мислели, че имат Божие благословение в името на някаква справедлива според тях кауза. В престъпленията, които са им били присъщи, не е имало и капка от нормите на християнската етика. Някои от тях дори били отлъчвани и сваляни от власт точно поради това несъотсветствие между общопризнати и следвани правила на управление и поведение и дела, далеч от клетвата, която са полагали, когато са идвали на власт.

Може би хората във властта не само трябва да са вярващи, но и благочестиви и богобоязливи?

Изложеното по-долу са щрихи от портретите на хора от властта във Враца и региона. Четирима черкуващи се врачански журналисти години наред правят своите изводи за мисленето и деянията на политиците от областта. С уговорката, че както политиците, така и черкуващите се журналисти не са лишени в своето индивидуално и професионално битие от криволичения, заблуди, грешки, недомислия, търсения. Но поне в рамките на една специфична нравственост като идеал – християнската. Тя прави човека по-мъдър в неговите залитания и падения, по-съпричастен към чуждата болка, нужди и страдания, мечти и полети на душата. И в опита за неговото спасение.


Покрай другите журналистически питания често задавах на политици и бизнесмени, фактори в обшественото пространство, въпроси за вярата, за духовността. Питах ги директно дали са кръстени, кръстени ли са децата и семействата им. Не смятам, че съм нарушила личното им пространство. Напротив – беше им забавно, чувстваха се добре, когато говореха на тази тема, бяха искрени. Водела съм десетки такива разговори и направих няколко извода.

Първият се отнася до факта, че не открих сред събеседниците си войнстващи атеисти. Вторият бе лично откритие, което опровергава мита за "тяхната мерзост и невъзприемчивост към религиозните ценности". По-скоро няма кой да поговори с тях.

Кой клирик да поговори с тях?

Пловдивският митрополит Николай бе заявил преди време в едно интервю, че една от мисиите на духовенството е да научи управниците на вяра и морал. Иначе няма защо да ги държи отговорни, щом не знаят истините на вярата. Когато всичко става с чувство на такт и истинска загриженост, че срещу теб стои управник, който те пита за християнските норми на управление, трябва да си отговорен. Защото никой не знае как и по какъв начин може да покълне зрънцето на вярата – и това е другият ми извод.

Ние, вярващите журналисти от Враца, сме насърчавали всеки техен успех в духовен план, радвали сме се на всяка тяхна подобна изява. Споменатите тух хора от властта имат и много други добродетели, имат и своите неудачи, несполуки, врагове. Като всички нас. Вярвам ,че историята ще каже за тях: "пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва, вечно" (2 Кор. 9:9), а не "Те са от света, затова и по светски говорят, и светът ги слуша" (2 Йоан. 4:5). Може би трябва да се разбере как е в другите области, общини, градове български.
Възприемат ли политиците християнски морал и има ли кой да поеме тяхната катехизация?

ТРИПТИХ ОТ ТРИ ВЛАСТИ ОТ ВРАЦА И ЕДИН ГОЛЯМ КРЪСТНИК

Николай Коцев – депутатът църковен настоятел

“Та да бъдете богати във всичко за всяка щедрост, която чрез вас извиква благодарност у Бога” (Гал. 3:19)

Той е мажоритарно избраният кандидат за Врачанския район. Общински и областен лидер на ГЕРБ от самото му основаване. Политик тип “американска мечта”. Той е със средно образование, но е човек със завиден интелект, неподправен усет за изкуството и културните ценности. За него е присъщ стоицизмът, чувството му за изтънчен хумор, близостта с хората – още преди да започне да се занимава с политика. За две години бе председател на Общинския съвет. Като такъв бе мъдър, дипломатичен и сговорчив, що се касае до общия консенсус по значими дела за общината, но непримирим към корупцията, лъжите в политиката, насилието и пошлостта. По време на предизборната кампания хора с различни професии и положение в обществото създадоха комитет в негова подкрепа като мажоритарен кандидат. Не бяха всички привърженици на ПП ГЕРБ, но призоваха да се гласува за него, защото далеч преди навлизането му в политиката той е откликвал на всички молби и нужди за финансова подкрепа, даже сам е проявявал инициативност. Бил е верният приятел, човекът, който е живял във Враца, тук е правил бизнеса си, тук е градил жизнените си ценности. Не се е замесвал в скандали и съмнителни сделки.

Подкрепиха го и вярващи от храма “Св. 12 Апостоли”, хора с различни политически убеждения. Доброволно и от сърце. С убеждението, че той е имал и има поведение на политик – християнин, че прави бизнес с човешко лице. Със заръката да се черкува с тях, да общува повече с тях и да отстоява в парламента единството на Православието. Николай Коцев се радва на завидно богатство, но не е прахосник. Фирмите, който притежава, са известни със своята изрядност, липса на текучество, стабилност, ред. За произхода на парите му се твърди, че са от лична спестовност, придобита с много труд, както и от финансова инжекция от богат сродник в Германия. Е, и с много находчивост.

На Цветница тази година, след като се черкува в храм "Св. Възнесение" заедно със свои съпартийци, Николай Коцев посади дърво в двора на храма след тържествен ритуал, отслужен от врачанското духовенство

Един от юристите, регистрирал част от фирмите му, се впечатлил, че когато се наложило да се снима в едно от ателиетата му, трябвало да си плати. За богатите му клиенти и съпартийци всичко е с пари. За бедните, за хората в нерасвностойно положение, за нуждаещата се от средства врачанска културна среда Николай Коцев е щедрият дарител, меценатът, който не винаги се афишира и който не е отказал внимание на никого, който го е потърсил. Организатор и участник в много благотворителни акции, на които изглеждаше развълнуван и щастлив от радостта, която дава. На международния ден на хората с аутизъм цяла плеяда от млади и стари привърженици на ГЕРБ помогнаха на децата в това тежко състояние да пояздят елитните му коне, отглеждани в имението му “Турканица” в полите на Врачанския Балкан – бивша резиденция. Там е осветено място за строеж на параклис. На въпроса на журналисти как ще се нарича параклисът, Николай Коцев отговори, че “дядо владика Калиник ще каже”. Вероятно ”Свети Николай” ще е името му. Част от средствата за храма Коцев събра на рожденния си ден миналата година – 12 октомври, когато предварително заяви, че на големия купон ще приема подаръци само в пари и то за храма.

Сегашният вече депутат в комисията по корупция оглави фондацията “Бъдеще за Враца”, създадена по негова инициатива. Сметката се запълва ежемесечно от възнагражденията на общинските съветници от ГЕРБ. Към нея ще се прибавят и 10 процента от заплатите на депутатите от ГЕРБ в региона. С парите се подпомагат десетина талантливи студенти в неравностойно положение със стипендия в размер на 300 лв. месечно. Има свободни средства във фондацията и той периодично молеше медиите да търсят още нуждаещи се от подкрепа деца. Така бъдещите специалисти ще се върнат да работят за Враца след своето дипломиране. Самият Коцев се е отделял от родния си град само по време на военната си служба.

За Православие.БГ той бе любезен да отговори на два въпроса по време на предизборната кампания. Вярваме, че е бил искрен и ще напредва още повече в ценостите, които изповядва вярващият и благочестив християнин.

– Защо се кандидатирахте за църковен настоятел в храм „Св. 12 апостоли” във Враца? Какво е за вас православната вяра?


- Израснал съм по време, когато ни възпитаваха да сме атеисти. Религията обаче е вътрешна необходимост, която аз също усетих. Смятам, че съм загубил, че не съм бил възпитаван в християнските ценности и за това реших да се включа активно в настоятелството на храма, за да помогна с каквото мога. Колкото до православието, смятам, че именно то е причината ние да сме съхранили българското си самосъзнание. Ако я нямаше Българската православна църква, българите щяха да бъдат претопени по време на турското робство. Именно от средите на църквата са излезли и първите вестители на българското Възраждане.


- Цитирайте поне една библейска мъдрост, която ви допада особено.


– Библията е книга, която съдържа много мъдрост. Нещо, което ми е направило огромно впечатление, а и често ми е било коректив в живота са предупрежденията на Иисус Христос, които започват с „Горко вам”. Винаги съм ги приемал като предупреждения към властимащите да не бъдат лицемери. Може би за конкретния случай най-подходящо е „Горко вам, законници, защото товарите човеците с бремена, а самите вие с пръст не се допирате до тях.” (Мат. 23:4)

***

Министър Тотю Младенов – неповторимият социален кмет на Враца

“Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза" (1 Кор. 12:7).
"И тъй, ония, които се облягат на вярата, биват благословени заедно с верния Авраам" (Гал. 3:9).

Министърът на труда и социалната политика инж. Тотю Младенов наистина има възможности за много по-голяма обща полза от това да бъде кмет на Община Врaца и несъмнено от “облягане на вярата” бе благословен да заеме този пост. Тотю Младенов бе един различен кмет, макар и само за година и половина. С голямо вълнение и надежда врачани посрещнаха факта, че той освен другите си позитиви е и черкуващ се православен християнин. Неговото семейство – също.

В цялата си дейност градоначалникът на Враца сякаш следваше сложността на избора да бъде и остане християнин въпреки, че понякога сигурно е било много трудно. Тотю, както го наричаха повечето хора, е на 45 години, израстнал е, учил е и е започнал кариерата си във Враца, затова в града “Тотю” беше не израз на непочтенност и фамилиарничене, а на близостта и уважението от общуването с него.

Тотю Младенов започна управлението си с толеранс към администрацията, която завари. Сменени бяха само корумпираните личности. Искаше да бъде мъдър и хуманен. Кметът беше строг, последователен и решителен, но деликатен и фин. С присъщата си аристократичност той не повишаваше тон и сближаваше позициите. Общуваше с хората с голям такт и любов и се застъпваше за бедните по време на сесии и различни инициативи. За учителите, които бяха съкратени след закриването на някои от училищата. Министърът е с голяма обща култура, с чувство за хумор; умее да изслушва, не обича скандалите. Трудно му беше да изгони нередовните платци (повечето роми) на улицата, въпреки, че даваше и продължава да работи за това да им се дава подходящя работа.

Врачанският кмет взе под личен патронаж културата и се справи изключително добре. Подкрепяше много инициативи, с които се съхраняваше и развиваше местният и национален бит и култура, самодейност, нови изследвания, връзки с културни общности и институции в България и чужбина. Още в началото на своето управление Тотю Младенов установи близки контакти с врачанския митрополит Калиник и работеше с него с изключително ползотворно сътрудничество. В речите и словата на градоначалника имаше много съвременни тенденции и историческа актуалност. “Нашият Тотю” подпомагаше пенсионерските клубове и с негово съдействие се отвориха много нови. Общо те се увеличиха три пъти. Голяма част от тях бяха с пари, осигурени от дарения.

В навечерието на Коледните празници инж. Младенов и неговият екип успяха да посетят всяка детска градина и с много внимание станаха свидетели на техните празненства. Направиха и много лични дарения. Въобще Тотю направи много за децата и младежите. Никога във Враца не е имало толкова много културни прояви за тийновете, толкова музика, спокойствие и надежда в бъдещето. Тотю стана близък приятел на врачанските деца, с които не се срещаше само по празници. Благотворителността и търсенето на спонсори за различни инициативи, включително и спортни, бе една от запомнящите се черти от характера на врачанския кмет. Благотворителност дори от шаржове, от коледни и великденски ястия, от концертни изяви. В навечерието на Нова година кметът откупи собствения си шарж от известния врачански карикатурист Аксин за 1400 лв. За подпомагане на болни деца, ремонтни и други дейности в училищата бяха организирани още куп подобни прояви.

Тотю мечтаеше Враца да бъде град с много инвестиции, работни места, деца, интелектуалци. Затова успя да докаже, че с много усилия е постигнал част от мечтите си, дадени и като предизборни обещения. Неповторима, излъчваща доброта, истина и уважение към околните бе лъчезарната усмивка на Тотю, която даваше надежда, че всичко, за което е говорил, ще се случи. Като върл подкрепаджия врачанският кмет люто се закани да поведе гражданите срещу безобразията на ЧЕЗ направо на улични прояви и гражданско неподчинениепреди месеци. Тотю бе дискретен за себе си и другите и като истински християнин ги позореше само в краен случай. Даваше пари и подкрепа на скитници и просяци. Почти цяла седмица усмивката не слизаше от лицето му след откриване на параклиса в с. Три кладенци. Населено с много роми. Кметът смяташе, че те ще открият любовта на християнството и ще променят ценностната си система към по-добро.

През 2008 година бе избран и църковен настоятел на храм “Възнесение Господне” във Враца и започна да се черкува не само в него. Друга негова радост бе стартирането на строежи на храмове в кв. “Дъбника” и в двора на болницата в града. Започна с много ентусиазъм и планът за религиозен туризъм във Враца, борба за средства за археологически разкопки и научна работа на врачанските творци и интелектуалци. Тотю Младенов участва тържествено в празничното шествие в началото на юни в града, когато бе пренесена одеждата, осветена от мощите на Св Константин-Кирил Философ в Словашкия град Нитра, която остана завинаги във Врачанския музей. На рожденния си ден Тотю Младенов получи много подаръци и обич. ”Многая лета “ му пя викарният епископ Киприян, хористи и свещеници.Тогава той ми каза,че знае,че рожденният му ден е празник на св.Паисйй Хилендарски и това много го задължава.Малко след това изпрати протестна декларация в местен вестник заради публикации,уронващи авторитета на клира.

Тотю Младенов за последен път участва на изнесеното заседание “Ден на кмета” в с. Лютаджик ,въпреки,че знаеще,че е номиниран за министър. За благодарност и добра съвместна дейност кметовете му подариха три подаръка. Бинокъл – когато му стане мъчно за Враца, да погледне от министерското кресло към Врачанския Балкан; компас – да се ориентира правилно в новата обстановка и нож с надпис: “Дръж оръжието, но побеждавай със Словото!”. Словото министърът владее перфектно. Оръжието е срещу злото, но то е с подкрепата на закона и Бога. В последните два уикенда Тотю не е ползвал бинокъла. През първия бе гост на любимия си “Ботев – Враца”, а на празника Успение Богородично се черкува със своето семейство в Черепишкия манастир с Врачанския архиерей. Дадохме на България достоен министър, при това и черкуващ се християнин, който няма да отстъпи от принципите на вярата. Непубликувано остана интервю по време на кампанията му за кметските избори през есента на 2007 година, когато за първи път му зададох въпроси за вярата. С гордост каза, че е кръстен и вярващ. Дадохме на България Тотю Младенов, за когото вярваме, че ще се справи блестящо, останахме без “нашия Тотю”.

* * *
– Г-н Младенов, какво е за Вас акта на кръщението – мода, необходимост, мистика?

– Мисля, че във всеки човек, дори и в най-лошия има частица, прашинка добро, нещичко светло. Това малкото трябва да търсим, за да го превърнем в голямо добро. Милсля, че това, което св. Пророк Йоан Кръстител е направил над Господ Иисус Христос при р. Йордан – Светото Кръщение – е един съвършен модел на подражаване, за нас в реално време и място. Защото Кръщението е действителен акт на обръщане , на ново раждане, на порив вече към доброто у човека. Кръщението е примерът, към който трябва да се стремим. Добро и от добро в полза на човека, на хората.

– Без вяра народът ни е заблуден и без вероучение в училищата – също.

– Така е. ГЕРБ ще мисли много отговорно в това отношение.

Прощално под манастирската лоза

“А който има световните блага, а види брат си в немотия, затвори за него сърцето си – как пребъдва в такъв Божията любов?” (1 Иоан. 3:17)

Не беше точно под манастирската лоза, а под сянката на огромната красива дървена беседка в двора на манастира “Св. Иван Пусти” в околностите на Враца. Когато започнало преустрояването на манастира преди няколко години, на областния управител д-р Антонио Георгиев му хрумнало да се изгради и тази част за хората, които ще идват тук на големи празници, за курбани, сватби, кръщенета… Така това пространство сега е споменавано с благодарност от врачани.

И точно тук д-р Антонио Георгиев покани на 31 юли тази година общински кметове и журналисти на тежка софра и раздумка по повод края на неговия мандат и радостната вест, че щерка му ще наследи лекарската професия на родителите си, ставайки през тази година студентка. Много пъти докторът ортопед ни е посрещал с такава трапеза, блага дума и точни искрени разговори. Всеки път обаче, когато той беше домакин и лично посрещаше и изпращаше гостите, бе работен обяд, работен коктейл, работна среща. Този път най-успешният досега Областен управител на Враца се прощаваше както подобава и се веселеше спокойно – доволен от свършеното и започнатото, от щастието на удовлетворения от детето си родител. Малко преди това той бе презентирал своята четиригодишна работа.

То работа ли беше или лудо движение във всички посоки, стартирало с енергията на винаги дейния губернатор преди 4 години… За това време д-р Антонио Георгиев остави една перфектна администрация, мъдро управление, съчетаващо много позитивизъм, строгост, законност, премерена близост с хората, съпричастност към проблемите им, много знайни и незнайни добрини, сторени ту с лявата, ту с дясната ръка. Д-р Антонио Георгиев бе тогава малко известен в средите на вярващите хора, но много известен в цялата област като специалист. Вече се връща на работа в собствената си „Първа частна клиника”. Но вярващите в областта няма да го забравят и ще го споменават с добро. С много добро, което той възприемаше от Врачанския митрополит Калиник и служителите му. „Ние сме двамата областни управители. Той е по светските дела, аз – по духовните” заяви след Коледната служба миналата година Негово Високопреосвещенство пред хористи и личности,обвързани с църквата.

Д-р Антонио Георгиев бе и управник, и вярващ мирянин. Личеше си ревността му към вярата. И в поведението му в храма, и в етичността, честността и справедливостта в работата му. От съдействието му за възраждането и построяването на храмове и манастири, „от Дунав до Балкана”, от многото щедрост и благотворителност, внимание към бедните и нуждаещите се. Традиционно и единствено в България той провеждаше годишен бал със спортистите и техните треньори и ги награждаваше за постигнатото. Ежегодно в навечерието на Коледа организираше благотворителен бал за лишените от родителски грижи деца в областта.За трите години за тях събра над 30 хиляди лева от тази инициатива, с които ги подпомогна изключително много. Стана кръстник на едно такова дете – Анатоли. Изучи го, въведе го в истината на вярата, в моралните й стойности. Направи му пищен абитуриентски бал и му помогна в кандидатстудентската кампания. Анатоли сега е студент в ЮЗУ „Неофит Рилски” . Съвсем скоро разговарях с него. Момчето бе много щастливо, че е във Враца, че ще види приятели, кръстника и семейството му. Д-р Антонио Георгиев обича да казва, че се гордее с три неща от своето управление: „Възстановихме манастира „Св. Иван Пусти”, донесохме от Нитра, словашки град, осветената от мощите на Св. Кирил Философ одежда, реконструирането на магистралния път Мездра – Ботевград, за което не му стигна съвсем мъничко време да го довърши. всъщност той бе твърде скромен. Още много такива похвални „товара” стоят на плещите му. Няма да е пресилено,че той оставя след себе си една достойно извървяна траектория като дейност в ползу врачани и не би могло при каквито и да е обстоятелства новата власт да се натъкне на неуредици и скандали,корупция и разхищшения за периода от неговото управление.

„Под манастирската лоза” д-р Антонио Георгиев бе любезен да отговори на няколко въпроса за ПРАВОСЛАВИЕ.БГ.

Наложи се мнението, че Вие сте единствени Врачански областен управител досега, който е напълно катахизиран. По протокол ли правехте всичко за църквата или по вътрешно убеждение?

Винаги е било по вътрешно убеждение, даже в една своя статия Вие ми направихте забележка, че не съм спазил "протокола" при едно причастие. Лично аз не съм се разсърдил, защото наистина наруших протокола. Смятам, че Българската държава е твърдо свързана с църквата и ние като държавници трябва да положим усилия това нещо, което аз правя, да продължи.

Любимият израз на дядо Калиник е “С нами Бог”. Вие имате ли убеждението, че през Вашия мандат Бог беше с Вас?

Убеден съм в това, защото се случиха много хубави неща. Ние с дядото направихме доста за възстановяването на имиджа на православната църква на територията на област Враца. Продължаваме с изненадите. Има един нов ремонт на един манастир, за който скоро ще бъде огласено. Идеята ми е да предам на новия областен управител щафетата и до края на 2011 година всички манастири във Врачанска област да бъдат в перфектно състояние, готови за приемане на религиозни и други туристи, защото аз смятам, че религиозният туризъм е дестинация номер едно за Враца.

А вярно ли, че много пъти не сте забранявали на охраната да допуска във Вашия кабинет на областен управител хора, които са в нужда (материална) и сте им помагали?

Да, вярно е. И днес дадох 200 лв. на един човек, който иска да издаде книга. Смятам, че хората не се делят на богопомазани и такива, които стоят по-долу. Винаги съм се стремял да правя така, че хората да гонят своите мечти.

От тук нататък, тъй като се наложихте като обществена личност, предполагам, че е и Ваше убеждение, че трябва да работите още за обществото. Вие сте най-дейният управител на областта ни досега. Нали можем да сме спокойни, че ще се ангажирате пак с обществена дейност?

Много уместен въпрос.Винаги съм работил за Враца и хората, които работят в областта, не смятам да оставам в миманса.

***

И … Кръстникът – силов министър Цветан Цветранов

Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. (1 Кор. 14:33)
Дето няма управа, народът отпада. (Притч. 11:4)

Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов обича Враца и областта и направи не едно посещение, като честното, прямо и спокойно общуване с журналисти и хора от управлението и с различни нагласи и битие го направи популярен в нашия регион.

Непосредствено преди местните избори през 2007 година тогавашният лидер на ГЕРБ направи важна крачка в духовен план – стана кръстник на българското "евробебе" Тодор Устрелски, което изплака в 24.45 часа на 01.01.2006 година във Врачанската болница под грижите на д-р Даринка Петкова. Тодор е първото дете на сем. Петя и Анатоли Устрелски. Кръщението беше извършено от свещ. Александър Божилов във врачанския храм “Св. 12 Апостоли” на 20.10.2007 г. На церемонията присъстваха кандидатът за кмет на ГЕРБ инж. Тотю Младенов, кандидат-общинските съветници от партийната листа. Местната власт тогава не се заинтересува от детето, затова ГЕРБ взе под свое крило момченцето. След щастливото събитие инж. Тотю Младенов обеща да работи по специална програма по повишаване на раждемостта, която, след като стана кмет на Община Враца, почти изпълни.

В навечерието на коледните и новогодишни празници в края на 2008 г. Цветан Цветанов поднесе на кръщелника си в офиса на партията във Враца и пред журналисти куп подаръци за малкия си кръщелник – голям детски джип с дистанционо управление, влакче и комплект занимателни игри – уникати. Родителите се отчетопха пред кръстника с пита и деликатеси, както традицията повелява. На срещата беше и евродепутатът Владимир Уручев. Цветанов се извини за редките си виждания с Теодор, но напомни, че е важно всичко да става от сърце и с любов. Тодор Устрелски, дай Боже, ще осъзнае до края на мандата кои е неговия мил кръстник. За което ще благодари на съдбата, че се е родил като евробебе.