Борете се – вашето бъдеще е във вашите ръце

Такова е и моето пожелание за Рождество и за Новата година – да се избегне всичко, свързано с прекаленото битовизиране и опошляване на празниците и да се преживее Тайнството вътрешно, в Църквата, в тази среда и атмосфера, която тя създава. Само по такъв начин може да се преживее истинско Рождество, истинска Нова година.

Естествено, особено в тази година, когато моето здраве беше подложено на сурово изпитание и Бог Сам ме посещава в моята болест, моите мисли са обърнати към тези наши ближни, които боледуват и страдат. В изминалите години аз ги навестявах в болниците и в други държавни и църковни учреждения, като изпълнявах по този начин своя свещен дълг, съгласно Христовите заповеди. Но през изминалата година аз ги посещавах мислено и се молих за тях по-силно. Сега чувствам всички страдащи и болни по-близо, отколкото преди и ги моля да имат вяра, мъжество и надежда. Бог няма да ни остави.

– Гърците искат да получат от Вашите уста информация за състоянието на Вашето здраве?

– На всички е известно, че аз се сблъсках със сериозни здравословни проблеми. От самото начало желаех и продължавам да искам нашия народ да знае целия ход на събитията, свързани с моето здраве без увъртане и без опити истината да бъде скрита. Аз чувствам и съм убеден, че ние, църковните мъже, хората, посветили се на Църквата, не принадлежим на себе си. На първо място, ние принадлежим на Църквата и на Нейните членове и когато преуспяваме, и когато сме подложени на изпитания.

Аз съм предал себе си в Божиите ръце, предал съм се в ръцете на лекарите, на чието знание и опит напълно се доверявам. Осъзнавам тежестта на своето състояние, но не се предавам. Аз се уповавам на Божията любов. Нека бъде Божията воля!

– Как Ви промени това неочаквано изпитание, как сега виждате Вашата връзка с Бога и хората?

– Болката може да подейства на човека двояко: да го ожесточи спрямо Бога и хората и да го смекчи, облагороди и застави да погледне на своя живот и на своята връзка със Създателя и ближните с други очи. Пределите на тази двойнственост зависят от размерите на вярата. Този, който вярва и се доверява на Бога и Неговата воля, възприема болката, болестта и всяко изпитание като Божие посещение. Понякога човек недоумява и крещи: “Защо?”, но в края на краищата осъзнава, че всичко, което Бог допуска в нашия живот – добро, лошо, дори трагично – Той го допуска за наша полза и за наше усъвършенстване. Ако разбере това, болният ще се стреми да общува с хората, ще иска да стане съпричастен на тяхната любов, да почувства облекчение от комуникацията с тях.

В противоположния случай – ако вярата отсъства или е повърхностна, ако отсъства доверието в Божията воля, Бог се превръща в противник и неприятел, болестта ожесточава човека, прави го непристъпен, труднодостъпен.

Аз славя Бога за това, че във всеки труден период на моя живот Той ме е укрепявал и е усилвал моята вяра, дал ми е възможност да преживея и да направя свой начин на живот всичко това, за което съм учил и благовествал на другите през изминалите години. Благодаря на Бога за това, че не съм сам, защото заедно с мен постоянно са моите духовни чеда, които ми съчувстват и страдат заедно с мен в моята болест. Благодаря на Бога и затова, по-лесно мога да прощавам и да простирам ръка със снизхождение към тези, които са ме огорчавали или са ми причинявали болка в миналото.

– С какво е характерен Вашият живот и Вашето управление на Еладската Църква?

– С една особеност, от която произтичат и произлизат всички останали. Това е осъзнаването на жаждата да обичаме хората, постоянно да им служим в техните нужди – духовни или материални. Осъзнаване на дълга на служителя пред Божия народ. Ако този народ преуспява, това означава, че нашето духовно и обществено дело е истинско, благоприятно, плодоносно и одобрявано от обществото.

Това заставя Църквата и Нейните хора да бъдат откриватели на общественото поприще, да бъдат избрани обществени труженици в името на Иисус Христос, да получават народната любов и доверие според своето достойнство.

Това високо предназначение за мен е било и е пред оите ми, в негово име аз работя и ще продължа да работя в качеството си на църковно лице, което заема най-високо място в църковната йерархия на нашата родина. В името на това достойнство са и борбата, и гоненията, и жертвите, и огорченията, сблъсъците и проблемите. Но в негово име е и удовлетворението, което чувствам от това, че до този момент аз съм изпълнил своя дълг.

– В последно време, ако изобщо има бъдеще, елинизмът и Православието се доближават до своя край. Съгласен ли сте с такава трактовка, Ваше Блаженство?

– Всичко зависи от нас. С времето се изгубва това, което се предава на забвение. Толкова време Гръцката църква съществува и преуспява, защото се задвижва от двете си основания: елинизъм и Православие – гърците са построявали живота и интересите си около Църквата. Силите за този живот се нуждаят от грижа, уважение и постоянно подхранване. Когато вие почитате и преживявате тези висши и живоносни блага, които идват от Вярата и Църквата, когато ги предавате на децата си, тогава църковните общини, енориите не просто ще съществуват, а ще извършват велики дела! А когато вие оставите живоносния извор на вярата, когато забравите за Църквата си, тогава се асимилирате, прекъсвате връзка с корените си, изгубвате всички нужни елементи, които досега са били ваша гръцка, или просто православна особеност и ще се превърнете в безлик остатък от някакво романтично минало, което е прекрасно, но мъртво. Естествено, ако всичко православно има значение за гърците, или другите народи, живеещи далеч от родината си, то за гърците, българите или руснаците, които живеят в своята страна не е толкова важно. Става така, че тези, които са далеч, държат много повече на православната си традиция от живеещите в своята родина.

Но не се поддавайте на изкушенията и на удобстата на глобализацията. Борете се – вашето бъдеще е във вашите ръце.

Превод от руски: Дария Захариева