Дякон Андрей Кураев: Човекът не се свежда само до своите идеали

В едно свое интервю Вие изказахте шокиращо твърдение. Според Вас целта на Русия в този момент е да донесе Православието в Китай като в по-динамична и развиваща се държава. С това историческата мисия на Русия можела да се смята за завършена…

Да, казах го в интервюто за „Огоньок“… Под секрет ще ви кажа, че това беше по-скоро провокация, отколкото футурологична прогноза или призив към действие. Провокация в смисъл на будене, подтикване към някакво действие, към определена реакция. Как да накараме православните хора да обичат своята вяра и да я защитават? С всяка година тази болка все повече се придвижва от периферията към центъра на моя живот. Понякога ми се струва, че защитавам Православието в някакъв вакуум. Неотдавна тук бяха телевизионни журналисти от Сургут, за да направят серия предавания с мен. Условието им беше да снимат в храма. Настоятелят на храма, в който служа, даде своята благословия. И ето че в паузата между службите започнаха да снимат. Сложиха камери, прожектори. Естествено, искаше се тишина. С хората, които просто влизаха в храма, нямаше проблеми: те разбираха всичко, палеха тихо по една свещичка и излизаха. Но не беше така с „професионалните“ енориашки, бабичките, които продават свещи или мият пода. Невъзможно беше да ги придумам: не скърцайте, не дрънчете с тези ведра! Къде ти! „Аз трябва да мина оттук! Не, ще го направя тъкмо сега!“ Та нали това е моят роден храм и аз не съм момченце за тях; опитвам се пред очите им да направя нещо за цялата Църква – но в отговор на всички увещавания срещам само някаква съвършено потресаваща горделивост и увереност, че техните кофи и метли са неизмеримо по-важни от някакви си проповеди… Да, разбирам, че това е само епизод. Но колко такива бодлички са заседнали вече в моята памет…

Знаете ли, защо съм толкова силно за училищния курс „Основи на православната култура“? Защото това е някаква алтернатива на липсващата църковна проповед. Веднъж в кулоарите на един конгрес при мен дойде заместник-директорката на едно от училищата в Саранск¹ и едва ли не със сълзи ми каза: „Срещу училището има храм. Колко пъти съм молила свещеника да мине при нас – всичко е напразно!“ Е, щом духовенството мълчи, тогава нека поне учителките да разкажат на децата за Православието, защото иначе немощта на нашето поколение ще се превърне в трагедия за цялата Църква. Тъй че когато говорих за китайците, аз се опитвах да провокирам самите православни да проявят поне малко усърдие в осъзнаването на своята вяра и в нейната защита.

А от друга страна… И в моите печални думи може би е имало реализъм. Мисля, че вече е време нашите епархии отвъд Урал да се замислят над това как да работят с китайците в техните общности. Вече не става дума за това да вървим в Китай. Китайската колонизация на Сибир е неизбежен процес. Можем да го забавим. Но не и да го отменим… А оттам нататък трябва да мислим за начина, по който ще умираме. Можеш да умираш по различен начин: като плюеш другите или като запазваш достойнство. Можеш да направиш завещание, мислейки за онези, които ще останат след теб, а можеш и до последния момент да пакостиш на хората, които ще имат наглостта да живеят, когато теб няма да те има. Та ще смогнем ли да предадем на другите народи онова, което е било най-скъпоценно в нашата история, или ще го отнесем със себе си назад в Московската Рус или в гроба?

Излиза, че руският народ няма самостоятелна стойност – той е ценен само като носител на Православието?

В такъв случай аз се затруднявам да определя какво е това „руски народ“. Руснакът е носител на определена култура, определен възглед върху света, определен стил на общуване. Какво ще стане, ако от него бъдат изтрити остатъците от православната култура? Между другото дори съветската култура в най-добрите си прояви оставаше православна: спомнете си съветското кино, съветската романистика. И дори анимационните филми внушаваха православно, добро отношение към света.

В замяна на това идва нещо съвсем друго. Прозорец към света, който ни очаква, е рекламата. Целият свят на рекламата е основан върху особена, своя антропология, върху съвсем особен възглед за човека. Поразителна смесица – див физиологизъм и примитивизъм, от една страна, и горделивост, основана неизвестно на какво, от друга. Ако анализираме рекламните послания, ще излезе, че човекът е същество, произвеждащо мръсотия: пърхот, миризма, всякакви секреции. Но при това – „аз го заслужавам!“ Върху всичко това се проектира определена йерархия от ценности – какво трябва да направиш в живота, а какво да смяташ за несполука. Ако си паднал и не си повалил при това някоя мацка под себе си – ти си неудачник. А виж, паднал ли си правилно – тогава супер, взимай от живота всичко и т. н. Зад тази психология се крие съвсем определен мироглед, който става още по-опасен с това, че се пробутва уж между другото, като добавка към стоката. Но тъкмо тази неназована стока е най-важната. Рекламата налага преди всичко определен мироглед, а всички тези превръзки и дезодоранти са нищо, само повод да си поговорим за главното. Когато дечицата, възпитани в тази технология пораснат, аз силно се съмнявам, че те ще бъдат руски народ. Дори ако техният език ще се състои „едва“ от 40% англоезични корени, внушени от рекламните лозунги.

Ще има ли православен телевизионен канал в Русия?

Тъкмо в Русия може да има такъв канал, дори и само затова, че телевизията ни остава до голяма степен държавна. Уместно би било да възприемем френския опит на пропорционалното представителство на религиозните групи в държавните телевизионни канали. Във Франция веднъж на две седмици излиза православно телевизионно предаване. Католиците и мюсюлманите имат повече ефир. В Русия телевизията се издържа с парите на данъкоплатците, сред които има немалко православни. Защо, пита се, да не им предоставим пропорционално присъствие в ефира?

Колкото за съдържанието на предаванията – то може да бъде най-пъстро, да включва и спортни, и музикални програми. Проблемът дори не е в това, че музиката трябва да пее за Христа. Това може да бъде и диско. За рок дори и не говоря – руският рок може да бъде и умен, и човечен. Главното е телевизионният екран да не унижава и да не опустошава човека (към опустошаване между другото води и преизобилието от „хумористични“ предавания: след много кискане душата е пуста).

Повярвайте ми, телевизията може да е православна дори ако не говори от сутрин до вечер само за религия. Това могат да са обикновени светски новини, в които думата „Христос“ изобщо не се споменава, ако няма повод за това. Но за човека в тези новини трябва да се говори така, че хората да си стават по-мили един на друг.

Ако на другите планети бъде открит разумен живот, това ще повлияе ли някак върху Православието?

По времето на апостолите хората и представа си нямали за антиподите – жителите на Австралия и Америка. Оказало се, че има цели култури, за чието съществуване никой от хората на Библията не е предполагал. И какво? Християнството ги приело напълно и дори е малко да се каже, че се е адаптирало към тези култури. Ако извънземните се окажат същества, надарени с разум, свободна воля, тяло – това ще означава, че всичко, което християнството говори за хората, ще бъде казано и за тях. Този въпрос е бил разглеждан още от Ломоносов. Когато през ХVIII век била открита атмосферата на Венера, Ломоносов предположил, че там може да има хора. Ако наистина ги има, тогава едно от двете: или те, подобно на нас, са паднали под властта на греха, или не са паднали. Ако те не са грешници, тогава голготската жертва на Христос не им е необходима, те и така си живеят с Бога. А ако са грешници, тогава изкупителната жертва на Христос е извършена и за тях – както и за народа ерзя², за когото апостолите са знаели не повече, отколкото за жителите на Венера.

Но аз бих се отнесъл с недоверие към съобщенията за контакти с разумни същества. Всяка религия смята, че човекът не е единствената разумна форма на живот във Вселената. Ние смятаме, че духовете могат да добиват контури на физическа плът и да влизат в контакт. Ако „извънземният“ започне да заявява: „Христос беше член на експедиция от нашата планета, той дойде с мисия на разузнавач на Земята. Вие го разпънахте, но ние ви прощаваме. Вие постъпихте лошо с пратеника, но ние решихме още веднъж да изпратим посолство при вас“ – тогава какво има да обсъждаме?

Поклонниците на „летящите чинии“ желаят същото, което искат и окултистите: да превърнат Христос от Учител в ученик. За тази цел окултистите изпращат Христа да се изучи при индийските „махатми“ (Той уж бил прекарал там младините си до навършването на 30 години), а уфолозите Му организират адресна регистрация на друга планета. Но ако се съгласите, че Христос не е Бог, а просто предавател на нечии „тайни знания“, тогава скоро ще ви предложат да се обърнете направо към онези, които някога са „учели“ Христа. И не е важно къде обитават тези „учители“: в хималайската Шамбала или на друга планета. Митовете от този род могат да бъдат различни. Но жилото им е общо – антихристиянско. Духът, който унижава Христа, който Му дава „целувката на Юда“ – това е демонът. Така че засега ще се въздържим да ръкопляскаме на пресконференциите с „извънземните“.

Според Вас защо в общественото съзнание влязоха толкова лесно окултните понятия – това, което на Запад се нарича религиозно течение „ню ейдж“ (нова ера), хороскопите, годините на козата и т. н.? Крие ли се нечий умисъл зад това?

Твърде много причини съвпадат. От една страна – несъмненото желание да свалиш отговорността от себе си, да си починеш от себе си. Второ – хороскопите влязоха в нашия свят под вид на игра. Православието е твърде сериозно и не крие своята сериозност. Не можеш да си православен едва-едва, Евангелието е много строга система в това отношение. Всички знаят, че има определени заповеди, които ще внесат ограничения в твоя живот, ако се съгласиш с Евангелието. Казвайки „да“, ти се съгласяваш, че твоят живот не винаги ще върви според твоите желания. А окултистите предлагат нещо като виртуална игра. Да си поиграем с думи и хипотези, всичко е наужким. Всичко с усмивка, никакви задължения. „За това, което ви казах сега, дори и аз не отговарям, а вие – още по-малко“. Но след това нещо им се усладило на хората, приискало им се да поиграят още, но вече по-сериозно. И общо взето това е – в началото ти влизаш в играта, а след това играта влиза в теб и си играе с теб.

Второ, окултизмът е приятен с това, че няма ясни исторически, социални и дисциплинарни очертания. Трудно е да влезеш в историческа конфесия, в която има ясни и общоприети принципи на поведението, формули на вярата, йерархия и т. н. Невъзможно е да „измислиш“ тази религия по свой образец, защото тази вяра е формулирана много преди твоето раждане. Или се съгласяваш, или отминаваш. Но ако се обявиш за носител на вярата на древните венеди или пратеник на извънземните, тогава ти можеш сам, „по свой вкус“, да си направиш „религия“. И сам си измисляш – какво да сложиш там, какво да не сложиш. Получава се религиозна „шведска маса“ – мъничко будистка салата, поръсваме я с шамански сос, взимаме християнско кюфтенце…

Но има ли зад всичко това някакъв таен план?

Понякога ми се струва, че има. Учудващо е в каква дълбока отбрана изпадат изданията, обществените организации, университетите, когато започваш да говориш с тях от името на Православната църква. Те възразяват: „Това, което казвате, е антинаучно, това е митология, ние сме светски институции“. И изведнъж същите тези хора, които преди малко се обявяваха за строго научна система от ценности, падат по гръб пред абсолютни дивотии и пускат в душата си най-идиотски окултни проповеди.

И още нещо – струва ми се, че сме свидетели на решаващия момент в реализирането на глобалния антихристиянски план. Датата на този ключов поврат е 11 септември 2001 г.

Виждате ли, това е краят на епохата, епохата на Просвещението, започнала през XVIII век. Лайтмотивът на епохата на Просвещението е свободата на съвестта, свободата на гражданина, свободата на личността. Съответно през всички тези 300 години се правеха опити за прекрояване на традиционните институции, тоест на онези, в които има нещо надличностно, в името на тези ценности. Това са семейството, държавата, църквата, просто гласът на обичаите и традициите. Какво се случи след 11 септември? Същите тези либерали ни казаха: знаете ли, наистина има ценности, които са по-важни от свободата да се самоизразяваш. Това са животът, безопасността, гражданското общество, империята (поразително е, че днес в американския печат е реабилитирана думата „Империя“).
И ето – в името на вашата безопасност разрешете на държавата да ви отнеме вашите свободи. Позволете на държавата да се превърне в един „Голям Брат“, който ще следи всяка ваша крачка и всяка крачка на вашите съседи. Учете се да живеете голи пред очите на видеокамерите. Струва ми се, че и предаванията от типа на „Биг Брадър“, които вървят в целия западен свят, са замислени тъкмо за да се възпита новото поколение в духа на електронен нудизъм: учи се да живееш следен и да не се тормозиш заради това. Когато чувам „новини за глобализацията“, аз си спомням надписа върху злокобния „всевластен Пръстен“ из „Властелина на пръстените“ на Толкин: „Единствен той ще ги открие, единствен вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги обвие“.

Колко лесно певците на свободата могат да станат тирани, в случай че дойдат на власт, се видя още през 1993 г., когато започнаха сблъсъците между Върховния съвет и елцинската върхушка. Един мой познат, либерал естествено, редактор на „Московские новости“, изведнъж ми каза: „Знаеш ли, трябва да ти призная вината си. Не трябваше да правим това, което правехме в миналото – да пишем, че има престъпни заповеди. Всъщност престъпни заповеди няма. Офицерът е длъжен да изпълни всяка заповед, каквато и да е тя“. Тогава всички се вълнуваха от въпроса: ще стрелят ли войниците в тълпата, която иска свалянето на Елцин? И същите тези демократични журналисти, които още преди две години твърдяха, че офицерът в никакъв случай не трябва да стреля по народа, изпълнявайки престъпни заповеди, сега, бранейки своята власт, казваха: „Сега стреляйте“.

Съдейки по това, че подобна мутация е факт и в Америка, „своите“ са се оказали на власт и там. Много преди Буш-младши и, според собственото им усещане, задълго и трайно. И те вече мислят не за това как да дойдат на власт или да я задържат, как да разрушат традиционните и опозиционни на модерното институции. Старият свят е разрушен. Дошло е време да градят свой, нов свят. Да насаждат своя ценностна система. Из цялата планета. И сега вече националните и личностните суверенитети не са преграда за тях.

В този нов свят християнството ще бъде в началото едва търпяно, а с времето може да се стигне и до преследвания. През 2001 г., веднага след 11 септември, тогавашният ръководител на Европейския съюз (премиерът на Белгия) Ги Ферхофщат в статията си срещу антиглобалистите с доста отчетливо осъждане спомена за „религиозните фанатици, които живеят и умират според Библията или Корана“. Знаете ли, когато главата на Европейския съюз заявява, че е неприлично да живееш според Библията, че това е ужасен радикализъм – тогава християнинът има всички основания да нервничи.

На 12 март 2002 г. Европарламентът одобри радикалната феминистка резолюция „Жените и фундаментализмът“, съдържаща нападки срещу католицизма, православието и движението „про-лайф“ (в защита на живота). Чл. 4 от тази резолюция гласи, че Европарламентът „осъжда административните органи на религиозните организации и лидерите на екстремистките политически движения, спомагащи за расовата дискриминация, ксенофобията, фанатизма, а също и за недопускането на жените на ръководни постове в политическата и религиозна йерархия“. Заедно с това чл. 23 от резолюцията призовава страните, в които човешкият живот е под закрилата на закона от момента на зачатието, да не се приемат в Евросъюза. А чл. 31 буквално гласи: „Европарламентът призовава вярващите от всички изповедания да искат равни права за жените, в това число и правото да контролират собствените си тела и да решават кога да създават семейство…“. Чл. 33 отива още подалеч, призовавайки папата и румънския патриарх да променят отношението си към хомосексуализма. Европарламентът, се казва на това място от резолюцията, „изразява подкрепата си за лесбийките, оказали се в тежка ситуация и страдащи от фундаментализма, и призовава религиозните лидери, включително румънския патриарх и папата, да променят отношението си към тези жени“. Както виждаме, в нова Европа могат да се окажат извън закона конфесиите, в които присъства институцията на мъжкото свещенство или хомосексуализмът се смята за сериозна пречка да станеш свещеник.

Съвременното правно пространство е устроено така, че липсва само политическа воля, за да постави Православната църква извън закона, дори и в Русия.

Веднъж казахте, че Православната църква живее в нео-езическо обкръжение и че сме принудени да се съобразяваме с това. Но къде е пределът на подобно съжителство?

Пределът е ясен. До момента, в който обществото и държавата не започнат да въвличат всички в нехристиянска религиозна практика. Християнството е готово да търпи властта на нехристияните, готово е дори да изпълнява в светската област разпоредбите на правителство, което е откровено антихристиянско, както беше по съветско време например. Но ако от мен лично искат да взема участие в някакъв религиозен ритуал – тогава не.

В условията на „ню-ейдж“ такъв ритуал може да бъде маскиран като всичко – като телешоу, образователна програма, дори като посрещане на Новата Година под знака на Козата. Какво да правим?

Необходимо е едно важно условие: хората, които инициират ритуала, сами да разбират, че това е религиозен ритуал и да не го крият. Друг е въпросът, ако то се маскира като нещо друго. Аз няма защо да си създавам собствени спецслужби и да се ровя в архивите или мозъците на хората, за да разбера какво всъщност са искали те. Апостол Павел казва: ако съм дошъл на гости при езичник и езичникът ме храни с идоложертвено, но аз не съм предупреден за това – тогава мога спокойно да си ям. Но ако са ми казали, че това е жертва на идола, тогава не може.

Какво се предлага като замяна на традиционното общество? Та нали движението „Ню-Ейдж“ е съвкупност от стотици различни групи?

Та това си е нормалната езическа ситуация. Защото езическият свят е невероятно пъстър и разнообразен. Обединява го само това, че е нехристиянски. Аз мога да направя само един извод: хората, които насаждат „Ню-Ейдж“ вече не едно столетие в Европа, тъй силно мразят християнството, че са готови да поддържат каквото и да е.

Ако има план, някой трябва да стои зад него. Кой?

Политкоректен термин не съществува. Традиционно такива групи са били наричани „масони“. Не мисля, че терминът е подходящ днес – той е твърде натоварен с исторически асоциации. В съвременния свят – както на Запад – така и в Русия, съществуват неформални терени за срещи, неформални клубове, в които всъщност се взимат решенията. Има социални йерархии – корпоративни, държавни, военни, църковни. Когато човекът е направил кариера и е станал генерал в своята йерархия, появява се потребността от създаване на хоризонтален срез, за да може да общува с другите „генерали“. Можете да го наричате както искате, ако ще и тенисклуб, но тъкмо в тези групички се взимат решенията.

От една страна, създаването на такива неформални групи за властово общуване е нещо естествено. И ако такъв клуб не е доминиран от собствена идеология и не налага идеологически ангажименти на членовете си, в това няма нищо страшно за християнина. Това е обикновен „великосветски салон“ от XIX век или това, което във Византия се е наричало „театър“ (византийският „театър“ е място за дискусии на интелектуалци, а не за спектакли). Но когато тези „клубове“ започват да взимат решения вместо парламентите и националните правителства, имаме основания да се тревожим. Не можем да не забелязваме, че пространството на демокрацията се е стеснило рязко в последно време. Съвременният политолог Александър Неклеса го формулира така: през 90-те години в целия свят се наблюдаваше явно преминаване на властта от демократичните институции към олигархичните. За какво става дума? Демократичният модел предполага, че решенията се взимат по принципа „един човек – един глас“. Ръстът на демокрацията в западния свят е ръст на броя на участниците, допуснати до процеса на гласуване. Сега обаче тече обратният процес. Излишното се изхвърля. Вместо ООН се появява ВМФ, вместо ОБСЕ – „Г-8“. Действа принципът на гласуване във финансовите компании: „една акция – един глас“. Колкото по-големи са финансовите ти възможности, толкова по-висок е социалният ти статус в съвременния свят. Затова гласът на американските петролни компании, действащи чрез г-н Буш, е много по-значим от гласа на някаква си ООН. Главното са цените на петрола…

Има обаче и традиционни масонски структури, които тъкмо така се и наричат и които имат съвсем определена и религиозна идеология. Религиозна – но и антицърковна…

Преди месец четох лекция в Букурещкия университет. Покрай другото споменах нещо и за масоните, буквално една дума. В залата започнаха да се подсмихват, да си намигат. Аз си го отбелязах това наум, но не казах нищо. Вечерта на същия ден в супермаркета се натъкнах на френското списание Le Point. На корицата му – с огромни букви: „Ширак и масоните“. Вътре – снимки: пет министри-масони в правителството на Ширак, масонски лидери на прием в Елисейския дворец (19 ноември 2001 г.)… На следващия ден показах списанието на студентите: „Е, кой се хилеше вчера? Просто не трябва да изпадаме в крайности – да мислим, че Господ Бог е излязъл в отпуска, предавайки властта над света на масоните. Но не трябва и да смятаме, че думата „масон“ се употребява само от глупави хора, а всъщност те не съществуват изобщо“.

Между другото, мисълта за масоните охлажда до голяма степен моя антисектантски плам. Охлажда го в смисъл, че съм готов за твърда дискусия със сектантите, но няма да искам каквито и да било законодателни мерки срещу тях. Просто защото в края на 90-те такива мерки започнаха да искат… масоните. Нали знаете каква антиклерикална страна е Франция? Но именно там беше приет закон срещу сектите. Авторът на този закон, Ален Вивиен, министър, председател на междуведомствената комисия за борба със сектите при министър-председателя на Франция, е масон (виж Известия, 19.06.2000 г.). Определението пък за секта в този закон е от такъв вид, че всеки православен или католически манастир може да бъде обявен за секта…

Та дори и в Русия Православието вече може да бъде забранено въз основа на закона за свободата на съвестта. Този закон (към него впрочем масоните нямат никакво отношение) казва, че ако някоя религиозна организация принуждава своите членове да се отказват от здравна помощ по религиозни съображения, прокуратурата може да поиска лишаването от регистрация. Идвам аз, да речем, в болницата и лекарят, след като ме изследва, ми казва: „Знаете ли, за съжаление нещата при вас са много занемарени, хапчетата няма да помогнат, пък и операцията вече е закъсняла. Но вие не се отчайвайте, отче. Има начин да ви помогнем. Тук си имаме биоенерготерапевт от световна класа, личен ученик на Кашпировски. Ще ви дам направление, кабинет 666, той там чакрите ще ви промие, аурата ви ще лъсне, кармата ще ви поправи“. Аз, разбира се, няма да отида. Аз не се лекувам при магьосници. И ако ме питат: „Това ваша позиция ли е или позиция на цялата Църква?“, аз ще отговоря: „Разбира се, че е позиция на цялата Църква“. И ето ти повод да започнат гонения срещу Църквата.

Можем ли да смятаме, че масонството е мистично движение?

Участието на масоните в политиката е извън сферата на моите интереси. Но доколкото съм имал възможността да се занимавам с окултни движения и с тяхната история, мога да кажа, че за мен масоните са факт в историята на западния езотеризъм. Известна е окултната масонска философия на ХVIII век, която съвпада със съвременната философия на „ню-ейдж“. През XIX век Елена Блаватская, създателката на т. нар. „теософия“, била приета в масонските ложи. През ХХ век художникът Николай Рьорих имал толкова здрави връзки в масонските кръгове, че именно на него поръчали създаването на образец за еднодоларова банкнота. Освен това без тези връзки е невъзможно да се обясни как избягалият от родината си художник е можел да си позволи да построи в Ню Йорк музей, наречен на негово име, във вид на 29-етажна сграда с триста стаи и ежегоден доход от 100 000 $! Произходът на тези пари не може да се обясни с популярността на Рьорих. Нито картините, нито книгите, нито лекциите му са били чак толкова търсени…

Може ли да се твърди, че без европейското Просвещение не би имало нито индустриална, нито научнотехническа революция? И щяхме да си живеем сега без електричество и телефон…

Науката се е родила 100 години преди просвещенския ХVIII век. Просвещението, за което са говорели просвещенците – това не е светлината на науката, а светлината на окултното знание. Напомням ви, че именно през ХVIII век водещият масонски орден е носел името „илюминати“ – просвещенци. А знаменитият лозунг „знанието е сила“ е лозунг на алхимиците. Макс Вебер показа, че съвсем не Просвещението е породило европейския технологичен скок. Стремежът към увеличаването на земните богатства е станало масово и исторически значимо поради промените, станали в християнското богословие. Средновековното мислене – тук саранският заточеник Бахтин е прав – се определя от културата на карнавала и културата на почивката, а не само от културата на труда. Но в калвинистко-лутеранските кръгове възникнала вярата в предопределението: Бог преди създанието на света е решил кого ще спаси, кого ще погуби. И от волята на човека нищо не зависи. А този, който е обикнат от Бога, трябва да бъде обсипан от Него с добрини още през този живот. И значи богатството е знак за благочестие и близост към Бога… Така на хората била предложена религиозна мотивация за печелене на повече пари. Не мога да нарека тази грозна идея евангелска. Но и към идеите на френските просветители тя също няма никакво отношение.

За епохата на Просвещението (епохата, а не дейността на просветителите) са характерни два основни мита: митът за прогреса и сциентисткият мит, митът за науката като панацея. Тези два мита сега са мъртви. Обществото стана по-толерантно към ненаучните форми на мисълта. Ако през ХIХ век научността беше единствено допустимата форма на мисълта, то през ХХ век се развиха хуманитарните науки и започна да се реабилитира митът. Хората разбраха, че математиката не е единственият човешки език. И съвременният човек трябва да владее няколко езика – езика на физиката, на науката, на поезията, на религията, философията. И затова съвременната култура може да бъде по-толерантна, отколкото е била културата на ХIХ век, в това число и към Православието. „Може“, разбира се, не означава, че ще бъде…

Можем ли да разглеждаме монархията като идеална обществена система за запазването на традиционните ценности?

Когато веднъж участвах в предаването „Свобода на словото“ по НТВ, краят беше излъчен без звук в много региони на Русия (в това число и в Молдовия). А точно тогава Юрий Афанасиев, ректор на Хуманитарния университет, прочете откъс от Основите на социалната концепция на Руската православна църква. За голямо възмущение на Афанасиев, в този документ е казано, че не може да се изключва такова развитие на събитията в Русия, при което обществото ще поиска завръщането на православната монархия. Църквата не се срамува да говори за това открито и честно: от наша гледна точка православната монархия би била идеално общество. Но понеже идеалът едва ли е достижим, лично на мен са ми близки думите на Луис, който казваше: „Лично аз съм демократ, защото вярвам в първородния грях. Всички хора са грешници, властта покварява всички и затова никой не трябва да получава абсолютна власт“.

Словото за Бога невинаги стига до съвременната аудитория, покварена от съветския атеизъм и постсъветския либерализъм. Може би си струва понякога да се показва колко страшен е дяволът?

Това е нормално, но не бих съветвал никого да чете сатанински текстове или да гледа подобни филми с тази цел. Мога да разкажа немалко случаи от живота – до какво води заиграването с тези сили. Бих предложил на светската аудитория да си спомни филма „Калигула“, за да разбере какво е езичество и в противопоставянето на какво апостолите и първите християни са предпочитали да отиват на смърт, но да нямат с това нищо общо.

Но с какво е страшно езичеството? С обожествяването на природата? Твърде актуално, ако си спомним екологичния проблем.

Работата е там, че природата е извънморална реалност. Езическите богове са олицетворение на природните стихии, а природните стихии са неподсъдни на нравствения закон. Затова във всички езически култове се проповядва под една или друга форма единството на добро и зло. Съответно ако човекът започва да подражава на природата, появяват се формулите: „тъй се е получило“, „така правят всички“, „което си е естествено, то не е срамно“…

Но човекът все пак не е просто част от природата. Човекът трябва да бъде изправен пред избор. Или си част от природата и трябва да оценяваш себе си според критериите на природата и природата – според своите критерии. Какво означава това? Че приписваш на всички природни явления личностни свойства и в оценката на природата внасяш морални категории. Можеш тогава да изобличиш слънцето задето има петна върху него или да смъмриш сибирските реки задето те не слушат Лужков и не текат на юг, на гости при Туркменбаши³. Или можеш да кажеш: аз съм само част от природата, както е по формулата на Енгелс: „Животът е форма на съществуване на белтъчните тела“. Но в този случай не трябва да си играеш на тези неща – право, отговорност, етика. Съгласието с материализма-натурализма-езичеството означава, че ние изрязваме цялата човешка култура. Антропологията се превръща в скотовъдство.

Но хората са нелогични същества. На практика те действат съвсем не така, както би трябвало да действат, ако бяха строго програмирани от своите аксиоми. Най-яркият случай е един пример от живота на будистите в Тибет. Един лама⁴ имал син. Защо – това е отделна история. Веднъж синът му се връщал от приятелска пирушка, паднал в пропаст и замръзнал. За бащата това било голям шок. Той дълго време не можел да дойде на себе си. След няколко месеца скръб при него дошли послушниците му и го запитали: „Учителю, защо се тормозиш толкова? Нали си ни учил, че всичко в света е само илюзия. Защо тогава скърбиш заради изчезването на една от илюзиите?“ Ламата отговаря: „Да, прави сте. Всичко в света е илюзия. Но гибелта на моя син е повече от илюзия“. Да, човекът е сложно същество, той не се свежда само към своите идеали. Съветските хора живееха реален живот, неразбираем и неправилен от гледна точка на комунистическата идеология.

Съвсем същото е и с Православието. Православният човек нерядко бива по-човечен, по-нелогичен, отколкото му нареждат тези или онези листовки, които са натъпкани с авторитетни цитати, но гледат при това да смачкат живота на човека. Казано найобщо – човек трябва да се учи на живот в Православието. Знаейки неговата сложност, знаейки колко лесно може да бъде изопачено то. Може би ако в училищата се появят „основите на православната култура“, ще има повече излекувани и по-малко похабени съдби. Е, май се върнахме към онова, с което започнахме. Значи е време да завършваме нашата беседа… | Известия Мордовии, 9 януари 2003 г.

превод: Андрей Романов

Бележки

¹ Столицата на Мордовия – република в състава на Русия (горното течение на Волга, северно от Москва). Мордовците са угро-фински народ, понастоящем почти напълно русифициран. Изповядват православно християнство. – Бел. прев.

² Етническа група сред мордовците. – Бел. прев.

³ Тоест при президента на Туркменистан. Още по съветско време имаше планове за обръщане на течението на големите сибирски реки на юг, към Централна Азия, за да бъдела тя „по-добре напоявана”. В наше време тази анекдотична идея понякога също изплува – ту в речите на централноазиатските лидери, ту при някой руски политик (в случая – московския кмет Юрий Лужков), който се опитва да завърже по-тесни отношения с тях. – Бел. прев.

⁴ Духовно лице в тибетския будизъм – монах или игумен на манастир. – Бел. прев.

Списание Мирна, бр. 27